Роувърандъм

1

Вестник „Таймс“ от 07. IX. 1925 г. съобщава следното:

„В залива Уайтли всички сергии и платформи за лодки бяха преобърнати и потрошени, плажната ивица бе обсипана с парчета дъски и железни отломки… При Хорнсий вълните бяха високи над десет метра и толкова мощни, че изтръгваха пейките от беседките, поставени на новия крайбрежен булевард, и наводняваха всичко наоколо…“ — и така нататък. А прогнозата е била за откъслечни превалявания.

2

Повечето от тях са публикувани за пръв път през 1976 г. под редакцията на Бейли Толкин.

3

Snapdragon — „забавна игра (обикновено се играе по Коледа), в която трябва да се грабнат фламбирани стафиди от купа или чиния с горящо бренди или друг алкохол и да се изядат, докато горят“ (Оксфордски речник на английския език).

4

През 1937 г. младият Рейнър Ънуин плаща шилинг на баща си, за да му разреши да прочете „Хобитът“, попаднала в издателството чрез семейна приятелка на Толкин. Рейнъровото одобрение е от решаващо значение И през 1954 г., когато излиза „Властелинът на пръстените“. — Бел.прев.

5

Произходът на първото име се крие в обява, съобщаваща, че „Всички, които разлепват афиши — bill stickers — по стените, ще бъдат глобявани“. Името на белия рицар Major Road Ahead идва от уличен знак, уведомяващ за начало на главен път. — Бел.прев.

6

Вж. бел. 15 към първа глава по-долу.

7

В оригинала „bone and bottle man“ — израз, направен по модела на „rag-and-bone man“ (синоним на ragpicker) — човек, който се препитава от събиране на парцали и други отпадъци.

8

Том Бомбадил, по-ранен Толкинов герой, който срещаме и във „Властелинът на Пръстените“ (1954–1955), също носи шапка със синьо перо.

Вж. също поемата „Приключенията на Том Бомбадил“ в „Опасното кралство“, ИК „Прозорец“, 2000. — Бел.прев.

9

В много приказки играчките оживяват нощем или когато никой не ги гледа — вж. „Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиан Андерсен.

10

В първия машинописен вариант Роувър е маркиран с цена „четири пенса“. Във втория вариант цената е променена на „шест пенса“, вероятно в отговор на инфлацията, набирала сила през годините, разделящи написването на двата варианта.

11

Майката, разбира се, е съпругата на Толкин — Идит, а тримата й сина са Джон, Майкъл и Кристофър. „Особено привързаният към кученцата“ е Майкъл.

12

Вълшебните същества от романа на Луис Карол „Силви и Бруно“ (1889–1893), който Толкин много харесва, говорят перфектен „кучешки“ („doggee“).

13

В по-ранната запазена чернова на тази част (първия машинописен вариант) Роувър е сложен не на стол, а върху скрина. Може би Толкин е решил, че за да обиколи къщата, кученцето ще трябва да скочи от твърде високо, дори ако се озове първо на леглото, и преди разсъмване да изкачи обратно същата височина. Все пак Роувър е само играчка, при това много мъничка (макар понякога да ни се струва по-едричък). В окончателния вариант Роувър се озовава на скрина едва на заранта, за което Толкин намира малко тромавото обяснение „където (момчето — бел.прев.) го остави, докато се обличаше“.

14

В това описание се долавя удивителна прилика с израза „ярката лунна пътека, протягаща се от мрачната земя… към луната“ от „Градината зад Луната“ на американския писател и художник Хауърд Пайл (1895). Главният герой в тази книга тръгва от брега по светлата пътека и посещава Човека от Луната. В „Роувърандъм“ Роувър не извървява сам лунната пътека, а е пренесен през нея.

15

Майкъл, вторият син на Толкин.

16

В най-ранния ръкописен вариант на текста пясъчният вълшебник е наречен псамиад, дума, директно заета от пясъчните същества в романите на Едит Несбит „Пет деца и То“ (1902) (В българския превод наименованието е „псамид“, вж. изданието на „ПАН“ от 2000 г., превод Калина Кирилова. — Бел.прев.) и „Историята на амулета“ (1906). Подобно на Толкиновия псаматист, Несбитовият псамиад е докачлив и своенравен, но и леко комичен персонаж, който най-много от всичко обича да спи в топлия пясък. В първия машинописен вариант Толкин понякога изписва псамиад като самиад и на няколко пъти нарича Псаматос нилбог (гоблин, написано на обратно). Във втория машинописен вариант Псаматос е наричан по име или просто „псаматист“.

17

Псаматос, Псаматидис и псаматист съдържат гръцкия корен псамос — „пясък“. Името Псаматос идва в съответствие с навиците на героя, от гръцката дума за „морски пясък“. Псаматидис съдържа наставката -идис „син на“, а псаматист — наставката -ист — „който се е посветил на някакво познание“; следователно в свободен превод Псаматос Псаматидис би следвало да означава „Пясъчния, синът на Пясъчния“, а псаматист — „специалист по пясъците“.

18

„Дългите уши“ на псаматиста се срещат в повечето варианти на текста като „рогца“, но са променени в последната машинописна версия. Псамиадът на Несбит е с очи „на края на дълги рогца, както са очите на охлювите“.

Вж. цитираното българско издание. — Бел.прев.

19

Вж. и по-горе: „… при това държеше стриктно на правилния изговор на името му“. Толкин се шегува с факта, че в Псаматос, Псаматидис и псаматисти „правилният изговор“ изисква П-то да е нямо. „Оксфордският речник“ твърди, че изпускането на п в думи, започващи с пс, е „ненаучна практика, често водеща до двусмислици или замаскиране на структурата на думата“, ето защо препоръчва п-то като дублетен изговор във всички думи от гръцки произход без псалм, псалтир и техните производни.

20

Подходящо име — предвид родината на магьосника (вж. бележката по-долу), — носено от трима персийски царе през V-IV в. пр.н.е.: Артаксеркс I, Артаксеркс II и Артаксеркс III.

21

Пършор е градче близо до Ившам в Устършър. Толкин се заиграва с полуомонимите (на английски език звучат по-омонимично, отколкото на български — бел.прев.) Персия (на англ. Пърша — бел.прев.) и Пършор; Ившамската долина е прочута със сливите си (включително жълтия пършорски вид). Толкиновият брат Хилари е притежавал овощна градина край Ившам и дълги години е отглеждал сливови дръвчета.

22

В Англия алкохолна напитка от ферментирал ябълков сок. Според някои най-добрият сайдер приготвят в Западна Англия, включително в Ившамската долина.

23

Край Файли се намират Спийтън и Бемптьн, известни с високите си скали (130 м отвес), където по време на размножителния период се събират ята морски птици; но тези скали са бели, а не черни. Ненаселени островчета с подобни скали и птичи колонии не са рядкост по крайбрежието на Северна Англия.

24

Островът на кучетата представлява ивица земя, врязана в Темза в района на Югоизточен Лондон. Името му вероятно идва от времето на Хенри VIII или Елизабет I, които затваряли хрътките си там по време на посещенията си в находящия се оттатък реката Гринич.

25

Вж. например Шекспир, „Сън в лятна нощ“, V: „Искам да кажа само, че този фенер е луната, че аз съм човекът на луната, че този трънак е моят трънак, а това куче — моето куче.“

Превод: Валери Петров. — Бел.прев.

26

В „Предание за Слънцето и Луната“ („The Tale of the Sun and the Moon“ — Бел.прев.) от Първата част на „Изгубени предания“ („The Book of Lost Tales“ — Бел.прев.) Толкин говори за лунния кораб, който плава из небесната шир; стопанисва го „възрастен елф с прошарена коса“, който си е построил бяла кула, от която наблюдава небесата или света под себе си. Някои го наричат Лунния човек.

27

На английски rover е скиталец, непостоянен човек. — Бел.прев.

28

Луната в „Изгубени предания“ също минава под света.

29

Такива забрани, съчетани със съвет, са характерни за класическата вълшебна приказка. По-нататък това предупреждение се повтаря още няколко пъти.

30

Името е съчетание от rover (вж. бел. 5 по-горе) и random — случаен, произволен. — Бел.прев.

31

Всъщност читателят изобщо не научава защо Псаматос изпраща Роувър на земята. В по-ранните варианти се казва: „Той така и не разбра, понеже магьосниците често имат свои си дълбоки основания, неразбираеми за поколения котки, камо ли кучета — а дори това, което разбра, го разбра доста по-късно.“

32

Вероятно отпратка към огледалните насекоми от „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол. Срвн. Rocking-horse-fly, Snap-dragon-fly и Bread-and-butter-fly c люлка конче, сладинка-малинка и масло-с-хлебарка (в превода на Стефан Гечев — бел.прев.) и с бубоклечка, торен бръмбар и маслонска муха (в превода на Светлана Комогорова-Комо и Силвия Вълкова — бел.прев.).

33

Алюзия с популярните навремето петдесет и седем вида пакетирани храни на американската компания „Хайнц Ко“.

34

Музиката допринася много за атмосферата в „Роувърандъм“: на светлата страна на луната тя се изпълнява от цветята; в градината на тъмната страна — от славеите и децата; в морето — от морските обитатели. Реалните и въображаемите имена на растения в този параграф отпращат към музика и музикални инструменти: камбанки, звънчета, свирки, рогове, струнни, медни и дървени духови инструменти. Английското наименование на „розвънчетата“ (ringaroses) отпраща към популярна детска песничка игра (Ring-a-ring o’roses).

Имената „кралесвирчета и ментострофчета“ (rhymeroyals и pennywhistles) кръстосват в себе си популярното английско наименование на полската мента (pennyroyal) c израза за т.нар. „кралска строфа“ (rhyme royal). Полифончета (polyphonies) е игра с английското наименование на вид папрат (polypodies), но също така и с музикалния термин полифония (polyphony). „Медни езичета“ (brasstongues) напомня за растението Phyllitis scolopendrium, волски език, но в същото време отпраща към библейския цитат: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед; що звънти, или кимвал, що звека“ (Коринтяни, 13:1). Свирлова папрат (cracken) е вариация върху орлова папрат (bracken) c внушение за звук.

35

Прилепепи — от англ. flutterbies, обратното на butterflies (пеперуди), но с намек и за flittermies (прилепи). — Бел.прев.

36

Тези дървета вероятно са първообраз на дърветата в горите на Лотлориен от „Властелинът на пръстените“ (Кн. 2, гл. 6): „Наесен листата им не падат, а се превръщат в злато“. Превод: Любомир Николов. — Бел.прев.

37

Вероятно загатване за Сър Пол Нийл, живял през XVII в., който обявил, че е открил слон на луната, но се оказало, че в телескопа му се е промъкнала мишка, която той взел за слон.

38

Както Бирмингам, където Толкин прекарва детството си, така и Лийдс, където живее със семейството си по време на работата над „Роувърандъм“, са били мръсни и опушени индустриални градове, днес доста по-чисти.

39

Вж. „Хобитът“ (на български „Билбо Бегинс или дотам и обратно“), гл. 4, където Билбо и спътниците му са застигнати от гръмотевична буря и се скриват в пещера, без да я огледат предварително: „А това именно е най-опасното при пещерите; понякога не знаеш колко навътре продължават, дали зад тях няма някакъв проход и какво може да те очаква там.“ Превод: Красимира Тодорова.

40

Мерлин (Мидрин) е митичен поет и пророк, надарен с необикновен ум и чародейни способности. В средновековната литература е известен като магьосника Мерлин. — Бел.прев.

41

Според легендата британският крал Вортигерн започнал да строи крепостна кула край връх Сноудон за защита срещу враговете, но каквото било построявано денем, нощем се срутвало. Младият Мерлин казал на Вортигерн, че в основите на кулата има езеро, и го посъветвал да го отводни. На дъното на езерото спели два дракона — бял и червен, — които веднага се спуснали в битка помежду си. Червеният дракон, казал Мерлин, са британците, белият — саксонците, които ще победят. Тогава червеният дракон ще стане „много червен“ — т.е. ще бъде потопен в кръв при загубата. Това се случило при Динас Емрис в Гуенед, Уелс, наречен тук Каердрагон, „замък (или крепост) на дракона“. В ръкописа на „Роувърандъм“ се среща Каервирдин, „Укреплението на Мирдин“, променено на Каердрейкион; Каердрагон се появява в първия машинописен вариант.

42

От уелски „Teir Ynys Prydein“, където „ynys“ (букв. остров) означава „кралство, страна“, оттам и Трите британски кралства: Англия, Шотландия и Уелс.

43

Най-високият връх в Уелс (3560 фута =1085 м), находящ се в националния парк „Сноудония“, Гуенед. Толкиновата реплика за човека, който в уплахата си от дракона си хвърлил бутилката на върха, от една страна, намеква, че планината е атрактивен туристически обект, но, от друга, е укор към боклуците, които оставят туристите след себе си. В първия вариант на текста писателят споменава, че посетителите на Сноудон „пушат цигари, пият бира и хвърлят бутилките където им падне“.

44

Уелското „gwynfa“ (guynva) означава буквално „бяло (благословено) място“, поетично казано „рай“, „небеса“. Няма преки данни в легендите да има място на име Гуенфа (според някои източници би трябвало да се чете Гуинфа), съответстващо на посоченото в „Роувърандъм“; но връзката с „изчезването на крал Артур“ (в по-ранните текстове „смъртта на крал Артур“), т.е. преминаването му в друг свят (Авалон), навежда на мисълта, че Гуенфа е подобно място, „не много далеч от края на света“. Вероятно може да се търси връзка с Гуенвед, божествения горен свят в уелската традиция. Или пък просто един бял дракон е логично да отиде на „бяло място“, а името е намигване към Сноудон, буквално „снежен връх“.

45

По време на затъмнение луната може да придобие медночервен оттенък.

46

След това изречение в окончателния вариант на текста, но отбелязано за изтриване, се чете: „Никой младежки мотоциклет, профучал през заспало предградие, не би могъл да свърши по-добра работа.“

47

Драконът в „Дралицата на феите“ (1590) от Едмънд Спенсър има криле „като две платна“, които, издувани от вятъра, летят напред.

48

В оригинала snapdragon и flapdragon. За snapdragon вече стана дума в контекста на детска игра. Иначе това е популярното име на цветето Antirrhinum, кученце. (Буквално означава „щракащ, плющящ дракон“. — Бел.прев.) В случая се намеква за традицията да се изработва маска на дракон или драконова глава с отваряща се уста, която се носи от мимове по Коледа или при други карнавални процесии.

49

На пети ноември Англия отбелязва с фойерверки и огньове на открито осуетяването на заговора срещу английското правителство от 1605 г., организиран от група ревностни католици, недоволни от управлението на Джеймс I.

50

Вж. също и предговора. Остава загадка как Лунния човек успява да принуди Големия бял дракон да прави лунните затъмнения в график („Ще предизвикат затъмнение без време!“, а също и „Драконът бе твърде зает да си ближе тумбалака, за да има време да се занимава с него“.) Но в много митологии присъства вярването, че затъмненията се причиняват от дракони — които поглъщат, а не само закриват, луната или слънцето.

51

Игра с английското наименование на един вид бухал, eagle-owl (Bubo Maximus), съдържащо думите за орел и за бухал. Едра птица с черно-кафяво оперение в горната част.

52

В оригинала: „… nobody and no-doggy on earth has ever seen it before“. — Бел.прев.

53

За сходството между лунната градина и тази в „Къщичката на изгубените игри“ от „Изгубени предания“ вж. предговора. В „Градината зад Луната“ на Хауърд Пайл героят Дейвид също посещава градината на Лунния човек, където децата играят и се смеят. Тук, както и в „Роувърандъм“, малчуганите явно са изминали пътя до градината в съня си, тъй като истинските им телца остават на земята. Дейвид стига до градината по по-прозаичен начин: по задните стълби в къщата на Лунния човек.

54

За „Пътеката на сънищата“ вж. предговора.

55

В популярната детска песничка за Майка Хъбард се разказва как тя намерила кучето си умряло, отишла до кръчмата да купи бяло и червено винце, а като се върнала, го заварила на челна стойка.

56

„Нюз ъв дъ Уърлд“ — жълт английски вестник.

57

Намигване към „И така се влюбих в по-голямата грозна дъщеря на богатия адвокат“ от опера на Гилбърт и Съливан.

58

Морски богове и божества в гръцката и в римската (Нептун) митология.

59

Морско божество в норвежката митология. „Глупавият му брак“ отпраща към легенда, разказана в главите „Гилфгагининг“ („Измамването на Гилфи“) и „Скалдскапармал“ („Езикът на поезията“) от „Еда в проза“ на исландския учен Снори Стурлусон (1179–1241). Боговете обещали на дъщерята на един великан да се омъжи за един от тях. Богът на гръмотевиците Тор бил убил баща й, та предложението им трябвало да компенсира загубата. Но великанката трябвало да направи своя избор по краката на боговете. Тя избрала най-хубавите нозе, като се надявала да е посочила красавеца Балдер. Но избраникът й се оказал Ниорд. Според коментаторите въпросът защо краката на Ниорд са по-хубави от Балдеровите е спорен; коментарът на Толкин, че великанката е избрала Ниорд, защото краката му са били по-чисти („голямо удобство у дома“), разбира се, е шега, но в бележка към книгата си „Въведение в старонорвежкия“ (1927) Толкиновият колега от Лийдс Е. В. Гордън отбелязва, че краката на Ниорд са най-чисти, понеже е морско божество (т.е. миел ги е редовно).

60

Герой от „Хиляда и една нощ“, когото Синбад Мореплавателя открива, след като корабокрушира при петото си пътешествие. Морският старец моли Синбад да го пренесе през реката, Синбад изпълнява молбата му, но не може да свали Стареца от гърба си. По-късно се освобождава, като напива Стареца, след което го убива с камък.

61

Подобни мини са били използвани по време на Първата световна война. (Очевидно Морският старец е искал да бъде „пренесен“ на нея.) „Копчетата“ всъщност са островръхи детонатори.

62

Яйцето от традиционна детска песничка, по-известно като едно от странните същества, които Алиса среща в огледалния свят (в шеста глава на приказката). В песничката се пее така:

63

Британия, която „властва над вълните“, както се пее в популярна песен, е символ на Великобритания, изобразяващ седнала жена с шлем, тризъбец и лъв. Изобразявана е на английски монети и ордени от времето на Чарлз I насам.

64

Буквално не забравяй да произнасяш П-то от името „Псаматос“. Но тъй като приказката започва с това, че Роувър забравя да каже „простете“ на Артаксеркс, и като се има предвид израза „mind your P-s and Q-s“, т.е. дръж се добре, прилично, Лунния човек измисля поредния каламбур.

65

Имената на всички вестници са хем морски (съдържат в себе си думи като водорасло, океан, раковина и т.н.), хем са съставени по модела на съществуващи заглавия с характерните за периодични издания думи като „illustrated“, „news“, „morning“. „The Illustrated Weekly Weed“ перифразира „The Illustrated London News“. „Mer-mail“ е нещо като „Морска поща“, но и закачка към „Mermaid“, морска сирена. — Бел.прев.

66

По онова време е нямало цветни вестници.

67

В оригинала „to pot and jam him“. На жаргон „to pot“ означава „застрелвам, убивам дивеч за храна (не за спорт)“; „to jam“ — „обесвам“ (но в обичайния смисъл „pot“ е „гърне, делва“, a „jam“ — „сладко, конфитюр“ — бел.прев.).

68

На жаргона на китоловците „подходящ кит“ („right whale“) e онзи, който принадлежи към подходящия за убиване вид, а именно от сем. Balaenidae, които се улавят лесно и са богати на китова кост.

69

Намек за прякора на известния британски политик и министър-председател лорд Палмърсън (1784–1865).

70

(В оригинала sea-dog, за разлика от досегашното mer-dog. — Бел.прев.) Освен буквално „морско куче“, sea-dog е жаргонен израз за опитен моряк (нещо като българското морски вълк).

71

Морски коремоноги, които се прилепват здраво за скали. На английски „limpet“ наричат чиновник, пуснал корени на мястото си.

72

Толкин намеква, че магията на Артаксеркс е с ограничени възможности. В по-ранни варианти предходното изречение звучи така: „Артаксеркс бе доста талантлив магьосник — по своему, в правенето на всякакви трикове, фокуси и тям подобни.“ В есето си „За вълшебните приказки“ (публикувано за пръв път през 1947 г.) писателят разграничава „триковете от висока класа“ от „истинската магия“ (каквато владеят Псаматос и Лунния човек).

73

Историята, която разказва морското куче, се опира донякъде на сагата за шведския крал Олаф, разказана в „Хеимскрингла“ на Снори Стурлусон. Там крал Олаф е победен в морска битка. Той скача от любимия си кораб „Дългия змей“ (или „Дългия червей“), но легендата разказва, че не се удавя, а успява да се спаси и впоследствие умира като монах в Гърция или Сирия. В ръкописа на „Роувърандъм“ корабът се казва „Дългия червей“ и Толкин споменава кораба на крал Олаф с това име в лекцията си за драконите, която изнася през януари 1938 г. в Оксфорд. Кучето на крал Олаф — Виге — умира от мъка след изчезването на господаря си.

74

Според легендата сирените обичат да завличат смъртни в морето, където държат в плен душите им.

75

Група острови край северното крайбрежие на Шотландия, заселени от викингите през VIII—IX в., шотландско владение от 1476 г.

76

Наистина всички споменати от морското куче места се намират в Тихия океан: Япония; Хонолулу, Хаваите; Манила, Филипините; Великденският остров, Западно Перу; Остров Четвъртък, на север от Куинсланд, Австралия; Владивосток, Русия.

77

Месец преди първото разказване на „Роувърандъм“, през август 1925 г., в Егейско море е регистриран силен подводен трус.

78

В по-ранни варианти на текста се казва, че Роувърандъм „нямаше представа, че докато е под въздействието на най-силното заклинание на Артаксеркс, магьосникът не може да му стори нищо повече“; но тук има противоречие, понеже Артаксеркс вече е омагьосал Роувърандъм втори път, превръщайки го в морско куче.

79

В оригинала „to go to the Pot“ — провалям се, отивам по дяволите, но тъй като по-нататък става ясно, че Бездната (the Pot) е една от двете пещери, достатъчно големи, за да поберат огромния Морски змей, Толкин вероятно има предвид и значението на pot според северния диалект — „дълбока дупка, бездна, пъкъл“.

80

В митологията на Толкин Сенчестите морета и Магическите острови скриват и пазят Аман (Елфодом и дома на Валарите, или боговете) от останалата част на света.

81

В по-ранните варианти Толкин използва израза „обикновените земи“.

82

Тоест да пие алкохол.

83

Отпратка към змията на Мидгард (Средният свят, който ще стане свят на хората. — Бел.прев.) от норвежката митология, която по море опасва земята. Но също така и към библейската Книга на Йов, 41:17, където се казва за левиатана: „Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.“ — Толкин не е уеднаквил главните букви в изписването на „края“. В това издание се приема малката буква, с изключение на израза „от Края до Края“ в този пасаж, където е нужна повече яснота.

84

Списъкът от първичен до глупав представлява представителна извадка за мненията на учените по отношение на морските змейове и напомня за един Толкинов коментар относно „пълната неразбория“ в критическите мнения върху „Беоулф“, направен в лекцията му „Чудовищата и критиците“ (1936).

85

В случая се има предвид Атлантида, тъй като през 1927 г. потъналият остров Нуменор още не е влязъл в Толкиновата митология, а цитираната фраза присъства и в по-ранните варианти на текста.

86

Вж. „Фермера Джайлс от Емз“: „Всъщност (кучето Джарм — бел.прев.) за малко да се сблъска с опашката на току-що приземилия се (дракон — бел.прев.) Хризофилакс Гмуреца. Никое куче никога не е подвивало опашка тъй бързо и не е търтило да бяга тъй светкавично към дома си“ (Цит. издание).

87

Заиграване с поговорката „Even a worm will turn“ — и най-слабото същество ще въстане срещу мъчителите си, ако бъде предизвикано, — тук приложена директно към могъщия Морски змей. В англосакнонската и норвежката митология worm (wyrm) се използва често за обозначаване на дракон или змей.

88

В оригинала „by the skin of their feet“: отпратка към ципестите лапи на кучетата, заиграваща се с израза „with the skin of one’s teeth“ — едва-едва, на косъм.

89

Напомняне за древния символ на единството, обновлението и вечността, изобразяван като змия, която поглъща собствената си опашка.

90

Каламбур с поговорката „Least said, soonest mended“ („От много приказки файда няма“), отпращащ към инцидента с нахапания крачол на магьосника. — Бел.прев.

91

Явно Толкин намеква, че Артаксеркс е превърнал рибите в нетипични за морския свят създания (понеже самият магьосник не принадлежи към този свят). Всъщност повечето от тях, независимо от имената им, са реално съществуващи морски обитатели.

92

Английският еквивалент на захарните петлета (или пръчици) се продава масово по морските курорти, като по традиция от вътрешната страна на лепкавата карамелизирана повърхност е изписано името на курорта (в случая името на майстора — ПАМ).

93

През 20-те години на XX век хората са се срамували да се преобличат в бански направо на плажа. Затова са били използвани палатки или фургони, нагласени току до морето. Влизало се е през врата, обърната към плажа, а вече преоблеченият в бански костюм плувец е влизал направо в морето през друга врата.

94

На няколко места в „Роувърандъм“ Толкин изразява загрижеността си към замърсяването на околната среда и вредите от индустриализацията. Човекът на върха на Сноудон изхвърля бутилката си; нефтът причинява на Ниорд тежка кашлица; Артаксеркс чисти боклуците, оставени от клиентите му на плажа. А тук трафикът, макар и далеч по-рехав по времето на написване на книгата, отколкото днес, все пак е бил твърде сериозен за вкуса на Толкин.