Оригиналното заглавие на разказа — Coonterparts — би могло да се преведе още „Двойници“, „Съответствия“ или „Дубликати“ в зависимост от това дали заглавието се схваща във връзка с характерологията и психологизма, строежа на разказа или дейността на героя в първата част. В случая запазихме експресивното решение на А. Христофоров, което стои по-близо до социалнополитическото напрежение и конфликта в разказа: между проанглийския, предимно протестантски Север и католическия Юг; между Англия и зависима Ирландия; между работодателя с божествени атрибути (името Алейн подсказва „Всевиждащ“) и Човека Фарингтън и влиянието на социално-политическия гнет върху характера и поведението на героя. В отношението на Джойс прозира чеховски хуманизъм — в писмо до брат си той пише: „Както знаеш, аз ненавиждам деспотизма, но ако много мъже са зверове, такива ги прави атмосферата, в която живеят (vide «Схватки»), и малко жени и домове могат да удовлетворят копнежа им за щастие.“
За да не го усетят по дъха.
Фарингтън е личност само в кръчмата: докато в първата част навсякъде в повествованието той е човекът, в кръчмата става Фарингтън, но у дома отново е човекът…
Намек за елегантното волнодумство в ренесансовия пасторал. Подобни думи казва Кралицата в „Хамлет“.