Селестинското пробуждане

Значимите случайности могат да се изявят, по всяко време. В хода на най-обичайната ни делнична заетост напълно възможно е необичаен шанс да прикове нашето внимание. Например, случва ни се да си спомним за стар приятел, за когото не ни е идвало наум години наред, и когато вече сме забравили за това, най-ненадейно го срещаме на другия ден. Или например, виждаме човек, който се занимава с дейност, за която ни се ще да разберем нещо повече, и ето че се озоваваме седнали срещу него на масата в някой ресторант още същия ден.

Случайните съвпадения могат да ни дадат навреме търсената информация, от която се нуждаем, но не сме знаели как да я получим. Или внезапно разбираме, че хобито или интересите, които са ни вълнували навремето, са били само подготовка за нова възможност или работа, която сега ни се открива. Независимо как конкретно се проявява случайността, за нас е ясно, че това не е просто на късмет и шанс. Когато някоя случайност привлече нашето внимание, ние поне за миг оставаме смаяни от станалото. На някакво ниво на съзнание долавяме, че събитията са били предопределени, че е предначертано да се случат точно този момент, за да тласнат живота ни в нова, по-духовно осмислена посока.

Ейбрахам Линкълн пише за една такава случайност в младежките си години. В онзи момент Линкълн почувствал, че в живота си може да постигне повече, а не да бъде обикновен фермер или занаятчия, както неговите съграждани от малкото градче на щата Илинойс. Един ден той срещнал амбулантен търговец, който очевидно бил изпаднал в голямо затруднение, защото помолил Линкълн да купи от него старо сандъче със стоки, повечето от които без никаква стойност, за един долар. Линкълн спокойно би могъл да откаже на пропадналия търговец, но той му дал парите и прибрал стоката. И едва по-късно, когато разчиствал сандъчето, Линкълн открил сред старите съдове и дреболии пълен комплект правна литература, по която той се самообразовал, за да стане правист и да продължи да следва своята удивителна съдба1.

Шведският психолог Карл Юнг е първият модерен мислител, който е дал определение на този мистичен феномен. Той го назовава синхронност, откриване на смисъла, който се крие зад случайните съвпадения. Юнг твърди, че синхронността е акаузален принцип във вселената, закон, чието действие има за цел да тласне съзнанието на хората към разгръщане и растеж2.

При един от своите психотерапевтични случаи Юнг става свидетел на особено характерен пример. Негова пациентка се оказва една особено благовъзпитана дама, която е обхваната от мания за преследване. Юнг изследва нейните сънища, надявайки се да я накара да се отвори за светлата, жизнерадостна и интуитивна страна на своята същност. Сънищата й напоследък са свързани с това, че тя има отношения с един скарабей, но тя твърдо се съпротивлява на всякакви опити за интерпретация. И точно в този момент Юнг чува странно почукване на стъклото и когато дръпва завесите, там, от външната страна на стъклото се намирал един скарабей, бръмбар, който бил изключителна рядкост за онзи район. Тази случка въздействала на жената толкова силно според Юнг, че тя продължила много успешно своето лечение3. Малцина от нас могат да се обърнат назад и да разгледат живота си, без да забележат цяла поредица от явления на синхронност, които са ни тласнали към настоящата професия, съпруг или съпруга, към кръга от приятели и съмишленици, на които разчитаме. Много по-трудно е да се разберат тези жизнено важни събития в момента на ставането им в настоящето. Значимите случайности могат да бъдат силно показателни, както в разгледания случай. Но могат също така да бъдат и едва доловими и изплъзващи се и лесно да ни убегнат — особено ако сме подвластни на стария подход към явленията от света — сякаш са просто плод на случая и обстоятелствата.

Индивидуалното предизвикателство за всеки от нас е да преодолеем културните предпоставки, които ни тласкат към това да свеждаме живота си до обичайното, посредственото и лишеното от всякаква мистичност. Повечето измежду нас са свикнали да се ръководят в живота единствено от своето его и да се събуждат сутрин с нагласата, че всичко, което предстои през деня, зависи от техния съзнателен контрол. Създаваме си наум цял списък от проекти, който не подлежи на корекции, и които на всяка цена трябва да осъществим. И тъй следваме тези свои цели така, сякаш вървим през тунел. В същото време мистерията на живота не ни напуска нито за миг, танцува покрай живота ни и в мигове на проблясък ни разкрива неподозирани възможности. И ето че можем да-поспрем, да променим своята едностранна насоченост и да се възползваме от всички възможности, които ни се изпречват на пътя.

СЪНИЩАТА НОЩЕМ

От всички синхронни опитности, които можем да имаме, нощните сънища са може би най-неясните и трудни за интерпретация. И все пак нашата култура винаги е проявявала голям интерес към тези нощни срещи. Те дават материал за митологизиране и предричане и ние на някакво ниво знаем, че имат съвсем определено отношение към нашия живот. Какво е то обаче?

Обикновено сънищата са истории, макар че често имат формата на напълно безсмислени сюжети и странни характери, които поставят хора и събития в такава връзка, каквато е невъзможно да се осъществи в реалния живот. По тази причина повечето от нас бързо загубват интерес към интерпретацията им. Образите са трудни, ето защо ние се отказваме от всички тези заплетени сценки като практически непотребни и се заемаме с неотложностите на деня.

Но специалистите, които работят в областта на сънищата, съветват да не се отказваме толкова лесно4. Те твърдят, че сънищата имат съществено значение, което се крие зад тяхната символика. Най-обикновен преглед на множеството книги за сънищата, които се появяват на пазара, може да даде представа за символиката на сънищата, което представлява митологическото или архетипно значение, което може да се припише на различните елементи в сънищата, от символичното значение на различните видове животни до действия като убийство, бягство или грабеж.

И все пак, мое дълбоко убеждение е, че ключът към откриване синхронността в сънищата е в крайна сметка да се отиде отвъд стандартната интерпретация на тези символи и да се съсредоточи вниманието върху по-широкообхватната картина: върху смисъла, свързан със сюжета и действащите образи в съня. При такъв подход можем да стигнем до преки лични послания, които често се отнасят до специфичните ситуации, срещащи се в нашия живот.

Ако например сънуваме, че участваме в някаква война, бягаме от бойното поле и с разгръщането на съня установяваме начин не само да оцелеем, но и да помогнем сражението да се прекрати, напълно възможно е тази тема да се отнася към реалната житейска ситуация, в която се намираме. На пръв поглед в живота ни война изобщо липсва, но какво да кажем за други конфликти, които биха могли в съня ни да се явяват в символичен вид като война? Дали правим опит да избягаме? А може би да избегнем конфронтацията, като се крием или отказваме да се изправим пред проблемната ситуация, отклонявайки вниманието си с други неща?

Ключът за разбиране посланието на съня е да се съпостави основният сюжет в съня — в дадения случай бягство от войната (конфликта), а впоследствие да се потърси аналогът с реалната ситуация в собствения ни свят. Възможно е сънят да иска да ни подскаже, че трябва да се пробудим, да посрещнем Конфликта и да ни внуши, че ако напрегнем цялото си внимание, може да се намери потенциално решение.

Ами лицата, които се появяват в съня, какъв е техният смисъл? Колкото и странни да са тези лица, трябва да се запитаме по какъв начин те символизират реалните личности, с които ни свързват важни за нас взаимоотношения. Правилно ли гледаме на хората в живота си? Може би сънят иска да ни каже нещо за реалната същност на тези хора в положителен или отрицателен смисъл.

Ами ако анализираме сюжета на съня и характерите в съня и не открием абсолютно никаква връзка със собствената си житейска ситуация? Какво да правим в такъв случай? Тогава е от съществено значение да си запишем съня в дневник, защото този сън може да се окаже показателен по отношение на бъдещето. Най-лесното е да си мислим, че пророческите сънища са тези, които касаят някаква драматична промяна или развръзка, например които ни предупреждават да избегнем някаква катастрофа или са свързани с наследство от забравен роднина. Но в действителност сънища, които са насочени към дребни ежедневни проблеми, също могат да се окажат пророчески. Често причината, поради която сънищата изглеждат озадачаващи и безсмислени, е в това, че ситуацията, която описват, просто още не се е случила в живота ни. Вместо да я отхвърлим, по-добре е да я запомним. Тя може да се окаже удивително полезна в бъдеще.

КОГАТО СРЕЩНЕМ ИЛИ СИ СПОМНИМ ЗА СТАР ПРИЯТЕЛ

Синхронността, когато се срещнем или си спомним за стар приятел, се откроява и забелязва по-непосредствено. Ако тя започва с мисъл за този приятел, то образът му ни се явява в съзнанието без други асоциации или събития. Дори само да ни мине през ум колко отдавна не сме си спомняли и не сме се виждали с този човек. Често това става рано сутрин в тишината на промеждутъка между съня и събуждането.

За съжаление в традициите на нашата култура е, мярнат ли ни се подобни мисли, тутакси да се отърсим от тях и да преминем към обичайните си занимания. Тази тенденция може да ни попречи да разчетем по-дълбокия смисъл на събудения спомен. Но ако обърнем повече внимание на подобни мисли, и други синхронни явления може да потекат. Например да се окаже, че докато вършим някаква своя работа, отново се натъкваме на нещо, което ни напомня за човека, за когото сме си спомнили — стара снимка или писмо, което събужда спомени и за други преживявания с него. Ако се замислим, можем дори да открием, че в настоящия момент се сблъскваме с аналогични обстоятелства.

Могат да се случат и други синхронни явления. Например, както си ходим по улицата, да вдигнем поглед и да видим, че въпросният човек върви насреща ни. Или да вдигнем телефона и да се окаже, че тъкмо той е от другата страна на линията.

Предизвикателството пред нас е винаги да последваме тези значими случайности. Ако не можем тъкмо в момента да си поговорим с този приятел, то редно е да си уговорим среща например за обяд или да го поканим на чаша чай по-късно. Положително ще има важна информация да обменим. Ако не се отнася до минали ситуации, които трябва да се преоценят и изяснят, то сигурно има нещо ново, което ние или старият ни приятел сме открили и трябва да споделим един с друг. Ключът към посланието е в това да потърсим какво се крие зад срещата, да погледнем отвъд повърхностния факт, да го изследваме.

Понякога, след като спонтанно сме си помислили за някого, у нас може да се породи желание да вземем инициативата и веднага да се обадим на него или на нея. Често ми се е случвало да се отправя към телефонната слушалка и да се позвъни, преди да я вдигна, само за да установя, че човекът, на когото съм се канел да се обадя, всъщност ме е изпреварил. И в този случай ключът към по-голямо разбиране на синхронността е да поговорим за онова, което става с другия човек и с нас самите, да му разкажем за конкретните си житейски проблеми и обстоятелства в момента и да потърсим онова скрито послание, което обяснява причината за станалото толкова показателно съвпадение.

СЛУЧАЙНИТЕ СРЕЩИ

Друг тип синхронизъм е чисто случайната среща, която може да се отнася до приятели, познати или напълно непознати хора. В случаите, когато срещнем човек, когото познаваме, натъкваме се на факта, че го срещаме при най-неочаквани обстоятелства, които не могат да се обяснят с чиста случайност.

Да срещнем стар приятел в критичен момент, е подобен пример. Дийпак Чопра, виден застъпник на новата медицина, основаваща се на връзката дух/тяло, разказва за поредица от случки и преживявания, които го тласкат за първи път да се ориентира към алтернативни подходи в медицината. Дотогава той практикувал като традиционен медик, доктор на науките, заемал престижни постове в Харвард и други университети като професор по имунология.

И тогава животът му започва да се променя. При една командировка с цел да изнесе лекция той е поканен да посети един източен учител по медитация, който му препоръчва да се запознае с Аюрведа, източен подход в медицината, който се основава на предотвратяването на болестта. Дийпак не приема подобна възможност, тъй като не иска да има нищо общо с подход, който му изглежда мистичен.

След срещата той заминава за летището, където, за собствена негова изненада, се натъква на отдавнашен приятел от Медицинския факултет. В хода на разговора приятелят му изважда копие от основния текст на медицината Аюрведа и казва, че е на мнение, че Чопра много ще се заинтересува от него. Поразен от това съвпадение, Дийпак прочита книгата и осъзнава, че му е предопределено да работи за утвърждаването на тъкмо такъв подход в медицината, и продължава да се развива в професията си, като популяризира алтернативната медицина навсякъде по света5.

Друго явление на синхронност е, когато повторно срещаме някого, когото не познаваме, в кратък отрязък от време. Съображенията срещу подобни явления са огромни, и все пак — те се случват твърде често. Виждаме веднъж даден човек и това не ни прави особено впечатление. Но когато срещнем същия човек повторно, и дори за трети път същия ден, такова съвпадение обикновено привлича нашето внимание. За съжаление много често ние просто отбелязваме случилото се като нещо странно, но продължаваме по пътя си, без да предприемем нищо. Предизвикателството е в това да намерим начин да влезем в разговор с въпросния човек. Това е доста трудно дори когато познаваме този човек, но още по-трудно става, когато той ни е напълно непознат. Първият проблем е, че всички сме си изградили защитни механизми спрямо всякакви непознати. В западната култура това да срещнеш погледа на някого или да влезеш в разговор него се възприема твърде често като натрапване и посегателство спрямо неприкосновеността на личността, дори и като опит за сексуално посегателство. Печално например това, че в нашата култура се приема, че щом една жена потърси погледа на мъж, тя му дава знак, че има сексуални желания спрямо него. Това създава какви ли не неудобни ситуации — жените често извръщат пог-лед встрани, когато се движат по улицата, от страх да не привлекат интереса на някой агресивно настроен мъж, или пък мъже, които са чувствителни в това отношение, не смеят дори да погледнат някоя жена в очите, за да не се изтълкува това като агресивност.

Но колкото и това да създава проблеми, интуицията ни, слава Богу, обикновено не ни лъже. Ако сме достатъчно наблюдателни и се научим да следваме потока на енергия, ще знаем пред кого можем да бъдем открити и кого трябва да избягваме. Също така много е важно да си дадем сметка как насочваме и сексуалната си енергия в такъв план.

Убеден съм, че вече за мнозина става ясно, че когато подхождаме по приятелски начин в такива ситуации, е най-добре. Бихме могли просто да кажем нещо тривиално, например: „Не съм ли ви виждал и преди?“ — и да продължим разговора, като споделим някои свои проблеми и мисли в момента. Ако това се случи в магазина, можем да кажем: „Купувам дрехи за предстоящо събитие.“ Възможно е човекът насреща да ни отвърне, като сподели защо например той или тя е в магазина и така да открием обща тема за разговор. Помнете, че целта е да се разбере причината за тази синхронност.

По-възрастните хора по-лесно завързват подобни спонтанни разговори, но всички сме в състояние да се освободим от неудобството, ако имаме чисти намерения. Във всеки случай, можем поне да опитаме, а ако бъдем отхвърлени, да не го приемаме навътре. Както каза веднъж баща ми: „Тайната на живота е да се научиш да се правиш на глупак елегантно.“ Очевидно е, че трябва да проявим предпазливост, когато се запознаваме с не-познати (да се срещаме с тях само на обществено място, докато ги опознаем, например). Но ако действаме правилно, наградата ни може да бъде по-богат поток на син-хронични явления в живота ни, например.

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ИДВА ТОЧНО В НЕОБХОДИМИЯ МОМЕНТ

Друго важно синхронично явление, което може да ни се случи, е да получим важна за нас информация тъкмо когато това ни е най-необходимо. Такова преживяване обикновено се предхожда от внезапно повишено очакване. То може да ни споходи навсякъде, на работното ни място или по време на почивка, когато изведнъж предусещаме, че нещо важно предстои да се случи. Както по-късно ще видим, в такива случаи може да изпитаме особена лекота или всичко наоколо да ни се стори по-ярко и сияйно. Нещо ни подсказва, че в живота ни може би настъпва сериозен обрат.

По какъв начин получаваме тази информация, това си остава загадка. Обикновено тя ни се дава от друг човек, чрез думи или действия. Но може да я почерпим от книга, списание или новинарска статия. Винаги обаче това е човешка гледна точка, изследване или представа за света, която идва точно в необходимия момент, за да разкрепости нашето съзнание.

А това, че предчувстваме, че предстои да получим някаква информация, е вследствие на факта, че сме усвоили всички необходими стъпки на развитие, които са ни направили готови да обърнем нова страница в живота 4 си. Аз самият съм имал подобен опит, свързан с разбирането ми на междучовешката борба за власт едни над други. До онзи момент вече ясно бях разбрал, че хората си съперничат по ирационален начин, но знаех, че в борбата за надмощие има и още нещо, което все още ми убягва. И внезапно в даден момент почувствах, че съм на път да направя скок напред в разбирането си.

Известно време нищо не се случваше. Но както един ден пътувах с кола, забелязах отстрани на пътя книжарница, която някак странно ми се набиваше на очи. Влязох и започнах да разглеждам най-безразборно книгите, който ми попаднеха, а в мен се надигаше някакво невероятно очакване на нещо, което трябваше да се случи. И точно в този момент, от трийсетина крачки разстояние, една книга буквално отскочи към мен. Дори и от това разстояние цветът и графичното й оформление се открояваха сред всички останали книги. Веднага се завтекох и открих книгата на Ърнст Бекер „Бягство от злото“, книга, която очертава средствата, чрез които хората са склонни да изграждат собственото си самочувствие за сметка на останалите, за по-голяма самоувереност, самооценка и чувство за благоденствие6. Това беше ключовата стъпка в моето разбиране на борбата за енергия, която до този момент ми липсваше.

В обобщение можем да кажем, че най-важният ключ към това да се научим да се възползваме от явленията на синхронност в живота си е да бъдем будни и да посветим необходимото време, за да проникнем в смисъла на онова, което става. За да постигнем това, всеки от нас трябва да си осигури достатъчно време да се носи по течението, както аз бих го нарекъл — време, в което да не прави нищо, просто се шляе навън, да превключва телевизионните канали, да преглежда вестници или се разхожда, наблюдавайки околния свят. Ако си помислиш за приятел, отбий се при него, виж какво ще се случи. Интернет е също интересен източник на информация в това отношение. Трябва обаче да помним, че всеки може да включи всичко в Интернет. Няма редактор или фактолог, който да гарантира точността на информацията, нито издател, който да бъде отговорен за съдържанието.

ОТНОШЕНИЕ НА СИНХРОННОСТТА КЪМ НАШАТА РЕЛИГИОЗНА ВЯРА

За някои хора представлява предизвикателство да свържат религиозните си убеждения със своята отвореност към явленията на синхронност. И все пак, аз съм убеден, че в повечето случаи конфликт не съществува. Когато започнем да обръщаме внимание на случайните съвпадения в живота си, тяхната мистичност ни изправя пред по-дълбоките духовни въпроси на живота. Коя е силата, която ни води към осъществяване на собственото ни предопределение? Съществува ли божествен план в живота ни? По какъв начин по-точно ни се открива това божествено предназначение?

Повечето от нас са възпитани поне с известна пред-става за религиозна традиция. Ако самите ние не сме се посветили на определена религия, поне имаме приятели или роднини, които изповядват някакви религиозни убеждения и които са дълбоко убедени в основанията на своята вяра. Аз твърдо вярвам, че повечето хора, които са посветени по този начин на определена религия, действат с искрен порив да съхранят нейния единствен по рода си принос жив в света. Този всеобщ порив гарантира на човешкото общество широко разнообразие от религиозни вярвания, чрез които можем да изпробваме много възможности и по този начин да израстваме. По мое мнение всяка позитивна религиозна перспектива съдържа в себе си важна част от истината. Общият диалог между различните религии, колкото и да е слаб и епизодичен, все пак е от особено важно значение за разгръщането на еволюционните процеси към едно всеобщо духовно разбиране.

Възприемането на синхронността от нас изобщо не предполага, че дадена религиозна традиция се ползва с по-големи преимущества пред друга. Синхронността, както и всеобщото ново духовно съзнание, което изграждаме, е само осъзнаване на начина, по който божественото се проявява в живота ни; Всички основни религии — индуизъм, будизъм, юдаизъм, християнство, ислям — както и множество шамански традиции, споделят общото схващане, че отговарят на Божията воля. Казано по друг начин, всички се стремят към това да възрастем към единение с Върховния Бог или да се свържем с творческата сила, която стои зад нашето човешко съществуване. Нашето ново осъзнаване на синхронността е просто долавяне и преживяване на връзката ни с тази божествена сила.

Спомням си колко много ме занимаваше въпросът как да изпълняваш волята Божия, когато бях малко момче, възпитавано в една провинциална протестантска църква. В душата ми още тогава нямаше никакво съмнение, че тази църква и нейната общност са съвсем специални. Всички от тази общност се подпомагаха взаимно и се обичаха, помагаха си, откликваха при болест на някого. Християнският протестантизъм, който се практикуваше тогава, бе изключително отворен и не съдеше вярата на другите.

Централно място в теологията на тази църква заемаше посвещението в християнство, кръщаването. Но само по себе си се разбираше, че след него човек трябва сам да открие и следва Божията воля през целия си живот. Като дете бях особено притеснен, тъй като никой не ми бе разкрил подробно как така човек ще може да от-крие и последва Божията воля. Това, разбира се, ставаше във време, когато цялото общество бе стигнало кулминацията на материалистично и секуларно отношение към света. И все пак, аз бях преизпълнен с въпроси: Какво е естеството на Бога, с когото трябва да постигнем общение? По какъв начин реално се преживява Божието присъствие? Какво в действителност означава да бъдеш в хармония с божественото предначертание? И останалите членове на църквата нямаха отговор на тези въпроси. Но по израза на лицата им аз разбирах, че те знаят; просто им липсваха думи, за да го изразят.

Смятам, че част от нашето ново духовно съзнание е да отговорим съзнателно на тези въпроси. Векове наред корумпирани свещеници са използвали страха и невежеството, за да искат пари за благословия и спасение, потискайки всяко напредничаво духовно разбиране сред своето паство. Някои продължават да правят същото и в наши дни. Но аз съм убеден, че в голяма степен ние всички започваме да си даваме сметка за това колко е важно да споделяме духовния си опит и преживявания. Все повече и повече хора, принадлежащи към организирани религии, осъзнават, че да се отворим за възприемане на синхронността, означава да обогатим и уясним най-доброто от религиозната традиция, на която принадлежим. Това възприемане е пряко свидетелство за проявлението на божествена сила в нашия живот, онази божествена сила, в която винаги сме-вярвали и която сме долавяли интуитивно.

ОТГОВОР НА СКЕПТИЦИЗМА

Най-голямото предизвикателство за онези измежду нас, които започват да изживяват едно нови духовно пробуждане, е отношението им към скептиците. Всички, които сме отворили съзнанието си за реалното проявление на синхронност, често се озоваваме изправени срещу човек, който реагира негативно на нашите убеждения и поставя под съмнение достоверността на опита ни. Колкото и да намаляват скептиците, все още има мнозина привърженици на стария материалистически мироглед, които считат всякакви разговори на мистични теми за напълно безсмислени и лишени от основания. Подобни разговори те чувстват като заплаха за своите предубеждения относно това що е реално и разумно в света на природата.

Скептиците, на които се натъкваме, могат да се групират в две големи категории. Най-голяма е групата на онези, които заемат скептична поза не защото са проучили задълбочено мистическите опитности, за които им се говори, а защото не са. Те нямат време, нито желание да се занимаят с подобни опитности, ето защо заемат такова отношение към въпроса, което им се струва най-сигурно: обявяват го за пълен абсурд. Обикновено такива скептици живеят и работят сред множество хора, изпълнени с колебания и съмнения, които са критично настроени към всяко ново твърдение или творение и за които насмешката е средство за сдобиване с лично надмощие над останалите. В подобно обкръжение повечето хора възприемат тясно конвенционална позиция, за да избегнат възможни конфликти.

Другият тип скептик, на когото се натъкваме, това е привърженикът на научния материализъм. Това е човек, който в някакви граници е склонен на проучи мистичния опит, но който винаги се връща назад, за да се барикадира зад материализма, като претендира, че има нужда от обективни доказателства за подобни претенции. Те остават глухи за всякакви аргументи, че мистичният опит е имал своето трайно място през дълги периоди от човешката история или че хиляди хора, които нямат никаква връзка помежду си свидетелстват за идентични преживявания, както и че статистиката нееднократно показва, че интуитивните и психически способности са нещо съвсем естествено за човешката природа.

Има няколко подхода, които се оказват ефективни в отношението към подобни скептици. Преди всичко трябва добре да помним, че е важно да съществува известна степен на скептицизъм. Всички трябва да избягваме да приемаме на доверие всякакви маниакални идеи и да гледаме с критично око на реалността.

Не бива обаче да забравяме, че този принцип има и една допълнителна страна, която твърде често бива изпускана: че трябва да бъдем с открито съзнание, за да преценим явлението, за което става дума. Да се поддържа тъкмо този баланс между отвореност на съзнанието и скептицизъм, е изключително трудно, когато явлението се отнася до вътрешно психическите ни състояния и духовност.

Трябва-винаги да се съблюдават още две други важни неща — винаги да бъдем дружески настроени при подобни разговори и да се стремим към постигане на съгласие. Осмелявам се да твърдя, че всеки, който сега преживява опитности от мистичен и духовен характер, в някакъв период от миналото е бил краен скептик. В този смисъл всички ние сме бивши скептици и е много важно да си припомняме понякога, че процесът на отваряне към мистичната страна на живота става единствено по пътя на личния опит — когато видим някого, който е възприел сериозно идеята за мистичната опитност и решим ние самите да я изпробваме.

Ето защо трябва да се отнасяме сериозно към всеки подобен разговор. Възможно е нашето открито споделяне на собствения ни опит да се окаже пробния камък за преодоляване заклетия скептицизъм на даден човек. А и знаете ли какво? Обратното също може да се окаже вярно: скептикът, с когото говорим, също може да се окаже прав за определени неща. Онези от нас, които изследват потенциалните възможности на човешкия опит, нищо не правят, ако не са готови винаги да погледнат от двете страни на един проблем, преди да се постигне съгласие. За да се учим, всички сме задължени да се вслушва-ме в другия. Само откритият диалог гарантира широка дискусия и възможност да имаме мащабен поглед върху нещата.

СЕРИОЗНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СИНХРОННОСТТА

Става ясно, че да обърнем поглед към случайностите и да говорим открито за тях, без да изпадаме в негативизъм, това са едни от първите стъпки към постигането на ново духовно съзнание. Но не след дълго започват да възникват нови въпроси. Ако синхронността, която наблюдаваме, е свидетелство за това, че в живота ни се изявява една духовна сила, защо ние, които принадлежим на западната култура, толкова дълго сме пренебрегвали тези мистични явления? И защо тъкмо сега, в настоящия момент, на повърхността изплува това съзнание за синхронност? Как онова, което се случва с нас, се намества в по-широката историческа картина на света? Тези въпроси ни водят към поредната стъпка в постигане на ново съзнание.

Животът на всеки от нас се ситуира в широк исторически контекст. Без него ние живеем в незадълбочената и изолирана реалност, която наследяваме като деца. Правилното разбиране на историята придава на съзнанието ни за света дълбочина и истинност. То обгръща всичко около нас със смислова рамка, която ни показва кои сме и накъде отиваме.