Домоуправител.
Боже какво божествено нещо!… По дяволите, какво божествено нещо!
Рициново масло.
Но това е божествено нещо!
„Римски всекидневник“, „Пират“.
Всичко вършат, нищо не знаят, всичко знаят, нищо не вършат; французите са развейпрах, колкото повече им отмерваш, толкова по-малко ти дават срещу това.
Домоуправител (итал.).
С чест съпружеските задължения.
Нещо като игра на глупак.
XVI век.
Христофор Колумб.
Народ.
Знатен човек, дворянин.
Да се веселят.
О, какво веселие.
Само свинщина.
В италианската поезия има един род стихотворения, познати под името сонет с опашка (con la coda), когато мисълта не е могла да се вмести и води след себе си прибавка често по-дълга от самия сонет.
Каква красавица.
Римляните наричат всички, които не живеят в Рим, чужденци (forestieri), макар да живеят само на десет мили от града.
Католическа молитва, което тук значи вечерна камбана.
Какво животно.
Ваше сиятелство.
Трима разбойници.
Улицата на печатарите.
Троица.
Ето ме, ваше сиятелство.
Истински римляни.