Хеликон — планина в Западна Беотия; според митовете е седалище на Музите.
Има се предвид Хипокрене или Конският извор — митичен извор в планината Хеликон.
В Аргос се намирал прочутият Херайон — главният храм на култа към Хера Аргоска. В него имало колосална статуя на Хера, произведение на Поликлет.
Според античното схващане певецът не твори сам, а само повтаря внушените му от някое божество песни. В момента, в който лее песента си, той изпада в боговдъхновено безумие.
Недоброжелателен намек за поемите на Омир
Лавърът е свещеното дърво на Аполон. С лавър били увенчавани победителите в музически състезания, т.е. състезания в различните изкуства.
Хезиод трябва да измолва благосклонност от своите покровителки, за да му помагат да лее песента си. Уреждането на тези взаимоотношения става чрез строго определена формула — например, като се спомене божеството в началото и края на молбата, като се изредят епитетите му и т.н.
Т.е. Титаните.
Става въпрос за олимпийското поколение богове.
Агора — в древна Гърция — народното събрание.
В космогонията на Хезиод първоначалата са четири: Хаос, Гея, Тартар и Ерос.
Ефирът е блестящата недосегаема горна част на атмосферата, а въздухът е долната.
Океан, Кей, Крий, Хиперион, Япет, Кронос, Тея, Рея, Темида, Мнемозина, Феба, Тетия — това е поколението на Титаните.
Мелийски нимфи — става въпрос за нимфите на ясена. Дръжката на копията се правела от ясен; самото копие получило постоянен епитет „ясеново“. Оттам и представата, че хората воини произлизат от ясена.
Става дума за Керите — вж. азбучния показалец в книжното издание на „Теогония“ — Хезиод: „Теогония“, „Дела и дни“; Омирови химни, изд. „Народна култура“, 1988 г.
Т.е. Посейдон.
Един от дванадесетте подвига на Херакъл, извършени по поръка на цар Евристей, бил да отвлече кравите на триглавия великан Герион и да ги докара в Микена. Там Евристей ги принесъл в жертва на Хера.
Евристей заповядал на Херакъл да убие хидрата, която опустошавала околностите на Лерна. Лернейската хидра имала девет глави, една от които — безсмъртна. С помощта на племенника си Иолай Херакъл успял да убие хидрата. С отровата на нейната кръв той намазал стрелите си.
Сфинксът (вж. азбучния показалец в книжното издание на „Теогония“) седял на стръмна скала пред портите на Тива и задавал на минувачите гатанката: „Кое животно сутрин ходи на четири крака, на обед — на два, а вечер — на три?“ Убивал всеки, който не му отговорел. Но Едип разгадал гатанката — това животно бил човекът, който като бебе лази, в разцвета на силите си върви изправен, а на старини се подпира на тояжка. Тогава Сфинксът се хвърлил в пропастта и загинал.
Кадмейци — това са тиванците, наречени така по името на основателя на града, Кадъм.
Немейският лъв бил неуязвим за стрелите. Херакъл, когото цар Евристей изпратил за кожата на лъва, могъл да го победи единствено като го удушил.
Имат се предвид внуците на Уран.
В Делфийското светилище на североизток от храма на Аполон бил почитан един камък, наричан „камъкът на Кронос“. Вярвало се, че именно той е бил погълнат от Кронос наместо новородения Зевс. За него жреците полагали особени грижи, мажели го с масло и го обличали в специални дрехи.
Става дума за Пандора — вж. стихове 570 и сл.
Задето Менетий дръзнал да застане срещу Зевс в битката с Титаните.
Това е станало в Мекона (по-късно Сикион), град в Пелопонес. Там се уговарял жертвеният ритуал, с който смъртните да почитат боговете.
Всъщност Зевс е бил измамен от Прометей, но Хезиод от благочестие не иска да изложи Зевс и не го казва направо.
Нартекс, или дяволски дивисил — вид дърво, служещо като огниво.
Т.е. Хефест. Веднага след като го родила, ужасена от грозотата на сина си, Хера го хвърлила от Олимп. Хефест окуцял, но по-късно й отмъстил, като я приковал към трона й, без никой освен него да може да я освободи.
Става въпрос за т. нар. Титаномахия — битката между Титаните и техните деца, Олимпийските богове, завършила с победата на новото поколение.
Крепкият Япетов син е Атлас — вж. азбучния показалец в книжното издание на „Теогония“.
Т.е. сладък като мед.
Кучето е Цербер.
Т.е. Посейдон.
Според друга версия, застъпена в третия Омиров химн „Към Аполон“, стих 305—307, Тифон е роден от Хера без участието на Зевс. Хера искала да отмъсти на съпруга си за раждането на Атина Палада.
Етимологията на името е неясна. Възможно е то да означава „родена при Тритон“. Тритон бил поток в Беотия или езеро в Лидия. Там Атина изскочила от главата на Зевс.
Превръзката (диадемата) е знак за божественост или поне за връзка с боговете. Този, който я носи, е богоизбран и може да притежава власт над другите.
Става дума за Медея.
Тиренците били пиратски народ от Лидия, Западна Мала Азия, впоследствие мигрирали по гръцките острови и крайбрежия. Те са вероятните предци на етруските. Въпросът не е достатъчно изяснен.
Следва „Каталог на жените“, запазен фрагментарно.