Спасете „Титаник“!

Пролог

— И какво сега? Свърших ви работата, а вие се отмятате. Обещахте, че ще стана богат, а ме излъгахте като улични търговци. Така ли се прави в там кой век беше?

Смехът на събеседника (или събеседничката?) ми прозвънява като звънче.

— Не сме те излъгали. Видя със собствените си очи Англия от началото на века, беше господар на хода на историята, спаси живота на човек, от когото зависи бъдещето на света, преживя толкова нещо, макар и за кратко време! Малко богатство ли е това?

Въздъхвам и се почесвам по тила.

— Абе… тези преживявания са хубаво нещо, само че не се ядат. Аз съм най-обикновен журналист и ми трябват пари. Не можеше ли поне…

— Не можеше. А колкото до парите — ако в момента си на смъртно легло, колко би платил, за да преживееш всичко това?

— В момента изобщо не съм на смъртно легло и се надявам скоро да не бъда. Да знаете, ако не получа поне нещичко, ще разкажа всичко за вас на когото трябва!

— И на кого трябва, ако можем да знаем? Кой ще ти повярва, без да те сметне за луд? Разказвай колкото щеш. Дори може по този начин да изкараш някоя и друга пара.

Прекалено са хитри тези от бъдещето. Но все пак не искам да се предавам.

— Добре. Ще напиша книга за това, което преживях. Пък може би тя ще надживее времето.

— Ще го надживее, друг път! Ти си такъв мързел, че няма да напишеш и ред. А и да го напишеш, ще е пълен боклук. Ние винаги премисляме всичко докрай.

За мързела са прави, колкото и да не ми е приятно. Но че ще е боклук — това вече е оскърбление! Опирам длани върху масата и свирепо се вторачвам в пустотата пред себе си.

— Добре, ще видим. Само да не приплачете, когато тая книга промени бъдещето ви!

Отново същият звънлив смях. След това изведнъж губя странното усещане, че някой невидим седи на стола срещу мен и ме гледа. Отишли са си. Подиграха ми се и ме излъгаха.

Само че няма да им се размине така. Старичката ми пишеща машина е на бюрото, а в чекмеджето има купчина бели листа. Хем ще изкарам някоя пара, хем ще им го върна тъпкано. Дано им вържа на възел проклетото бъдеще!

А дето разправят, че книгата нямало да е интересна — има изход, ще я направя като игра! Нека ровичка из умовете на читателите, нека ги кара да мислят за бъдещето и за пътуванията във времето! Честна дума, ще се постарая наистина да е увлекателна!

Пъхвам лист в машинката и я придърпвам пред себе си. И така, как започна всичко?

Започни от 1.

лодъчна палуба

второ дъно

Напречен разрез на „Титаник“

Напречен разрез на корпуса

второ дъно

пробойна

кил

Предполагаемото разкъсване на дъното на „Титаник“

тунели на валовете

главни динамомашини

парна турбина

парни машини

котелни отделения

багажен и пощенски отсек

товарни отделения

Надлъжен разрез на „Титаник“

(дебелата линия показва височината на водонепроницаемите прегради)

палуба за разходки на II класа

палуба за разходки на I класа

покрив на пушалня I класа

комин

комин

комин

комин

стълбище II класа

стълбище I класа

стъклен купол над парадното стълбище

капитанска каюта

офицерски каюти

мостик

покрив на салона I класа

дежурни лодки

големи лодки

сгъваеми лодки

Лодъчната палуба на „Титаник“

ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

ТОЧНА ДАТА И ЧАС НА КАТАСТРОФАТА:

ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ:

ИЗБРАНИ ТЕМИ:

ЧАСА:

КОДОВИ ДУМИ:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ОБЩИ ДАННИ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ПРИЧИНИ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ“:

ВАЖНО! Биноклите се намират в…

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ЛИЧНОСТИ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПАСЕНИЕ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „РЕД И ОБИЧАИ“:

БЕЛЕЖКИ ПО ТЕМА „ОРАКУЛ“:

ДРУГИ БЕЛЕЖКИ: