ТЕРСИТ — участник в Троянската война, за когото в гръцката митология има сведения, че е бил най-грозният, най-нахалният и най-бъбривият от всички гърци пред стените на Троя. Заради обида на Агамемнон той бил наказан от Одисей, а при спор с Ахил — убит от него.
АХЕЙЦИ — едно от четирите големи племена в стара Гърция. През епохата на старогръцката героика те са населявали Северна и Средна Гърция, Пелопонес и Крит. Преди появата на общото наименование „елини“ ахейци са били наричани всички гърци,
АХИЛ — един от главните герои на Омировата Илиада, син на Пелей, цар на Тесалия, и богинята Тетида. Ахил се прославил със своя героизъм при обсадата на Троя.
ТРОЯ — прочут древен град, наречен така на името на основателя на държавата, известен още и под името ИЛИОН (от цар Илиос). Според преданието, Троя се издигала на реките Скамандър и Симоент и е била център на могъща държава, обединила многобройни европейски и азиатски племена, съвпадаща в много отношения с по-късната Трояда. В старогръцката митология Троя е арена на героични подвизи през време на продължилата дълги години война с гърците, които по-късно я разорили.
ХЕКТОР — син на троянския цар Приам и Хекуба, главнокомандуващ на троянската войска, смятан през време на преклонната възраст на баща си за политически ръководител на Троя.
ЕЛАДА — първоначално име на град и област в Южна Тесалия; по-късно название, разпространено върху цялата част на Балканския полуостров, населена с гърци.
АГАМЕМНОН — владетел на Микена, най-могъщият и най-богатият от старогръцките царе, обрисуван в Илиадата като организатор на военния поход против Троя и негов главнокомандуващ.
БРИЗЕИДА — девойка, която Ахил поискал като единствена награда за себе си от богатата плячка, взета от гърците през време на Троянската война.
ХРИЗЕИДА — дъщеря на Аполоновия свещенослужител Хриз, която при разпределяне на плячката след превземането на Троя от Ахил се паднала на Агамемнон.
ПРИАМ — троянски цар. От петдесетте му сина са известни Хектор и Парис. С отвличането на Елена Приам предизвикал Троянската война.
МЕНЕЛАЙ — брат на Агамемнон, спартански цар, мъж на Елена. След отвличането й събрал гръцките герои за военен поход срещу Троя. Когато Троя била превзета, той след осемгодишно скитане се завърнал в Спарта.
ДАНАЙЦИ — у Омир сборно име на всички гърци, събрани пред стените на Троя. Първоначално така са били наричани, както изглежда, обитателите на Аргос.
ОДИСЕЙ — цар на Итака, старогръцки герой, който през време на Троянската война се отличил с храброст и хитрост. Герой на епос, известен под името Одисея, в който се разказва за приключенията му през време на десетгодишното скитане на път за родната му Итака след края на Троянската война.
ОМИР — най-големият старогръцки поет, автор на епопеите Илиада и Одисея. На него неоснователно се приписват и други художествени творби. Месторождението му, както и датата на раждането му още в древността са спорни. Обикновено се приема, че е живял през IX век преди н.е.
ЕПИРЦИ — обитатели на Епир, област в Северна Гърция.
ТРАКИЙЦИ — така са били наричани обитателите на Тракия, област на Балканския полуостров, която съответствува на днешна България; намирала се е между Долни Дунав и Егейско море, Черно море и Струма.