Силата на настоящето

ПРЕДИСЛОВИЕ

РЪСЕЛ Е. ДИКАРЛО

автор на “Към един нов светоглед”

НА ФОНА НА ЛАЗУРНО НЕБЕ портокаловожълтите лъчи на залязващото слънце могат понякога да ни дарят моменти на такава необикновена красота, че сме като зашеметени за миг, вперили неподвижен поглед в тях. Прелестта на мига така ни поразява, че неспирният брътвеж на ума спира, за да не ни отвлича от това, което е тук и сега. Сякаш се отваря врата, окъпана в светлина, към някаква друга действителност, която винаги е тук, но ние рядко я виждаме.

Ейбрахам Маслоу нарича това “върхови изживявания”, тъй като те са висшите моменти на живота, в които, изпълнени с радост, излитаме извън границите на делничното и обикновеното. Те могат да се нарекат също изживявания на “прозрение”, защото в тези мигове на безвремие зърваме за момент вечното царство на самото Битие. Макар и само за миг, връщаме се към своето Истинско Аз.

“О, колко е прекрасно — казваме с въздишка. — Ако само можех да остана тук. Но как да получиш постоянно жителство?”

През последните десет години се посветих на това да намеря отговора на този въпрос. По време на проучванията си имах честта да разговарям с някои от най-дръзките, най-вдъхновяващите и най-проникновените “пионери на парадигмите” на нашето време в медицината, естествените науки, психологията, бизнеса, религията и духовността, човешкия потенциал. Тази разнородна група е обединена от общото прозрение, че в момента човечеството извършва квантов скок в своето еволюционно развитие. Промяната е придружена от изместване в светогледа — основната картина за това “кое как е”, която носим в себе си. Светогледът търси отговор на два основни въпроса: “кои сме ние?” и “какво е естеството на вселената, в която живеем?”. Отговорите ни на тези въпроси определят качеството и особеностите на взаимоотношенията ни с близките, приятелите и работодателите или служителите ни. В по-широк план те са определящи за обществото.

Едва ли е изненадващо, че настъпващият нов светоглед поставя под въпрос много от нещата, които западният свят е приел за истини.

МИТ № 1: ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ДОСТИГНАЛО ВРЪХНАТА ТОЧКА НА РАЗВИТИЕТО СИ

Черпейки от сравнителни изследвания в религията, медицината, антропологията и спорта, съоснователят на Есален[1] Майкъл Мърфи излага провокативната теза, че има много по-напреднали етапи на човешкото развитие. Когато човек достигне тези по-високи нива на духовна зрялост, започват да се проявяват необикновени способности — за любов, жизненост, личностност, осъзнаване на собственото тяло, интуиция, възприятие, общуване и воля.

Първата стъпка е да се признае съществуването им. Повечето хора не го правят. След това могат да се приложат съзнателни, целенасочени методи.

МИТ № 2: НИЕ СМЕ НАПЪЛНО ОТДЕЛНИ ЕДИН ОТ ДРУГ, ОТ ПРИРОДАТА И ОТ ВСЕЛЕНАТА

Този мит за “отделното от мен” е виновен за войните, съсипването на планетата и всички форми и проявления на несправедливост сред хората. В крайна сметка кой нормален човек ще навреди на друг, ако го възприема като част от себе си? В изследването си върху необичайните състояния на съзнанието Стан Гроф обобщава така: “Психиката и съзнанието на всеки от нас са в крайна сметка съизмерими с “всичко съществуващо”, тъй като няма абсолютни граници между тялото/егото и съвкупността на всичко съществуващо”.

Лекарството на д-р Лари Доси[2] Ера-3, при което мислите, нагласите и целебните намерения на един човек могат да повлияят върху физиологията на друг (за разлика от Ера-2, което е предимно лекарство съвкупно за ума и тялото), се подкрепя категорично от научни изследвания върху лечебната сила на молитвата. Това обаче не може да се случи съгласно познатите принципи на физиката и светогледа на традиционната наука. Въпреки това надделяват доказателствата, че то се случва.

МИТ № 3: ВСИЧКО СЕ ИЗЧЕРПВА С ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ

Прикована към материализма, традиционната наука приема, че нищо, което не може да бъде измерено, изследвано в лаборатория или възприето от петте сетива и техническите средства за усилването им, просто не съществува. То “не е реално”. Вследствие на това цялата реалност е смачкана до физическата действителност. Духовните — или както аз бих ги нарекъл, нефизическите — измерения на реалността са изключени.

Това влиза в противоречие с “вечната философия” — философското единомислие, обхващащо векове, религии, традиции и култури и описващо различни постоянни измерения на действителността. Те се простират от най-плътното и най-малко съзнателното — нека го наречем “материя” — до най-малко плътното и най-съзнателното — ще го наречем “духовно”.

Интересното е, че разширеният по този начин многоизмерен модел на действителността се споменава от теоретици на квантовата физика като Джак Скарфети, който описва движението със свръхсветлинна скорост. Използват се други измерения на действителността, за да се опише движението със скорост, по-висока от граничната — тази на светлината. Помислете също за работата на легендарния физик Дейвид Бом с неговия експлицитен (физически) и имплицитен (нефизически) многоизмерен модел на действителността.

Това не е просто теория. Един експеримент във Франция през 1982 г. показа, че две свързани преди квантови частици, ако бъдат разделени от голямо разстояние, по някакъв начин остават свързани. Ако едната се промени, мигновено се променя и другата. Учените не познават механизма, по който това може да стане със скорост по-голяма от тази на светлината, но някои излагат теорията, че връзката се осъществява през портали към по-висши измерения.

И така, противно на убежденията на поддръжниците на традиционната парадигма, влиятелните първопроходци, с които разговарях, смятат, че не сме достигнали връхната точка на човешкото развитие, че сме свързани с целия живот, а не отделни, и че пълният спектър на съзнанието обхваща както физическото, така и голям брой нефизически измерения на действителността.

В сърцевината си този нов светоглед предполага да гледате на себе си, на другите и на целия живот не през очите на незначителното земно същество, което се ражда и живее във времето, а през очите на душата, на нашето Битие, на Истинското Аз. Един по един хората се прехвърлят на тази по-висока орбита.

С тази книга, “Силата на настоящето”, Екхарт Толе заслужено заема място в специалната група учители от световна величина. Посланието му е следното: проблемът на човечеството е дълбоко вкоренен в самия ум, или по-точно в погрешното ни себеотъждествяване с ума.

Безцелното реене на съзнанието, склонността ни да поемаме по пътя на най-малкото съпротивление, като не се стремим да бъдем напълно будни в настоящия момент, създават празнина. Обвързаният с времето ум, който е създаден, за да бъде полезен слуга, я компенсира, като се обявява за господар. Като пеперуда, която прелита от цвят на цвят, умът се занимава с минали изживявания или прожектира свой “телевизионен филм” с очаквания за бъдещето. Рядко се отпускаме в океанските дълбини на “тук и сега”. Защото именно тук, в Настоящето, намираме своето Истинско Аз, което е отвъд физическото тяло, непостоянните емоции и брътвежите на ума.

Величието на човешкото развитие не е в способността ни да разсъждаваме и мислим, макар че именно това ни отличава от животните. Интелектът — също като инстинкта — е просто точка по пътя. Крайната ни цел е да възстановим връзката си със своето същностно Битие и да се осъществяваме миг по миг в обикновения физически свят от тази необикновена божествена действителност. Лесно е да се каже, но рядкост са хората, напреднали в своето развитие.

За щастие, има водачи и наставници, които да ни помагат по пътя. Изумителната сила на Екхарт като учител и водач се крие не в способността и умението му да ни развлича със забавни истории, да превръща абстрактното в конкретно и да ни предлага полезни техники. Магията е в собствения му опит на човек, който знае. Затова зад думите му се крие сила, каквато излъчват само най-прочутите духовни учители. Тръгвайки от дълбините на тази По-Голяма Действителност, Екхарт енергично проправя път, за да могат и други да го последват.

Какво би станало тогава? Със сигурност светът, който познаваме, ще се промени към добро. Ценностите ще се променят сред останките от изчезващи страхове, отнесени от водовъртежа на самото Битие. Ще се роди една нова цивилизация.

“Къде е доказателството за тази По-Голяма Действителност?” — ще попитате вие. Ето една аналогия. Представете си, че се съберат група учени и ви засипят с безброй научни доказателства, че бананите са горчиви. Но е напълно достатъчно да опитате банан един-единствен път, за да разберете, че бананите са съвсем различни. В крайна сметка доказателството не е в интелектуалните доводи, а в това да бъдете докоснати по някакъв начин от свещеното вътре във вас и извън вас.

Екхарт Толе умело открива пред вас тази възможност.

Ери, Пенсилвания, САЩ

януари 1998 г.