Шримад Бхагавадгита упанишада

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Шри Бхагаван каза:

1. За смокиня вечна със корени нагоре и клоните надолу се говори. Листата и са химни, а който я познава, на Ведите е познавач.

2. Клоните и се простират и нагоре и надолу, от свойствата се храни, сетивните обекти са нейните филизи, а долу, в света на хората, корените нейни се простират, които действия пораждат.

3. Неразбираема е формата и, не се познава нито нейното начало, ни края, ни основата — смокиня, здраво вкоренена, чийто корени отсичаме със меча силен на непривързаността.

4. Да бъде търсен пътя трябва, по който щом се тръгне, връщане обратно няма. Търси убежище в духа изконен, от който древните енергии излизат.

5. Без гордост и заблуда, надмогнал злото на привързаността, винаги във аза пребиваващ, напълно от желания изчистен, от противоположностите на щастие и нещастие освободен, незаблуденият целта върховна стига.

6. Нито слънцето го осветява, ни луната, ни огъня. Щом стигне тук не се завръща никой. Това е моят дом върховен.

7. Частичка моя става душата жива, вечна, на живота във света, привлича в себе си стоящите в материята сетива, а шестото от тях умът е.

8. Когато богът приема тяло или го напуска, той ги взема и отнася, както вятърът отнася аромата на цветята.

9. В ухото и окото, във кожата, в езика, във носа, а също и в ума е той и там се наслаждава на обектите на сетивата.

10. Отиващ си, оставащ, наслаждаващ се, със свойствата съединен — обърканите него не съзират, но го виждат мъдреците.

11. Стремящите се йоги него виждат, пребиваващ в аза, но дори усърдните невежи, неконтролирани, не го съзират.

12. Моя, знай, е светлината, от слънцето излизаща, света която цял огрява, а също светлината от луната и от огъня.

13. В земята като вляза, поддържам всички същества със мойта сила и подхранвам аз тревите, превърнат в сладък сок.

14. Превърнат в огъня стомашен, на всички същества телата обитаващ, със прана и апана свързан, аз смилам всичките храни.

15. Аз обитавам всичките сърца, от мен са паметта и мъдростта или пък тяхното отсъствие. Аз съм това, което чрез всички Веди да се знае трябва. Аз създателят съм на Веданта, на всички Веди познавачът аз съм.

16. Две души присъстват в този свят — унищожима и неунищожима. Разрушими всички същества са, а неизменната неунищожима се нарича.

17. Ала духът върховен е различен — азът висш се той нарича, проникващ и поддържащ трите свята, богът нерушим.

18. Понеже аз над разрушимото съм и над неунищожимото съм също — във Ведите и във света почитан съм като върховен дух.

19. Който, незаблуден, мен така познава като дух върховен, той, всезнаещ, ме почита с цялото си същество, Бхарата.

20. Така най-тайната наука от мен изречена ти беше, о, непорочни; като я знае, на мъдрия изпълнени са всички дългове, Бхарата.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва петнадесета глава, наречена ЙОГА НА ВЪРХОВНИЯ ДУХ.