Толкоз (Лирика)

* * *

тая тревожност ще ме довърши

защо защо защо защо

съм неспособна да се радвам

имам толкова поводи, които да компенсират

липсата на аплодисменти

студена ракия, салатка

тишина за да мисля

децата, мъжът

но

семейството не може да компенсира работата

нищо не може да компенсира чувството за

значимост

нищо

нищо

нищо

нищо

навярно съм аз

и ако можех с омраза да взривя света

смятайте че съм го направила!