Пътуване извън тялото

Как стана всичко това? Дали има начин да се разбере? Най-добрият отговор изглежда можеха да предложат анализите на данните. Това изключваше възможната употреба на ъндърграунда, единствената област, която обръщаше внимание или поне разбираше моя „проблем“ като нещо извън халюцинацията, макар че голяма част от данните там по принцип бяха смътни обобщения. Аз исках по-специфични обяснения.

Прецених, че сигурно има някакъв начин да съпоставя противоречивите данни, които бях събрал. Ето защо започнах да екстраполирам разумните възможности и вероятности с това, което знаех. Методът, който възприех, бе да се задържам на светлината и твърдата почва, докато пристъпвам предпазливо в мрака и върху хлъзгавата повърхност.

Известните данни бяха последователна поредица от събития, симптоми и резултати. Сборът от моите преживявания и експерименти намери точното си място в четири хронологични етапа.

I. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ЕТАП

Той обхваща всички събития и дейности, случили се преди симптома от спазъма на слънчевия сплит, описан в началото. Образци от най-ранния ми жизнен път разкриха два примера на необясними парадокси, които изглежда имаха отношение с това изследване.

Първият случай стана, когато бях осемгодишен. Съобщих на родителите си, че съм сънувал интересен сън. Седях в стая, чиито стени бяха облицовани в червеникаво-кафяво дърво. В единия ъгъл имаше кабинет, от който се чуваха музика и гласове. В предната част на кабинета имаше прозорец, през който се виждаха движещи се картини. Гласовете от кабинета показваха онова, което хората на прозореца си казваха. Приличаше много на филма, който ни бяха прожектирали в училище, освен това, че думите на хората по-скоро се чуваха отнякъде, отколкото да ги произнасят самите хора. Също така филмът в кабинета бе оцветен. Цветовете напълно отговаряха на действителността. (Трийсет години по-късно аз самият седях в махагонов кабинет и гледах цветна телевизия за първи път.) Доколкото си спомням, по това време никога не бях виждал цветен филм.

Второто необикновено събитие се случи, когато вече бях петнайсетгодишен ученик в гимназията. През нощта на един точно определен петък аз очаквах с нетърпение сбирката, определена за следващия ден. Прецених, че ще ми бъдат необходими приблизително два долара, за да отида на сбирката. Проблемът беше да си намеря източник за тези два долара преди съботната нощ.

Не успях да намеря подходяща работа през седмицата, за да припечеля нещо. По някаква причина и родителите ми не бяха в състояние да ми предоставят тази сума. Не виждах никаква перспектива за работа преди съботната нощ. Легнах си доста притеснен от този проблем в петък вечерта.

Щом се събудих в събота сутринта, имах моментно видение, че двата долара лежат под една стара талпа навън, близо до къщата. Знаех за съществуването на тази талпа, защото тя бе там от известно време. Въпреки това отхвърлих идеята като напразна мечта и слязох на закуска.

След като се нахраних и все още замислен върху крещящия финансов проблем, отново се сетих за дъската и двата долара, пъхнати под нея. Неохотно, с цел да прогоня идеята, излязох навън и обиколих къщата до мястото, където лежеше талпата. Тя изглеждаше недокосната, полупокрита с мръсотии и листа. Невъзможно бе някой незабелязано да е загубил пари или пък да си ги е скрил под дървото. Но след като и без това вече бях отишъл, нищо нямаше да ми стане, ако погледна, за да се отърва от натрапчивата мисъл.

Преместих талпата и я вдигнах нагоре. Имаше стотици мравки и буболечки върху влажната и мръсна повърхност под нея. Те в ужас се разбягаха във всички посоки. Също върху влажната земя, в средата на пространството, където бе лежала дъската, имаше две еднодоларови банкноти, смачкани и мокри.

Не можех да спра да се чудя как двата долара се бяха озовали под талпата. Тогава освен на един приятел не споменах никому за случката. Бях твърде смутен, че някой може да си поиска парите. Проблемът за вечерта бе разрешен. Бях напълно забравил за този случай, докато не започнах да си припомням живота си във връзка с изследването ми.

Нищо повече не ми се бе случвало в детството и юношеството. Никакви огромни травми, а най-обикновено американско издигане в кариерата на едно момче, произлизащо от схоластично семейство. От гледна точка на факта това бе „умствен“ проблем. Изглежда отговорът бе от страна на психиатрията. При все това не можеха да бъдат открити никакви явни доказателства за силно потискане, насилие, тревоги и/или фобии, които нормално се проявяват при психическите заболявания.

Внимателни проучвания на случаите, които водят до първия симптом за излизане от тялото (яростни спазми), показват няколко фактора, заслужаващи внимание. В годината, която непосредствено предхождаше първия случай, имаше само една сравнително необикновена психологическа промяна.

През тази година имах седем развалени зъба, които бяха пломбирани през един доста продължителен период от време. Това бе изследвано много подробно във връзка с по-късния симптом на приспособяването към условията на Второто състояние чрез движения на челюстта. Възможно е парчетата сплав, включващи част от пломбата, да са въздействали по електрически или друг начин върху мозъка. Това все още е една неизследвана възможност. Физиците, психолозите и специалистите по електроника нямат теория, отнасяща се до това. Едно правилно проучване би могло да докаже или отхвърли хипотезата. Има стотици хиляди хора наоколо, които носят парчета метал в зъбите си, и други подобни случаи са били съобщавани. Една анкета би била доста интересна.

Никакви други достатъчно забележителни психологически изменения, за да бъдат припомняни, не се появиха. Единственият свръхнормален хранителен фактор бе консумацията на витамини. Откакто жена ми твърдо вярва в хранителния режим, дневните дози на витамините A,

B-комплекс, E, минерални таблетки станаха норма за дълги години. Отново кумулиращият ефект би могъл да е причина, но никакви съобщения или проучвания не сочат факти, близки до Второто състояние. Още нещо — правилото бе — нормален режим на хранене, без основни промени, поне за пет години.

В психологическите и физическите нива на дейност няма какво да се отбележи. Много е възможно причините за това явление да са именно тук. Анестезиологичният епизод, който имах някъде около шест месеца по-рано, може да бъде първото предположение. Началото бе, когато забелязах един необикновен „упоителен“ ефект от газовете на металния бидон с цимент. Монтирах си кабинетно бюро към стената в стаята си вкъщи, когато осъзнах чувството. Върху капака на бидона съвсем ясно бе указано, че циментът трябва да се употребява само в добре проветрени помещения. Правилно предположих, че това бе противопожарно предупреждение от производителя.

Усещането ми припомни за странния ефект, който бях преживял в миналото, точно когато потъвах в упойката. От любопитство експериментирах множество пъти през следващия месец с изпаренията и получих значими резултати. Освен че научих, че изпаряващите се елементи са толуол (често срещан въглеводороден перилен препарат) и ацетон (веднъж използван като упойка), направих и няколко експеримента по отношение субективните ефекти на леката упойка, използвайки по-малко летлив и съответно по-безопасен инхалатор — трилен. В ретроспекция резултатите от тези експерименти изглеждаха много близки до показанията на тези, които са преживявали под въздействието на ЛСД. Силно витални и съвсем не неприятни, ефектите може да са предизвикали вътрешно желание за преживявания извън онези, които бях имал дотогава.

Макар и неохотно, спрях експериментите, защото щеше да има наследствена опасност от физиологични ефекти, ако бях продължил. Въпреки че бях установил строг контрол, не бе сигурно, че той винаги действа. Но бях открил някои интересни факти за анестезията, за да задоволя любопитството си. В Ирландия етер се продаваше на лъжичка от амбулантните търговци, които всяка сутрин го раздаваха на улицата. Едно време студентите по медицина често си правеха партита с етер, почти както купоните на черноборсаджийските потребители на ЛСД днес. Лекарите съобщаваха, че пристрастяването към етера било нещо съвсем обичайно по онова време. Капитаните на бензиновите танкери имаха проблеми с морската версия на виното. Когато ги събират като екипаж, тези мъже изглеждат съвсем нормални, докато не ги намерят в безсъзнание, натръшкани в багажното отделение. Наречени са „смъркачи“.

По-нататък научих за взаимодействието между спирта и другите упойващи средства. Всяка упойка прави пътека от ясното съзнание до състоянието на безсъзнание, отвъд което е смъртта. Работата на анестезиолога е да потопи пациента в състояние на дълбоко безсъзнание колкото се може по-бързо, избягвайки всякакво „насилствено“ междинно състояние (което явно е областта, изследвана от мен). Техниката е пациентът да се поддържа в състояние, близко до смъртта. Най-голямото преимущество на етера, когато той бе въведен за пръв път, бе, че той даваше по-голям контрол за степента на безсъзнание. Периодът на съзнателното състояние непосредствено след инжектиране на упойката бе твърде кратък, а доста бе разширен периодът на безсъзнателното състояние, преди да се достигне до терминалната точка (смъртта).

От своя страна периодът на състояние в пълно съзнание след поставяне на инжекцията със спирт бе твърде дълъг. Когато се достигне дълбоко безсъзнание, разстоянието до терминалната точка е доста по-кратко. Границата е толкова тясна, че продължителното инжектиране на спирт на пациент, който е „припаднал“, може да причини смърт.

Друг открит от мен факт е, че археологическите и геологическите проучвания на местоположението на няколко древни гръцки и египетски свещени храмове, където се намират огромно количество зрелища и чудеса, са отбелязали, че съществува вероятност от поява на подземни газове, съдържащи нитрооксид във и около местата, където евентуално се е очаквало откриването им. Нитрооксидът е една от съвременните упойки — без вкус и мирис.

Някъде около три месеца след „наркотичното“ преживяване, което вече бе съвсем забравено, проявих голям интерес към възможностите за наизустяване на данни по време на сън. Не знам какво ме тласна към този интерес. Може би това бе израстването ми отрано в академична среда, обединено с внезапното наблюдение на методите на обучение, прилагани в началното училище на собствените ми деца.

За да изследвам потенциала на този интерес, аз направих някои проучвания на съществуващото познание за будното подсъзнание. Намерих поддържащи доказателства, че подсъзнанието записва всички сетивни входящи данни и в будно, и в спящо състояние. Проблемът бе следният: трябваше да се въведат систематизирани мисловни данни по време на сън, които да бъдат възпроизвеждани съвсем съзнателно по желание.

Ограниченият несъществен изследователски материал, който бе валиден тогава, показваше съвсем противоречиви заключения. Простото прочитане на данните на един спящ човек довеждаше до частични и непостоянни резултати. Не съществуваха сравнителни проучвания за въвеждането на данни по време на дълбок (делта) сън и по време на сънуване2.

Не бяха правени и опити за създаването на целенасочено състояние на рецептивен сън чрез условния рефлекс на Павлов, който би довел до възпроизвеждане по собствено желание на запаметените данни.

За провеждането на това изследване в необходимия за мен план направих запис на звукове за самохипноза. По този начин исках да направя тестове на различните начини за работна техника. Това сякаш бе първата логична стъпка, тъй като се получиха резултати чрез сходни поредици от хипнотичен сън, който използвах вместо естественото състояние на сън. Причината за употребата на магнетофонните записи бе да разгранича техниките и да си осигуря идентични тестове между различни субекти. Записите бяха предназначени за употреба в тъмна стаичка, изолирана от звук и светлина.

Използваните записи бяха преднамерено прости по съдържание. Имаше един период за възбуждане, който трябваше да доведе до хипнотичен сън. Като следвах това, създадох непрекъснат образец от насочващо-сугестивни записи. Те се различаваха в зависимост от теста и очакваните резултати. Например изучаването на данните се придържаше към таблици за умножение (от дванайсет до двайсет и четири) и към испански и френски думи и идиоми. Те винаги се придружаваха от внушение за пълно и цялостно запаметяване, а също и от постхипнотично внушаване, че трябва да се възпроизведе запомненото в будно състояние чрез умствено-физически ключ към загадката (като мислене за числото 555 и петкратно почукване по масата с пръсти).

Всеки индуциращ запис включваше също и внушение, че субектът трябва да се усъвършенства както физически, така и умствено. Това твърдение бе нещо повече от обобщение. Не се предлагаха никакви подробности как да стане това усъвършенстване. И все пак, всички функционални области на тялото — нервна, кръвообращение, жлези с вътрешна секреция и храносмилането — трябваше да бъдат напълно „нормални“, според инструкциите, препоръчани на субекта.

По този начин както здравните, така и възпроизвеждащите внушения бяха подсилени при всяка индукция или употреба на записа. В светлината на последните случаи това може би е било от значение. Всеки експериментален запис бе грижливо снабден с обяснителни записки. Всяка изречена дума следваше идентичен предварително установен ред и ръкопис.

В края на записа субектът бе довеждан напълно до цялостно будно състояние. Тук внушението бе изключително просто и ефективно, без сложни думи, които биха могли да бъдат грешно изтълкувани от субекта. Записите бяха прослушани от единадесет души, на възраст от седем до петдесет години. Резултатите съдържаха определена потенциална стойност, с някои подобрения на техниката.

Тук му е мястото да кажа, че приложих записите експериментално първо и най-често на себе си. Това съвсем естествено ги въвлече в най-голямата област на подозрение по отношение на експериментирането извън тялото. Всички записи бяха проучени дума по дума, звук по звук и при ниско ниво на фона, за да се потърси ключът към намирането на възможен вторичен „ефект“. Нищо такова не бе открито, обаче подозрението остава и досега.

II. НАЧАЛЕН ЕТАП

(Септември 1958 — юли 1959 г.)

В очакване на някакво съотношение между ефектите, случаите, характеристиките, теориите и заключенията бе предизвикан процес на разпределяне. Съвсем скоро стана очебийно, че през този период са се състояли три етапа. Възможно е под тях да е имало и допълнителни етапи, но това остава неизвестно. И „началната“, и крайната точка на стартовия етап са напълно изяснени.

Въздействия. Първият необясним ефект бе спазъмът или вцепенението, както бе съобщено по-рано. Няколко седмици по-късно то бе последвано от усещането за „лъч“ от север, с каталепсия в резултат от него. Предпазливото експериментиране доведе до разпознаването на вибрационното усещане. Това сетивно впечатление по-късно бе открито, че постоянно е било съобщавано в преживяванията на спиритисти, окултисти и други от края на деветнайсети век. То все още бива отнасяно към нещастните случаи в много от разговорите в ъндърграунда.

Вибрационно-сетивният ефект бе единственият съдържателен симптом по време на началния етап. Въпреки това той подлежеше на развитие. Първоначалните вибрации изглеждаха доста груби, придружени понякога от визуална представа за локализиран обръч от електрически „искри“. Честотата бе в порядъка на десет цикъла в секунда според измерваното по часовник време. Вече към края на началния етап честотата нарасна до приблизително осемнайсет цикъла в секунда, с много по-малък дискомфорт за физическото тяло. Този ефект бе индуциран по мое желание в около петдесет и девет процента от случаите, и то в крайната фаза на периода. Вторият ефект бе усещането за високоамплитудно „свистене“, чувано равномерно, но постоянно от слуховите центрове. Веднъж установено, то продължаваше без прекъсване по време на периода. Ушен специалист диагностицира това като „чуване на кръвта през вените.“ Иначе чуването бе съвсем нормално.

Отделянето от физическото тяло стана приблизително три месеца след началото на периода, и то по невнимание в първия случай. Повечето от следващите случаи бяха предизвикани съвсем преднамерено. И винаги това се случваше само, когато присъстваше вибрационният ефект. С напредването на периода стана по-лесно създаването на ефекта.

Никакви други очебийни или повтарящи се ефекти не бяха наблюдавани. Всички физиологични резултати изглеждаха по-скоро успокоителни, отколкото изнервящи или объркващи. През този етап възникнаха и редки странични ефекти на възбуждане и стимулиране, но те не бяха в силна степен. Те включваха ускорен пулс, изпотяване и сексуален отзвук.

Емоционални образци. През половината от периода страхове от умствена и/или физическа нестабилност доминираха. Те бяха напълно уталожени от консултации и изследвания, направени ми от медицински и психиатрични специалисти.

Главният фактор, свързан с това, бе любопитството, успокоявано от силни насрещни настроения на безпокойство, свързано с неадресирано и неизследвано проучване на непознатото, възможна обществена и/или семейна цензура, както и страхът от невъзможността да се върна обратно към физическото тяло.

Последователност на експериментирането. От първото преживяване извън тялото експериментите се подреждаха от постепенното запознаване с „локалното“ отделяне (най-много до три метра) към обективното изучаване чрез частично отделяне и накрая посещения в области от Място I (има време-пространство).

Методология. Начините за индуциране на вибрационното състояние бяха изследвани с концентрация главно върху магнетофонните записи, описани по-рано, и методите за достигане на цялостна релаксация в пълно съзнание — предварителният реквизит за вибрационното състояние. Вече бе определено, че достигането на вибрационното състояние бе относително просто, след като веднъж вече бе установено състоянието на пълно отпускане и съзнание за него.

Доказателството за дишане през уста бе потвърдено. „Настройването“ на вибрационното състояние чрез моментно движение на физическата челюст бе доказан ефективен метод.

Стана напълно очевидно, че отделянето става само по време на вибрационното състояние. Техниката на отделянето се развиваше в една проста мисъл „нагоре“ или „надалече“. Успешните опити показаха, че всяко нематериално движение във Второто тяло бе провокирано от желание или мисъл. Останаха неразрешени проблемите с контролираното движение в предварително определена посока и безпрепятственото мигновено връщане към физическото тяло.

Заключения. През този период стигнах до следните заключения: 1. Наистина съществува Второ тяло, разпръснато или свързано с физическото тяло. 2. Второто тяло може да се движи и действа независимо от физическото тяло. 3. Движенията и действията могат да се извършват отчасти под контрола на съзнанието. 4. Някои сетивни входящи данни във Второто тяло се регистрират по същия начин, както и във физическото, други са извън възможността за превод. 5. Някои движения във Второто тяло стават в същите координати време-пространство, както тези на физическия му двойник.

III. СРЕДЕН ЕТАП

(Август 1959 — септември 1962 г.)

Ефекти. Началото на периода бе отбелязано с лекия сърдечен удар. Нямаше доказателство за взаимна връзка между експериментирането и болестта. Въпреки това отсъствието на доказателство не можеше напълно да отхвърли тази възможност.

Вибрационното състояние се усъвършенства, докато накрая започна да се проявява само като усещане за горещина. Тази промяна бе резултат от постепенното „ускоряване“ на честотата, докато не започнаха да се усещат само единични пулсации. През този период феноменът на слуховото възприятие за „свистене на въздуха“ остана непроменен.

Отделянето от физическото стана по-малко процедурно и по-естествено. Имах съвсем редки проблеми с връщането. Вибрационното състояние бе преднамерено възбуждано през дневните часове и ставаше спонтанно през късна нощ.

Очевидните психологични ефекти останаха същите: никакви изнервяния или отклонения в резултат на някои стимулации. Те бяха разгледани по-внимателно от гледна точка на сърдечния удар.

Емоционални образци. В началото на периода съществуваше някаква тревога за възможно психологично въздействие. Невъзможността да контролирам преживяването напълно по свое желание, оказваше влияние на тези страхове. Но те намаляха значително към средата на периода, което се дължеше главно на липсата на потвърждаващо доказателство и нарастваща самоувереност. Все още съществуваха опасенията във връзка с контрола по връщането към физическото и възможностите от грешки от невежеството ми в непознати области.

Последователност на експериментирането. Удължени визити в Място I, които ставаха все по-чести. Понякога по невнимание бяха замествани от пътешествия до Място II. В късните части от периода бяха открити и посещения до Място III, като последователно бяха изучавани. Състоянието на безвремие бе открито късно през този период.

Методология. Техниката на „преброяването“ за релаксация бе приложена в тестовете през деня. В късните нощи граничното състояние на сън бе преобразувано в сега вече известното състояние на вибрации-горещина. Дишането с уста стана механично действие при някои по-нататъшни експерименти с „челюстно настройване“.

Заключения. 1. Потвърдено бе съществуването на Второто тяло. 2. Открито бе Място II, чиито качества се отличаваха от тези на Място I. 3. Съществуването на Място III влезе в обсега на хипотетичното. Неговите характеристики бяха свързани с тези на Място I, но на различни етапи от научно развитие. 4. Човешката личност преживяваше преходния период на смърт и продължаваше да съществува в Място II. 5. Комуникацията между човешките същества можеше да се извършва и извън равнището на говорене с уста, по време на ходене или в спящо състояние и/или във Второто състояние. 6. Някои (или повечето?) живи човешки физически създания се отделят от физическото си тяло по време на сън. Причината за това не е известна.

IV. КЪСЕН ЕТАП

(Октомври 1962 — октомври 1970 г.)

Експериментирането през този период бе ограничено поради принципната липса на възможност. Предимство имаха заниманията ми с материални дела и усъвършенстване на предишна работа като вторично усилие.

Въздействия. По време на този период чувството за вибрации напълно изчезна, преминавайки в усещане за горещина, а после в неопределено „съществуване“.

Отделянето от физическото бе възможно само в тази форма на „съществуване“, и то с минимално усилие. Единственият физически ефект, който бе отбелязан, бе слабото чувство за неориентираност, замайване и лек дискомфорт за около девет часа след обичайното експериментиране. Никакви специални опити не бяха осъществени, но причината за това не е известна.

В средата на периода се разболях от възпаление на хемороид. Приписах го на преживяване по време на опит, който проведох около четири дни преди появата на симптома. Преди това не бях страдал никога от такъв медицински проблем. Намаляха и потребностите ми за сън. Въпреки това, когато се появеше нужда от сън, бе абсолютно наложително да я задоволя. Ако не го направех, получавах физическо и умствено неразположение. Не повече от пет минути сън обаче ме възстановяваха из основи. Единственият друг забележителен ефект, който съм записал, бе двукратната поява на цялостното усещане за „близка билокация“3.

Това бе състояние на пълно съзнание на равнище, където цялата сетивна чувствителност към материалното обкръжение бе активна, макар че собственото „аз“ бе „на една степен по-далече“. И в двата случая то изискваше обмислено решение за пълно интегриране с материалното обкръжение. Ефектът от оставането с „една степен по-далече“ в друга околна среда бе и остава неизвестен. Продължаваше звукът от „свистенето на въздуха“.

Емоционални образци. Страховете, които все още се срещаха през миналия период, бяха напълно разсеяни. Най-важната причина бе пълното доверие в методите, които довеждаха до мигновено връщане към физическото, и то по собствено желание. Нещо повече, оценката на предишните данни допринесе за възприемане на състоянието в условия на развитие повече, отколкото на израждане.

В същото време започнаха да се изявяват лошите страни на продължителното съществувание във физическото тяло. В резултат значително отслабна и пренебрежението към физическите опасности. Причината за това не е известна.

Последователност на експериментирането. През целия период не въведох никаква определена последователност, което се дължеше на неотложността на други въпроси. По този начин експериментирането бе спорадично и ставаше само когато ми се откриеше възможност. Бяха направени няколко силно доказателствени посещения в Място I и в Място II. Повечето пътешествия бяха до Място II. Резултатите от тях по отношение на материалния свят (Място I) бяха неточно упоменати. Експериментирането на стриктна научна почва започна по-късно през периода под контрола на лабораторни условия.

Методология. На тази област бе обърнато малко внимание, тъй като два принципни въпроса останаха неразрешени. Първият проблем бе развитието на техниката за дълбока релаксация, която се придобиваше с нарастваща трудност. Вторият бе хроничният проблем с контролирането на набелязаната посока. Приложени бяха разнообразни техники, но резултатите не бяха значителни. Сърцевината на трудността се състоеше в противоположните желания на съзнанието и свръхсъзнанието, когато и двете действаха с пълен капацитет. Във Второто състояние свръхсъзнанието е по-силно определящият елемент.

Заключения. 1. Докато сме във Второто тяло, е възможно да се окаже физическо влияние върху физически живо човешко създание, когато последното е в будно състояние. 2. Има неразкрити сфери на познанието и науката извън обхвата на съзнанието на настоящия експериментатор.