I

Доста месеци изминаха. Много неща се случиха и много от тях бяха заличени от моята памет. Незначителни подробности бяха заседнали в нея, а важни събития се бяха изгубили. Някои неща зная само от трети лица, а за повечето само се догаждам. Колко често моите свидетели даваха лъжливи показания?

Не ми хрумна — докато не ме налегна това принудително бездействие — че една важна традиция бе пренебрегната: никой не записваше делата на Отряда. Колебаех се. Да хвана калема ми се струваше проява на дързост. Нямах опит. Нито съм историк, нито ме бива да пиша. Несъмнено не притежавам нито окото, нито слуха, нито ума на Знахаря.

Затова ще се огранича с описание на фактите такива, каквито си ги спомням. Надявам се разказът да не е твърде силно обагрен от собственото ми присъствие в него, нито от неговото въздействие върху мен.

С това оправдание започвам своето допълнение към Летописите на Черния отряд, в традицията на летописците преди мен: Книгата на Господарката.

Господарката, летописец и капитан.