Спасете „Титаник“!

От автора

Драги приятели,

В тази книга нарушавам някои от правилата, към които съм се придържал досега. Онези от вас, които познават предишните ми игри, веднага ще забележат големия дневник. Знам, че мнозина от вас настояваха за дневници, докато други не искаха да се обременяват с тях. И все още не мога да реша към чие мнение да се присъединя. В случая обаче просто нямах избор — твърде много зависи именно от това, как ще се подготвите за приключението. Наградата за успеха е голяма, а цената на неуспеха е само една — гибел. Тъй че препоръчвам ви най-настоятелно: подгответе се добре и попълвайте дневника старателно, освен ако разчитате на добрата си памет.

Впрочем, за гибелта. И на вас, и на мене вече ни е омръзнало да спорим за едно и също нещо — трябва ли при провал да се започва отначало? Не е проблем при гибел на героя да го връщам на предишния епизод с възможност за нов избор. Мнозина други автори постъпват точно така. Само че… струва ли си? И без друго в писмата си често се оплаквате, че моите книги са прекалено лесни. Пък и нека вземем други примери. В компютърните игри няма на кого да се оплаквате — там героят просто загива и точка (оставям настрана възможността да запишете играта и да я започнете от даден момент). Колкото до живота — там всичко е ясно. Никой не ти дава втора възможност.

Ще забележите и още нещо, което не съм правил досега — употребата на кодови думи. По принцип избягвам да си служа с тях — има далеч по-елегантни и незабележими за читателя начини да постигна същата цел. (Не знам дали тъкмо това не е една от причините игрите ми да изглеждат прекалено леки.) Но в някои случаи употребата на кодови думи става неизбежна. Особено ако действието е приблизително едно и също в различните варианти (например схватки, спортни състезания, борба за победа), но резултатът зависи от голямо количество дребни подробности.

Нарушил съм и още един основен принцип — не само свой, а изобщо на книгите-игри. Става дума за така наречения „пряк път“. За всички автори важи едно съществено правило, което може да се формулира горе-долу така: „Не наказвай добрия играч с пряк път“. Мисля, че ме разбирате. Ако има ходове, с които набързо да стигнеш до финала, пропада цялото удоволствие от четенето. Както се бе изразил в писмото си един читател: „налага се нарочно да правя грешки, за да удължа приключението“. Тъкмо по тази причина винаги съм избягвал „прекия път“. Но в случая, както казах по-горе, нямах избор. Защото „Титаник“ е могъл да бъде спасен. С малко съобразителност, воля и предвидливост би била предотвратена най-голямата морска трагедия на всички времена. Проявите ли тези качества, ще постигнете победа… и за съжаление може да попаднете на пряк път. В такъв случай не ми остава нищо друго, освен да ви поднеса своите извинения и да се надявам, че бързата победа поне ще повиши самочувствието ви.

Приятно четене!