На едно изречение
бележели края
две приятелки: Точка
и Запетая.
Те държали се винаги
ръка за ръка,
и когато ги виждали
неразделни така,
всички букви се чудели
и възкликвали: — Как
е възможен тъй дружен
препинателен знак! —
И така ги почитали
и така уважавали,
че главните букви,
след тях се смалявали,
а когато у някоя
надвивал ината,
то червеният молив
й отрязвал главата!