До 9 септември 1944 година, а и по-късно, години наред, пътуващи певци и музиканти свиреха и пееха по влаковете и събираха бакшиш. Те бяха обикновени хора, музиканти и певци. Пееха стари шлагери и градски песни и веселяха народа. Свиреха познати парчета от опери и оперети. Изкарваха добри пари, но деляха с началник-влака, с кондукторите, с контролата. Генерал-майор Васил Марков от Ябланица, главен директор на БДЖ, по едно време забрани тази „просия“, но пътуването не стана по-леко, нито пък по-добро. — Б.авт.
Канкули — специално изработени медни или сребърни съдове за пренасяне на големи количества розово масло. Мускалът е малък съд. Само в Казанлък има все още запазени канкули в къщата на Папазов и в музея на град Казанлък. — Б.авт.
Юнион клуб — дипломатически клуб в София, на улица „Вълкович“, срещу Българската земеделска и кооперативна банка и дома на Иван Вазов, на улица „Раковски“. Сградата вече не съществува — срината е от бомбардировката на 10 януари 1944 г. Там е имало салон за срещи, салон за интимни разговори, шах клуб, рулетка, салон за покер и всички други комарджийски игри. В ресторанта на „Юнион клуб“ са сервирали най-вкусната и най-скъпата храна в България — тройно по-скъпа от тази в ресторант „Юнион Палас“ или „България“. Влизало се е само с карта-пропуск, и човек е можел да води само един гост. Бакшишите са били забранени. Подкупите, обаче, не. Разузнаването там е работело на големи обороти. — Б.авт.