Роналд Рейгън. В името на свободата

ЕТО ТАКЪВ БЕ В МОИТЕ ПРЕДСТАВИ

Последното обръщение на Рейгън към нацията през 1989 г. е завършек на неговата реч „Америка прекрасна“, изнесена във Фултън 37 години по-рано, когато за пръв път изказва визията си за американската неповторимост.

„През последните няколко дни, докато стоях на прозореца на горния етаж, си мислех малко за „сияещия град на хълма“. Изразът идва от Джон Уинтроп, който описва с него как изглежда Америка в представите му. Това, което си е представял, е важно, защото той е сред първите заселници, един от първите свободни хора. Той е пътувал насам с нещо, което в днешно време бихме нарекли малко дървено корабче, и подобно на други заселници е търсил дом, където да бъде свободен. Говорил съм за сияещия град през целия си политически живот, но не зная дали някога съм казвал какво виждах, докато го казвах. Но в моите мисли това бе величествен град с високи сгради, построен върху здрави скали насред океана, брулен от вятъра, благословен от Бога; град, който гъмжи от всякакви хора, живеещи в мир и хармония; град със свободни пристанища, където кипят търговия и творческа дейност. И въпреки че трябваше да има градски стени, стените имаха врати и те бяха отворени за всеки, който има желанието и смелостта да бъде тук. Ето такъв бе в моите представи и все още е.“

Оттогава американската политика се определя по този простодушен човек и неговата безоблачна визия. Сега ние го гледаме през наша собствена мъгла, мъгла, изтъкана от мит, който скрива истинската картина за това какво е направил и какво не е постигнал. Години след смъртта му все още ни е трудно да оставим Рейгън да бъде Рейгън.

Той хвърля много дебела сянка върху семейство Буш. Неговият приемник Джордж Х. У. Буш се сблъсква с предизвикателството да запази политическата коалиция на Рейгън и същевременно да се утвърди като независима личност. Новият президент опитва да бъде „по-мек и хрисим“ по отношение на социалната политика, да поема по-голяма лична отговорност, а в международните дела – да е по-малко праведен и не чак такъв идеалист. Това е не толкова смекчаване на рейгънизма, колкото отхвърляне на ключовите му черти. Консерваторите критикуват остро Буш, че не следва примера на Рейгън, когато се съгласява да увеличи данъците заради нарастващия дефицит, въпреки че Рейгън неколкократно прави същото, без да го признае.

Поражението на Буш през 1992 г. убеждава повечето политици от Републиканската партия, че ревностното подражаване на Рейгън е единственият път към спасението. Осем години по-късно Джордж У. Буш отхвърля умерената политика на баща си и се обявява за наследник на Рейгън. Той ръководи администрацията си като главен изпълнителен директор на компания, приема концепцията за „морална чистота“ и създава огромни дефицити, тъй като намалява данъците и харчи щедро за армията. Трудно бихме могли да си представим по-буквална възстановка. При все това много консерватори смятат, че вторият Буш не следва достатъчно стриктно Рейгъновата политика, тъй като позволява правителството да се разрасне.

До 2009 г., когато Буш напуска поста, твърдението, че Рейгън би направил нещо другояче или че не би направил нещо, се превръща в аргумент за слагане на точка при спорове в кръговете на Голямата стара партия. Изборът на Рейгън е аксиома за правилен избор. Той се превръща в обединителен образ за републиканците, какъвто е Гипър за бейзболния отбор във филма „Кнут Рокни – истински американец“. Но какво означава в днешно време да си като Рейгън? Най-простата дефиниция може да бъде намирането на начин да спечелиш избори като консерватор. За Голямата стара партия годините на Рейгън представляват успех, произтичащ от обединението около лидер и послание. Повечето републиканци продължават да изразяват възгледите на Рейгън. Като оставим настрана либералните позиции на Рейгън за имиграцията и за федералния закон за пистолетите, който той подкрепя в знак на уважение към своя прессекретар Джим Брейди, прострелян при покушението през 1981 г., почти всички видни републиканци са на неговото мнение за понижаването на данъците, смаляването на ролята на федералното правителство и изваждането на абортите извън закона. В по-широк смисъл консерваторите разбират рейгънизма като проявяване на оптимизъм, изразяване на патриотизъм и безочливо говорене за моралност. Учениците на Рейгън възхваляват „американската изключителност“ и твърдят, че либералните им опоненти не вярват в нея.

Демократите също вярват, че Рейгън е стойностен модел в много отношения. Те се стремят да подражават на лидерските му умения, да имитират позитивното му изражение и амбициозните цели в политиката. Политическите консултанти на Демократическата партия говорят същите клишета като колегите си, работещи за Републиканската партия – за необходимостта лидерите да са далновидни (въпреки че Рейгън е дълбоко носталгичен), да обединяват фракциите (въпреки че Рейгън се противопоставя на дясното крило на собствената си партия) и да изразяват ясно възгледите си (въпреки че тези на Рейгън са пълни с противоречия). През 1992 г. Бил Клинтън подражава на някои аспекти от стила на Рейгън, когато обединява партия с различни възгледи и налага високоморален език в социалната политика. На първичните избори през 2008 г. Барак Обама още по-изрично демонстрира стремежа си да бъде като Рейгън, който „промени курса на Америка по начин, по който Ричард Никсън не го направи, и по начин, по който Бил Клинтън също не го направи“. За Обама и за Буш-младши да бъдеш като Рейгън означава да си действащ последователно президент. Обама също така признава политическия императив за провъзгласяване на Америка като специална сред другите страни. През 2014 г. той заявява: „Вярвам в американската изключителност от дъното на душата си“. Речта на Обама, изнесена на церемония по дипломиране в Уест Пойнт, е вид диалог с духа на Рейгън.

Самият Рейгън никога не използва изрази като „американска изключителност“ и „морална чистота“, също както не се самоизтъква като визионер и важна личност. Той не е стеснителен и изразява тези идеи, просто бидейки себе си. Ако никой от наследниците му не създава същата връзка със страната като Рейгън, то причината може да е, че малцина политици някога са ставали въплъщение на идеализиран национален образ, в какъвто се превръща Рейгън. Непринудеността, невинността и скромността са редки качества в обществения живот и е трудно да се престориш, че ги имаш. Хората прощават на Рейгън за грешките и противоречията, защото вярват, че той е естествен и припознават себе си в неговите стремежи.

Рейгън може да претендира, че се радва на всенародната любов заради своята американска същност: типичното си американско остроумие, добродушието си и вродения си оптимизъм. Той може да претендира и за величие заради ролята си в приключването на Студената война и падането на комунизма. Да го кажем с най-прости думи, Съветският съюз не пада; той е съборен. Това, че Горбачов го събаря, е последица на натиска, който Рейгън започва да прилага четири години преди идването на власт на Горбачов. Целта на съветския лидер е да реформира и да укрепи Съветския съюз. Целта на Рейгън е да го направи безобиден. Въпреки че началото на тласъка е дадено още преди идването на власт на Рейгън, той поражда резултат, който Рейгън е сред малцината вярващи, че е възможен.

Политиката на Рейгън по отношение на Съветския съюз трудно би могла да бъде разбрана по времето, когато е на власт. Неговите цели – победа над СССР, защита от СССР и мир с СССР – съществуват съвместно, но в конфликт помежду си. Той желае да намали риска от ядрена катастрофа, но встъпва в длъжност без стратегия как да го постигне. Започва да се придържа към консервативната идеология, но когато тя не дава резултата, който иска, той сменя тактиката и започва да следва собствения си инстинкт. През първия си мандат отхвърля идеята за контрол на въоръженията и не участва в преговори. Това не довежда до желания от него по-безопасен свят, затова променя курса и неочаквано се превръща в борец за премахване на ядрените оръжия. Копнежът на Рейгън за съветски лидер, с когото може да работи, противоречи на вярването му, че на комунистите не може да се има доверие. Блянът му за разоръжаване е в разрез с подозрението му към договорите.

Като погледнем назад обаче, можем да видим по-широкия смисъл на делата на Рейгън, който не е разбран нито от поддръжниците, нито от критиците му. Рейгън първо налага военен, морален и икономически натиск върху Съветския съюз, за да го принуди да си промени поведението. Преди СССР да покаже и най-малкия признак на отстъп-чивост, той протяга маслинена клонка с другата си ръка. Когато Горбачов отвръща на тази комбинация от тактики, той приема идеята, че е възможно да има съветска трансформация. Чувствайки, че Горбачов се нуждае от помощ, за да продължи, Рейгън оказва лично подкрепа. Това са импровизации, но идеята им е да направят света по-безопасно място. Рейгън често бърка фактите, но неговите лични инстинкти обикновено засенчват тези на съвременниците му.

Крахът на Съветския съюз не би могъл да стане без Горбачов. Но вероятно събитията нямаше да се развият по същия начин без Рейгън. Ами ако Джордж Х. У. Буш бе победил Рейгън в Ню Хампшър през 1980 г. и ако впоследствие бе избран и преизбран за президент, а Рейгън му бе станал вицепрезидент? Най-вероятно Буш щеше да води външна политика, продиктувана от доктрината на реализма, да приеме статуквото в Студената война като неизменно. СССР нямаше да изпита икономически натиск от ускорена надпревара във въоръженията или от ИСО и нямаше да бъде подложен на морален натиск от праведен американски лидер. Преговорите за разоръжаване можеше да стигнат по-далеч през през първия мандат, но нямаше да бъдат изпъл-нени с амбицията за промяна на света във втория. Икономическият натиск, който помага за идването на Горбачов на власт през 1985 г. и който го принуждава да извърши перестройката, може би щеше да бъде ограничен или забавен.

Или пък нека си представим, че Рейгън бе диагностициран по-рано с болестта на Алцхаймер и това го бе принудило да подаде оставка след обърканите си свидетелски показания по казуса „Иран-контри“ през 1987 г. Силите, които повалят Съветския съюз, са твърде напреднали на този етап, за да може една промяна в ръководството на САЩ да му позволи да се възстанови. Но е трудно да си представим, че Буш би се възползвал от възможността за трансформиране на отношенията между суперсилите по начина, по който го прави Рейгън. Авторитетът на Рейгън пред консерваторите му позволява да прокара Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег и да работи за драстично разоръжаване по начин, по който Буш не би могъл. Ако само Никсън може да отиде в Китай, то само Рейгън може да сключи мир със Съветския съюз.

Що се отнася до вътрешните работи, постиженията на Рейгън са по-спорни. И тук той има огромна цел, която е да сложи край на ерата на разрастване на правителството, чието начало поставя Франклин Рузвелт по времето на Голямата депресия, когато Рейгън е младеж, който вярва в него. Президентите републиканци през 70-те приемат основните положения на либералния проект на XX век, като на моменти забавят разрастването на правителството, но никога не се противопоставят категорично на твърдението, че това е единственият начин за справяне с големите обществени предизвикателства. Рейгън отхвърля това теоретично, но не променя на практика тенденцията, както твърди, че е направил след приемането на бюджета през 1981 г. Нито намалява цялостната цена, нито прави значителни промени във федерализма, в подбора на получаващите социални помощи или в програмите за борба с бедността. Рейгън оставя след себе си федерално правителство, което е по-неамбициозно, но не и по-малко или с по-малка власт.

Като наследство във вътрешната политика той оставя патова ситуация около ролята на правителството, която продължава и до ден днешен. Атаките срещу федералната бюрокрация остават лайтмотив в политиката на републиканците, но дават много ограничени резултати. Документът „Договор с Америка“ подновява с още по-голяма острота щурма срещу Вашингтон. Председателят на Камарата на представителите Нют Гингрич се стреми да доведе до успешен край контрареволюцията на Рейгън, също както Труман, Кенеди и Джонсън опитват да удължат Новия курс. Гингрич също като Рейгън вярва, че по-голямата част от федералното правителство е безполезна и че няма да липсва на гласоподавателите, ако изчезне. Това предположение не му прави добра услуга. Спиранията на работата на федералното правителство заради липса на финансиране, които Гингрич предизвиква през 1995 и 1996 г., го правят силно непопулярен и помагат за преизбирането на Бил Клинтън.

Лидерите на демократите опитват да приемат рейгънизма, като признават, че правителствата са способни да надвишават правомощията си. В обръщението си пред конгреса на Демократическата партия през 1984 г. най-красноречивият защитник на традиционния либерализъм Марио Куомо признава: „Вярваме само в правителството, от което се нуждаем, но настояваме за цялото правителство, от което се нуждаем“. В обръщението си от 1996 г. „За състоянието на съюза“ Бил Клинтън заявява, че „Епохата на голямото правителство приключи“. В този контекст споразумението Клинтън-Гингрич за ограничаване на социалните помощи за безработица през 1996 г. може да се възприема като закъсняла победа за Рейгън. Въпреки това приемането на закона за достъпното здравеопазване през 2010 г., запълващ най-голямото липсващо парче от либералната социална държава, е послесмъртно поражение. След епохата на Рейгън републиканците се научават да се противопоставят на правителството по-внимателно, въпреки че демократите разбират, че се излагат на риск, когато разширяват правителството.

Рейгън променя отношението на обществото към правителството за добро или за лошо. Рейгън идва на власт след редица президенти, които се провалят изначално – Джонсън, Никсън, Форд и Картър. Много политолози започват да смятат, че функциите на президентския пост са станали невъзможни за изпълнение: изпълнителната власт е станала твърде обширна и сложна, за да може един човек да успее да се справи с нея. Популярността и постиженията на Рейгън връщат вярата, че някой може успешно да свърши тази работа. Същевременно той има лицемерно отношение към Вашингтон, защото смята, че правителството трябва да струва по-малко, а да върши повече. Американската политика продължава да следва модела на Рейгън на избягване на компромиси, както и посланието му, че по-ниските разходи и по-ефикасното управление са съвместими. Фермерите продължават да настояват за селскостопански субсидии, пенсионерите – „Медикеър“, собствениците на жилища – субсидирани ипотечни кредити, колежаните – студентски заеми. Настояваме да имаме национална сигурност, която да ни пази от тероризма, щедра социална система, добри пенсии при пенсиониране на ранна възраст, федерални магистрали и много национални паркове. Но не искаме много правителство.

Проектът за запазване на наследството на Роналд Рейгън, който работи за това да има обществен обект, кръстен на 40-ия президент, във всеки от общо 3067 окръга в страната, е въплъщение на това противоречие. Под „обществен обект“ се разбира например бюстът пред заведението за бързо хранене „Макдоналдс“ в окръг Тъскалуса, Алабама. На други места обаче сградите, кръстени на него, са емблеми на крупната роля на правителството, която той отхвърля. Никой паметник не изглежда по-иронично от кръстената на него сграда, построена през 1998 г. на бул. „Пенсилвания“ за сумата от 768 милиона долара. Тя се превръща в най-скъпото здание, построено от федералното правителство. Тук стои бюрократичното завещание на човек, който е казал, че ако всички федерални работници си отидат, няма да липсват на никого.

Рейгън има две огромни и взаимносвързани слаби места. Едното е неделимо от възможността на правителството да изиграе позитивна роля в живота на хората. Другото е свързано с възможността частните компании да имат негативна роля. Подобно на враждебността му към Вашингтон, вярата на Рейгън в свободния пазар стига твърде далеч. Религиозният волунтаризъм и личното великодушие не са заместители на „Великото общество“, колкото и дефектни да са някои от неговите програми. Дерегулацията и пробизнес политиките пораждат огромна предприемаческа енергия. Но те предоставят и възможности на безскрупулни хора да се облагодетелстват. Финансовата криза от 2008 г., предизвикана от безотговорно поемане на риск и саморегулация, е непряка последица от рейгънизма.

Страната, която Рейгън завещава, е различна от тази, на която става президент: по-уверена, но по-егоистична, по-добра в създаването на богатство, но неумееща да го преразпределя широко. В най-дълбок смисъл тя е по-недемократична. Няма смисъл да се преструваме, че бихме могли някак си да имаме позитивните аспекти от тази трансформация без негативните, растежа без алчността. Рейгън взима стремежа към самореализация и хедонизма от 70-те и ги видоизменя във финансови цели. Неговата икономически освободена Америка е място, където е по-лесно да станеш богат и където хората се вълнуват повече от това да забогатеят. Резултатът от действията му в социалната сфера е всичко друго, но не и консервативен, тъй като се ускорява отдалечаването от традиционната общност, към която той се стреми да върне Америка, и поражда нова култура на медии и знаменитости. Предвид избора си, Рейгън не иска да живее в този затворен свят на малкия град. Той иска да запази най-добрите му черти като част от националния идеал.

Подобно на героя от младите си години Франклин Рузвелт, Рейгън става президент в момент, когато бъдещето на страната изглежда неприветливо. Той опитва да възроди морала чрез редица политики и утвърждаване на националните ценности. Извежда Съединените щати до победа в глобален конфликт и ги изкарва на върха като единствена суперсила и победител в битката на идеи. Роналд Рейгън вярва, че САЩ винаги и навсякъде са двигател на доброто по света. Когато успеят да изиграят такава роля, се вижда най-добрата част от неговото наследство. Когато не покрият този стандарт, ни напомнят за най-лошата.

Важни дати и събития

1911 г. Роналд Уилсън Рейгън е роден на 6 февруари в Тампико, Илинойс.

1932 г. Завършва колежа „Юрика“, започва работа като спортен коментатор в радио WOC в

Девънпорт, Айова.

1937 г. Подписва договор с „Уорнър Брадърс“; участва в първите си филми.

1940 г. Жени се за колежката си Джейн Уаймън; играе в ролята на Джордж Гип в „Кнут Рокни – истински американец“.

1941 г. Ражда се дъщеря им Морийн.

1942 г. Играе най-прочутата си роля в „Кингс Роу“; постъпва в Първо филмово поделение към военновъздушните сили.

1945 г. Осиновява Майкъл.

1947 г. Избран е за председател на Гилдията на филмовите актьори; дава свидетелски показания пред комисията за антидържавни дейности към Камарата на представителите.

1949 г. Рейгън и Уаймън се развеждат.

1952 г. Жени се за Нанси Дейвис; ражда се дъщеря им Пати.

1954 г. Става водещ на шоуто „Театър Дженерал Електрик“ и работи като пътуващ говорител на „Дженерал Електрик“.

1958 г. Роден е синът му Рон-младши.

1962 г. Официално сменя партийната си регистрация и преминава от Демократическата в Републиканската партия.

1964 г. Изнася телевизионната реч „Време за избор“ в подкрепа на Бари Голдуотър.

1965 г. Издава първата си автобиография, озаглавена „Къде е останалата част от мен?“.

1966 г. Побеждава убедително действащия губернатор на Калифорния Едмънд Дж. „Пат“ Браун.

1968 г. Кандидатира се за кратко за президент на конгреса на Републиканската партия в Маями.

1969 г. Нарежда на Националната гвардия да прогони протестиращите студенти в Народния парк в град Бъркли.

1970 г. Преизбран е за губернатор на Калифорния.

1975 г. Списва вестникарска колонка и прави радиокоментари; обявява кандидатурата си за президент.

1976 г. Губи вътрешнопартийните избори от Джералд Форд.

1979 г. Обявява кандидатурата си за президент.

1980 г. Печели номинацията на Републиканската партия; избира Джордж Хърбърт Уокър Буш за свой кандидат за вицепрезидент; побеждава категорично Джими Картър на изборите.

1981 г. Полага клетва на 20 януари като 40-ия президент на САЩ.

Прострелян е от Джон Хинкли-младши на излизане от хотел във Вашингтон; възстановява се след операция.

Прокарва икономическа програма, включваща 25 процента съкращаване на данъчните ставки, увеличава разходите за отбраната и свива социалните програми.

Уволнява стачкуващите служители по контрола на въздушния трафик.

Номинира Сандра Дей О’Конър да стане първата съдийка във Върховния съд на САЩ.

1982 г. Заменя Александър Хейг с Джордж П. Шулц на поста държавен секретар.

Икономиката изпада в дълбока рецесия; Рейгън скланя за пръв път да увеличи данъците.

1983 г. Нарича СССР „империя на злото“ в реч пред Националната асоциация на евангелистите.

Представя в телевизионна реч Инициативата за стратегическа отбрана.

Общо 241 американски морски пехотинци, участващи в мироопазваща мисия в Бейрут, загиват при атентат с камион бомба.

Дава зелена светлина за нахлуване в Гренада.

1984 г. Призовава за помощ за бунтовниците контри в Никарагуа; Конгресът забранява предоставянето на военна помощ.

Побеждава с огромна преднина Уолтър Мондейл и е преизбран за президент.

1985 г. На 20 януари започва вторият му мандат.

Участва в първа среща на върха със съветския лидер Михаил Горбачов в Женева; предлага 50-процентно съкращаване на ядрените оръжия.

1986 г. Опериран е от полипи на дебелото черво.

Американската космическа совалка „Чалънджър“ се взривява при излитането.

Нарежда въздушни удари срещу Либия в отговор на бомбено нападение срещу дискотека в Западен Берлин.

Номинира Антонин Скалия за върховен съдия и издига Уилям Х. Ренкуист до председателския пост във Върховния съд.

Среща се с Горбачов на втора среща на върха в исландската столица Рейкявик, която приключва без споразумение.

Признава, че САЩ са изпратили оръжия на Иран, но отрича да е имало размяна на оръжия за заложници; Скандалът „Иран-контри“ се разраства.

Открит е рак на гърдата на Нанси Рейгън и първата дама претър-пява операция.

Подписва законодателни реформи в областта на имиграцията и данъците.

1987 г. Публикуван е докладът на комисията „Тауър“, в който Рейгън е обвинен в лошо управление.

В реч пред Бранденбургската врата в Берлин Рейгън призовава Горбачов да „събори тази стена“.

Номинацията на Робърт Борк за Върховния съд се проваля, както и тази на Дъглас Гинсбърг; Рейгън номинира Антъни Кенеди.

Подписва Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег с Горбачов във Вашингтон.

1988 г. Оливър Норт, Джон Пойндекстър и още двама души са подведени под отговорност от федерален съдебен състав.

Посещава Съветския съюз за финална среща на върха с Горбачов.

Джордж Х. У. Буш побеждава губернатора на Масачузетс Майкъл Дукакис на президентските избори.

1989 г. Буш встъпва в длъжност като 41-ия президент; Рейгън се завръща в Калифорния.

Пада Берлинската стена.

1990 г. Рейгън публикува втората си автобиография – „Един американски живот“.

1991 г. Разпада се Съветският съюз.

1994 г. Рейгън разкрива в открито писмо, че е заболял от болестта на Алцхаймер.

2004 г. Умира в Калифорния на 5 юни на 93-годишна възраст.