Пътят към София

Вървя, търсейки из тези долини

красотата, в която съм влюбен...

Там, където слънцето повече от обикновеното

ще блести, с по-голяма светлина,

ще кажа, че тя там живее...

Нещо, което не познавам какво е, смътно достига и прониква през сърцето ми,

И все пак не е мъка,

и все пак не е мъка...

Ами ако това е любовта?

Като слънчев лъч, мек и ведър,

върху спокойни талази си почива,

докато на морето в дълбоката гръд

стои бурята скрита...

Така понякога весел и спокоен смях на доволство,

на радост се плъзва връз нечия уста,

докато в своята тайна дълбочина

раненото сърце се тревожи и измъчва.