Среднощен бродник

Послеслов от автора

Артър Британски — истина или мит?

В Британския музей има свезка документи, датирани от 499 или 519 г. (датата е спорна). В един запис, посветен на битката при Бейдън, се разказва как Артър носил Христовия кръст на раменете си три дни и три нощи. По-късно, в средата на осми век, уелският монах Нениъс написал съчинението, известно под името Historia Brittoman. В него Артър е описан като пълководец, но не и като крал, и е назован Артър Войникът.

Документираните доказателства за съществуването на този мистериозен воин са много оскъдни, но легендите изобилстват. Още през 1170 г. игуменът на Тюксбъри пише: „Питам аз, има ли някой, който да не говори за Артър Британеца? Научихме от пътешествениците, завърнали се от Източните земи, че хората от Азия го знаят не по-зле от британците“. Трубадури пеели за него, разказвачи прославяли делата му. Легендата набъбвала и се променяла, докато станала нишка от тъканта на живота ни.

Сигурно никога няма да узнаем колко от тези легенди се основават на истина. Известно е обаче, че Артър е будил чувства и е разпалвал въображението цели четиринадесет века — от ранното средновековие до наше време.

А сега — за моята легенда за среднощния воин. Дали Гуинтал не е Камелот? Или Евълон — островът на лечителите? Монахът брат Джефри от Монмаут казва, че там лекували смъртоносната рана на Артър…

Оставям избора на вас. Всяка легенда трябва да е отворена за тълкуването, за въображението… и за мечтите.