Сребърен пламък

ГЛАВА ВТОРА

Десетина минути по-късно облицованата с ламперия двойна врата се разтвори, при което Трей обърна глава от любопитство, за да погледне двете млади жени от ориенталски тип, които влязоха в залата. И двете бяха дребни и крехки, облечени в яркооцветени копринени якета с подплата и черни копринени панталони. Погледите им, свенливо наведени надолу към пода, напомняха за вродената робска психика и страхопочитание към прадедите.

Наддаването започна веднага и бързо набра скорост. Всички присъстващи се разгорещиха.

Трей усети как стомахът му се присви, въпреки че алкохолното опиянение леко смекчаваше бруталната действителност, която се разкриваше пред очите му. Той разтърси рамене, за да отхвърли краткотрайното неприятно усещане и си помисли, че животът в разкошното ранчо на Джес Алвин или в огромния представителен дом на Стюарт Лангли може би са за предпочитане пред Китайската алея.

Когато всичко приключи и се стигна до размяната, Трей внезапно повдигна Фло от скута си и ставайки от канапето, меко й каза:

— Обади ми се след минутка.

Заобикаляйки масата зад тях, Трей поздрави седящите на нея мъже, на възрастта на баща му, и се отправи към свързващата трапезария.

Двамата му братовчеди го съпроводиха с мълчаливи учудени погледи. Като се увериха, че той спира до широките червеникавокафяви прозорци и огледаха прецизно трапезарията, двамата мъже се обърнаха отново към компаньонките си. Освен братовчеди по кръвна линия, Блу и Фокс бяха и телохранители на Трей. Хейзард Блек имаше дузина неприятели, за които Трей естествено също бе враг. Няколко влиятелни мъже се противопоставяха на властта, която Хейзард упражняваше и на авторитета, който си бе извоювал в този край на Монтана. Заедно с наследството си Трей щеше да получи като завещание и тези врагове, без това да става обществено достояние. Ето защо Трей непрекъснато се движеше с телохранителите си, макар и отчасти да го считаше за ненужно, а на оплакванията му баща му отговаряше, че това е вид практичност. Майка му пък твърдеше, че е абсолютна необходимост, но това бе резултат от огромната й мъка по четирите й деца, които още невръстни се бяха споминали. На нейните доводи Трей не смееше да се противопостави. Той бе единственото й дете, което оцеля през детството си, и тя го защитаваше така, както само една майка може да пази единствената си оцеляла рожба.

Изправен до огромния прозорец, Трей наблюдаваше падащия сняг, докато от залата се чуваха гласовете на Чу, Алвин и Лангли, които приключваха сделката. Когато препирните заглъхнаха, Трей въздъхна с облекчение, разтърси глава от алкохолното опиянение и се запъти отново към залата.

Дочу гласа й преди да я види.

Говореше с къси, стегнати фрази. Усещаше се слаб акцент, но не бе китайски.

— Искам да се разбере. Продажбата е само за три седмици. С други думи — договор за това време и нищо повече.

Трей се намираше в свода на арката, разделяща двете стаи, когато тя спря да говори и отправи строг, проницателен поглед към струпаните в залата гости. Очите им се срещнаха за миг, но нейният остър поглед продължаваше да обхожда лицата на посетителите, без да спира.

Беше стройна като върба, облечена във вълнен мъжки панталон, износени ботуши и овехтяла, избеляла фланелена блуза. Буйната й коса се спускаше като водопад по раменете й, а очите й го поразиха с невероятната си красота — зеленият им цвят напомняше за пролет. Кожата й бе златиста, а не бледа; очевидно бе прекарала доста време под слънцето и това още повече подчертаваше гордата й осанка и изваяните съвършени черти.

Изглеждаше твърде млада и ако буйната й коса бе вързана отзад с розова панделка, щеше спокойно да мине за четиринадесетгодишна. При това беше твърде сладка и привлекателна, въпреки камуфлажа от груби, износени мъжки дрехи, които бе навлякла.

— Разбрахте ли ме? — повтори тя, като леко повдигна брадичката си. От нея се излъчваше неукротима енергия и решителност сред многото богати мъже в заведението.

Трей веднага забеляза нарастващата възбуда сред присъстващите след произнесените от нея думи. Тя явно не разбираше, че срокът, за който говореше, още повече увеличаваше шансовете на всеки един да се включи в наддаването. Никога преди бяла жена не бе предлагана на търг. Щеше да се възприеме като крайно неетично, дори в това отдалечено от света общество. Но да се усамотиш с това малко сладко създание за три седмици в някой дискретно отдалечен хотел — о, Боже, та това бе изкушение за всеки, въпреки временните атаки или угризения на съвестта.

Блу се приближи до Трей и попита, кимвайки с брадичка към нея:

— Как я намираш?

— Итцикия-те батца-ек — тихо отвърна Трей на езика на абсароките, което означаваше: „Много е хубава“.

Светлите му очи не изпускаха фината дребна жена.

— Някоя неизвестна, явно.

— Но затова пък твърде изгодна — подметна Трей, оглеждайки изпълнените с желание и похот очи на присъстващите мъже.

Беше крайно отчаяна. Затова се намираше в тази зала в украсения игрален дом. Циничното изражение по мъжките лица я караше да потръпва от притеснение, а сърцето й заби още по-силно от вълнение. Храната бе привършила шест месеца след смъртта на родителите й и сега тя трябваше да осигури по-малките си братя и сестри. Преди три дни ги бе оставила с достатъчно храна, за да изкарат до края на месеца и им обеща да се върне с достатъчно пари и храна. Като най-голяма и отговорна за отглеждането им, тя се бе примирила с обстоятелствата и пристигна в Хелена, за да продаде единственото нещо, което й бе останало — тялото си.

И ето, че сега стоеше права в задимената зала пред очите на толкова хора с единствената надежда, че това ще й помогне да осигури невръстните си братя и сестри поне до лятото, докато излезеше реколтата. А дотогава имаше цели седем месеца. Тя сви пръстите си в юмруци, за да преодолее обземащия я ужас и паника. О, Господи, дано някой пожелаеше да я купи…

Джес Алвин, явно настроен за любовни забавления тази вечер, започна наддаването с пет хиляди долара — точно два пъти повече от онова, което току-що бе платил за ориенталката.

Очите на момичето, премрежени от спуснатата коса, мигновено се разшириха от изненада, но тя прикри чувствата си толкова бързо, че след секунда Трей се питаше дали тя изобщо бе реагирала.

Заваляха предложения с покачване на цената с по хиляда долара на човек, докато накрая само Джес Алвин и Джейк Полтрейн продължаваха да наддават. Скоро единственият, който продължаваше да качва цената, бе Джейк Полтрейн. Когато Джес отпадна, в залата се въдвори гробно мълчание, тъй като всички бяха чували за отвратителните изстъпления на Джейк с жените. Разпространяваха се слухове, че злоупотребите му с алкохола и опиатите окончателно са го направили импотентен и затова прибягва до зверска жестокост, за да уталожи яростта си.

Проницателният взор на Чу обиколи залата.

— Двадесет и пет хиляди веднъж, джентълмени — обяви той и внимателно огледа залата.

— Втори път.

Тъкмо се беше приготвил да извика „Продадена“, а Джейк Полтрейн пристъпваше крачка напред, когато внезапно откъм вратата между салона и трапезарията се дочу гласът на Трей:

— Петдесет хиляди — обяви той.

Всички присъстващи ахнаха. Реакцията им бе някаква смесица от облекчение и страхопочитание. Всички изглеждаха втрещени. Очите им се отправиха с възхищение към дръзкия син на Хейзард Блек. Той бе известен с екстравагантното си поведение, но тази постъпка надхвърляше и най-смелите му прояви до момента.

Трей стоеше изправен, невероятно спокоен и очакващ. На всички присъстващи мъже, познаващи го от детството му, бе добре известна тази стойка, както и приятната лека усмивка.

— Следващо наддаване от петдесет хиляди — обяви Чу, като алчността прозираше в едва забележимата усмивка на лицето му, което иначе бе винаги с каменно изражение.

— Ще се включите ли, мистър Полтрейн? — запита той вежливо.

Лицето на Джейк Полтрейн бе придобило смъртно блед оттенък с червеникави петна тук-там и ако от ожесточения му поглед човек можеше да умре, то Трей щеше да е мъртъв. Набитият мъж изгледа с неприкрита омраза единствения син на Хейзард Блек. В очите му се четеше открито чувство на отвращение и ненавист, подхранвани с години, в резултат на приключилите с неуспех за него спорове за правата над някои земи на индианците, предназначени за пасища. Никога, нито веднъж, не бе успял да победи Хейзард Блек.

Тишината в залата бе изпълнена с напрежение от хвърленото предизвикателство.

Полтрейн едва сдържаше гнева си, напрежението му се усещаше по зловещо стиснатите челюсти и леко разширените му ноздри. Нямаше никакво намерение да се захваща в тази игра, тъй като му бе повече от ясно, че синът на Хейзард можеше да надвие и банкер. Щеше да изчака подходящия момент, за да отмъсти. Набитите му рамене се присвиха, той въздъхна шумно, след което злобно и твърде грубо отсече: „Не“.

— Твърде добре — заяви самодоволно Чу, като че ли всеки втори ден от порочния си живот продаваше по една жена срещу невероятната сума от петдесет хиляди долара. — Момичето е ваше, мистър Брадок-Блек, срещу цената от петдесет хиляди долара — добави Чу.

Безпокойството, обзело всички присъстващи до този момент, мигом изчезна, когато се разбра, че Джейк Полтрейн е изгубил. На никого не му се искаше младото момиче да попадне в ръцете на изверга дори само за три седмици, но двадесет и пет хиляди долара бе доста прилична сума и никой не бе уверен, че християнската милозливост изискваше чак такива жертви.

Що се отнасяше до младия Брадок-Блек, дори и сумата от петдесет хиляди долара не можеше да го смути. Само зестрата на майка му възлизаше на двадесет и два милиона долара в банкноти от 1865 година, които в момента бяха значително по-ценни от пуснатата наскоро нова федерална емисия. А освен това и златото, медните залежи, стадата и породистите коне, които баща му притежаваше… Пък и счетоводителят на баща му нямаше дори да мигне при осребряването на чека.

В следващия момент всички се питаха какви ли удоволствия и развлечения ще предостави малката хубавица на Трей срещу щедрата сума от петдесет хиляди долара. Мъжете започнаха да си фантазират какви ли не неща, които щяха да поискат от нея, ако те бяха заплатили тази немалка сума. Някои дори се отпуснаха и подметнаха някоя и друга цинична забележка.

Съдията Ренкуист шеговито отбеляза:

— Трей, по всяка вероятност ще си много зает през следващите три седмици.

Друг шегобиец подхвърли:

— Ако имаш нужда от помощ, обади ми се.

— Гледай да поспиваш от време на време — намеси се още някой с ехиден глас, — че иначе може да се претовариш.

— Ама че дребна мърша изглежда това момиче — обади се трети.

— Напротив, изглежда като ангелче — поправи го Джес Алвин ентусиазирано, с което повечето от присъстващите в залата единодушно, макар и мълчаливо се съгласиха.

Трей победи Джейк Полтрейн в наддаването съвсем интуитивно, без ясно да съзнава някакво желание или намерение да направи от кестенявата хубавица своя любовница. Бе действал съвсем импулсивно, по-скоро от милост, учтивост или човещина, а може би и воден от желание да отмъсти на стар враг. Но докато стоеше все още изправен и слушаше безочливите коментари на мъжете наоколо, Трей най-после обърна любопитен поглед към момичето. Разрошената й като коприна коса се разстилаше почти до кръста. Достатъчно дълга, за да скрие гърдите й, помисли си с неочаквано чувство на задоволство Трей. Дали бе опитна, чудеше се той, и до каква степен се простираха уменията й в леглото? Всяко момиче, което попаднеше при Лили, по традиция се водеше за „опитно“. Трей видя как тя присви ръцете си, което неизвестно защо предизвика в съзнанието му похотливи мисли. Същевременно той забеляза, че прекалената смиреност и покорност, характерни за ориенталките, съвсем не бяха присъщи на това момиче. Трей внезапно се върна към реалността и дочу последните цинични остроумия, след което с ясния си силен глас сложи край на дискусията:

— Благодаря ви, джентълмени — започна той с усмивка, — но си мисля, че ще се справя и без ваша помощ.

След като изгледа с ясния си, светъл като сребристо сияние поглед насядалите гости, Трей продължи с тих глас:

— Може би… — очите му блестяха от задоволство.

Известен с непрестанните си успехи в будоарите на различни дами, Трей Брадок-Блек никога, нито за миг, не се бе усъмнил в собствените си способности да очарова жените. Дори и такива жени, предрешени като мъже.

Междувременно Чу бе хванал момичето за рамото и я поведе пред себе си към Трей. Когато се приближиха до него, Чу предложи:

— Защо не идем в трапезарията да уредим въпросите?

— Чудесно — съгласи се Трей, след което хвърли бърз поглед на Блу и се усмихна закачливо при спомена за това как изигра Полтрейн. Настроението му се дължеше, от една страна, на изпитото количество бренди, а от друга, на реалната възможност да огледа отблизо младото момиче. „И то твърде отблизо“… помисли си той похотливо.

След като се настаниха около една от малките масички, Чу започна разговора:

— Този път продажбата не е като досегашните. Тази жена ме помоли да действам като неин представител. Вземам двадесет и пет процента от сумата. Останалата част е нейна.

Трей помоли да донесат хартия и мастило, след което Емпрес видя как той написа банковия ордер за Чу. Тя за пръв път виждаше Трей Брадок-Блек. Първото й впечатление бе, че той е далеч по-хубав отблизо. Красотата му бе поразителна. Сребристосивите му очи с изключителното си излъчване и изразителност сякаш бяха врата към някакъв потаен никому неизвестен рай. Дългите му като на жена мигли премигнаха веднъж, докато Трей задаваше някакъв въпрос на Чу, при което забеляза, че тя го изучава внимателно. Той се усмихна и Емпрес осезаемо долови непозната за нея топлина и човечност, които се излъчваха от цялото му същество.

Не само много красив, а и невероятно очарователен. „Съдбата явно е била благосклонна към него“, помисли си Емпрес и свали погледа си от Трей. А той ни най-малко не изглеждаше притеснен от това, че тя го оглежда. Очевидно бе свикнал с любопитните женски погледи. След секунда усети, че му се усмихва, но при всичко, което се бе случило тази вечер, вълнението й бе прекомерно и тя едва сдържаше реакциите си. Тази вечер бе нещо като Армагедон за Емпрес, последна битка, която завърши успешно за нея. Край на мъките. И начало на бъдещето за нейното семейство.

Емпрес бързо сведе поглед, преди усмивката й да бъде забелязана, при което в полезрението й попадна ризата на Трей, ушита от великолепна качествена вълна. Беше меко мерино с приятен винен цвят. Някога, отдавна във Франция, бе имала рокля от същия плат… Стори й се, че е било в някакъв друг свят… в предишния й живот, преди смъртта на Грандимиер, преди дуела, преди да започнат тежките времена. Тя с усилие се отърси от обзелите я меланхолични мисли, припомняйки си, че сега единствено бъдещето имаше смисъл за нея. В настоящия момент значение имаха единствено следващите три седмици, след които щеше да отнесе огромната парична сума вкъщи.

Емпрес забеляза, че Чу се поклони вежливо и се оттегли, при което раменете й леко се свиха.

По време на цялата сделка тя бе мълчала, изучавайки го с огромните си зелени очи. Трей за миг се зачуди какви ли планове се криеха зад нейния поглед, изпълнен с енергия и решителност. След като приключи с Чу, той се обърна към нея и неочаквано бързо получи отговора на безмълвния си въпрос.

— Бих искала да получа своя дял в злато — открито заяви тя.

За момент той се позамисли. След голямото количество бренди, изпито за съвсем кратко време, това желание, толкова късно през нощта, когато всички банки бяха затворени… Ситуацията трябваше да се обмисли. Трей прехвърли набързо възможните варианти, но нито един от тях не предлагаше никаква възможност да се превърнат тридесет и седем хиляди долара в злато в този час на нощта.

— Виж, скъпа… — обърна се той директно към нея за пръв път, откакто бяха влезли в трапезарията.

— Не съм ти никаква скъпа — отряза го тя с решителност и провокираща настоятелност.

Трей повдигна учудено вежди. Очите му се разшириха от изненада, при което, след известно стъписване, той се въздържа да отбележи, че срещу тези петдесет хиляди долара можеше да я нарича както пожелае. Вместо това той се усмихна леко на прибързаната й дързост, разглеждайки стиснатата малка брадичка и каза:

— Прости ми! Имаш ли си име тогава? — гласът му бе невероятно мек и вежлив. Светлите му очи се насочиха към шията й, а после надолу, към нежната предизвикателна ямичка, където меката златиста кожа се скриваше от захабената фланела.

— Разбира се — заяви тя със същия непреклонен тон.

Трей очакваше отговора й, а очите му продължаваха да я изследват от горе до долу, докато срещнаха суровия й поглед. Не изглеждаше да е абсолютно готова да легне в леглото му. Трей си помисли, че да я люби вероятно означава да се надвие дива котка. При тази мисъл желанието му да я обладае още повече нарасна. Всички жени в миналото винаги бяха послушни и готови да му угодят. Сексът, независимо от обстоятелствата, винаги му бе доставял удоволствие, но този път интересът му бе предизвикан от това беззащитно момиче, което му бе излязло доста скъпичко и което бе дотолкова независимо и самоуверено, че бе дръзнало да се предлага за продажба, без да се накичи с нито едно женско украшение, нито пък с копринени или атлазени дрехи, панделки или други аксесоари.

Настана тишина. Мъжът, способен да плати цяло състояние, за да я притежава в разстояние на три седмици, я гледаше спокойно, в очакване. Тя отчетливо произнесе:

— Емпрес1 Джордан.

Малката красавица поднасяше непрекъснато изненади. Бе произнесла името си така, сякаш заслужаваше и титла, и цяло царство, което да управлява. При това галският акцент предполагаше, че й се полага галско кралство. С ведър и спокоен поглед Трей продължаваше да я изучава.

— Добре, Емпрес — започна той спокойно, — в този момент банките са затворени, а Лили няма толкова налично злато тук. Така че, ако приемеш в момента банковия ордер, подписан от мен, утре сутринта ще отскочим отсреща и Фъргюсън ще обмени парите в злато.

След тези думи Трей се облегна назад в креслото си, погледна я с любопитство и допълни някак безразлично:

— Аз не съм от тези, които не си държат на думата. Успокой се.

Въпреки че живееше със семейството си в уединена долина, далече в планините, Емпрес бе чувала за Трей Брадок-Блек. А и едва ли имаше човек в цяла Монтана, който да не бе чувал за него. Тя размисли за миг, раздвоена между острата необходимост и слепия инстинкт. Като въздъхна леко, тя промълви:

— Много добре. До утре ще приема банковия ордер.

— Благодаря, скъпа — отвърна Трей с иронична нотка в гласа, — за изключителното доверие…

Този път тя не го поправи.

— Ето, заповядай — каза след няколко минути Трей, подавайки й подписания банков ордер. В гласа му ясно пролича мъжко желание, но миг след като й подаде ордера, той потъна в дълбоко размишление. В следващата минута Трей опря на масата загрубялата си длан, с мазоли като на работещ каубой, а веждите му леко се повдигнаха.

— Можем ли да се оттеглим? — попита той, като вежливо посочи към стълбите нагоре.

Емпрес преглътна и неуверено отвърна:

— Да… добре.

След това бързо мушна чека в джоба на ризата си.

Трей се изправи и като заобиколи тясната масичка, пое стола при ставането на Емпрес. Поглеждайки я отблизо, той й се стори толкова висок и грамаден, че това още повече я изплаши, въпреки че Трей й подаде ръката си. Тя извърна глава настрани, при което той предложи:

— Ако искаш да се изкачиш сама, стаята е втората вдясно на горния етаж. Ще ти изпратя прислужничка с водата за ваната.

— Вана? — попита учудено Емпрес, усещайки излъчваната от него енергия, която я завладяваше без дори да я е докоснал.

— А също и халат — добави Трей. — Някак не ми се нравят тези твои горски дрехи.

Емпрес внезапно и рязко се повдигна с намерение да даде подобаващ язвителен отговор на злостната забележка, но изведнъж премисли. Все пак той бе платил тридесет и седем хиляди долара в злато, които на следващата сутрин тя щеше да получи, и мисълта за това каква помощ са тези пари за семейството й я накара да преглътне обидните думи. Нейната кръв също бе синя като неговата и дори жилката й бе още по-аристократична, но това сега нямаше никакво значение, защото оцеляването на семейството й зависеше от неговото злато и от Емпрес, която го бе спечелила. В случая никакъв аристократичен произход нямаше значение, независимо от това доколко извисено бе родословното й дърво.

— Ще се забавите ли? — попита тя, за да прикрие обзелото я смущение, безпокойство и несигурност.

— Не — тихо и потайно отвърна Трей, — няма да те карам да ме чакаш.

Връщайки се обратно в салона, Трей размени няколко думи с Лили, след което тя незабавно изпрати една прислужничка горе.

Едва тогава той обърна внимание на добронамерените мъжки закачки, които се сипеха от седящите в салона. Пияният кръвнишки поглед на Джейк Полтрейн не го смути. Трей изпи още половин бутилка с братовчедите си, след което се извини, преди да се оттегли към стълбите.