Mysterium tremendum (лат.) — страшно тайнство — Б. прев.
Majestas (лат.) — величие — Б. прев.
Mysterium fascinons (лат.) — магическо тайнство — Б. прев.
Ganz andere (нем.) — съвсем друго — Б. прев.
Йерофания (гр.) — разкриване на свещеното — Б. прев.
Homo religiosus (лат.) — религиозен човек — Б. прев.
Крипторелигиозно (от гр. kryptos) — скрито религиозно — Б. прев.
Теофания (от гр. theos — бог, и phaneros — видим) — божествено проявление — Б. прев.
Evocatio (лат.) — извикване, призоваване — Б. прев.
От сотериология (от гр. soterion — спасение, и logos — наука) — учение за спасение чрез изкупителна жертва — Б. прев.
Chronicum laurissense breve (лат.) — кратък летопис за възхвала — Б. прев.
Axis mundi (лат.) — ос на света — Б. прев.
Imago mundi (лат.) — образ, изображение, картина на света — Б. прев.
Mundus (лат.) — свят, вселена — Б. прев.
Roma quadrata (лат.) — четириъгълен (квадратен) Рим — Б. прев.
Orbis terrarum (лат.) — земно кълбо, свят — Б. прев.
Weltanschauung (нем.) — светоглед — Б. прев.
Incipit vita nova (лат.) — започване на нов живот — Б. прев.
От Уран — гръцко върховно божество, олицетворяващо небето, принадлежащо към първото, най-древно поколение богове, родено от Гея (Земята) — Б. прев.
In aeternum (лат.) — завинаги, вечно — Б. прев.
Kosmas Indikopleustès (гр.) — има се предвид християнската топография, според W. Wolska, „La Topographie chrétienne de Cosmos Indicopleustès“, Paris 1962 — Б. Прев.; Козма Индикоплевт (Kosmas Indikopleustes, VI в.) е византийски търговец, пътешественик, географ, приключил дните си като монах, известен през Средновековието със съчинението си „Християнска топография на Вселената, основана върху свидетелства на Свещеното писание“ — Б. NomaD
Orientatio (лат.) — Изток; ориентиране — Б. прев.
In principio (лат.) — в началото, отначало — Б. прев.
Парменид — гръцки философ (540–450 г. пр.Хр.). В поемата му „За Природата“ светът е вечен, единен, непрекъснат, неподвижен — Б. прев.
Gesta (лат.) — извършване, действие, акт — Б. прев.
Ab origine (лат.) — от началото — Б. прев.
In illo tempore (лат.) — в онова време — Б. прев.
Templum-tempus (лат.) — храм-време — Б. прев.
Ab initio (лат.) — отначало — Б. прев.
Hic et nunc (лат.) — тук и сега — Б. прев.
Сатурналии — римски празник в чест на бог Сатурн (17 декември), по време на който били елиминирани социалните различия, роби и господари разменяли ролите си — Б. прев.
In statu nascendi (лат.) — в състояние на раждане (прен. — в момент на зараждане) — Б. прев.
Illud tempus (лат.) — онова време — Б. прев.
Imitatio dei (лат.) — подражаване на боговете — Б. прев.
Йерогамия (от гр. hiéros — свещен, и gamos — брак, сватба) — свещен брак — Б. прев.
Онтофания (от гр. on, ontos — битие, това, което е, и phaneros — видим) — проява на битието — Б. прев.
Ad infinitum (лат.) — безкрайно — Б. прев.
Впрочем тази трансцендентност се постига, възползвайки се от „удобен момент“ (кшана) — своеобразно сакрално Време, което позволява „излизането от Времето“ — Б.а.
Aeva (лат.) — вечност, времетраене — Б. прев.
Deus otiosus (dei otiosi) (лат.) — бог, който си почива — Б. прев.
Föns et origo (лат.) — извор и начало — Б. прев.
Leimon (лат.) — пустош, поляна — Б. прев.
Antitypos (гр.) — обратен образ, фигура — Б. прев.
Terra Mater, Tellus Mater (лат.) — Земя Майка — Б. прев.
Kinderbrunnen, Kinderteiche, Bubenquellen (нем.) — детски извор, детски кладенец, детско мочурище — Б. прев.
Humi positio (лат.) — поставяне на земята — Б. прев.
De terra tollere (лат.) — вдигам от земята (= признавам за свое) — Б. прев.
Партеногенезис (от гр. parthenos — девица, genesis — раждане, произход) — раждане без оплождане — Б. прев.
Все пак трябва да уточним, че въпреки значителното му разпространение, митът за космическата йерогамия не е универсален и не е характерен за най-архаичните култури (австралийските, типичните за Огнена земя, арктическите народи и т.н.). — Б.а.
От даоизъм — философска система, едно от най-мощните течения на китайската мисъл, свързано с името на Лао-дзъ — Б. Прев.
Макробий — латински писател от V век, автор на коментари върху Цицерон и на сборник диалози „Сатурналии“ — Б. прев.
Прокъл — неоплатонически философ (412–485) — Б. прев.
Леон Блоа — френски писател (1846–1917), религиозен полемист, автор на памфлети, романи и дневник — Б. прев.
Semen virile (лат.) — мъжко семе — Б. прев.
Terra non arabilis quae fructum parturiit (лат.) — неизорана земя, която роди плод — Б. прев.
Тантризъм — съвкупност от практики и възгледи от индийски произход със силно изразен езотеричен нюанс — Б. прев.
Отрязък сакрално пространство, което в някои типове евроазиатски жилища отговаря на централния стълб и следователно изпълнява ролята на „Център на Света“. — Б. а.
Post mortem (лат.) — след смъртта — Б. прев.
Patterns (англ.) — опростени модели, схеми — Б. прев.
Bull-roarer (англ.) — булроуър (непрев.), който кара бика да реве — Б. прев.
Скарификация — повърхностно ритуално порязване с цел оставяне на белег — Б. прев.
Weiberbünde (нем.) — тайно женско общество — Б. прев.
Менади (гр.) — безумстващи, вакханки, в гръцката митология — спътнички на Дионис — Б. прев.
Regressus ad uterum (лат.) — връщане към утробата — Б. прев.
Амнион (гр.) — най-вътрешната ципа, която обвива зародиша — Б. прев.
Корион (гр.) — външна ципа на зародиша — Б. прев.
Филон — гръцки философ от еврейски произход, роден в Александрия (13 г. пр. Хр. — 54 г.сл.Хр.). Философията му, смесица от Платон и Библията, е оказала влияние върху неоплатонизма и християнската литература — Б. прев.
Гноза (от гр. gnosis — знание) — висше знание за религиозните тайнства — Б. прев.
Есхатология (гр.) — учение за съдбата на човека след смъртта и за края на света — Б. прев.