Роман за Граала (Моденски манускрипт) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Робер дьо Борон (ч. notes)

1

Кретиен дьо Троа, Персевал или Разказ за Граала, превод от старофренски в стихове от Паисий Христов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2010. За по-цялостно представяне на творчеството на Кретиен дьо Троа и на неговия роман Разказ за Граала вж. моята встъпителна студия към същото издание.

2

Със своите 9236 стиха „Персевал“ значително надхвърля обема на другите четири романа на Кретиен, само един от които превишава 7000 стиха.

3

Ръкопис, съхраняван в Националната библиотека на Франция под сигнатура: BN fr. 20047. Издаван е два пъти: от Франсиск Мишел (1841) и от Уилям Нитце (1927).

4

Ръкопис от Националната библиотека на Франция, свързван в миналото с името на библиофила Дидо, а регистриран днес под сигнатурата BN fr. n.a. 4166; ръкопис E. 39, който се съхранява в Библиотеката „Естензе“ (гр. Модена, Италия).

5

Robert de Boron, Le Roman du Graal (Manuscrit de Modène), texte établi et présenté par Bernard Cerquiglini, UGE, 10/18, Série „Bibliothèque médiévale“, Paris, 1981, p. 11.

6

Пак там.

7

Например хрониките на летописците на Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204) Жофроа дьо Вилардуен, Робер дьо Клари, Анри дьо Валансиен.

8

Нейното съдържание съответства на сюжета на първата част от нашата трилогия Йосиф.

9

Мащабните компилации на Венсан от Бове са предназначени за обучение на духовниците от Доминиканския орден, които не са следвали в университета. Основният му труд Голямото огледало (Speculum majus) (1260) съдържа три части (естествени науки, християнско учение, световна история) и представлява най-пълната енциклопедия на знанието по онова време.

10

Вж. българския превод, забележително дело на Цочо Бояджиев, на Сума на теологията, част първа (1804 с), част втора I (1767 с), II (2498 с), публикувана от изд. „Изток-Запад“ съответно през 2003, 2005 и 2009 г.

11

Златната легенда на Якоб Ворагински (последна третина на XIII в.) съдържа близо двеста жития на светци и легенди, свързани с християнския календар. Тя е най-богатият сборник с разкази на латински език по онова време, оказал и непосредствено, и трайно влияние сред духовенството и сред светската публика. Свидетелство за това е и рекордният брой ръкописи, — близо хиляда! — разпространявани преди въвеждането на книгопечатането през втората половина на XV в.

12

Всъщност явлението е типично за всяка масова култура (романи, филми, комикси). Успехът сред публиката на един герой насърчава автора или неговите последователи да се обърнат към непознатото до този момент минало на героя или към историята на неговите предци.

13

Позволявам си да препратя към своя статия по проблемите на фалшификата в средновековната литература: Стоян Атанасов, „Литературни мистификации и фалшификат в средновековния и постмодерния роман“, Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност, Дом на науките за човека и обществото, София, 2005, с. 167–192.

14

Jean Marx, „Robert de Boron et Glastonbury“, Nouvelles recherches sur la littérature arthurienne, Paris, Librairie Klincksiek, 1965, p. 139–152. Преди Жан Маркс подобна теза застъпват Херман Сушие, Фердинан Ло и др.

15

Вж. Jean Marx, цит. съч., с. 152.

16

Роден 1160–1170, ум. след 1229 г.

17

От общо 49-те книги на Световна хроника до нас са достигнали само 23.

18

Тук Елинан спекулира с парономазата (частична омонимия) между думите graal и agréer (приятен съм, доставям удоволствие). До същата народна етимология прибягват и Робер дьо Борон, и неговият приемник от трилогията в проза.

19

J. P. Migne, Patrologiae, cursus completus, Séries latina, II, 212, p. 814–815. Цитирано по: Тома Томов, Персевал или романът за Граала, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, кн. XXXVI, 1, Придворна печатница, София, 1940, с. 75. Преводът е мой — СА.

20

Албена Георгиева, Етиологическите легенди в българския фолклор, Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1990, с. 11,12.

21

Този разказ, написан на гръцки през IV в., известен също като Деяния на Пилат, има многобройни латински варианти през Средновековието.

22

Вж. Gaston Paris, Trois versions rimées de l’Evangile de Nicodème, Paris, SATF, 1885.

23

Матей, 26, 26-28. Вж. също: Марк, 14, 22-25; Лука, 22, 17–20. Цитираме по Новия завет, издание на Българско библейско дружество, София, 2010.

24

Мотивът за слизането на Христос в ада е заемка от Никодимовото евангелие. През Средновековието този мотив се радва на широка популярност. Потвърждение за нея са и фреските на тази тема в базиликата Сан Марко във Венеция (1180–1190) и в Боянската черква (1259). За тази информация съм задължен на проф. Елка Бакалова.

25

Съответно в именителен и във винителен падеж. Тези два падежа съществуват в старофренски до XV в.

26

Освен в четирите Евангелия, тази идея получава най-разгърната форма в „Първо послание на апостол Павел до коринтяни“, 15: 42–54.

27

Ще напомним, че в ранното християнство рибата е символ на Иисус Христос. Гръцката дума ΄ιχθύς (риба) е тълкувана от първите християнски общности като кодово име на Христос: ΄Ιησΰς Χριστός, Θεοΰς Υίός, Σωτήρ (Иисус Христос, Син Божи, Спасител). Освен това в средновековната иконография на мотива за Тайната вечеря на масата на Иисус често се вижда чиния с риба.

28

Вж. бел. 18.

29

Относно широкото разпространение на метафората на книгата през Средновековието вж. класическия труд на Е. Р. Курциус Европейската литература и латинското Средновековие, част II, гл. 1, „Символизмът на книгата“. Ползвал съм френския превод на това изследване: E. R. Curtius, La littérature européenne et le Moyen âge latin, II, „Le symbolisme du livre“, Paris, PUF, 1956, p. 5–76.

30

Относно ръкописната традиция на разказите в проза за Мерлин, вж.: Emmanuèle Baumgartner et Nelly Andrieux-Reix, Le Merlin en prose, Paris, PUF, 2001.

31

Към келтските, тоест нехристиянски способности на Мерлин спада дарбата му да променя външния си вид, а и да видоизменя другите, както пожелае. Благодарение на тази си способност, която граничи с мистификацията и измамата, Мерлин устройва — в пълен разрез с християнския морал — плътската връзка на Утерпандрагон с Игерна, съпругата на херцога на Тинтагел, безупречен васал на краля. От тази връзка ще се роди бъдещият крал Артур.

32

За синтез по въпроса и убедителни аргументи, че Персевал е добавен от друг автор, вж.: Fanni Bogdanow, „La trilogie de Robert de Boron: le Perceval en prose“, Grundriss der romanischen Literaturen des Mittelalters, Heidelberg, 1978, IV, 1, p. 513–535.

33

По-известно като Продължението Говен, защото тук главен герой е Артуровият племенник и именно той посещава (веднъж или два пъти, според различните ръкописи) замъка на Граала, без да успее да проникне в неговата тайна, а Персевал е просто един епизодичен герой. До нас са достигнали 11 ръкописа от този анонимен роман. Неговият издател Уилям Роч ги е групирал в три основни варианта: „кратък“ (9500 стиха) от края на XII в., „смесен“ (15 300 стиха), датиращ от началото на XIII в., и „дълъг“ (около 19 600 стиха), писан след 1220 г.

34

За по-пълно представяне на този мотив вж. моите статии: Стоян Атанасов, „Мотивът за Другия свят в рицарския роман като сцена на кипрокво“, Да отгледаш смисъла, сборник в чест на Радосвет Коларов, издателски център „Боян Пенев“, София, 2004, с. 411-425; „Другите светове на Средновековието“, Nomina essentiant res, в чест на Цочо Бояджиев, изд. „Изток-Запад“, София, 2011, с. 69–85.

35

Шамбелан тук означава не просто „камерхер“, а ковчежник, събирач на десятъка, който евреите дължали на храма и левитите. — Б.пр.

36

Историята с измиването на нозете е разказана единствено в Евангелието от Йоан, 13:1-11. Цитатите от Библията навсякъде следват превода на Българското библейско дружество, 2005. — Б.пр.

37

Този „юдейски първенец“, както е назован в Библията, се споменава в Евангелието от Йоан. Вж. 19:38-39: „След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му. Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.“ (превод — Българско библейско дружество, 2005]. Вж. също Евангелие на Никодим в Стара българска литература, т.1, Апокрифи, под ред. на Донка Петканова, изд. „Български писател“, София, 1981.

38

На това място в евангелията обикновено се казва, че е бил положен в гробницата, която Йосиф бил изсякъл в скалите за себе си. — Б.пр.

39

Има се предвид римският император Тит. — Б.пр.

40

Апостолите и евангелистите. — Б.пр.

41

Вероятно тук става дума за падналите на земята ангели, защото по-нататък за тях не се споменава. — Б.пр.

42

Или Хеброн. — Б.пр.

43

Молитвата в третия час (tierce) — названието на тази служба произлиза от това, че тя започвала в третия час на деня според римските правила за отчитане на времето. Римляните делели денонощието на светла и тъмна част. Светлата част от своя страна била разделена на 12 часа между изгрева и залеза на слънцето — следователно часовете били по-къси през зимата и по-дълги през лятото. Само шестият час бил винаги по пладне. Нощта била разделена с оглед на войнишката служба на четири нощни стражи, наречени вигилии, по-къси през лятото и по-дълги през зимата. Краят на втората стража отбелязвал полунощ. С течение на времето началото на тази служба се установило към 9 часа сутринта. Нейният смисъл бил да възпроизвежда и прославя мига, в който Светият Дух се бил явил на апостолите. — Б.пр.

44

Последното изречение в оригинала е в 1л. мн.ч., което очевидно противоречи на контекста и вероятно е грешка на кописта. — Б.пр.

45

Тук авторът е прибягнал до народна етимология, извеждайки названието „Граал“ (Graal) от глагола agréer à (нравя се, доставям някому удоволствие). По-вероятната етимология на „Граал“ трябва да се търси в латинизираната гръцка дума „кратер“ и нейните средновековни варианти: cratella, gradalis и др. — Б.пр.

46

Очевидно става дума за Авалон — легендарен остров, свързан с преданията за крал Артур, където бил изкован неговият меч Ескалибур. Впоследствие Авалон бил идентифициран с градчето Гластънбъри в Уелс. — Б.пр.

47

Очевидно става дума за сина на Ален. — Б.пр.

48

По всяка вероятност се има предвид слънцето. — Б.пр.

49

Мотивът за слизането на Христос в ада не присъства в най-ранната гръцка версия на Никодимовото евангелие (IV в.), известна и като Деяния на Пилат. За пръв път се среща в латинска версия на Деянията от VI в. Въпросният мотив отсъства и в славянската версия на Евангелие на Никодим, издадена от Донка Петканова в Стара българска литература, т.1, Апокрифи, цит.съч. — Б.р.

50

Очевидно — по-малката сестра. — Б.пр.

51

Пасажът, очертан с квадратни скоби, е бил изрязан от манускрипта заедно с придружаващата го миниатюра. Допълнен е с помощта на друг манускрипт, B.N, фр. 747. — Б.изд.

52

Квадратните скоби съдържат възстановения текст от обратната страна на страницата с изрязаното парче — вж. предишната бележка.

53

Сенешал — офицер на служба при крал, принц или феодален владетел в страните от Западна Европа през Средновековието. В зависимост от областта или страната службите, с които сенешалите били натоварени, били различни. — Б.пр.

54

Саксонска формула за наздравица, англ. wassail. — Б.изд.

55

Игра, при която топка се подкарва с помощта на пръчка. — Б.изд.

56

Отново в квадратните скоби е поместен пасаж, изрязан от манускрипта заедно с придружаващата го миниатюра. Допълнен отново с помощта на манускрипт B.N., фр. 747. — Б.изд.

57

58

Непреводима игра на думи: френските sang (кръв) и sens (ум) при произнасяне звучат почти по един и същ начин. — Б.пр.

59

Очевидно са стъпили на морския бряг край дн. Саутхамптън, от който Солсбъри е на ок. 28 км. — Б.пр.

60

Има се предвид съставката „дракон“ в името му. — Б.пр.

61

Става дума за мегалитите край Стоунхендж, който се намира на 15 км от Солсбъри. — Б.изд.

62

Този път името на Граала е изведено от думата grace — милост, благодат. Срв. бел.11.

63

Кардуел — в артурианския легендарен цикъл един от трите основни града на кралство Логрия заедно с Камелот и Карлеон, отъждествяван било със северния английски град Карлайл, било със столицата на бритската народност силури, обитавала Южен Уелс. — Б.пр.

64

Игерна или Игрена — латинизиран вариант на името Ейгир, известно още с английската си транскрипция Игрейн (Играйна). — Б.пр.

65

Говен (наричан още Гавейн Гвалхмей, Гаван, Гаувейн, Уолуейн) — племенник на крал Артур и един от най-видните Рицари на Кръглата маса. — Б.пр.

66

Гахерис (Герехет, Гирес) — третият син на краля на Оркни Лот и дъщерята на Игерна Моргауза, брат на Говен и Гарет, племенник на крал Артур и един от Рицарите на Кръглата маса. — Б.пр.

67

Гарет (Гахериет, Гариес) — четвъртият син на краля на Оркни Лот и дъщерята на Игерна Моргауза, брат на Говен и Гарет, племенник на крал Артур и един от Рицарите на Кръглата маса. — Б.пр.

68

Наричан още Ектор, Хектор, Антор, Екторий. Баща на Кей (или Ке), когото впоследствие крал Артур ще направи свой сенешал, т.е. свой пръв министър. — Б.пр.

69

Звателната титла „монсеньор“ по онова време съпътствала имената на светци и благородници. В артуровския цикъл от романи тя се използва главно за Говен, очевидно за да подчертае особения статус на героя сред останалите рицари на Кръглата маса. — Б.р.