Слънцето на Бреда - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Артуро Перес-Реверте (ч. notes)

1

Дага — помощно хладно оръжие за лявата ръка, което обикновено се използва при бой с шпаги. — Б.пр.

2

Стихотворенията в книгата са преведени от Боряна Джанабетска. — Б.р.

3

Жак-Бенин Босюе (1627–1704 г.) — френски епископ, теолог, прочут проповедник и придворен свещеник, застъпник на абсолютизма. — Б.р.

4

(исп.) — въже за бесене. — Б.пр.

5

Генерални щати — в случая — върховен управителен орган на властта на обединените Нидерландии след отделянето на Северна Нидерландия от испанските доминиони. — Б.р.

6

Палатинат — така са се наричали наследствените земи на графовете паладини — титла на потомствени висши благородници в Свещената Римска Империя. В ранното средновековие графовете с тази титла управлявали земите на Свещената Римска Империя в отсъствие на императора. Впоследствие владетелите на тези територии се сдобиват с титлата „принц-електор“, което означава, че са имали правото да участват в избора на император на Свещената Римска Империя, а така наречената Златна папска була от 1356 г. провъзгласява титлата палатински електор за най-висок светски пост в Свещената Римска Империя. Палатинатът е постоянен център на верски конфликти. Изборът на поредния палатински принц-електор за крал на Бохемия дава повод за избухването на Трийсетгодишната война. Династическите разклонения разделят наследниците на титлата на католици и калвинисти. — Б.р.

7

Йохан Церклаес, граф фон Тили (1559–1632 г.) генерал и фелдмаршал, главнокомандващ войските на Свещената Римска империя по време на Трийсетгодишната война. — Б.р.

8

Шарл дьо Лонгвал, граф дьо Букоа (1571–1621 г.) — виден военачалник по време на Трийсетгодишната война. — Б.р.

9

Латинското име на Дубровник. — Б.р.

10

Войски, набирани от доброволци — първоначално в Каталуния, по-късно в Арагон и Навара. В тези части са служели и християни, и мюсюлмани. Арабското наименование датира от периода на първите нахлувания на маврите на Пиренейския полуостров. — Б.р.

11

Става дума за Гаспар де Гусман, граф Оливарес, (1587–1645 г.), довереник и първи министър на крал Филип IV, политически противник на Ришельо. Един от най-именитите испански държавници. Заради заслугите му крал Филип IV го удостоява с херцогска титла. — Б.р.

12

Култеранизъм — течение в испанската литература от XVII в., отличаващо се с прекалена натруфеност на изразните средства, достигаща понякога до неяснота в описанията. — Б.р.

13

(лат.) букв. — с блестящи мечове; „Бляскат в бойна редица стъкмена, със своите мечове остри…“ Вергилий, „Енеида“, II песен, 338 ст., прев. Борис Тонков, изд. „Народна култура“, С. 1979. — Б.р.

14

Луис де Рекесенс и Сунига (1528–1576 г.) — испански военачалник и държавник, губернатор на Нидерландиите, когато там започва въстанието срещу испанската корона. — Б.р.

15

Алесандро Фарнезе (1545–1592 г.) — херцог на Парма, Пиаченца и Кастро, военачалник на испанските войски, сражавал се при Лепанто. — Б.р.

16

(букв.) обратно отвоюване — така се нарича продължилият седем века процес на освобождаването на Пиренейския полуостров от маврите. — Б.р.

17

Диего Родригес де Силва-и-Веласкес (1599–1660 г.) — най-забележителният представител на испанския барок в живописта. Роден в Севиля, в семейство на дребен благородник, чиракувал в ателието на Франсиско Пачеко — художник-маниерист и автор на прочутия трактат „Изкуството на живописта“. През 1635 г. Веласкес е провъзгласен официално за придворен художник на крал Филип IV. Картината на Веласкес, на която е представено предаването на ключовете на Бреда, е известна под името „Копията“ (1634–1635 г., Прадо, Мадрид). — Б.р.

18

Орденът на златното руно — рицарски орден, основан през 1430 г. от бургундския херцог Филип III. С ордена са удостоявани изключително ограничен брой рицари, (не повече от 50, при това само католици), включително и короновани особи. — Б.пр.

19

(лат.) Опрощавам греховете ти. — Б.р.

20

Множественото число се употребява предвид множеството отделни кралства, обединени от испанската корона. — Б.р.

21

В аристократичните родове традиционно основен наследник на титлата и именията е първородният син. За по-малките синове оставала кариерата на военни или духовници. — Б.р.

22

Драгун — в много европейски войски — конници, обучени да действат и като пешаци. — Б.р.

23

Мярка за течност, приблизително 2 л. — Б.пр.

24

Външна крепостна постройка, издигната пред основната крепостна стена. — Б.р.

25

Левант — общо название на страните от източното крайбрежие на Средиземно море. — Б.р.

26

Нос Финистере — полуостров в крайния запад на Галисия. — Б.р.

27

вара — мярка за дължина, съответстваща на 0,835 м. — Б.пр.

28

По дяволите! — Б.р.

29

(хол.) Предавам се. — Б.р.

30

Антигон — име на няколко македонски царе и пълководци от периода IV-III в. пр. Хр. Отстъплението като тактически ход било особено предпочитано от Антигон Едноокия (380–301 пр. Хр.), според Плутарх. — Б.р.

31

Оранжист — привърженик на династията на Оранж, към която спада и родът Насау. — Б.пр.

32

Прозвище на Родриго Диас де Вивар — (1044-1099?) военачалник на крал Алфонсо VI, сражавал се срещу маврите, но и за маврите срещу Алфонсо. Отвоювал за себе си кралство Валенсия, чийто владетел остава до смъртта си. Герой на прочутия средновековен епос „Песен за моя Сид“. — Б.р.

33

(англ.) Без пощада. — Б.р.

34

Алюзия с прозвището на Лопе де Вега — „Испанският Феникс“. — Б.р.

35

„Записки на поручик Балбоа“ — ръкопис от 478 страници, Мадрид, без дата. Продадени от аукционната къща „Клеймор“ в Лондон, на 25 ноември 1951 г. Понастоящем се намират в Националната Библиотека. — Б.исп.изд.

36

Странно е изчезването на двете най-добре познати документални свидетелства за живота на капитан Диего Алатристе-и-Тенорио. Докато свидетелството на Иниго Балбоа и изследването на платното „Предаването на Бреда“ на Веласкес доказват, че образът на капитана е бил изтрит от платното по неизвестни причини, по някое време след зимата на 1634 г. се появява една първа версия на комедията на Педро Калдерон де ла Барка „Обсадата на Бреда“, която също доказва наличието на по-сетнешни видоизменения. Тази първа пълна версия на комедията, написана в Мадрид през 1626 г. и поставена за първи път през същата година, съвпада в общи линии с ръкописното копие на оригинала, направено от Диего Лопес де Мора в 1633, но съдържа четиридесетина стиха, които били премахнати в окончателния вариант. В тях ясно се говори за смъртта на полковника дон Педро де ла Дага и за защитата на укреплението Терхейден от Диего Алатристе, чието име се цитира на два пъти в текста. Оригиналният откъс, открит от професор Клаус Олденбарневелт от Института за Испански Проучвания при университета в Утрехт, се съхранява в архива на библиотеката на херцозите Дел Нуево Естремо в Севиля, и ние го възпроизвеждаме в приложение в края на тази книга, благодарение на любезното разрешение на доня Макарена Брунер де Лебриха, херцогиня Дел Нуево Естремо. Странното е, че тези четиридесет стиха изчезват в класическата версия на произведението, публикувана през 1636 г. в Мадрид от Хосе (Хосеф) Калдерон, брат на автора, в „Първа част на Комедиите на дон Педро Калдерон де ла Барка“. Изчезването на Алатристе от комедията за обсадата на Бреда, както и това от картината на Веласкес, продължава да няма обяснение. Освен ако не предположим, че става дума за изрична заповед, която би могла да се припише на крал Фелипе IV или още по-вероятно на графа-херцог Де Оливарес, чиито интереси Диего Алатристе може да е засегнал по някакъв начин, по все още неосветлени причини, в периода между 1634 и 1636 г. — Б.исп.изд.