Ръката на Нергал

Конан бе изпитал наслаждение от хайборейските интриги. За него бе ясно, че няма съществена разлика между мотивите на хората в двореца и на тези от Свърталището на плъховете, макар, от друга страна, да се краде на по-високо място, означаваше да се краде повече. Със собствен кон и значителна сума, дадена му от благодарния (и обмислящ дълбоко нещата) Мурило, цимериецът си поставя задачата да огледа цивилизования свят и, защо не, да го завоюва.

Пътят на Кралете, който се извива през хайборейските кралства, на края го отвежда на изток, в Туран, където той се наема на служба в армиите на Крал Илдиз. Още в началото разбира, че не е роден за военна служба, тъй като е много твърдоглав и избухлив за да се подчини лесно на дисциплината. Нещо повече, тъй като по това време е безразличен към ездата и не особено умел стрелец с лък, а в армията, в която служи, стрелецът ездач е основна фигура, той е прехвърлен в ниско платена част, която не е в състава на редовната армия. Скоро, обаче, му се отдава възможността да изяви истинските си наклонности.