Том 1. Комедии

1

Слай — името на главното действащо лице от Увода има смислов пълнеж — „sly“ означава на английски „хитър“.

2

„…Ричард…“ — грешка на Слай: името на норманския барон, който през 1066 г. покорил Англия, е Вилхелм Завоевателя.

3

„Paucas pallabris“ (разв. исп.) — „pocas palabras“ — стига приказки!

4

„В името на свети Джеронимо…“ — намек за един пасаж от „Испанската трагедия“ на Шекспировия съвременник Томас Кид — „Кой вика Джеронимо от голото легло“…

5

Фунт (или лира) — английска парична единица.

6

Сото — вероятно роля от популярна навремето пиеска.

7

…На горната сцена… — в елизабетинския театър зад главната сцена е имало втора, закриваща се със завеса, а над нея — трета. За нея става дума тук.

8

Херес — силно испанско вино.

9

Бъртон Хийт; Уинкот — села в околностите на Стратфорд, родния град на Шекспир.

10

Аполон (мит.) — едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и на изкуствата.

11

Семирамида — легендарна асирийска владетелка, прочута със своята изнеженост.

12

Адонис (мит.) — юноша, в когото се влюбила гръцката богиня на любовта Афродита (рим. Венера).

13

Йо (мит.) — дъщеря на аргоския владетел Инах, една от възлюбените на върховния гръцки бог Зевс.

14

Дафне (мит.) — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво.

15

„…не е видял, ни чувал“ — всички изброени имена са по всяка вероятност имена на Шекспирови съвременници, още живи по време на представянето на пиесата.

16

…„Mi perdonate“… (разв. итал.) — простете ме!

17

Стоици — гръцка философска школа, която проповядвала вярност към нравствените принципи и отхвърляла човешките страсти.

18

Аристотел — прочут гръцки философ, родоначалник на перипатетичната школа, роден в Стагира (384–322 г. пр.н.е.)

19

Овидий — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.) — римски поет, умрял изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа. Тук споменат като автор на поемата „Любовно изкуство“.

20

Минерва (мит.) — римска богиня на мъдростта и занаятите, свързана с Атина от гръцкия Пантеон.

21

Дидона — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.

22

„…Redime te…“ (лат.) — цитат от „Евнухът“, комедия на римския автор Теренций — „Когато те пленят, откупи се колкото можеш по-евтино!“

23

„…Агеноровата щерка…“ (мит.) — Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, която Зевс обикнал и отвлякъл на остров Крит, като се преобразил в бик.

24

Basta! (итал.) — стига!

25

„…Con tutto il core… ala nostra casa…“ (разв. итал.) — „От все сърце ви поздравявам! Добре дошъл в дома ми, уважаеми синьор Петручио!“

26

Флоренций — рицар-герой на средновековна повест, който, спасен от извънредно грозна жена, я взема за съпруга.

27

Сивила — нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочута от тях била, според легендата, Кумейската Сивила (от гр. Куме в Ю. Италия), която доживяла до седемстотингодишна възраст.

28

Ксантипа — жена на гръцкия философ Сократ, прочута със своята свадливост.

29

Елена — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Тя била открадната от Парис, син на троянския цар Приам, което — според легендата — станало причина за избухването на Троянската война, възпята в „Илиадата“ на Омир.

30

Херакъл или Херкулес (мит.) — главен герой от гръцката митология, извършил 12 подвига като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.

31

Ben venuto (итал.) — добре дошъл; в случая — поканен.

32

„…маймуни да развеждам…“ — според старата английска поговорка неомъжените жени били осъдени да отглеждат в ада маймуни.

33

Камбио — име със смислово съдържание: от италианското cambiare — променям, преобразявам.

34

Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.

35

Гризелда — героиня от средновековен роман, образец на кротост и смирение.

36

Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний, се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

37

Арас — град във Франция, известен със своите тъкани и гоблени.

38

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

39

Галеони — вид тежки товарни платноходни кораби, които пренасяли руда от „Западните Индии“ към Испания.

40

„Hic ibat Simois… senis“ (лат.) — цитат от „Хероидите“ на Овидий: „Тук течеше Симоис, тук беше Сигейската земя, тук се издигаше гордата крепост на стария Приам.“

41

Аякс — гръцки герой от Троянската война, потомък на Агинския цар Еак.

42

„…хлебчето, пропито с вино…“ — по стария английски обичай на младоженците след бракосъчетанието се поднасяло вино с надробен в него хляб.

43

„…да си целуне ръката…“ — по Шекспирово време правило било за слугите да целуват ръката си, преди да докоснат предметите, принадлежащи на господаря им.

44

„…няма сажди…“ — черните шапки по Шекспирово време се боядисвали със сажди.

45

„…кадилница бръснарска…“ — в бръснарниците през XVI в. поставяли метални съдини с продупчени капаци, в които горели ароматни смоли.

46

Ergo (лат.) — следователно.

47

„Cum privilegio ad imprimendum solum“ (лат.) — всички права за печат строго запазени.

48

Оригиналното название на комедията е „The Comedy of Errors“. Доктор Мърш се нарича в оригинала „Pinch“; титлата означава само „учен мъж“, а името е свързано със значенията: притеснен, отслабнал, боледуващ, натясно и т.н.

49

Сиракуза — в древността столица но о-в Сицилия; гръцка търговска колония.

50

Ефесци — Ефес бил в древността цветущ търговски град на малоазийския бряг.

51

Марки — английска средновековна монета на стойност 13 шилинга и 4 пенса.

52

Епидамн — древен град на източния бряг на Адриатическо море — днешният Дуръс (Драч) в Албания.

53

Левга — мярка за дължина. 1 морска левга = 5 километра и половина.

54

Коринт — прочут морски град на северния бряг на Пелопонес.

55

Епидавър — древността знае два града, носещи това име: един — на днешния далматински бряг, и втори — на източния бряг на Гърция.

56

„Кентавър“ (мит.) — името на страноприемницата иде от названието на легендарните същества от гръцката митология — полухора, полуконе.

57

„…рожденият ми ден…“ — тъй като двамата са се родили едновременно.

58

„…къщата под Феникса…“ — по Шекспирово време не само хановете и дюкяните, но и по-богатите частни домове носели названия (обикновено свързани с определен декоративен елемент на фасадата им), фениксът бил приказна птица, съществуваща „в един екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смърт, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

59

„…от вещици, лъжци и шарлатани…“ — че такава била славата на древния Ефес, личи и от библейския разказ за посещението на апостол Павел в този град.

60

„…лъскавата тиква на Времето…“ — Времето — по стара традиция, свързана с гръцкия Хронос — било изобразявано като старец с пясъчен часовник в ръка, въоръжен с коса.

61

„…да си разшири плешивата територия за нейна сметка…“ — шегата по адрес на плешивеещата готвачка крие намек за борбите във Франция между Католическата лига и протестанта Анри Наварски, на които Шекспир бил съвременник. Английската кралица оказвала на Анри военна помощ, но през 1593 г. той решил, че „Париж си струва една литургия“ и преминал към католичеството.

62

„…с бели зъбери…“ — варовиковите скали край Дувър били още през XVI век символ на английския остров.

63

„…велики армади…“ — навярно намек за Великата армада на Испания, която била разгромена от английския флот през 1588 г.

64

„…да й въртя ръжена…“ — по Шекспирово време кучетата били използвани за споменатата работа в кухнята.

65

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

66

„…лапландски чародейци…“ — Лапландия се славела през XVI в. като страна на магьосниците.

67

„…новоиздокаран Адам…“ — става дума за пристава; съдебните стражи носели по Шекспирово време униформа от биволска кожа — оттук връзката с Адам, който, според библейската легенда, след грехопадението се облякъл в животински кожи.

68

„…ангели пазители…“ — в Англия от XVI в. имало монети, наричани „ангели“, на стойност 10 шилинга.

69

Ergo (лат.) — следователно.

70

Цирцея (мит.) — легендарна вълшебница, за която се разказва в „Одисея“ на Омир: тя напоила с магическа напитка другарите на хероя и ги превърнала в свине, а него самия задържала цяла година на острова си.

71

Оригиналното име на комедията е „The Two Gentlemen of Verona“. Името на Валентиновия слуга е в оригинала „Speed“, което означава „бързина, скорост“.

72

Протей — името има смислов характер: Протей е морско божество от гръцката митология, способно да взема най-различни образи; синоним на изменчивост.

73

Леандър — главен герой от прочут гръцки любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), влюбен в жрицата на Афродита, Херо, всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, с любимата си, и накрая загинал във вълните, защото вятърът угасил огъня, който тя палела за него; Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

74

„…на пристана…“ — между Верона и Милано няма воден път. Навярно тук се касае за едно от многото Шекспирови недоглеждания, макар някои да допускат, че авторът е могъл да знае за съществувалия през XVI век плавателен канал между двата града.

75

Флоримонд — в оригинала името на кавалера е Егламур. Промяната е извършена, за да се избягнат някои недоразумения, тъй като сред действащите лица на комедията има един друг Егламур.

76

„Любовен лек“ — в оригинала „Light o’love“ — любовна светлина — популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Много шум за нищо“ (III действие, 4 сцена).

77

„…пикоч през колба…“ — в средновековието лекарите често поставяли диагнозите си по изгледа на урината.

78

„…без жартиери…“ — развързаните връзки на панталоните, чорапите и обувките са били за Шекспировите съвременници традиционен белег на влюбеност.

79

„…хамелеона, само от въздух…“ — според средновековното вярване хамелеонът се хранел с въздух.

80

Ланс — името „Launce“ може да означава „копие, пика“, но може да бъде и съкращение от името „Launcelot“.

81

Сръдльо — в оригинала кучето на Ланс се нарича „Crab“, име, свързано навярно с понятието „кисел, намусен“, тъй като „crab“ освен „рак“ значи още и „киселица“.

82

„…един въздух с вас…“ — според средновековното вярване хамелеонът се хранел с въздух.

83

„…восъчна кукла… своите черти…“ — образ, свързан, изглежда, с практиката на средновековните магьосници, които при урочасването пронизвали с игли или разтапяли с огън восъчни кукли, изобразяващи жертвата.

84

„…е просто етиопка…“ — по Шекспирово време русокосите жени били считани в Англия за по-хубави от мургавите.

85

Елисейските полета (мит.) — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

86

„…със джоб, издут отпред“ — по Шекспирово време буфналите мъжки панталони имали отпред добре подчертано джобче, което дори бивало украсявано с брошки.

87

Фаетон (мит.) — син на древногръцкия бог на слънцето Хелиос. Той опитал един ден да кара сам колесницата на баща си, но не удържал огнените й коне и за малко не подпалил земята, за което Зевс го сразил с мълнията си.

88

„…няма да кажа коя е…“ — Ланс тук се опитва да наподобява влюбен рицар — по правилата на куртоазната любов името на дамата трябвало да се пази в тайна.

89

Свети Николай — този светец е бил през Възраждането патрон на училищата и университетите.

90

Левиатани (библ.) — Левиатанът е огромно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов. Навярно фантазийно преображение на обикновения кит.

91

„…Робинхудов поп…“ — Робин Худ е прочут волен разбойник от XII век, възпят в английския фолклор. Тук става дума за дебелия, войнствен весел отец Тък, който бил негов другар и изповедник.

92

«…слепия хлапак…» (мит.) — става дума за Купидон — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

93

„…царица на нощта…“ (мит.) — Диана, римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.

94

„…свойта маска срещу слънце…“ — по Шекспирово време дамите носели маски от кадифе за защита на лицето от слънчевите лъчи.

95

„…във нейна рокля…“ — в английския театър от XVI век женските роли били играни от млади, още безбради актьори.

96

Ариадна (мит.) — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла.

97

Оригиналното название на комедията е „Love’s Labour’s Lost“. Името на Пън в оригинала е „Dull“ (тъп, бавен, бавносхващащ), а на Кратун — „Costard“ (вид едра ябълка; ост. „тиква“).

98

Навара — област, обхващаща двата склона на Пирененте; през Средновековието отделно кралство.

99

Аквитания — старо название на областта между река Гарона и Пиренеите.

100

Купидон — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

101

Самсон (библ.) — прочут със своята сила вожд на еврейското племе, който, пленен от филистимяните, изкъртил и отнесъл до близката планина вратата на града, в който бил затворен; предаден от своята любима Далила.

102

„…балада за царя и просекинята…“ — става дума за старата английска балада за африканския цар Кофетуа, който се влюбил в просекинята Зенелофон и се оженил за нея.

103

Жига… канарски танц… — живи танци, популярни по Шекспирово време.

104

„…френската болест…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.

105

Аргус (мит.) — стоок великан от гръцката митология, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.

106

„…разни еретици…“ — намек за католиците, които се стремели да спасят душата си посредством благодеяния.

107

Немейски лъв (мит.) — чудовище от гръцката митология, което Херкулес задушил в пещерата му.

108

Пипин Французки — става дума за краля на франките Пипин Къси (VIII в.).

109

Геновева Британска — жена на легендарния бретонски крал Артур.

110

Sanguis (лат.) — кръв.

111

Haud credo (лат.) — не вярвам.

112

In via (лат.) — с цел.

113

Omne bene (лат.) — всичко е добре; карай да върви!

114

Mehercule! (лат.) — кълна се в Херкулеса!

115

Quasi (лат.) — почти.

116

„Fauste… ruminat“ (лат.) — „Моля те, Фаусте, нека когато цялото стадо преживя в хладната сянка…“ — началона една еклога от италианския поет Батиста Спаньола, роден в Мантуа през XV в.

117

„Vinegia, Vinegia…, pregia“ (лат.) — „Венеция, Венеция, който не те е виждал, той не те цени.“

118

Epistula (лат.) — писмо.

119

Ben venuto (итал.) — добре дошъл.

120

Pauca verba (лат.) — малко думи: без много приказки!

121

„…избива овце…“ — героят от Троянската война Аякс полудял поради нанесена му несправедливост и се нахвърлил срещу стадо овце, вземайки го за гръцка войска.

122

Нестор — гръцки вожд от Троянската война, чието име е станало синоним на умъдрена от опита старост.

123

Тимон — древен атински мъж, известен като човекомразец.

124

Хеспериди (мит.) — пазителки на златните ябълки, които Херкулес откраднал.

125

Сфинкс (мит.) — крилато чудовище с лъвско тяло и женска глава, убиващо пътниците, които не успявали да разрешат загадката му.

126

Allons! Allons! (фр.) — Да вървим! Да вървим!

127

„Satis quid sufficit“ (лат.) — да се задоволяваме с необходимото!

128

„…Novi hominem tamquam te…“ (лат.) — познавам този човек, както зная теб.

129

Vocatur (лат.) — казват.

130

„…Ne intelligis, domine…“ (лат.) — не разбирате ли, господине?

131

„…Laus deo, bone intelligo!…“ (разв. лат.) — слава богу, добре разбирам.

132

Присциан — римски граматик (V в.н.е.).

133

„…Videsne quis venit…“ (лат.) — виждаш ли кой иде?

134

„…Video et gaudeo…“ (лат.) — виждам и се радвам.

135

Quare (лат.) — защо?

136

Honorificabilitudinitatibus (лат.) — изкуствено съставена дълга безсмислена дума.

137

Pueritia (лат.) — детинщина.

138

Quis? Quis? (лат.) — Какво? Какво?

139

Manu cita (лат.) — на бърза ръка.

140

Caput (лат.) — глава.

141

Praeambula (лат.) — отминавай!

142

Sans question (фр.) — безспорно.

143

„Деветимата херои“ — общо название, което включвало най-прочутите по Шекспирово време герои от библията, древността и рицарското Средновековие.

144

Исус Навин (библ.) — вожд на евреите, съборил според легендата със звука на тръбите си стените на града Йерихон и спрял слънцето, за да доведе до победа една от битките си.

145

Юда Макавей — вожд на евреите (II в. пр.н.е.), известен с военните си победи.

146

Помпей Велики — Кней Помпей, прочут римски пълководец (107–48 г. пр.н.е.).

147

Херкулес — главен герой от гръцката митология, извършил 12 подвига като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.

148

„…удушването на една змия…“ (мит.) — според легендата Херкулес удушил в люлката си двете змии, изпратени му от Хера.

149

Via! (итал. ) — Хайде!

150

Свети Денис — светец-покровител на Франция.

151

La fortuna della guerra (итал.) — военното щастие.

152

«…укротител конски…» — по разказа на Плутарх Александър Македонски, още млад, проявил смелост и съобразителност, като обуздал коня Буцефал; пак според него Александър си държал главата накриво, а тялото му издавало благоухание.

153

Tempore… и т.н. (лат.) — tempore — време; manus — ръка; puer — момче; exit — излизане.

154

„Искариотски…“ (библ.) — Юда от Искариот — един от учениците на Исуса, който предал своя учител за тридесет сребърника и след това, измъчван от съвестта си, се обесил на едно смокиново дърво.

155

Ахил… Хектор — Ахил — гръцки герой от Троянската война; Хектор — троянски герой, син на цар Приам.

156

Ханибал — картагенски военачалник (247–183 г. пр.н.е.), воювал дълго срещу Рим.

157

Родоски колос — едно от седемте чудеса на света: огромна бронзова статуя на Аполон, издигната през III в. пр.н.е. при входа на родоското пристанище.

158

Оригиналното название на комедията „А Midsummer Night’s Dream“ в смислов превод означава „Сън в нощта срещу Еньовден“ или „Еньовденска лудост“. Промени са извършени в имената на някои от занаятчиите-актьори. В оригинала Клина, Талашко, Кросното и Комара се наричат: Quince (Дюлята), Snug (Пасващия), Bottom (Основата или Задника) и Starveling (Мършавия).

159

Тезей (мит.) — атически герой, извършил ред подвизи, между които убиването на чудовището Минотавър и победата над войнствените амазонки. При последния подвиг според преданието в него се влюбила една от трите царици на амазонките — Хиполита, — която го последвала в Атина и станала негова жена.

160

Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.

161

Купидон (мит.) — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

162

Афродита (мит.) — гръцка богиня на любовта, представяна често придружена от целуващи се гълъби.

163

Дидона… Еней — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.

164

Селена (мит.) — гръцка богиня на Луната.

165

Пирам и Тизба — герои на трагична любовна история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий.

166

„…Хърколес…“ — вместо Херкулес.

167

«…Апулон…» — вместо Аполон.

168

„…съвсем ощавен…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.

169

Пък — нарицателно име на малки пакостливи духове от старите английски поверия.

170

Титания (мит.) — името на царицата на феите е било навярно подсказано на Шекспир от епитета, даден на Диана в „Метаморфозите“ на Овидий.

171

„…от бисер чист…“ — според английското поверие тревата растяла по-буйна и сочна там, където въртели нощните си танци феите и елфите.

172

Оберон — владетел на духовете, царуващ на Изток — познат от френския средновековен роман „Юон дьо Бордо“.

173

Коридон… Филида — традиционни имена на влюбени овчар и овчарка от гръцката, а после и от средновековната пасторална поезия.

174

Перигуна (мит.) — любовница на Тезей, дъщеря на убития от него разбойник Синис.

175

Аглая (мит.) — друга възлюбена на Тезей, заради която той оставил на остров Наксос предишната си любима Ариадна.

176

Ариадна (мит.) — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла.

177

Антиопа (мит.) — друга царица на амазонките. След смъртта на Хиполита тя станала любима на Тезей, но той я убил, защото се противопоставила на женитбата му с Федра, сестра на критския владетел.

178

„…откак започна истинското лято…“ — дългият пасаж, който следва, е описание на стихийните бедствия в Англия през 1594 г., които били считани за божие наказание.

179

„…пясъка Нептунов…“ (мит.) — Нептун, римски бог на моретата. „Пясък Нептунов“ — морски бряг.

180

„…от кристалната си сфера…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижнитезвезди“.

181

„…дивната весталка…“ — весталки били наричани девствените жрици на Веста, римската богиня на домашното огнище; в случая вероятно се прави ласкателен намек за Елисавета — кралицата-девственица, и за някаква галантна история, случила се на едно дворцово празненство през 1575 г.

182

Левиатан (библ.) — Левиатанът е огромно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов; навярно фантазийно преображение на кита.

183

Дафне (мит.) — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво.

184

„…Пролог…“ — така се наричал по Шекспирово време и актьорът, който е произнасял пролога на пиесите.

185

„…с наръч тръни и фенер…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.

186

«…Ниновия дроб…» — става дума за гроба на Ник, легендарния асирийски цар, който дал името си на древния град Ниневия.

187

Морфей (мит.) — гръцки бог на сънищата.

188

Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

189

„…Афродитино светило…“ — планетата Венера, Вечерницата.

190

„…алпийски сняг…“ — в оригинала е „таврийски сняг“. Тавр — планинска верига в Мала Азия.

191

„…негърко…“ — обида, свързана с тъмния тен на Хермия.

192

Ахерон (мит.) — река, която течела през подземното царство на древните гърци, а също и през ада на Средновековието.

193

„…драконите черни на нощта…“ (мит.) — в древността Нощта е била представяна на колесница, теглена от черни дракони.

194

„…звездата на Аврора…“ — Аврора се наричала римската богиня на утринната зора: „Звезда на Аврора“ — Зорница, планетата Венера.

195

Кадм (мит.) — герой на беотийските митове; легендарен основател на Тива.

196

„…Мина Валентиновден…“ — според старото английско поверие птичките започвали да вият гнездата си в деня на свети Валентин — 14 февруари.

197

Кентаври (мит.) — Кентаврите били победени от враждебното им племе на лапитите с помощта на Херкулес и на Тезей.

198

„…Вакханките…“ (мит.) — вакханки се наричали жените, участвуващи във вакханалиите, т.е. Празненствата в чест на гръцкия бог на виното и плодородието Вакх (Дионисий). Според преданието те разкъсали тракийския певец Орфей, защото отказал да се присъедини към техните оргии.

199

„…Оплакване на музите… бедност…“ (мит.) — музите били богини на изкуствата при древните гърци. Тук има намек за една поема на английския поет Едмънд Спенсър (1552 — 1599) и същевременно за безрадостното положение на хората на науката и изкуствата по Шекспирово време.

200

„…Лимонандър… Хетера…“ — става дума за Леандър и Херо. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), влюбен в жрицата на Афродита, Херо, всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, с любимата си, и накрая загинал във вълните, защото вятърът угасил огъня, който тя палела за него; Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

201

„…Цефал… Прокрида…“ — легендарни съпрузи, които от ревност се довели взаимно до измяна.

202

„…човекът, който обитава там…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.

203

«…О, парки три…» (мит.) — трите парки били в римската религия богини на човешката участ: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

204

Бергамски танц — жив народен танц от Северна Италия.

205

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове, понякога отъждествявана със Селена.

206

Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел.