Роналд Рейгън. В името на свободата

Предговор

Странно място е Фултън, щата Мисури, САЩ – в средата на нищото, а е дало на света едни от най-значимите знаци на политиката на XX век, особено за Европа.

Хари Труман тръгва от Мисури и след края на Втората световна война поканва в местния колеж Уинстън Чърчил. Речта на Чърчил през март 1946 г. е част от историята на света. Той призовава САЩ да спасят демокрацията в неруската част на Европа, води битката със Сталин и с болка обозначава Желязната завеса. Година по-късно Труман обявява плана

„Маршал“ за спасяване на Западна Европа.

В същия Фултън, Мисури, през 1952 г. един прохождащ политик произнася първата си знаменита реч – „Америка прекрасна“. Реч, от която тръгва политическата кариера на един от най-знаменитите американски президенти на ХХ век. Реч, която след повече от 30 години завършва с краткото: „В Америка пак е сутрин“. И докато говори за Америка, този президент конструира най-значимото положително събитие в историята на съвременна Европа. Години на упорит и тактически умен труд, докато се стигне до:

„Г-н Горбачов, отворете тази врата (Бранденбургската)!“

„Г-н Горбачов, съборете тази стена (Берлинската)!“

Дата: 12.06.1987 г.

В края на 1988 г. Горбачов се връща в САЩ, за да изнесе реч пред ООН. Там той обявява едностранно съкращаване на 500 000 души военен персонал и изтегляне на повечето съветски сили от Източна Германия, Чехословакия и Унгария. „Заплахата и употребата на сила повече не може и не трябва да бъде инструмент на външната политика“, заявява той. Това масово се тълкува като сигнал, че Съветският съюз няма да оказва намеса, за да запази Източна Европа под свой контрол. Речта потвърждава искреността на Горбачов.

Година по-късно СТЕНАТА падна, ЗАВЕСАТА се вдигна и ЕВРОПА отново е цяла.

Вече 30 години!

„Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“

Този стожер на свободата се казва Роналд Рейгън!

Всъщност Рейгън има по-екзотичното мнение, че комбинация от натиск с военни, икономически и морални средства може да разруши съветската империя. Рейгън казва в предизборната си кампания през 1980 г., че иска да ги „принуди да седнат на масата за преговори“. „Те не могат да увеличат много военното си производство, защото вече са подложили народа си на гладна диета“, казва той през октомври 1981 г. „Ако им покажем воля и решителност да се впуснем в засилване на военните способности... те трябва да преценят дали искат да изпълним програма за разоръжаване, или искат да участват в надпревара във въоръжаването с нас.“ Той се надява да спре надпреварата в ядреното въоръжаване, като я ескалира до равнище, което Съветският съюз не може да си позволи. Преди СССР да покаже и най-малкия признак на отстъпчивост, той протяга маслинена клонка с другата си ръка. Когато Горбачов отвръща на тази комбинация от тактики, той приема идеята, че е възможно да има съветска трансформация. Чувствайки, че Горбачов се нуждае от помощ, за да продължи, Рейгън оказва лично подкрепа. Това са импровизации, но идеята им е да направят света по-безопасно място.

И така 8 години! Но какъв гигантски успех! И каква радост за Европа!

За голямата промяна трябва голяма визия и голяма вяра в свободата като ценност.

След „Достойни битки“ на Леон Панета, „Заветът на Чърчил“ от лорд Алън Уотсън, „Китай – събуждането на един гигант“ от Хенри Полсън и „Ангела Меркел“ от Матю Квортръп дойде време поредицата „Власт и отговорност“ да се насочи към един от нейните най-ярки символи. Има различни книги, посветени на Роналд Рейгън. Обърнахме се към най-класическата. Към официалната поредица от биографии на американските президенти. Джейкъб Уайсбърг е събрал максимално обективно, информативно и в сравнително малък обем живота на 40-ия американски президент.

Книгата ще ви преведе през перипетиите на живота му, но той е дар не само за него. Постигнатото от Рейгън изглежда невъзможно. Но с мечти, превърнати в кауза, и с невероятен стратегически талант, все повече отдалечавайки се от неговото време, образът му се издига все по-високо.

„Изследователите на съвременната ера са предприемачите, хората с визия, с кураж да поемат рискове и с достатъчна вяра да се изправят пред неизвестното. […] Ние сме свидетели на мощта на икономическата свобода, простираща се по света. […] Влезте в някоя класна стая и ще видите как на децата се преподава Декларацията за независимостта, че те са надарени от Създателя им с определени неотчуждаеми права, сред които са правото на живот, свобода и преследване на щастие, които никое правителство не може справедливо да отрече, гаранциите в Конституцията им за свободата на словото, свободата на сдружаването и свободата на религията… Но свободата е нещо повече от това: свободата е правото да задаваш въпроси и да променяш установения начин за правене на нещо. Тя е продължаващата революция на пазара. Тя е разбирането, което ни позволява да осъзнаем недостатъците и да потърсим решенията за тях. Тя е свободата да представиш идея, над която са се надсмели експертите и да гледаш как тя получава подкрепа сред хората. Тя е правото да постоянстваш, да мечтаеш, да следваш мечтата си или да останеш верен на себе си, дори да си единственият, който се съмнява. Свободата е разбирането, че никой отделен човек, никоя отделна власт няма монопол над истината, а всеки индивидуален живот е безкрайно ценен.“

Американското общество има нужда от чувство за сигурност и Рейгън му го дава. Думите му вдъхват увереност и кураж. Самият той излъчва самоувереност и достойнство. Трибуната е неговото място за правене на политика. Гласът му е овладян, интонацията съответства на силата на думите. Всичко в него показва твърдата му убеденост във всичко, което казва. А и никой не се съмнява в това, което той говори.

Макар че самият той гледа оптимистично и с вяра напред към бъдещето, стремейки се да предаде този оптимизъм и на нацията, Рейгън не се поколебава да очертава и не особено радостните реалности. Но нито за миг не се колебае и не показва съмнение, че има разумен изход, който е в полза на цялото човечество и който вече е толкова близко, колкото не е бил никога преди това.

Най-добрият лидер не е непременно онзи, който прави най-добрите неща. Той е човекът, който кара другите да правят най-добрите неща.

Някой някога е казал, че всяка форма на управление има една черта, характерна за нея, и че ако тази характеристика се изгуби, управлението пропада. При монархията това е привързаността и уважението към кралското семейство. Ако те се изгубят, монархът пада. При диктатурата е страхът. Ако хората престанат да се страхуват от диктатора, той ще изгуби властта си. При представително управление като нашето това са моралните добродетели. Ако добродетелите изчезнат, управлението пропада. Дали не избираме пътища, които са политически изгодни, но морално съмнителни? Дали всъщност не губим? И дали ние сега не сме се изгубили някъде по пътя?

Във вътрешнополитически план за Голямата стара партия годините на Рейгън представляват успех, произтичащ от обединението около лидер и послание.

Рейгън побеждава действащия президент Картър в изборите от 1980 г., като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от Републиканската партия – за първи път от 26 години. Администрацията му предприема много инициативи в националната политика като намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна система надясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво. Тежкият икономически спад за периода 1981–1982 г. е последван от икономически бум през 1983–1984 г. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството от началото на 1980 г. Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала „Иран-контри“ и нагнетяването на напрежението със Съветския съюз по време на Студената война. Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по-голяма популярност. Обявен от медиите за „Великия комуникатор“, той е толкова доминираща фигура, че десетилетието на 80-те години често бива наричано „Рейгъновите осемдесет“.

И не само в Америка. Светът на 80-те години е уникалният свят на Роналд Рейгън, Михаил Горбачов, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Франсоа Митеран, Лех Валенса, Вацлав Хавел.

80-те години затова са Светлината на ХХ век, защото е имало кой да свети.

И то как!

Свилен Спасов създател на поредицата „Власт и отговорност“ 10 април 2019 г.

Бележка на редактора

Президентът е централната фигура в американския политически строй. Това като че ли противоречи на намеренията на бащите основатели. Спомняйки си противния модел на британската монархия, те създават разделението на властите, за да „предотвратят упражняването на деспотична власт“, както казва след време съдията от Върховния съд на САЩ Луис Брандайс. Така разделят управлението на три клона, за които се твърди, че са равнопоставени и координирани – изпълнителна, законодателна и съдебна власт.

Но за система, основана върху тристранно разделение на властите, е присъща тенденцията към инертност и патови ситуации. Един от трите клона трябва да поеме инициативата, за да се задвижи системата. Само изпълнителният клон на властта е структурно способен да поеме тази инициатива. Основателите явно са усетили това, щом приемат твърдението на Александър Хамилтън в 70-ото есе от поредицата „Федералистът“, че „енергията в изпълнителната власт е водещо качество в определението за добро управление“. Така те предвиждат да има силен президент, но той да е поставен в също толкова силна система на отчетност, гарантирана от конституцията. (Понятието имперско президентство се появява през 70-те години на XX век и се отнася за ситуация, в която балансът между власт и отчетност е нарушен в полза на изпълнителната власт.)

Американската система на самоуправление следователно се фокусира върху президентската власт – „това жизненоважно място за действие в системата“, както казва Удроу Уилсън. Според Хенри Адамс, който е правнук и внук на президенти, както и най-блестящият американски историк, американският президент „прилича на командир на кораб в морето. Той трябва да хване кормило, да следва курс и да търси пристанище“. Следвайки избраните от тях курсове, мъжете в Белия дом (до момента, уви, са само мъже) предопределиха съдбата ни като нация.

Биографията е лесен начин за научаване на американската история – тя прави миналото по-човешко, по-живо, по-съкровено, по-достъпно, по-свързано с нас. Биографията ни напомня, че президентите не са свръхчовеци. Те също са човешки същества, тревожат се за решения, грижат се за съпруги и деца, вършат по няколко задачи наведнъж и са обикновени хора. Действително, както твърди американският мислител Ралф Уолдо Емерсън, „Няма история в чистия смисъл на думата; само биография“.

Президентите ни служат едновременно за вдъхновение и като предупреждение. Те дават и лоши, и добри примери. Нацията, е казал Върховният съд, „няма правото да очаква винаги да има мъдри и човечни управници, придържащи се искрено към принципите на конституцията. Злонамерени хора, жадни за власт, ненавиждащи свободата и презиращи закона, могат да заемат мястото, на което някога са били Вашингтон и Линкълн“.

Мъжете в Белия дом изразяват идеалите и ценностите, слабостите и недостатъците на избирателите, които ги изпращат там. Съвсем естествено е да искаме да знаем повече за добродетелите и пороците на хората, които избираме да ни управляват. Като узнаем повече за тях, ще узнаем и повече за себе си. Френският политически философ Жозеф дьо Местър е казал: „Всеки народ има правителството, което заслужава“.

Към началото на XXI век 42-ма мъже са стигнали до Овалния кабинет (Джордж У. Буш се брои за нашия 43-ти президент, тъй като Гроувър Кливланд, който изкарва два непоследователни мандата, се брои за двама). От тази редица президенти около дузина водят в класациите, правени периодично от историци и политолози. Какво означава велик президент?

Великите президенти притежават или са притежавани от визия за идеална Америка. Тяхната страст, когато поемат кормилото, е да насочат кораба в правилната посока към пристанището, до което искат да стигнат. Великите президенти имат и дълбока душевна връзка с нуждите, тревогите и мечтите на хората. „Не вярвам, че който и да било човек може да води този, който бездейства... под импулса от дълбоко съчувствие към този, когото води – съчувствие, предизвикано интуитивно от сърцето, а не от интелекта.“

Най-великите президенти в класациите на учените – Вашингтон, Линкълн и Франкин Рузвелт, са лидери, които са се сблъскали и са преодолели най-големите кризи на републиката. Кризата разширява възможностите пред президента за смели и съзидателни действия. Но тя не гарантира президентско величие. Кризата с отцепничеството по времето на Джеймс Бюканън или Голямата депресия по времето на Хърбърт Хувър не подтикват двамата президенти към креативно лидерство. Техните неадекватни действия за преодоляване на кризите позволяват Линкълн и вторият Рузвелт да изпъкнат и да се види колко различно историческо наследство оставят отделните личности. Дори при липсата на първостепенни кризи енергичните и убедителни президенти – Джеферсън, Джаксън, Джеймс К. Полк, Теодор Рузвелт, Хари Труман, Джон Ф. Кенеди, Роналд Рейгън, Джордж У. Буш – успяват да наложат собствените си приоритети върху страната.

Разнородните драматични събития, съпътствали мандатите на американските президенти, дават възможност да се разкажат редица увлекателни истории. Биографиите на американските президенти са хроника за мъдрост и безразсъдство, благородство и дребнавост, смелост и коварство, откровеност и лъжа, кавги и единодушие. Постоянният смут, витаещ около Белия дом, изважда на светло същината на американската демокрация.

Целта на поредицата „Американските президенти“ е да представи голямата панорама на началниците на изпълнителната ни власт в томове, които са достатъчно компактни за заетия читател, достатъчно разбираеми за студента, достатъчно авторитетни за учения. Всеки том предлага същината на характер и кариера. Надявам се, че описаните тук животи ще позволят на читателите да разберат какви капани и какви възможности има пред всеки президент и какви отговорности имат гражданите. Табелката с известния надпис на бюрото на Труман – „Твоя е отговорността“ – разказва само половината от историята. Гражданите не могат да избягат от отговорността, защото в крайна сметка тя е в тъмната стаичка на избирателната секция, а не на президентското бюро.

Артър Шлезингер-младши