Таен прозорец, тайна градина

13

„… спрете, само спрете…“ Той падаше.

Хвана се за ръба на канапето точно навреме, за да се спаси от кратко и може би болезнено падане върху пода на дневната. Претърколи се към гърба на канапето и просто остана да лежи така за момент, стиснал здраво възглавниците. Трепереше, мъчеше се да хване изплъзващия се край на съня.

Нещо за класна стая, кървави портокали и силни удари. Дори това изчезваше, а останалото вече беше изчезнало. Каквото и да беше, то беше истинско. Прекалено истинско.

Най-сетне отвори очи, но не можеше да види почти нищо — беше спал до късно след залез. Беше ужасно вдървен, особено в основата на врата, и подозираше, че беше спал поне четири часа, може би пет. Опипом внимателно стигна до ключа на лампата, без да бутне осмоъгълната масичка за кафе, покрита със стъкло (беше убеден, че тя е почти разумна и може да променя леко положението си, когато се стъмни, за да го удря по глезените), и после влезе в предния хол, за да се опита отново да се обади на Ейми. Погледна часовника си. Десет и четвърт. Беше спал повече от пет часа… и това не му беше за първи път. Но такива случаи после не му се отразяваха в мятане и въртене по цяла нощ. Ако съдеше по досегашния си опит, щеше да заспи веднага, щом главата му допре възглавницата в спалнята.

Вдигна телефона, за момент остана озадачен от мъртвата тишина в ухото си, после си спомни, че беше извадил отровния зъб на това проклето животно. Прекара жицата през пръстите си, докато стигне до щепсела, обърна се, за да го включи… и спря. От мястото, на което беше, можеше да погледне през прозорчето вляво от вратата. През него се виждаше под ъгъл задната веранда, където вчера тайнственият и неприятен господин Шутър беше оставил ръкописа си, затиснат с камък. Виждаше се сандъкът за боклук и върху него имаше нещо — всъщност две неща. Едно бяло нещо и едно тъмно нещо. Тъмното нещо изглеждаше отвратително — в продължение на една ужасяваща секунда Морт помисли, че там се е свил гигантски паяк.

Пусна телефонния шнур и бързо включи лампата на верандата. После измина дълго време — не знаеше точно колко дълго и не искаше да знае, — през което просто не беше способен да направи друго движение.

Бялото нещо беше лист хартия — съвършено обикновен лист машинописна хартия 21 на 30 сантиметра. Въпреки че сандъкът за боклук беше поне на пет метра от мястото, където стоеше, няколкото думи на листа бяха написани с големи букви и той можеше лесно да ги прочете. Помисли си, че Шутър трябва да е използвал молив с изключително мек графит или парче въглен за рисуване. „ПОМНИ. ИМАШ 3 ДНИ. — гласеше съобщението. — АЗ НЕ СЕ ШЕГУВАМ.“

Черното нещо беше Бъмп. Шутър явно беше извил врата на котарака, след което го беше приковал към капака на сандъка за боклук с отвертка от собственото сандъче с инструменти на Морт.