Съвсем друго впечатление произвеждаха Записките, когато Борис Николаевич ги четеше на нашите занятия по Жива Етика. Сякаш че това, което изучавахме в тези книги, се доближаваше до нас, до нашето ниво и ни ставаше по-близко и по-достъпно. На нас ни се откриваха нови страни от изучаваното, предметът сякаш се завърташе пред нашия мислен поглед с различните си страни. (От тук и „грани…“-бел. на пр.) Лъчът на Учителя, минаващ през тези Записки, осветяваше това, което ние по-рано не забелязвахме или не дообмисляхме. Искаше ни се да слушаме и да слушаме тези текстове, толкова близки на нас, а после да ги запишем и препрочитаме. Борис Николаевич получаваше също и Записки от Елена Ивановна и Николай Константинович Рьорихови и те можеха да бъдат различени по стила и по реакцията, която предизвикваха у нас. Този род записки също ни даваха много информация, и предупреждения, и разяснения. Чувстваше се живо участие във всичко, което ставаше по света и в същото време загриженост лично за нас, за нашите трудности и проблеми. Това ни и укрепваше, и вдъхновяваше. Както вече се каза, Записките са незаменими като спътници на Живата Етика. Те правят книгите по-близки до нас. Същият този не пресъхващ поток от мисли на Учителя струи през тях и, възприет от най-близкото до нас йерархично звено, става по-достъпен за нас. Тези работи се дават в помощ на вървящите след Основоположниците по сложните и лъкатушни земни пътечки последователи. И в хода на придвижването по пътя на духа те ще бъдат все повече и повече оценени. Признанието води след себе си признателността. И колкото повече духовни блага и познания получаваме от тези необикновени текстове, толкова повече ще нараства нашата благодарност към този, който ни ги е дал.
Н. Д. Спирина,
ученичка на Борис Николаевич Абрамов.