Среща със смъртта

ЕПИЛОГ

През топла юнска вечер пет години по-късно Сара Бойнтън и съпругът й седяха на един от първите редове в лондонски театър. Пиесата беше „Хамлет“. Когато думите на Офелия заплуваха през рампата към публиката, Сара здраво стисна ръката на Реймънд:

О!

Буца заседна в гърлото на Сара. Изящната, безумна красота, прелестната неземна усмивка на едно създание, избягало от тревогите и скръбта в един свят, където истината е само един плаващ мираж…

„Прелестна e…“ — каза си Сара.

Този настойчив, напевен глас, винаги звучен, но сега школуван, за да служи като съвършен инструмент.

Когато в края на действието падна завесата, Сара решително заяви:

— Джини е велика, велика актриса!

По-късно седяха на вечеря в Савой. Джиневра с отдалечената си усмивка се обърна към седналия до нея мъж с брада:

— Добра бях, нали, Теодор?

— Чудесна беше, скъпа.

По устните й заигра щастлива усмивка. Тя прошепна:

— Ти винаги си вярвал в мен, винаги си знаел, че съм способна на големи неща, да властвам над множеството…

На една маса недалеч от тях актьорът, който беше играл Хамлет, говореше мрачно:

— Тази нейна маниерност! Естествено, отначало се харесва на публиката, но разберете — това не е Шекспир. Видяхте ли я как провали излизането ми от сцената?

Надин, която седеше срещу Джиневра, каза:

— Колко е вълнуващо, че съм тук в Лондон, че Джини играе Офелия и е толкова прочута!

Джиневра тихо каза:

— Много мило е от ваша страна, че дойдохте.

— Обикновено семейно тържество — каза Надин и с усмивка се огледа наоколо. После се обърна към Ленъкс: — Мисля, че децата биха могли да отидат на дневното представление. Ти как смяташ? Вече са достатъчно големи, а и много искат да видят леля Джини на сцената.

Ленъкс, един здрав, с щастливо изражение и весел поглед Ленъкс, вдигна чашата си.

— За младоженците — мистър и мисис Коуп.

Джефърсън Коуп и Карол отвърнаха на тоста.

— Неверният обожател! — засмя се Карол. — Джеф, по-добре пий за първата си любов, виж, седи точно срещу теб.

Реймънд весело се обади:

— Джеф се изчервява. Не обича да му напомнят за старото време.

Внезапно лицето му се помрачи. Сара го докосна по ръката и облакът отмина. Той я погледна и се усмихна.

— Сякаш е било само лош сън!

До масата им спря една елегантна фигура. Еркюл Поаро, безупречно наконтен, с гордо засукани мустаци, направи величествен поклон.

— Мадмоазел — обърна се той към Джиневра. — Моите почитания. Вие бяхте превъзходна.

Поздравиха го сърдечно, като му направиха място до Сара. Той ги изгледа със сияещо лице, а когато всички се разприказваха, леко се наклони встрани и каза тихо на Сара:

— Е добре, изглежда, че у семейство Бойнтън сега всичко върви на добре.

— Благодарение на вас! — отвърна Сара.

— Много прочут става вашият съпруг. Днес четох една отлична рецензия за последната му книга.

— Наистина доста е хубава, макар и да го казвам аз! А вие знаехте ли, че Карол и Джефърсън Коуп най-сетне се ожениха? А Ленъкс и Надин имат две извънредно хубави деца — отракани, както казва Реймънд. Що се отнася до Джини — е, аз съм склонна да я смятам за гений.

Сара хвърли поглед към другата страна на масата, — миловидното лице, заобиколено с корона от златисто-червена коса — и леко трепна.

За минутка лицето й потъмня. Тя бавно поднесе до устните си чашата.

— Вие вдигате тост, мадам? — попита Поаро.

Сара замислено каза:

— Внезапно се сетих за Нея. Като гледах Джини, за пръв път видях… приликата. Същото — само че Джини е в светлина там, където Тя беше в мрак.

А от отсрещната страна Джини неочаквано произнесе:

— Бедната мама… Тя беше особена… Сега, когато всички ние сме толкова щастливи, изпитвам към нея някакво съжаление. Тя не получи от живота това, което искаше. Трябва да й е било тежко.

Почти без пауза гласът й с трепет премина към стиховете от „Цимбелин“, докато останалите запленени слушаха мелодията им: