Така ми харесва

Нейният рицар в блестящи доспехи

Нейт вече се прибираше към къщата на Джорджи, краката му бяха сковани от студ, а маратонките му — подгизнали от снега; бе готов да се предаде и да скочи в горещата вана. Беше си помислил, че една дълга разходка сам ще му помогне да проясни съзнанието си, но имаше толкова много неща, за които да мисли — дали ще го приемат в „Браун“, това че няма да бъде капитан на отбора по лакрос, безотговорното поведение на Джорджи, начина, по който Блеър изглежда го изучаваше — всичко, за което наистина можеше да мисли, бе колко страхотно би било, ако просто изпуши един джойнт и забрави всичките си проблеми.

— По дяволите — прокле той тихичко, докато бързаше по банкета на Ууд Ривър Драйв.

— Моля, помогнете ми — чу той слаб, молещ се глас да хленчи от канавката вляво.

Нейт се завъртя, а очите му изпъкнаха от орбитите, когато успя да разпознае бледорусата коса и познатото тяло, заклещено в преобърналата се шейна на ски патрула. Ако не беше толкова трезв, щеше да си помисли, че получава някакъв вид алергична реакция от трева или нещо друго.

— Серена? — Той коленичи и започна да разкопчава каишите. — Господи, какво се е случило?

Веднага щом ръцете на Серена бяха освободени, тя достигна Нейт и го прегърна през врата, като непрекъснато хлипаше. Тя нямаше нищо против дори Ян да я беше спасил, но Нейт беше десет хиляди пъти за предпочитане.

— Добре си. Всичко е наред — прошепна Нейт, като галеше косата й с една ръка, докато с другата разкопчаваше останалите каиши. Когато вече всички бяха откопчани, той махна тежкото вълнено одеяло, без да има представа какво ще открие отдолу. — Оу.

Той я хвана под мишниците и й помогна да стане на крака преди да преметне одеялото още веднъж около нея.

Серена се наклони към него, твърде изтощена, за да се засрами или да обясни как се беше озовала гола в канавката, закопчана в шейна на ски патрул.

Нейт се наведе и я взе на ръце като по-голямо бебе.

— Хайде да те приберем. Имаш нужда от хубава топла баня и топли дрехи и ще станеш като нова.

Той тръгна надолу по пътя към къщата, ръцете и краката му пламтяха от повишения адреналин, след като се бе проявил като спасител. Серена отпусна главата си на рамото му и издиша сладък, топъл въздух в ухото му. Може би беше Нейт, нейният Нейт, с когото й беше предопределено да бъдат винаги заедно. Нейният рицар в блестящи доспехи. Любовта на живота й.

Когато се върнаха в къщата, винаги способният Нейт я качи на горния етаж при банята за гости и й направи хубава гореща вана. Докато тя отпочиваше сред балончетата, той отиде до стаята на майката на Джорджи, за да потърси топъл халат и чифт топли кашмирени чорапи. Вратата беше затворена, но почистващият персонал я беше държал затворена откакто бяха пристигнали в къщата, така че той реши да я отвори, без да почука.

Упс!

Нейт застина на прага, премигвайки с очи. Дрехите на Блеър бяха на пода, а нежната й ръка с рубинения пръстен беше прегърнала врата на някакъв блондин. Русият човек обърна глава, като се оказа, че не е някой от холандския олимпийски отбор по сноуборд — слава богу, — а Ерик ван дер Удсен, по-големият брат на Серена. Което не беше много по-добре.

— Съжалявам — измрънка Нейт. — Просто имах нужда от някои неща от гардероба.

— Ммм, можеш ли да дойдеш малко по-късно? Малко сме заети — каза Ерик без капка смущение.

Нейт си стоеше там и ги гледаше с ръце в джобовете си. Имаше нужда от някакво обяснение или признание от секс половинката на Ерик преди да може да си тръгне.

Но Блеър просто си лежеше там със затворени очи. Ерик почти беше убедил тялото й да се отдаде на пътуването, което тя толкова желаеше да предприеме първоначално, но като чу гласа на Нейт, тя го отмени. Най-накрая чу как вратата се затвори и Нейт ускори крачка надолу по коридора. Тогава тя се надигна на лакти и отскубна тялото си от това на Ерик, като дръпна чаршафа и се покри с него до гърди.

— Всъщност щеше да ми бъде за първи път — призна тя, като се изчерви от срам, задето беше излъгала, когато той я попита. — Предполагам, че не съм готова още. — И тя погледна към Ерик с кръглите си сини очи, като се надяваше от все сърце да не се ядоса много.

Невероятните устни на Ерик се извиха в полуусмивка.

— Не. Ти си готова. Но аз просто не съм правилният човек, това е всичко.

И не е тайна кой е той.