Съветът на злото

Щурмът на плажа

Десантният отряд изплува тихомълком от океана, подобно на привидение.

Джейк Хънтър ги наблюдаваше от позицията си на скалите. После стисна юмрук. Кожената му ръкавица скръцна. Объркването и гневът му сякаш увеличиха суперсилите му. След всичките предателства, лъжи и насилие, от които бе заобиколен напоследък, се чувстваше по-силен от всякога. Усети по върховете на пръстите боцкането на иглички.

— Предатели… Жалко за ръкавиците — промърмори той едва чуто, а ноктите му разкъсаха върховете на пръстите на ръкавиците, пораснаха и се удебелиха като котешки. Превърнаха се в остри като бръснач свирепи нокти, които проблясваха като черен мрамор на лунната светлина.

Допреди седмица той бе най-обикновено момче. А сега имаше суперсили и го издирваха по целия свят: за кражба, отвличане, изнудване; бе един от инструментите, които скоро щяха да унищожат земята. Не беше зле за четиринайсетгодишен.

Скалната издатина, на която се намираше, стърчеше над заобикалящата я джунгла и му разкриваше целия остров. Той бе окъпан в сребристата светлина на пълнолунието, от която белият пясък на плажа искреше. Щеше да бъде същински рай, ако не беше фактът, че заради действията си Джейк бе изгубил всичко — семейството, приятелите и сигурността си. Изгубил бе целия си живот.

Съзнанието, че всичко е по негова вина, не намаляваше гнева, който бушуваше в него. Единствено гневът му даваше сили в момента.

Черните амфибии, наречени „Морски зверове“, които изплуваха от океана в редица, не се вписваха в пейзажа. Машините бяха с размерите на автобус и се движеха на вериги подобно на танкове. След като стигнаха на брега, в задната част на всяка от тях се спусна хидравлична платформа и отвътре под строй излязоха войници. Те изтичаха към прикритието на дърветата и Джейк успя да различи, че са въоръжени с пушки и носят плътно бойно облекло.

Това бяха Блюстителите — елитна военна част, създадена от Обединените нации специално да се справя с непокорни хора със суперсили като Джейк.

Не им ли е топло с цялото това снаряжение?, зачуди се Джейк. Той се обливаше в пот и непрекъснато бършеше струйките по челото си, като внимаваше да не си извади окото с някой от страховитите си нокти. Тропическата жега бе безпощадна дори и нощем. Черните дънки лепнеха на краката му. Всъщност по-неприятното беше, че му стягаха в кръста, но не смееше да ги отпусне — можеше да се пореже с ноктите си.

Джейк се изправи на скалата. Обзе го чувство като при стремително издигане с асансьор. Съсредоточи се и осъзна, че ще са необходими много оръжия, ако иска да обезвреди всички нападатели. Пръстите му се разтвориха болезнено и дланите му се издуха от невидимата сила. Затвори очи и се почувства, сякаш е изпънал ръце и държи по една топка за боулинг във всяка от тях. Когато отвори очи, те горяха като въглени. Виждаше всичко в червено, а живите същества се открояваха от заобикалящата ги среда по електрическите импулси, които пробягваха по телата им. Виждаше само трептящи силуети, които напомняха на ангели. Не можеха да се скрият от него.

Джейк се наклони напред и се стрелна над палмите. След трийсет секунди бе на плажа. Войниците все още не бяха успели да стигнат до прикритието.

Погледнато от земята, над мъжете сякаш се спускаше огромен черен лешояд. Те вдигнаха пушките и се приготвиха за стрелба по съществото, което прелетя над тях с изпънати надолу ръце.

Джейк усети как от дланите му изригват два мощни заряда и се насочват към Блюстителите. Няколко от тях полетяха във въздуха. Останалите натиснаха спусъците и откриха огън. Повечето куршуми не улучиха Джейк и пронизаха въздуха, през който бе прелетял. Неколцина от Блюстителите обаче бяха запомнили на тренировките, че трябва да „водят“ мишената — да стрелят по траекторията й пред нея. Тези куршуми го улучиха. Ударите им бяха като гъдел за Джейк. Те се удряха в невидимия щит на няколко сантиметра от тялото му. Прозрачният му енергиен щит ги поглъщаше с мимолетни сини искри.

Джейк се изправи във въздуха, увисна на няколко метра от земята и със завъртане изстреля нов енергиен заряд. Отстрани зарядът напомняше на маранята, която се носи над пътищата в горещите дни. Изстрелът удари един от морските зверове точно когато последният войник изскочи от него. Машината се смачка като консервена кутия, преобърна се няколко пъти по пясъка и се вряза с плисък във водата.

Джейк се стрелна право нагоре, а поредният залп на пушките разкъса палмите зад него. Войниците се възползваха от шанса си и се втурнаха през плажа. По пътя вдигаха ранените си другари и ги повличаха със себе си към прикритието на дърветата.

Джейк бе високо извън обсега на пушките. Той се спря, за да се наслади на острова, разстлал се около тлеещия кратер на гигантски вулкан.

Той сведе поглед и ясно видя електрическите силуети на войниците далеч под краката си. Те си мислеха, че листата на джунглата им осигуряват добро прикритие. Джейк въздъхна тежко и реши, че е време да приключи всичко това.

Спусна се с изпънати ръце и изстреля пореден енергиен залп от дланите си. Той се разби право във втория морски звяр.

От прикритието си под дърветата Блюстителите проследиха потъването на машината с около метър под пясъка, сякаш я бе ударил невидим чук. Задницата й остана да стърчи във въздуха под ъгъл.

— Сержант! — извика уплашено един от младите войници.

— По-тихо! — изръмжа мускулестият сержант с шотландски акцент.

С глухо тупване Джейк се приземи на плажа с лице към войниците. Ноктите му забарабаниха по бедрото му — надяваше се, че така изглежда заплашително. Дрехите му поглъщаха лунната светлина, а блестящите очи му придаваха зловещ вид.

— Хм… Така… — измърмори той. Не му хрумваше нищо подобаващо страховито, тъй като главата му все още бе замаяна от последните разкрития.

Изведнъж земята се разтресе. Всяка костица в тялото му потръпна, а пломбите му издрънчаха. По-смелите измежду войниците погледнаха през рамо към вулкана, скрит от зеленината. От кратера му изригна огромен стълб пушек, осветен от горящите парчета наоколо.

Започваше се.

Номерата на Джейк в последната седмица определено бяха ужасяващи дори и според собствената му преценка, но бяха нищо в сравнение с изригването на вулкана и онова, което то вещаеше. Джейк се досети, че ядрената сонда е изстреляна и вече напредва към центъра на Земята.

Предвид коварните предателства от последните няколко дена той най-вероятно щеше да загине или да се озове в килия на остров Диабло, преди да дочака последиците от действията си.