Тайната

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Мътните му очи опипаха тялото й и Ардън веднага изпита нужда от една гореща баня. Не искаше Рон да разбере колко я плаши. Само това я спираше да не запищи.

— Изглеждаш добре — заключи той, когато погледът му стигна до очите й.

— Ти пък изглеждаш ужасно — отвърна тя, чудейки се откъде се взе у нея тази смелост. Но всъщност знаеше — от любовта на Дрю и от щастието, което бе намерила с него.

Рон Лоуъри премигна, за момент объркан от необичайната за нея непочтителност. После се ухили злобно:

— Вярно е. Ала аз не си живея безгрижно като вас, госпожо Макаслин.

Ардън остави на тротоара дърпащия се Мат, който отдавна бе загубил интерес към разговора и много повече се вълнуваше от жълтия бутон на автомата за паркиране.

— Каквито и неприятности да са се стоварили на главата ти, не обвинявай за тях нито мен, нито когото и да е друг. Успеха ти беше поднесен на сребърна тепсия. А може би трябва да кажа „чрез златна венчална халка“? Ако не си успял да се възползваш от тези възможности, сърди се само на себе си.

Той сви юмруци и заплашително пристъпи към нея.

— Не се прави на много смела и високомерна. С един замах мога да срутя целия ти свят, госпожо Макаслин. Как го намери?

Тя реши, че единственият й изход е да отрича, без да й мигне окото. Вдигна надменно глава:

— Не разбирам за какво говориш.

Стоманените му пръсти се забиха в рамото й.

— Как намери Макаслин? Не съм толкова глупав, та да повярвам, че бракът ти с него е чисто съвпадение.

Ардън преглътна буцата страх и стисна зъби срещу надигащите се вълни на болката. В момента виждаше една страна от характера на Рон, за която винаги бе знаела, но никога не бе искала да приеме, че я има. Той можеше да бъде груб, жесток, безмилостен, за да постигне онова, което иска.

— Прости логически разсъждения — отговори тя облекчено, когато пръстите му освободиха рамото й. — Видях ги с жена му в болницата, когато излизаха.

— Е, моите поздравления. Оказа се умна, а? — Погледна към Мат по такъв начин, че кръвта й се смръзна. — Хубаво хлапе. Добра работа съм свършил, като съм го направил.

Догади й се и едва не припадна. Изненада се, когато няколко секунди по-късно осъзна, че все още стои изправена.

— Ти?! — изхриптя Ардън.

Рон се засмя. Звукът бе грозен и неприятен.

— Какво става, госпожо Макаслин? Мислите, че всичките ви усилия са били напразни? Че сте се омъжили не за онзи мъж, за когото е трябвало? А?

От подигравките му й стана още по-зле.

— Дрю ли е бащата на Мат? — попита тя измъчено.

Рон я погледна лукаво, наслаждавайки се докрай на отчаянието й.

— Семето е от него, да. Ала, както си спомняш, цялата работа я свърших аз.

Облекчението й бе толкова силно, че се отпусна замаяно върху горещото метално тяло на колата. Трябваше да изчака няколко секунди, докато виенето на свят премине. Но металният вкус в устата и гаденето в стомаха й останаха. Този човек бе истински дявол, способен на всичко.

— Ти всъщност ми направи голяма услуга, като се омъжи за Макаслин — говореше Рон и лениво чистеше ноктите си от въображаема мръсотия. А може би не бе въображаема?

Ардън нямаше намерение да му направи удоволствие, като го пита защо. Вместо това спокойно посрещна лукавите му очи.

— Закъсах, Ардън. Знам колко ще се разстроиш, като научиш, че кабинета, който любимият ти баща бе създал с такъв труд, вече го няма.

— Разведох се с кабинета, когато се разведох и с теб — сряза го тя. — Той вече нямаше нищо общо с баща ми, а беше само твоята играчка. А пък аз не исках нищо твое.

— Е — сви рамене той, — все едно, вече го няма, което ни довежда до целта на моето приятно посещение. — Наклони се към нея и съзаклятнически й прошепна: — Ти ще ми помогнеш да възстановя част от загубите си.

— Ти си ненормален! Не бих се изплюла върху теб, дори ако гореше. А приятното ти посещение, както го нарече, приключва. Не ме безпокой повече! — Ардън клекна да вземе Мат на ръце, отвори вратата на колата и го напъха вътре, без да обръща внимание на протестите му.

— Почакай малко, кучко — сграбчи я за рамото Рон, преди да бе успяла да влезе. — Как би ти харесало, ако отида на гости на новия ти съпруг? — Тя спря да се дърпа и безмълвно се вторачи в дивите му очи. — Ти имаш лошо мнение за мен. Но помни, че той и сладникавата му женичка ме боготворяха. Ще ми се зарадва. Дали да не си побъбря с него?

Обзе я паника. Надяваше се само да успее да я скрие от него. Ала от победоносния блясък в очите му разбра, че я бе забелязал.

— Така си и мислех — изтананика Рон. — Господин Макаслин не знае кой е бившият ти съпруг, нали? Не знае за каква скъпо платена проститутка се е оженил. Петдесет хиляди долара. Той не знае за всичко това, нали? Не е ли интересно? — Блъсна я грубо на седалката на колата. — Е, ще ти се обадя.

Това бе клетва, закана, от която цялата се разтрепери.

— Не ти ли харесват телешките филенца?

Ардън престана да рови в чинията си и се усмихна през масата на разтревожените и питащи очи на мъжа си.

— Извинявай. Май тази вечер не ставам за компания.

Вечеряха сами в едно от най-известните нощни заведения в Лахаина.

— Трябваше да ми кажеш. Можехме да отидем някъде другаде. — Стисна ръката й. — Или пък да си останем вкъщи, да вечеряме в стаята и да си прекараме много хубаво.

От намека, прозиращ зад думите му, от спомена за точно такива вечери, от искрената любов в погледа му сърцето я заболя.

Цял следобед се мята като котка. Не смееше да погледне зад гърба си от страх да не види циничната и зловеща фигура на Рон. Ненавиждаше го. Той бе отвратителен човек и възмутителен егоист. Но с какво беше тя по-добра от него? Не беше ли подвела Дрю Макаслин по най-долния начин? Защо още отначало не му каза коя е? И защо й бе толкова трудно да му го каже сега?

Отговорът и на двата въпроса беше един и същ. Прекалено много го обичаше. В момента, в който погледът й попадна върху него, престана да мисли. Днес можеше да му признае, че е майката на Мат не повече, отколкото онзи първи ден, когато Дрю се доближи до нея в бара на корта. Ала чувството за вина, с което живееше, започваше да става нетърпима. Разяждаше я като рак. Ардън не искаше да мисли, че е като Рон Лоуъри.

— Извинявай, че ти развалих вечерта — въздъхна тя. Искаше й се да се сгуши в силното му тяло и да се скрие от всички опасности.

— Никоя вечер, която съм прекарал с теб, не е била развалена — възрази той тихо. Красивото му лице се озари от усмивка: — Е, може няколко пъти, преди да се оженим, когато исках да те вкарам в леглото си, а ти само дето не ме кастрира, за да не ми го позволиш.

Ардън се разсмя, въпреки лошото си настроение.

— Само се държах прилично — подхвърли тя с престорена скромност.

— Плюя аз на това приличие. Обзалагам се, че ти… — Изречението увисна недовършено. Дрю забеляза нещо, от което загуби дар-слово.

— Дрю?

Очите му се върнаха към нея, но сякаш не успяха веднага да се фокусират.

— Аз… Какво? О, извинявай. За какво говореше?

— Ти говореше, не аз — засмя се тя и се обърна да види какво бе привлякло вниманието му. Смехът й замръзна в гърлото. На една маса в другия край на залата седеше Рон Лоуъри и небрежно разглеждаше менюто. Присъствието му тук съвсем не бе случайно, Ардън беше сигурна в това.

Погледна към Дрю, за да види дали бе забелязал смущението й. Ала той все още гледаше Рон.

— Познаваш ли този човек? — попита тя нерешително.

В същия момент осъзна, че бе решила да продължи да го лъже. Представяше й се прекрасната възможност да каже: „Дрю, мисля, че познаваш моя бивш съпруг. Вие с Ели сте отишли при него преди около три години. Той е намерил жена, която да роди твоето дете. Аз бях тази жена.“ Но вместо това бе избрала пътя на най-малкото съпротивление. Не можеше сега да залага на карта любовта на Дрю. Тя все още бе твърде млада и крехка. Мат също й бе страшно скъп. Не можеше да поеме риска.

— Да — отвърна Дрю, гледайки как Рон се смее със сервитьорката над менюто за вината. Наистина ли в гласа му прозвуча горчива нотка? Бе свил устни, а Ардън вече знаеше, че това при него изразяваше неудоволствие. Очевидно не държеше на Рон толкова, колкото той самият мислеше.

— Той… той… Ние с Ели го познавахме, когато бяхме на континента. По едно време ни беше много добър приятел.

— Разбирам — промълви Ардън и отпи от водата след.

— Лекар е. Извърши една специална услуга, за която му беше заплатено много добре. След това се опита да измъкне от мен още пари.

Ардън усети как малкото храна, която бе изяла, се сви на топка в стомаха й. Значи след като бе родила Мат, Рон бе притискал семейство Макаслин за повече пари. Толкова ли беше безскрупулен?

— Как е можел да очаква, че ще му платиш повече, отколкото е поискал? — Надяваше се въпросът й да прозвучи невинно.

— Каза ми, че се получили усложнения, които не бил предвидил — обясни Дрю разсеяно, все още приковал поглед към Рон. После изглежда усети, че бе казал повече, отколкото е трябвало, насочи вниманието си към Ардън и насилено се усмихна: — Накрая се разбрахме. Чудя се какво го води на Мауи. Сигурно е на почивка.

— Сигурно… — Ардън не разбираше как може гласът й да звучи толкова нормално, когато едва се сдържаше да не изпищи.

— Ако няма повече да се мъчиш с това месо, да тръгваме.

— Не, свърших вече.

Господи, как ли щеше да го преживее, питаше се тя, докато Дрю я водеше към вратата. Трябваше да минат покрай масата на Рон. Ардън знаеше, че ги бе проследил до ресторанта. Това беше неговият начин да й демонстрира колко сериозни бяха заплахите му. Искаше нещо от нея и щеше да я стиска в зъбите си с упоритостта на булдог, докато я принуди най-после да се предаде. А тя знаеше, че в края на краищата наистина щеше да се предаде, за да предпази Дрю и Мат.

Рон изигра сцената с вдъхновение. Очите му се разшириха от радостна изненада, като забеляза Дрю. Към нея се държеше, сякаш не я познаваше. Сърцето й се блъскаше в гърдите като обезумяло от страх пленено животно.

— Дрю Макаслин! Какво удоволствие да ви видя отново след толкова време!

Дрю бе студено любезен:

— Здравейте, доктор Лоуъри. Как сте?

Стиснаха си ръцете.

— Изглеждате страхотно, Дрю — заяви Рон възторжено. — Напоследък спортните страници на вестниците пишат чудеса за вас. — Очите му се замъглиха от съчувствие и добави по-тихо: — Съжалявам за жена ви. Как е малкото момченце?

Ардън чувстваше как мускулите на Дрю се свиват от напрежение, но когато отговори, гласът му бе овладян:

— Благодаря ви за съболезнованията. Мат е вече на две години и е много добре.

— Радвам се да го чуя.

— А това… — Дрю я издърпа напред — е съпругата ми, Ардън. Скъпа, запознай се с доктор Рон Лоуъри.

Мина й през ума, че сценаристите често създават комедии от подобни положения и се зачуди как някой изобщо би могъл да ги намира за весели. Иронията бе прекалено жестока, за да бъде смешна. Истерията, която цял ден напираше, заплашваше да избухне. Само не се знаеше дали ще е във формата на умопобъркан смях или на идиотски писък. В последния момент успя да се овладее.

— Здравейте, доктор Лоуъри… — Нищо не можеше да я накара да му протегне ръка.

— Много ми е приятно, госпожо Макаслин — отговори мило Рон.

Искрената му на вид усмивка я дразнеше. Копнееше да го разобличи. Ала това означаваше да разобличи и себе си.

Двамата мъже си размениха любезности. Рон спомена, че е дошъл за няколко седмици на почивка на острова, а Дрю му пожела приятно прекарване. Тя някак успя да го преживее, без да изпадне в ярост. Усмивката върху устните й бе толкова крехка, че ако я задържеше още малко, лицето й щеше да се счупи като порцеланова чиния.

— Много се радвам, че отново се срещнахме — рече Рон мазно.

— Аз също — отвърна Дрю и най-после тръгнаха към вратата.

Стигнаха до колата, той запали, но не включи на скорост. Загледа се невиждащо през стъклото.

— Нещо не е наред ли? — попита Ардън.

— Не, нищо особено. Просто… — Гласът му угасна. Тя седеше сковано до него и продължаваше да се бори с истерията. — Доктор Лоуъри беше много важен за нас с Ели. Казвал съм ти, че тя имаше проблеми със забременяването. Той… е, той направи възможно да имаме Мат. Трябва да му благодаря за сина си. Но… Обаче, по дяволите, не мога да го обясня. — Тръсна глава, като че ли така разбърканите му мисли можеха да се подредят. — Не е само защото поиска допълнително пари. Има нещо в поведението му, което ме кара да не му вярвам прекалено много. Не знам точно защо, но по някаква причина се разтревожих, като го видях тази вечер. На моя територия, така да се каже. Не го бях виждал, откакто Мат се роди, и нямах намерение отново да се срещам с него. — Изсмя се подигравателно и подкара колата. — Сигурно мислиш, че съм луд.

— Не — отвърна тя, вперила поглед като хипнотизирана в светлините на таблото. — Не мисля, че си луд. Аз също не му вярвам.

— Сега, като загасихме лампата, ще ми кажеш ли какво те мъчи цял ден?

Ардън си бе легнала преди няколко минути. Дрю загаси нощната лампа и дойде при нея. Бе гол, както и тя. Бе се отказала от нощниците. „Пести време“, посъветва я многозначително Дрю през първата седмица от брака им. Тази нощ също беше без нощница, но с удоволствие би си я сложила. Имаше нужда да се покрие, да скрие нещо от себе си. Сега лежеше свита в своята половина на леглото, обърната към стената.

— Нищо не ме мъчи — измърмори Ардън във възглавницата.

— Значи са те сменили, след като днес си тръгна от клуба. Ти си едно кълбо от нерви. Не си изяде вечерята, мълча през целия път до вкъщи и, което е най-необичайното за теб, едва не забрави да отидеш в стаята на Мат и да го целунеш за лека нощ. По дяволите, нещо има!

Тревогите я победиха, тя избухна и се нахвърли върху най-близкия обект, Дрю:

— Само защото тази вечер не искам да правя любов, и вече мислиш, че нещо не е наред. Може пък просто да не съм в настроение, а? Боже мой, да не искаш да се включвам и изключвам като лампа? Не мога ли да имам една нощ спокойствие? — Придърпа завивките още по-високо.

Възцари се пълна тишина. Накрая Дрю скочи от леглото.

— Паметта ти изневерява. Аз не помня да съм те молил тази вечер да правим любов!

Втурна се през стаята. На третата крачка Ардън го спря:

— Дрю! — извика тя, надигна се в леглото и протегна ръце към него. — Извинявай, извинявай! Моля те, върни се. Прегърни ме…

Стичащите се по очите й сребристи сълзи блестяха на лунната светлина, процеждаща се през широкия прозорец. Той веднага се озова до нея, грабна я в прегръдките си, погали я по косата и притисна главата й към рамото си.

— Какво има, Ардън? Какво те е натъжило? Нещо, което аз съм направил? Или не съм направил?

— Не, не — въздъхна тя печално. — Не трябваше да се държа лошо с теб. Не исках. Аз…

— Какво? Кажи ми го!

Ардън потърси в душата си смелост да му признае за Рон, за Мат. Не я намери. В този момент смелостта бе също толкова неуловима, както лунният лъч, който светеше в косата му. Преглътна сълзите си.

— Няма нищо, наистина. Просто… днес не съм разположена, това е всичко.

— Легни — настоя Дрю нежно и се отпусна до нея на меките чаршафи. Бе достатъчно топло, за да спят незавити и океанският бриз да шепне в телата им. Той я привлече към себе си и обви ръце около нея. — Обичам те — прошепна в ухото й.

— И аз те обичам — отвърна тя и се сгуши в него.

— Да не се тревожиш, че не си забременяла?

Ардън бе обезпокоена, но не бе говорила за това. От деня, в който Дрю прочете нейното стихотворение, се надяваха, че тя скоро ще забременее.

— Ще стане — обеща Ардън тихо.

— И аз мисля така. Ала за мен няма значение. Аз те обичам. Теб. Не искам да мислиш, че ако нямаме наше собствено дете, от това ще те обичам по-малко.

Ардън поднесе ръката му към устните си и я целуна.

— Аз съм егоистка. Искам да бъда всичко за теб.

— Ти си всичко за мен. Вече те чувствам като майка на Мат. Никой не би си помислил нещо друго, като ви види заедно.

Тя сподави риданието си и се притисна към него. Не заслужаваше това сляпо доверие, тази любов.

— Когато се любя с теб, Ардън, последното нещо, за което си мисля, е дали ще направим дете. В ума ми си ти. Само ти. Любя теб и само теб.

Ръцете му се затвориха върху гърдите й и хлипането й премина във въздишки.

— Мисля за гърдите ти, колко са красиви и колко обичам да ги галя. Ето така… Ти си прекрасна. — Ръцете му продължаваха своята магия. — Кожата ти е мека и гладка… — Плъзнаха се по корема. — Обичам да я целувам. Толкова ми е приятно да я чувствам с лицето си и с устните си…

— Дрю… — Тя се обърна към него, за да намери устните му.

Той я целуна силно.

— Нищо, което можеш да направиш, не би ме накарало да те обичам по-малко. Ти не можеш да спечелиш любовта ми, Ардън. Защото вече си я спечелила. Свободна, безусловна и вечна.

Тя се завъртя в ръцете му и се обърна към него:

— Размислих. Много искам да правим любов.

Дрю се усмихна от удоволствие и изненада. Ардън притисна с две ръце раменете му, за да го задържи по гръб, после се разположи върху него. Гърдите й подлудяващо белееха пред очите му. Сама се учуди на смелостта си. Искаше да не останат никакви съмнения в правилността на техния брак, в това, че си принадлежат.

Едновременно стигнаха до върха и тя се отпусна изтощена върху него. И двамата дишаха тежко. После той се отдръпна, отметна мокрите тъмни кичури от челото й и я прегърна.

— Нашата любов въплъщава всичко, което е чисто, добро и честно на света, Ардън.

— Да — усмихна му се тя.

Чак когато Дрю заспа, Ардън отново заплака.

— Стопанката на дома ли е?

Пръстите на Ардън се впиха в телефонната слушалка. Веднага позна мазния глас. Дни наред живееше с ужаса, че ще го чуе. Знаеше, че Рон ще се обади, не знаеше само кога. Сега, когато най-после се свърза с нея, тя изпита почти облекчение. Оставаше й да се страхува само от онова, което той ще поиска от нея.

— Да — отвърна кратко.

— Бар „Орхидея“. Три часа.

Телефонът замлъкна. Ардън остави слушалката внимателно, като човек, който наскоро е преживял операция и още не е сигурен, че може да управлява движенията си.

Рон не й даваше много време. Минаваше два часа. Мат спеше, а Дрю говореше от кабинета си по другия телефон с Хам. Смятаха щом Мат се събуди, да отидат на плажа.

— Госпожо Лаани — повика тя икономката и си показа главата на вратата на кухнята, — не искам да прекъсвам Дрю, докато говори по телефона. Бихте ли му казали, че излизам да напазарувам. Нека двамата с Мат отидат на плажа без мен, а аз ще дойда по-късно.

— Аз с удоволствие утре ще купя всичко, което ви трябва — предложи икономката.

— Не, благодаря. Трябват ми някои неща за мен. Няма да се забавя.

След малко излезе, облечена с поплинена пола и блуза с висока яка. За нищо на света не би се облякла добре за Рон.

Знаеше, че бар „Орхидея“ е някъде в покрайнините на Лахаина. Бе минавала покрай него много пъти на излизане от града. Оказа се по-западнал, отколкото очакваше — мрачен, задимен, просмукан с миризма на вкиснала бира.

Трябваха й няколко минути, за да се приспособят очите й към тъмнината и когато успяха, видя, че бе единствената жена. От тъмните ъгли към нея блестяха похотливи очи. Ардън овладя треперенето си, запъти се право към най-близкото червено пластмасово сепаре и потъна в изтърбушения стол.

— Газирана вода, моля — кимна на бармана, който доприпка до сепарето. Косата му бе обилно намазана с гел. Хавайската басмена риза, която носеше, бе размъкната и не особено чиста.

— Да, госпожо — отговори той с весел глас, от който кожата й настръхна. Тя заби поглед в светещия часовник на отсрещната стена и не го отмести оттам, дори когато чашата газирана вода бе стоварена право на масата — без салфетка или табла. Не би пила от нея и за всичкото злато на света. Не обръщаше внимание на любопитните погледи, на полугласните забележки по неин адрес, следвани от бурен смях.

Рон закъсня повече от петнадесет минути. Да го вземат дяволите! Нарочно го правеше, за да я срине, да я уплаши, да я унижи. Това бяха любимите му психологически оръжия. Е, тя пък нямаше да остане в тази долна кръчма и минута повече!

Тъкмо си вдигаше чантата, за да си тръгне, и Рон се стовари на стола срещу нея.

— Къде отиваш? — попита той войнствено.

— Не ми харесва мястото, което си избрал за среща — отговори Ардън намръщено. Постоянните посетители се ухилиха с разбиране. Значи бе дошла, за да се срещне с любовника си. Или с клиент? Тя потръпна от отвращение.

— Не съм и очаквал, че ще ти хареса… — Рон направи знак на бармана: — Двойно уиски. Чисто. — После я прикова с подлите си очи, които успяваха да преминат през всички нейни защити. — Трябват ми двайсет хиляди долара… — Барманът стовари уискито му върху мазната маса и я попита дали иска още едно питие — неуместен въпрос, след като не бе докоснала и първото. Ардън поклати глава, без да благоволи да го погледне. Както сновеше насам-натам из полумрака, й приличаше на хлебарка. Рон пресуши половината чаша, потръпна, преглътна мъчително и отпи още една по-малка глътка. — И ти ще ми ги намериш!

— Върви по дяволите! Нищо такова няма да направя.

Очите му се плъзнаха по гърдите й и дебелите му устни се изкривиха в гадна усмивка.

— Ще ми ги намериш! — Отново надигна чашата. — Подгонили са ме. Опасни хора, истински касапи. Затънал съм до гуша в дългове и те си искат парите.

— Това си е твой проблем.

— О, ще стане и твой. Ти сега си омъжена за богат тенисист. Важна особа. Голяма клечка. Ако не бях аз, изобщо нямаше да го срещнеш. Дължиш го на мен.

Тя направи нещо, което никога не бе правила в присъствието на Рон Лоуъри — засмя се:

— Глупак! — изсъска с нескривана омраза. — След всичко, което направи, за да ме нараниш, след като дори поиска от мен да родя дете за друг мъж, смееш да твърдиш, че аз съм ти длъжна!

— Няма значение — сви рамене той. — Ще направиш каквото ти казвам, точно както винаги си правила. Защото ти си една безгръбначна страхливка.

— Не съм!

— Така ли? — изсумтя Рон и отново се изсмя зловещо. Погледна през рамо към десетината мъже, които ги наблюдаваха с откровен интерес. — Не те ли беше поне мъничко страх, преди да дойда? Като видя как всички тия типове те оглеждат и си мислят какво ли има под полата ти, не се ли стресна малко? А? Не беше ли поне малко нервна? Обзалагам се, че между гърдите ти се стича ручейче пот. Вярно ли е? Мокри ли са големите ти сини очи от пот?

— Престани!

— А сигурно има мъничко пот и между бедрата ти, ммм? Стига да кажа само една дума и се обзалагам, че тези момчета ще проверят.

— Рон, моля те…

Той се престори на изненадан.

— Какво? Наистина ли чух гласа ти да трепва? Молба за пощада? — Кръстоса ръце на масата и се наведе напред. — Такава те искам, Ардън. Покорна! — Допи си уискито, направи знак да му донесат още и се облегна назад. — А сега да се върнем към бизнеса. — Изчака новата си чаша и продължи: — Незабавно ми трябват пет хиляди. Останалите петнадесет мога да разпределя за няколко седмици.

— Рон! — възкликна Ардън, мъчейки се да запази самообладание. — Аз нямам толкова пари.

— Имаш банкова сметка! — изкрещя той и удари с юмрук по масата.

Тя подскочи, въпреки че се бе заклела да не проявява страха си.

— Да, имам — призна Ардън. — Но как ще обясня на Дрю за какво съм изхарчила толкова пари?

— Това си е твоя работа. Щом си толкова изобретателна, че успя да го изиграеш да се ожени за теб, можеш да измислиш и как да му вземеш парите.

— Не съм го изиграла да се ожени за мен — възрази тя разпалено.

— Ами той точно това ще си помисли, ако отида и му кажа коя е жената, която съм оплодил с неговата сперма. Нали? — Поклати глава със съжаление: — Май няма да изпадне във възторг, ако научи това.

— Мога да отрека. Мога да призная, че ти си бил моя съпруг, ала това не доказва, че аз съм родила детето на Дрю. Ще твърдя, че лъжеш, за да ни изнудваш.

— Ардън, Ардън, още ли си толкова наивна? Помниш ли онзи адвокат, миличка? Той ми е приятел. Всички документи са заключени в неговия сейф. Трябва само да ги покажа на Макаслин. Освен това, както вече ти казах, той мисли, че съм му свалил звезди от небето, като съм го уредил с момчето.

Сега бе неин ред да злорадства.

— Не разчитай на това, Рон. Той ми разказа как си се опитал да измъкнеш от него още пари заради „усложненията“, които се били получили. Няма за теб такова добро мнение, както ти си въобразяваш.

Едното ъгълче на устните му се изкриви.

— И така да е, едва ли ще иска да съобщя на журналистите какво знам за детето му. Това ще го накара да изглежда глупак и ще опетни името на скъпата му покойна жена. — Вдигна оценяващо вежди: — Кажи, не ви ли е тясно тримата в леглото? Ти, твоят тенисист и духът на жена му?

Искаше да я засегне и успя. Съзнателно или не, бе улучил слабото й място.

— Не е така — възрази тя отчаяно.

— Не е ли? Та той беше лудо влюбен в жена си. Дори човек, толкова отвратен от любовта като мен, не можеше да не го забележи. Да не очакваш да ти повярвам, че си я заменила? Не забравяй, че и аз съм бил женен за теб. Ти може да си страхотна домакиня, готвачка и майка, но като любовница си пълна скръб.

Ардън се разтресе от омраза. Искаше й се да развее гордо любовта си с Дрю, да разкаже на този клоун за цялото великолепие на живота си с него. Стисна здраво юмруци.

— Той ме обича. Аз го обичам. Ние искаме да имаме дете. Ние…

Грубият му смях я прекъсна.

— Дете ли? — Засмя се по-високо. — Ти да родиш друго дете? Откъде измисли, че още можеш да раждаш?