Скелет под камбаната

Глава двадесетаВЪЛНУВАЩИ ВЪПРОСИ ВЪЗНИКВАТ ОКОЛО ИЗОСТАВЕНИЯ ДАОИСТКИ ХРАМ;ПУСТИЯТ ДВОР РАЗКРИВА СТРАШНАТА СИ ТАЙНА

Тао Ган се върна, когато удари часът на втората нощна стража. Съдията изпи чаша чай, после се преоблече в прост син халат и сложи на главата си черна прилепнала шапка. Придружен от помощниците си, той напусна трибунала през една малка странична врата. На улицата наеха столове-носилки и наредиха да ги отнесат до кръстопътя близо до Храма на отвъдното проникновение. Там се разплатиха с носачите и продължиха пътя си.

В двора пред храма беше тъмно като в рог и много тихо. Очевидно пазачът и стражниците бяха свърша, и добре работата ся. Шън Па и неговите безделници си бяха отишли.

Съдията каза тихо на Тао Ган:

— Разбий ключалката на страничната врата, вляво от главната порта. Гледай да не вдигаш излишен шум!

Тао Ган клекна и нави шала си около фенера. Когато чукна с кремъка си и запали фенера, в непрогледната тъма блесна само един тънък лъч, колкото да освети стъпките му по широките стъпала. Щом намери страниш ата врата, той я разгледа внимателно на светлината на фенера си. Несполуката му да открие тайния вход в Храма на всеобятното милосърдие бе наранила гордостта му и сега той беше решил да изпълни новото поръчение бързо и сръчно. Извади от ръкава си набор от железни кукички и се зае за работа. Скоро успя да отключи и да снеме резето на вратата. Бутна я леко и тя се отвори. От вътрешната страна вратата не беше залостена. Тао Ган бързо слезе по стълбите, за да докладва на съдията, че могат да влязат в храма.

Всички се качиха по стълбите. Съдията се спря за малко пред вратата, като напрегна слуха си да долови някакви звуци отвътре. Но всичко остана тихо и спокойно. Тогава те се прокраднаха през вратата, като съдията вървеше напред. Той прошепна на Хун да запали фенера си. При светлината на вдигнатия високо фенер видяха, че се намират в широката предна зала на храма. Вдясно забелязаха вътрешната страна на трикрилата предна порта, залостена с тежки напречни греди. Без съмнение страничната врата, през която току-що бяха влезли, бе единственото място, през което можеше да се мине, без да се разбиват дебелите крила на главната порта. Вляво беше олтарът, висок почти десет стъпки, на който бяха разположени трите огромни, позлатени статуи на даоистката троица12. Виждаха се ръцете им, вдигнати за благословия, а раменете и главите им оставаха скрити в мрака — светлината на фенера не достигаше до тях.

Съдията се наведе и разгледа внимателно пода. Дървените дъски бяха покрити с дебел слой прах, по който личаха само дребни следи, оставени от плъховете. Ди направи знак на спътниците си да се приближат и като заобиколи олтара, влезе в един тъмен коридор. Когато Хун вдигна фенера си, от устата на Ма Жун се изтръгна проклятие. Пламъкът освети една грозна женска глава с разкривени черти, обляна в кръв. Костелива ръка я беше сграбчила за косата.

Тао Ган и Цяо Тай се вкамениха на местата си, онемели от ужас. Съдията обаче каза спокойно:

— Не се плашете. Както е прието в даоистките храмове, по стените на коридорите им са показани сцени от десетте зали на ада13 с всичките им ужаси. Трябва да се страхуваме не от това, а от живи хора.

Въпреки успокоителните думи на съдията помощниците му бяха дълбоко потресени от ужасиите сцени, които древният майстор бе издялал от дърво по протежение на двете стени на коридора. Фигурите бяха в естествена големина, ярко оцветени, и показваха мъките, на които са подхвърлени душите на грешниците в даоисткия ад. Тук сини и червени дяволи режеха хората на две, пронизваха ш с мечове или измъкваха вътрешностите им с железни вяли. Там други нещастници бяха хвърлени в казани с врящо масло или пък ужасни хищни птици кълвяха очите им.

Като пресече този коридор на ужасите, съдията стигна до една двукрила врата и бавно я отвори. Озоваха се в първия вътрешен двор. Луната бе изгряла и лъчите й осветяваха запустяла градина. В средата на градината, близо до изкуствено езерце с причудлива форма, в което плаваха лотоси, се издигаше кулата на камбаната. Тя завършваше с квадратна каменна площадка, широка около дванадесет стъпки, и се издигаше на около тест стъпки над земята. Четири дебели, боядисани в червено греди поддържаха изящния островърх покрив, покрит с лъскави зелени керемиди. Голямата бронзова камбана, която обикновено висеше окачена на две кръстосани греди под покрива, сега бе свалена на площадката, както става обикновено, когато храмовете се затварят за по-дълго време, за да се избегне повреждането и. Камбаната бе висока около десет стъпки и външността й беше покрита с гравирани рисунки и орнаменти.

Съдията мълчаливо огледа спокойния пейзаж. После поведе помощниците ся по открития коридор, който обикаляше двора. Редиците от малки стаички по протежение на коридора бяха съвършено празни, подовете им бяха покрити с прах. Преди храмът да бъде изоставен, тези стаички бяха служили за посрещане на гости и за четене на свещени книги.

Вратата в дъното водеше до втория вътрешен двор, заобиколен от празните килии на монасите. В края на двора имаше голяма отворена кухня.

Като че ли това беше всичко, което можеше да се види в Храма на отвъдното проникновение.

Встрани от кухнята съдията забеляза тясна врата.

— Предполагам — каза той, — че това е задната врата на имението. Бихме могли да я отворим и да видим коя улица минава зад храма.

Той даде знак на Тао Ган, който бързо отвори ръждивия катинар, с който беше подсигурена тежката желязна напречна греда. Всички видяха с учудване, че зад вратата имаше трети вътрешен двор, около два пъти по-голям от първите два. Беше застлан с каменни плочки и обграден с високи двуетажни постройки. Те изглеждаха съвсем запустели, наоколо цареше дълбока тишина. Имаше обаче признаци, че този двор доскоро е бил обитаем: между плочките на настилката не беше поникнала трева, а постройките бяха в много добро състояние.

— Това наистина е странно! — възкликна Хун. — Този трети двор изглежда съвсем излишен. За какво ли е бил нужен на монасите?

Тъкмо когато си блъскаха главите пад този въпрос, луната бе закрита от облак п всичко потъна в мрак. Хун и Тао Ган бързо се заеха да палят отново фенерите си. Изведнъж тишината бе нарушена. Откъм далечния край на двора се чу шум от затваряне на врата. Съдията бързо взе фенера на Хун и се затича нататък. В дъното на двора намери тежка дървена врата, която се отвори безшумно на добре смазаните си панти. Вдигнал фенера високо, съдията видя тесен коридор. Дочу се слаб шум от забързани стъпки, после трясък на затръшната врата. Съдията се втурна по коридора, но на пътя му се изпречи висока желязна врата. Той я разгледа бързо. Дотичалият след него Тао Ган надничаше над рамото му. Ди се изправи и каза:

— Тази врата е съвсем нова, но не виждам никаква ключалка, а няма и дръжка за отваряне от тази страна. Разгледай я добре, Тао Ган!

Тао Ган внимателно разгледа излъсканата повърхност на вратата педя по педя, а след това и касата, но не откри никакви следи от механизъм за отварянето й.

— Ако не разбием тази врата на часа. Ваша Милост — възбудено каза Ма Жун, — никога няма да разберем кой е бил мръсникът, който ни шпионираше! А ако не го хванем сега, той ще изчезне безследно!

Съдията бавно поклати глава. Той почука с кокалчетата на пръстите си върху гладката желязна повърхност и каза:

— Освен с тежко стенобойно оръдие, никога няма да можем да разбием тази непристъпна врата. Елате да разгледаме сградите!

Те напуснаха коридора и огледаха мрачните постройки, заобикалящи двора. Съдията бутна наслука една от вратите. Тя не беше заключена. Влязоха в голяма стая, която беше празна, ако не се смятаха рогозките, покриващи пода. След като хвърли бърз поглед наоколо, съдията тръгна към стълбата до стената в дъното. Изкачи се по нея и отмести капака на тавана. Като се промуши през открилия се отвор, той се озова в просторно таванско помещение. Когато четиримата му помощници дойдоха при него, те любопитно се огледаха наоколо. Всъщност помещението представляваше продълговата зала. Дебели дървени греди поддържаха високия таван. Съдията каза учудено:

— Виждал ля е някой от вас будистки или даоистки храм, устроен по такъв начин?

Хун бавно подръпна рядката си брада.

— Може би — отбеляза той — в миналото този храм е имал много голяма библиотека. Ако е било така, монасите са могли да използуват това помещение на тавана като склад за книгите.

— В такъв случай — вмъкна Тао Ган — щеше да има следи от лавици по стените. А в този си вид това таванско помещение по-скоро изглежда като място за складиране на стоки.

Ма Жун поклати глава и попита:

— За какво ще му е склад за стоки на един даоистки храм? Вижте ония дебели рогозки, които покриват пода. Цяо Тай мисля ще се съгласи с мене, че това е оръжейница, използувана за упражнения в бой с мечове и копия.

Цяо Тай изучаваше стените. По едно време поклати глава и каза:

— Вижте тук тези две железни куки! Те са могли да бъдат използувани за окачване на дълги копия. Аз мисля, Ваша Милост, че това място е било убежище на някаква тайна секта. Тук нейните членове са могли да се упражняват във военното изкуство, без да привлекат вниманието на външни хора. Проклетите монаси трябва също да са били замесени — те са били укривателите!

— В това, което казваш, има нещо вярно — рече замислено съдията. — Очевидно тези заговорници са останали след монасите и са се омели само преди няколко дни. Вижте, че помещението съвсем наскоро е било старателно почистено, няма и следа от прах по рогозките. — Той подръпна бакенбардите си, после добави ядно: — Сигурно са оставили един-двама души, включително мошеника, който проявява такъв интерес към нашето разследване. Жалко, че не разгледах по-подробно картата на града, преди да дойдем тук. Един бог знае накъде води заключената желязна врата долу!

— Можем да се опитаме да се покачим на покрива — забеляза Ма Жун — и да видим какво има зад храма.

Заедно с Цяо Тай отвориха тежките кепенци на големия прозорец и двамата погледнаха навън. Като проточиха вратове, те можаха да видят, че по стряхата над тях стърчат ред железни шипове, насочени надолу. Високата стена, ограждаща двора отзад, бе увенчана с подобен ред от типове и не даваше никаква възможност да се види каквато и да е сграда зад храма.

Цяо Тай отстъпи навътре и каза тъжно:

— Нищо не може да се направи! За да се качим там горе, ще са ни необходими поне няколко обсадни стълби. Съдията вдигна рамене и каза кисело:

— В такъв случай не можем да направим нищо повече тук. Сега поне знаем, че задната част на този храм се използува за някаква тайна цел. Да пази бог, ако „Белият лотос“ се е надигнал отново и ни се наложи да имаме същите неприятности, както в Ханюан! Добре, ще се върнем утре сутринта по светло с необходимите пособия — по всичко личи, че ще трябва да направим щателно проучване.

Той слезе по стълбата, последван от помощниците си. Преди да напуснат двора, пошепна на Тао Ган:

— Залепи хартиена лента върху заключената врата! Когато се върнем утре сутринта, ще знаем поне дали вратата е била отваряна отново след нашето напускане.

Тао Ган кимна. Той извади две ленти тънка хартия от ръкава си. Навлажни ги с езика и ги залепи върху цепнатината между вратата и рамката й — едната високо горе, а другата ниско над пода. После всички се върнаха в първия вътрешен двор.

Когато дойде до вратата, която водеше към коридора на ужасите, съдията забави крачка. Обърна се настрани и огледа изоставената градина. Лунната светлина, огряла купола на бронзовата камбана, правеше причудливите орнаменти по повърхността й да изпъкват още по-ясно. Внезапно съдията бе пронизан от остро чувство за близка опасност. Долови присъствието на злото в тази привидно спокойна обстановка. Като поглаждаше бавно брадата си, той се опита да си обясни това странно усещане за надвиснала беда.

Забелязал въпросителния поглед на инспектора, Ди му каза загрижено:

— Понякога се разказват страшни истории, в която такива тежки църковни камбани са били използувани за скриването на ужасни престъпления. Тъй като и без това сме тук, бихме могли да погледнем под тази камбана, за да се уверим, че под нея не се крие нищо.

(img:Image34.gif)

ЗЛОВЕЩО РАЗКРИТИЕ ПОД КУПОЛА НА КАМБАНАТА

Докато се връщаха към високата площадка, Ма Жун отбеляза:

— Тези камбани се изливат от бронз, дебел няколко инча. За да се повдигнат, е необходимо да се използуват лостове.

— Идете с Цяо Тай в предната зала — каза съдията. — Там сигурно ще намерите някои от онези тежки железни копия и тризъбци, които даоистките монаси използуват за прогонване на злите духове. С тяхна помощ бихме могли да повдигнем камбаната.

Ма Жун и Цяо Тай се втурнаха обратно, а съдията и другите двама започнаха да си проправят път през гъстите храсти, докато откриха стъпалата, водещи към площадката на камбанарията. Докато стояха в тясното пространство между ръба на камбаната и края на площадката, Тао Ган посочи нагоре и каза:

— Когато са си отишли, плешивците са отмъкнали скрипците, с които се повдига камбаната. Но може би ще успеем да я повдигнем с копията, за които спомена Ваша Милост.

Съдията кимна разсеяно. Той се чувствуваше все по-неспокоен.

Ма Жун и Цяо Тай се качиха на площадката. Всеки от тях носеше по едно дълго желязно копие. Свалиха халатите си и пъхнаха върховете на копията под ръба на камбаната. Подложиха рамене под дръжките и успяха да повдигнат камбаната на няколко части от инча.

— Подложи камъни! — изпъшка Ма Жун към Тао Ган.

Тао Ган подложи две малки камъчета в открилия се процеп и това даде възможност на Ма Жун и Цяо Тай да пъхнат върховете на копията по-навътре под камбаната. Повдигнаха отново лостовете, подпомогнати от съдията и Тао Ган. Когато повдигнаха камбаната на около три стъпки, съдията каза на Хун:

— Търколи насам това каменно буренце! Хун бързо катурна каменното столче, оставено на ъгъла на площадката, иго търколи до ръба на камбаната. Все още не достигаха няколко инча. Съдията остави копието и също свали халата си. После отново пъхна рамото си под железния прът.

Направиха последно усилие. Мускулите по дебелите вратове на Ма Жун и Цяо Тай се издуха. Най-сетне Хун успя да пъхне каменното столче под ръба на камбаната. Хвърлиха копията долу и изтриха потта от лицата си. В този момент луната отново се скри зад облак. Хун бързо извади от ръкава си свещ и я запали. Наведе се и надникна под камбаната. Дъхът му замря.

Съдията също се наведе бързо и погледна. Под камбаната бе пълно с прах и мръсотия. В средата бе прострян човешки скелет.

Съдията бързо грабна фенера от Цяо Тай, легна по корем и пропълзя под камбаната. Ма Жун. Цяо Тай и Хун последваха примера му. Когато и Тао Ган понечи да направи същото, съдията му викна:

— Няма достатъчно място. Стой отвън и наблюдавай!

Четиримата мъже коленичиха край скелета. Термитите и червеите бяха оставили само голи кости. Китките и глезените бяха оковани в тежки вериги, превърнали се вече в купчина ръжда.

Съдията разгледа костите, като обърка особено внимание на черепа. Нямаше никакви следи от насилие. Откри само, че костта на лявата мишница е била счупена навремето и е зараснала накриво. Той погледна помощниците си и каза с горчивина:

— Този нещастник явно е бил още жив, когато са го затворили тук. Оставен е бил да умре от страшните мъки на гладната смърт.

Хун забърсваше дебелия слой прах, който покриваше прешлените на шията. Изведнъж посочи някакъв блестящ кръгъл предмет.

— Вижте! — възкликна той. — Това прилича на златно медальонче!

Съдията внимателно взе предмета. Това наистина бе кръгъл медальон с капаче. Ди го обърса в ръкава си и го поднесе по-близо до фенера. Отвън медальонът бе гладък, но отвътре бе гравиран йероглифът „Лин“.

— Значи мръсникът, който е оставил този човек да умре тук, е бил Лин Фан! — възкликна Ма Жун. — Медальонът му трябва да е паднал, докато е натяквал жертвата си под камбаната.

— В такъв случай скелетът е на Лян Къфа! — каза бавно Хун.

Като чу тази изумителна новина, Тао Ган също пропълзя под камбаната. Петимата се скупчиха под кипнатия бронзов купол, загледани в скелета при нозете им.

— Да — каза съдията с беззвучен глас, — това жестоко убийство е извършено от Лин Фан. По права линия храмът не е далеч от къщата му. Без съмнение двата двора имат обща задна ограда и са свързани с онази тежка желязна врата.

— Онзи трети вътрешен двор — каза бързо Тао Ган — трябва да е бил използуван от Лин фан за складиране на контрабандираната сол! А тайната секта сигурно се е преместила по-рано, заедно с монасите.

Съдията кимна в знак на съгласие.

— Сдобихме се с ценни доказателства — каза той. — Утре ще заведа дело срещу Лин Фан.

Изведнъж каменното буренце отскочи встрани. С глух тътен бронзовата камбана захлупи петимата мъже.