Том 2. Комедии

1

В оригинала изпитанието се състои в това, че женихът трябва да прекара нощта в леглото на възлюбената, без да заспи, но редовно бива упояван с приспивателни.

2

Първоначалното значение на думата clown е „селяндур, тъпак“.

3

Някои критици смятат, че Орландо все пак познава Розалинда в мъжките й дрехи, но поддържа играта, защото му е забавна. Това не само противоречи на много ясните му думи в началото на последната сцена, но и на цялата техника на Шекспир, който никога не оставя нещата, важни за фабулата, само да се четат между редовете.

4

Галеони — вид тежки товарни платноходни кораби, които пренасяли руда от Западните Индий към Испания.

5

Янус (митол.) — римски бог на входовете и изходите, а също и на времето. Изобразяван с две лица — весело и тъжно, гледащи в противоположни посоки.

6

Нестор — гръцки вожд от Троянската война, чието име е станало синоним на умъдрена от опита старост.

7

„…черния ми дроб…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за едно от вместилищата на страстите и смелостта.

8

„Не назовавай ближния глупец…“ — перифраза на евангелския текст: „Но който рече на брат си «глупец», той ще гори в адския огън.“

9

„…Катоновата дъщеря“ — Марк Порций Катон, римски общественик (95–46 г. пр.н.е.), е бил пример на стоическа твърдост и висока принципност; той се самоубил след победата на Цезар над републиканската армия, „за да не надживее свободата“. Дъщеря му Порция, жена на Юний Брут, един от убийците на Цезар, също тъй се самоубила след смъртта на съпруга си, като според преданието погълнала шепа жар.

10

Колхида; Язоновци (митол.) — според легендата Колхида — в днешна Западна Грузия — била в древността владение на цар Еет; тук в една свещена гора висяло, пазено от дракон, чудодейното Златно руно. Гръцкият герой Язон предприел на кораба „Арго“ експедиция към Колхида и с помощта на Еетовата дъщеря, вълшебницата Медея, която се влюбила в него, успял да завладее руното.

11

Нериса — от италианското nericcia — „черничка, мургавичка“.

12

Пфалцграф — германска феодална титла (от pfalz — palatium — палат).

13

Хераклит — гръцки философ, роден в Ефес (500 г. пр.н.е.); материалист от Йонийската школа; по Шекспирово време известен и с това, че уж бил имал меланхоличен характер.

14

„…и обноските — откъдето му е паднало…“ — намек за страстта към всичко чуждестранно у младите английски дворяни от Шекспирово време, противоречаща с бедността на езиковите им познания.

15

„…и той за една…“ — политически намек за противоречията между Англия и Шотландия по Шекспирово време и за поведението на Франция, която обещавала подкрепа на Шотландия.

16

Сивила; Диана (митол.) — Сивила — нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочута от тях била според легендата кумейската Сивила (от гр. Куме в Южна Италия), която доживяла до седемстотин-годишна възраст; Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

17

Риалто — площад във Венеция — на времето средище на търговския живот.

18

„…заключил със заклинания бесовете…“ — намек за един текст от евангелието, в който се разказва за това как Исус изгонил дявола от двамина, обладани от него, и го отпратил с едно стадо свине.

19

Митар (библ.) — събирач на данъци в древна Юдея. Евангелието разказва как Исус защитил митаря от презиращите го учени и фарисеи.

20

„…за глезена един път да го пипна…“ — професионален термин на борците от Шекспирово време.

21

Яков (библ.) — един от праотците на еврейското племе; син на Исак.

22

„…яловото злато…“ — отзвук от Аристотеловия текст, казващ, че златото — за разлика от живите същества — не можело да се плоди.

23

Фунт — английска мярка за тегло — около половин килограм.

24

„…Праотче Аврааме…“ (библ.) — Авраам — първият от патриарсите на евреите, родоначалник на племето.

25

„…тъмната ливрея…“ — става дума за мургавата кожа на мароканския принц.

26

Феб (митол.) — друго име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология — бог на слънцето и изкуствата.

27

Сюлейман Великолепни (ист.) — Сюлейман II (1495–1566 г.) — турски султан, при когото Отоманската империя достигнала най-голямото си могъщество, завоевател на Сърбия и Унгария.

28

Лихас (митол.) — роб на Херкулес, прочутия герой от гръцката митология. Херкулес го хвърлил в морето, защото от неговите ръце получил ризата, пропита с отровната кръв на кентавъра Нес, която му донесла смъртта.

29

Алкид (митол.) — т.е. „от Алкеевия род“ — става дума за Херкулес, който бил осиновен от таванския цар Амфитрион, син на Алкей.

30

Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

31

Гобо — от италианското gobbo — гърбав; име, заимствано от италианската комедия.

32

Трите парки (митол.) — богини на човешката участ в римската религия: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

33

„…очи, прикрил под шапката си…“ — по Шекспирово време знатните обядвали с шапки на главата.

34

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

35

„…сънувах снощи злато…“ — според поверието на времето злато, видяно насън, било знак за предстоящо нещастие.

36

„…от Агариното племе…“ (библ.) — Агар е била египтянка, робиня на Авраама. Тя добила от него син, Исмаил, и жената на Авраама, Сара, прогонила майката и детето, от което произлязло враждебното на евреите исмаилтянско племе.

37

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

38

Кивот (гр.) — богато украсен дървен ковчег за пазене на скрижали или свети мощи.

39

Дож — държавен глава на Венецианската република.

40

Гудуински плитчини — пясъчни плитчини в устието на Темза, където често са ставали корабокрушения.

41

Тюркоаз — в миналото се е смятало, че тюркоазът притежава вълшебни свойства, между които и това да изглажда семейните конфликти, и затова е бил чест сватбен подарък.

42

„…морското чудовище…“ (митол.) — един от подвизите на Херкулес е спасяването на дъщерята на троянския цар Лаомедонт, Хезиона, която трябвало да бъде хвърлена за храна на едно морско чудовище, за да бъде умилостивен богът на моретата Посейдон. Хероят извършил този подвиг, за да получи прочутите коне на Лаомедонт.

43

Марс (митол.) — римски бог на войната, съответстващ на гръцкия Арес. Изобразяван като силен мъж в бойни доспехи.

44

Мидас (митол.) — цар на Фригия, когото Дионисий надарил със способността да превръща в злато всичко, до което се докосвал. Мидас щял да умре от глад, защото и храната му се превръщала в скъпия метал, ако Дионисий не си бил взел обратно дара.

45

„…края берберийски…“ — Берберия — или Варвария — е била наричана по Шекспирово време частта на Африка, граничеща със западната част на Средиземно море.

46

Сцила, Харибда (митол.) — имена на две чудовища, които обитавали двете страни на тесния морски пролив, през който Одисей едва успял да преведе кораба си; поетичен образ на скалите и водовъртежите, които правели Месинския пролив — между Калабрия и Сицилия — опасен за мореплавателите от древността.

47

„…в човешките тела да се преселват…“ — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

48

„…обесен за разкъсване на хора…“ — в Средновековието са бивали осъждани на смърт не само хората, но и зверовете, извършили „човекоубийство“.

49

Даниил (библ.) — един от четиримата библейски пророци, наречен „божи съдник“. Проявил още като юноша своята справедливост и съдийска способност.

50

Варава (библ.) — разбойник, осъден да бъде разпънат на кръст и после помилван — вместо Исус — по желанието на евреите.

51

Троил, Кресида — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

52

Тизба, Пирам — герои на трагична любовна история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий и използвана пародично от Шекспир в „Сън в лятна нощ“. Пирам и Тизба били деца на две враждуващи вавилонски семейства. През дупчица в зида, делящ двата дома, те си уговорили нощна среща в полето. Пристигнала първа, Тизба била подгонена от лъв и се спасила, но изпуснала окървавеното си було. Пристигнал по-късно, Пирам намерил булото и като решил, че любимата му е станала жертва на звяра, се самоубил. Завърнала се, Тизба открила трупа му и също се убила с неговия меч.

53

Дидона (митол.) — легендарна основателка на Картаген; тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и когато той я изоставил, се хвърлила в горяща клада.

54

Медея (митол.) — най-известната вълшебница от древногръцките легенди. В пасажа става дума за чудодейните треви, с които тя подмладила Езон, бащата на мъжа й Язон.

55

„…издава собствен звук…“ и т.н. — картина, свързана с учението на питагорейците за хармонията на небесните сфери. Според това учение светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени подвижните звезди и които от своя страна били включени в обхващащата цялата вселена сфера на неподвижните звезди. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

56

„…Ендимионовото ложе…“ (митол.) — красивият овчар Ендимион бил осъден от Зевса, ревнуващ Юнона, на вечен сън. Диана, влюбена в него, го отнесла в една планинска пещера, където го посещавала нощем, за да го целува в съня му.

57

Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

58

Аргус (митол.) — стоок великан от гръцката митология, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.

59

Манна (библ.) — храна, която бог пратил от небето на еврейското племе, когато то минавало през пустинята на път от Египет към Обетованата земя.

60

Оригиналното название на комедията „The Merry Wives of Windsor“ означава буквално „Веселите уиндзорски съпруги“. Плиткоу се нарича в оригинала „Shallow“ (плитък, повърхностен, празен); с „Хаплю“ е преведено името „Slender“ (хилав, слабоумен); оригиналното име на мистрис Скокли е „Quickly“ (бързо, пъргаво, живо). У Шекспир фамилното име на Форт е Ford — изменението се наложи заради игрословицата в текста — вж. бел. 37.

61

Звездната палата — върховен углавен съд, учреден през XVI в. Наречен тъй, защото таванът на заседателната му зала бил украсен със звезди.

62

„…задължителен coram…“ (непр. лат.) — израз, означаващ член на задължителния състав — quorum — на съда. Съдията е слаб в латинския.

63

„…Custalorum…“ (непр. лат.) — съкращение от custos rotulorum — пазител на свитъците.

64

„…Pustulorum…“ (непр. лат.) — „на пъпките“ — от pustula — пъпка, цирей. Хаплю също показва своето незнание на латинския език.

65

Armigero (итал.) — носител на оръжие, а също и на герб. Невисока дворянска титла.

66

„…пълхи…“ — отец Евънс е роден в областта Уелс и говори английски като чужденец — неправилно и с характерно произношение. Уелците са народност от келтската езикова група, населяваща Уелския полуостров в Западна Англия, който едва през 1536 г. бил присъединен към английската корона.

67

„…да го кръстосам с друг…“ — при дворянските женитби гербовете на двата сродяващи се рода давали по две от четирите си полета, които се разполагали на кръст в герба на новото семейство.

68

„…Съветът…“ — става дума за Кралския съвет, който заседавал в Звездната палата.

69

Котсуълд — Котсуълдските хълмове в графство Глостър били по Шекспирово време център на игри и състезания.

70

Ним — име, произлизащо от средноанглийското „nimen“ — грабя, крада.

71

Пистол — име, означаващо „пищов“, но свързано може би и с „pistole“ — испанска златна монета.

72

Pauca verba (лат.) — малко думи; без много приказки!

73

„…бенбърийско сирене…“ — градецът Бенбъри — близо до Оксфорд — бил известен със своето сухо сирене; тук се прави намек за хилавостта на Хаплю.

74

„…Мефистофеле безочлив…“ — реплика, напомняща за драмата „Доктор Фауст“ на Шекспировия съвременник Кристофър Марлоу. Пистол говори винаги в гръмки стихове, които пародират стила на английската трагедия от XVI век.

75

„…афектът…“ — в оригинала „хумор“ (от лат. humor — течност). Тази дума е лайтмотив в репликите на Ним: по Шекспирово време теорията за четирите телесни течности, чието съотношение у всеки човек давало неговия темперамент, била много на мода и думата „хумор“ се употребявала с нужда и без нужда в смисъл на хрумване, настроение, каприз. Не е изключено също честата употреба на тази дума от страна на Ним да иронизира „комедията на хуморите“, т.е. на характерите, която е била създадена от съвременника на Шекспир Бен Джонсън. Вж. [[10254|предговора]].

76

Videlicet (лат.) — именно.

77

„…борбите на мечки с кучета…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение. Недалеч от театър „Глобус“, в който се играели Шекспировите пиеси, се намирала арената, на която показвали прочутата мечка Секерсън.

78

Гвиана — област в Южна Америка; намек за разказите на завоевателя сър Уолтър Райли, описващи неговите пътувания към Новия свят.

79

„…Източната Индия… …Западната Индия…“ — „Източна Индия“ се наричала по Шекспирово време днешна Индия, а „Западна Индия“ — източният бряг на американския континент с принадлежащите към него острови.

80

Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

81

„…фригийски турчин…“ — Фригия наричали по Шекспирово време една област в Мала Азия.

82

Марс (митол.) — римски бог на войната, съответстващ на гръцкия Арес. Изобразяван като силен мъж в бойни доспехи.

83

„…Ma foi, il fait fort chaud. Je m’en vais a la Cour… la grande affaire.“ (фр.) — Бога ми, страшна жега!… Отивам в Двора… Там стават важни неща.

84

„Oui, mettez-le dans mon… Depechez-vous!“ (фр.) — Да, сложи я в моя… Побързай!

85

„…Qu’ai-j’oublie?“ (фр.) — Какво съм забравил?

86

„…Au diable!… Larron!…“ (фр.) — По дявола!… Крадец!

87

„…baille moi…“ (ст. фр.) — Донеси ми!

88

„…Parbleu…“ (фр.) — Бога ми!

89

Херес — силно испанско вино.

90

…Ирода му юдейски… ( библ. ) — юдейският цар Ирод бил представян в театралните мистерии на Средновековието като тиран, пълен с пороци, между които било и сладострастието.

91

Пелион (митол.) — планина в Тесалия. Според гръцката легенда племето на великаните, наречени гиганти, в борбата си с боговете решило да пренесе Пелион върху планината Оса, за да достигне по тях Олимп; боговете обаче успели да отблъснат нападението и погребали гигантите под струпаните от тях планини.

92

Абордаж — термин от морската война и пиратството: прехвърляне на бойци от своя кораб върху вражеския.

93

Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

94

„…китайски лъжец…“ — в епохата на Възраждането покрай фантастичните разкази на европейските пътешественици самите обитатели на Далечния изток несправедливо се сдобили със славата на лъжци.

95

„…Темиде…“ (митол.) — Темида е гръцката богиня на правосъдието. Тук Хазаинът на „При Жартиерата“ употребява името й в мъжки род.

96

„…Уелския…“ — уелците са народност от келтската езикова група, населяваща Уелския полуостров в Западна Англия, който едва през 1536 г. бил присъединен към английската корона.

97

„…Брод…“ — в оригинала има игрословица, противопоставяща истинското име на персонажа (Ford — англ. брод) и измисленото (Brook — англ. поток). В превода истинското име бе леко изменено, а измисленото заменено с друго, близко по звучене, за да се получи смисловото противопоставяне на „форт“ и „брод“.

98

Пасадо, стокадо (исп.) — термини от фехтовката, която по Шекспирово време била новост в Англия. Преди това двубоят се водел там с мечове и щитове.

99

Пени — дребна английска монета, равна на 1/12 част от шилинга.

100

„…едно остро ножче и една добра навалица…“ — намек за техниката на уличните крадци: парите по времето на Шекспир се носели не в джоб, а в торбички, окачени на кръста.

101

„…когато дворът се премества в Уиндзор…“ — Уиндзорският замък — на 30 км. западно от Лондон, на десния бряг на Темза — бил лятна резиденция на английските крале.

102

мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

103

Меркурий (митол.) — римски бог на търговците и крадците (Хермес у гърците), тук споменат в качеството му на вестител на боговете.

104

Епикуреец — човек, които се стреми към чувствените наслади — понятие, неправилно свързано с учението на гръцкия философ-материалист Епикур (341–270 г.пр.н.е.).

105

„…финтите, волтите, гарда ти, дистанса ти; реверса ти…“ — термини от фехтовката.

106

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

107

„…Ескулапе? Галене?…“ — Ескулап (митол.) бил бог на медицината в древния Рим; Гален (ист.) — прочут лекар грък, живял главно в Рим.

108

Visage (фр.) — лице.

109

„…Хекторе Ахейски…“ (митол.) — Хектор — герой от Омировата „Илиада“, бил син на троянския цар Приам и тук по грешка на Хазаина е наречен „Ахейски“.

110

„…des lords, des comtes, des gentils-hommes!“ (фр.) — лордове, графове, благородници.

111

„…Покрай потока…“ — в текста на песента, която си напява изплашеният свещеник, се смесват една популярна балада, едно изопачено стихотворение на Кристофър Марлоу и един цитат от 137-ия Давидов псалм.

112

„…Хибократ…“ — погрешно произношение на името на Хипократ — велик древногръцки лекар, роден на остров Кос (V в. пр.н.е.).

113

Макиавели — Николо Макиавели — италиански политик и писател (1469–1527). Незаслужено неговото име е станало нарицателно, с което се означава човек, който не подбира средства за постигане на целите си.

114

Imbeciles (фр.) — глупаци.

115

„…пред една дама…“ — според обичая на времето пажовете вървели пред дамите и зад кавалерите.

116

„…разбойници като оня Пойнс…“ — реплика, припомняща по-ранната драма на Шекспир „Хенри IV“, в която споменатият Пойнс, Бардолф и Пистол, предводителствани от Фалстаф, образуват веселата компания на младия принц-наследник.

117

„…Спечелих ли те, мой небесен бисер?…“ — стих от сбирката сонети „Астрофел и Стела“ на Шекспировия съвременник Филип Сидни.

118

…на тримачтов кораб… — подигравателен намек за екстравагантните дамски фризури, излезли на мода по това време на открития и пътешествия.

119

Етна — вулкан в Сицилия.

120

Nomina appellativa (лат.) — съществителни нарицателни.

121

Sancta simp1icitas (лат.) — свещена простота.

122

Hic, haec, hoc (лат.) — този, тази, това.

123

Qui, quae, quod (лат.) — който, която, което.

124

„…дебелана от Брейнфорд…“ — известна кръчмарка, чието име се споменава често в литературата на времето.

125

Итън — градче в Уиндзор, на левия бряг на Темза.

126

„…трима фаустовци…“ — нов намек за драмата „Доктор Фауст“ от Марлоу.

127

Рединг, Мейдънхед, Колбрук — селища в околностите на Уиндзор.

128

„…preparation… Allemagne…“ (фр.) — подготовка… Германия.

129

„… Голиат… совалка…“ (библ.) — Голиат е огромният филистимянски воин, който извикал на двубой най-силните от евреите и бил убит от юношата Давид; за него се казва, че копието му било дебело като кросно; совалка — парафраза на пасаж от книгата на Йов: „Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача.“

130

„…се превърна в бик…“ (митол.) — Зевс — върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.

131

„…за да обладаеш Леда…“ (митол.) — Зевс съблазнил дъщерята на етолийския цар Тестий — Леда, като й се явил в образа на лебед.

132

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

133

Пък (или Хобгоблин) — нарицателно име на малките пакостливи духове от старите английски поверия. Използван от Шекспир в „Сън в лятна нощ“.

134

„…Ордена…“ — става дума за Ордена на жартиерата, върховен орден на английската аристокрация, чиито церемонии се извършвали в Уиндзорския замък. С него е свързано и названието на хана от пиесата.

135

Honi soit qui mal y pense (фр.) — „Тежко томува, който зло ни мисли“ — девиз на носителите на Ордена на жартиерата — мото на днешния английски герб. Самият орден представлявал синя лента, която се затягала със златна тока под лявото коляно.

136

„…планински пръч…“ — в очите на столичната аристокрация от Шекспирово време уелсците са били изостанали планинци-животновъди.

137

Праведния Йов (библ.) — образец на дълбоко вярващ човек от еврейската история. Бог позволил на Сатаната да го изпита: Йов загубил всичко, което имал, и заболял от страшна язва, но останал твърд във вярата си, макар жена му да го съветвала да се отрече от своя бог.

138

„…un garçon, un…“ (фр.) — едно момче, едно…

139

Оригиналното название на комедията е „Much Ado About Nothing“. Името на Киселица е в оригинала Verges — народно произношение на Verjuice (кисел плодов сок).

140

„…петте му умствени способности…“ — за такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.

141

„…учителка за папагали…“ — намек за любителите на груби шеги, които обучавали папагалите си да произнасят ругателства.

142

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

143

Вулкан (митол.) — римски бог на огъня и на ковашкото изкуство, съответстващ на гръцкия Хефес. Изобразяван като силен ковач с чук или клещи в ръка.

144

„…нещо ще му я надигне отвътре…“ — намек за рогата, които заплашват всеки съпруг.

145

„…като злодея от приказката…“ — става дума за една средновековна английска приказка, в която злодеят отрича ужасното убийство, което е извършил.

146

„…но да позволя… на невидим ремък…“ — т.е. да признавам пред всички, че съм мамен мъж или да крия позора си.

147

„…като котка в кошница…“ — изглежда, че по Шекспирово време за мишена при състезанията по стрелба с лък е служела котка, затворена в клетка.

148

Адам Бел, Робин Худ — прочути волни горски разбойници и стрелци от XII в., възпети в английския фолклор.

149

„…И дивий бик привиква на ярема…“ — цитат от „Испанската трагедия“ — популярна драма от Шекспировия съвременник Томас Кид.

150

„…гнездо на любовта… Венеция…“ — Венеция се славела по Шекспирово време със свободните си нрави.

151

„…любящия ви Бенедикт…“ — двете реплики на Клавдио и Дон Педро пародират изящен завършек на любовно писмо.

152

„…мрачния знак на Сатурна…“ — според астрологическите представи родените под знака на планетата Сатурн имат меланхоличен темперамент.

153

Борачио — този помощник на Дон Хуан води името си от испанското „borracho“ — пияница.

154

„…да окадя къщата с благовония…“ — каденето на стаите с ароматни вещества замествало истинската хигиена в Англия от XVI в.

155

„…развеждали маймуни на оня свят…“ — според старата английска поговорка неомъжените жени били осъдени да отглеждат в ада маймуни.

156

„…шепа високомерна земя… бучка самомнителна глина…“ — според Стария завет Бог сътворил Адама от глина.

157

Жига, павана, галярда — танци, популярни по Шекспирово време.

158

Ярд — английска мярка за дължина, малко по-малка от метъра.

159

Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.

160

„…суха, суха…“ — за Шекспировите съвременници сухата ръка била признак на слаб мъжки темперамент.

161

„…Стоте весели случки“ — английска сбирка с анекдоти от началото на XVI в.

162

„…златна верига на лихвар…“ — богатите граждани в Европа от времето на Възраждането носели на шията си масивни златни огърлици.

163

„…градината… до грехопадението…“ (библ.) — т.е. едемът, земният рай.

164

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

165

Ата (митол.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

166

Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

167

„…свещеника Йоан…“ — легендарен владетел на християнско царство в Далечния изток или в Североизточна Африка.

168

„…великия Хан…“ — в случая става дума за великия хан на монголите или за китайския император.

169

Пигмеи — пигмеите били за Шекспировите съвременници легендарен народ от джуджета, които имали своя държава в сърцето на Африка.

170

Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

171

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

172

„…Аморозо…“ — от италианското „amoroso“ — любовен, любовник.

173

Хектор — герой от Омировата „Илиада“, бил син на троянския цар Приам.

174

„…да има червей…“ — по Шекспирово време се смятало, че зъбите могат да червясват.

175

Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

176

„…Фъртуна…“ — става дума за Фортуна. Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

177

„…фараоновите войници… Вааловите жреци…“ — Ваал или Бел е бил главен бог на вавилонците. В случая неговите жреци и фараоновите войници са изобразени в библейски сцени.

178

„…гащите му…“ — в Средновековието и Ренесанса героите от древните митове били често представяни в съвременно облекло.

179

„…Любовен лек…“ — в оригинала „Light of o’love“, популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Двамата веронци“ (I д., 2 сц.).

180

Tabula rasa (лат.) — изтрита плоча. Става дума за покритите с восък плочи, на които са пишели древните. Изразът се употребява в смисъл на бяла страница — ум, свободен от всякакви предубеждения или познания.

181

Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

182

Венера (митол.) — римска богиня на съпружеската любов, произхождаща от Афродита, богиня на любовта и красотата при гърците.

183

Херо — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

184

„…И съзря го бог, че се криеше в градината…“ (библ.) — цитат от Стария завет, свързан с грехопадението на Адам. В случая намек за шегата, изиграна на Бенедикт в парка.

185

„…Троил, който… сводник…“ — става дума за Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас. Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

186

«…Богиньо на нощта…» (митол.) — химнът е отправен към Диана.

187

Европа — Зевс, върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.

188

Оригиналното название на комедията е „As You like It“. Точилко се нарича в оригинала Touchstone (пробен камък) — дума, с която се означавал особен минерален прах, използван за установяване качеството на златните сплави; в преносен смисъл: мерило, критерий.

189

Корона — стара английска монета, равна на четвърт фут.

190

„…като блудния син…“ (библ.) — намек за известната притча от Новия завет.

191

„…Арденската гора…“ — пространна гориста област в Североизточна Франция. Но може би Шекспир е мислил и за Арденската гора в родното му графство Уорик.

192

Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

193

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

194

„…Юнонините лебеди…“ (митол.) — Юнона е била римска богиня на плодородието и покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците. Лебедите са били свързани с нейния култ, тъй като живеели на двойки до смърт.

195

Ганимед (митол.) — красиво момченце от царски произход, което Зевс — превърнал се в орел — грабнал от земята и отнесъл на Олимп, за да го направи свой виночерпец.

196

„…Адамовото бреме…“ (библ.) — става дума за тежкия живот на земята, на който бог — след грехопадението — осъдил Адам и Ева и човешкия род, който трябвало да произлезе от тях.

197

„…жабата… камък…“ — според едно средновековно поверие в главата на краставата жаба се образувало камъче, което притежавало вълшебни свойства.

198

„…в одежди кадифени…“ — намек за облеклото на придворните от Шекспирово време.

199

„…Тоз горе… врани…“ (библ.) — перифраза на евангелския текст, според който бог хранел враните и не забравял врабците.

200

«…дукдам-букдам…» — безсмислени думи, използвани заради римата от импровизиращия Жак.

201

„…планетите ще зазвучат фалшиво…“ — картина, свързана с учението на питагорейците за хармонията на небесните сфери. Според това учение светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени подвижните звезди и които от своя страна били включени в обхващащата цялата вселена сфера на неподвижните звезди. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

202

Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

203

Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

204

Елена — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Тя била открадната от Парис, син на троянския цар Приам, и това станало причина — според легендата — за избухването на Троянската война, възпята в «Илиадата» на Омир.

205

Клеопатра — последна царица на Египет, известна с красотата си. Тя станала жена на римския пълководец Марк Антоний и след като той бил надвит от другия претендент за господство над Рим, Октавиан, се самоубила заедно с мъжа си.

206

Аталанта (митол.) — гръцка царска дъщеря, прочута с бързия си бяг, която предлагала на всеки, който я искал за жена, да се състезава с нея, като условието било: при успех — ръката й, при неуспех — смърт.

207

„…Питагоровото учение…“ — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

208

„…с римувани заклинания…“ — подигравателен намек за ирландските магьосници, които уж умеели с римувани формули и свирня на гайда да измъкват мишките и плъховете от дупките им.

209

Гаргантюа — великан с огромна уста и чудовищен апетит герой на сатиричния роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ от френския писател Франсоа Рабле (1495–1553).

210

Катехизис — изложение на християнското учение във форма на въпроси и отговори.

211

„…дъбът на Зевс…“ (митол.) — дъбът в античния свят бил смятан за свещено дърво на върховния гръцки бог.

212

„…надписчета за пръстени…“ — по венчалните пръстени от Шекспирово време често бивали гравирани сентенции, стихове, поговорки.

213

„…от покривките за легло…“ — намек за модните по ренесансово време завеси и покривки, върху които били рисувани човешки фигури с мъдри надписи, излизащи от устата им.

214

„…го тресе всеки ден…“ — т.е. по-лоша е от другата малария, която разтриса болния през един или два дни.

215

„…на третия брат наследството“ — съгласно принципа на майората, който бил в сила по Шекспирово време, всички наследствени имения и доходите от тях се получавали от първородния син; другите синове не получавали нищо.

216

„…Овидий… сред варварите…“ — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.), римски поет, умрял като изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа.

217

Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.

218

„…голяма сметка в малка кръчма…“ — може би намек за смъртта на Шекспировия съвременник, драматурга Кристофър Марлоу (1564–1593), който бил убит в една кръчма при неизяснени обстоятелства, изглежда, по нареждане от високо място.

219

„…соколът — звънче…“ — на крака на обучените за лов соколи завързвали звънче, за да могат ловците да ги намират по-лесно, когато се загубели.

220

Юда (библ.) — Юда от Искариот — един от учениците на Исус, който предал учителя си за тридесет сребърника, като се приближил до него и го целунал, като с това го посочил на стражите. Изобразяван обикновено с червена брада.

221

Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

222

„…очи от въглен…“ — изброените черти на брюнетката имат в случая отрицателно значение, тъй като по Шекспирово време русите жени били смятани в Англия за по-хубави от мургавите.

223

„Кога е имало… първа среща?“ — цитат из поемата „Херо и Леандър“ от Марлоу, към когото е и обръщението „Овчарю мъртъв“.

224

„…че сте стъпвали в гондола…“ — т.е. „че сте били в чужбина“.

225

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

226

Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

227

Леандър — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

228

„…синче на Венера…“ (митол.) — става дума за Купидон.

229

Феникс (митол.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

230

„…етиопски грубости…“ — в смисъл на черни, зли.

231

„…езически философ…“ — по всяка вероятност намек за гръцкия баснописец Езоп (VI в. пр.н.е.) и за неговата басня за лисицата и гроздето.

232

„дойдох, видях, победих“ — „Veni, vidi, vici“ (лат.) — лаконично съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.) известил на римския Сенат за една от своите победи.

233

„…по специална книга…“ — става дума, изглежда, за трактата „За честта и споровете по нея“, написан от италианеца Винченцо Савиоло и преведен на английски през 1595 г. Цялата тирада на шута представлява подигравка с етикета на аристократичните дуели.

234

Хименей (митол.) — бог на брака у гърците и римляните; изобразяван като момък, украсен с цветни венци и държащ факел.

235

Оригиналното название на комедията — „Twelfth Night, or What You Will“ — „Дванайсета нощ, или Каквото щете“ — е свързано с дванайсетата нощ след Коледа, която бележела края на зимните празници и се празнувала по Шекспирово време с буйно веселие. Презимето на сър Тоби е в оригинала Belch, което значи уригване; а това на сър Андрю — Aguecheek, означаващо трескава, т.е. бледа буза.

236

Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

237

Купидон (Амур) (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

238

„…сърце, чер дроб и мозък…“ — органи, смятани по Шекспирово време за вместилище — съответно на чувствата, любовната страст и разсъдъка.

239

Илирия — с това название била означавана тази област на Балканския полуостров, която се намира непосредствено на изток от Адриатическо море, т.е. днешна Далмация и Албания. Тук това име е дадено на въображаема държава.

240

Елизий (митол.) — или Елисейски полета — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си са попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

241

Арион — гръцки поет и музикант (VII в. пр.н.е.), за когото легендата разказва, че при едно негово пътуване по море моряците се сговорили да го убият, за да го ограбят, но той измолил от тях да изпее една последна песен, която била тъй сладка, че когато след нея певецът се хвърлил в морето, един делфин, очарован от изкуството му, го изнесъл на гърба си до брега.

242

Евнух-певец — скопците били ценени в миналото като певци-изпълнители на дискантови партии.

243

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

244

„…чаша канарско…“ — силното вино от Канарските острови се ценяло високо в Англия от Елизабетино време.

245

„…борби на мечки с кучета…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение. Недалеч от театър „Глобус“, в който се играели Шекспировите пиеси, се намирала арената, на която показвали прочутата мечка Секерсън.

246

Галярда, жига, куранта — танц, популярен по Шекспирово време.

247

„…зодията на Телеца…“ — според астрологическите представи на епохата звездите оказвали влияние върху отделните части на човешкото тяло.

248

Квинапалус — измислено име.

249

Малволио — името на домоуправителя произлиза от италианското mala voglia — злонамереност.

250

Меркурий (митол.) — римски бог на търговците и крадците (Хермес у гърците).

251

„…като стълб пред съдийски дом…“ — пред входа на помещението, в което заседавал окръжният съдия по Шекспирово време, обикновено имало забити два стълба с пейка между тях, на която седели просителите или задържаните.

252

„…гигантка…“ — намек за дребния ръст на Мария.

253

Митилин — главен град на остров Лесбос.

254

„Diluculo sur gere“ (лат.) — пълният текст на максимата е „Diluculo surgere saluberrimum est“ — „Ставането призори е извънредно здравословно“.

255

„…от четири елемента…“ — според древните философи всичко съществуващо било образувано от четирите стихии (елементи): земя, вода, въздух и огън.

256

„…Пигрогромитус…“ и т.н. — измислени имена, навярно иронизиращи фалшивата ученост.

257

„…пенса…“ — дребна английска монета, равна на 1/12 част от шилинга.

258

Мирмидонци — гръцко племе, произхождащо от остров Егина. В Троянската война от него била съставена войската на Ахил.

259

„…златния гердан…“ — домоуправителите на знатните къщи носели на шията си златна верижка — знак на положението им в дома.

260

Пуритани (от латинското puritas — чистота) — калвинистко течение в Англия от XVI и XVII век, което в началото се развива в рамките на английската църква, а по-късно започва да се отделя организационно от нея. Пуританите проповядвали аскетизъм, деловитост, пестеливост и изобщо изразявали идеологията на буржоазията и на обуржоазилата се аристокрация в борба с феодално-абсолютисткия режим. Пуританите са били заклети врагове на театъра като зрелище, развращаващо нравите.

261

Пентезилея (митол.) — царица на амазонките, взела участие в Троянската война на страната на троянците. Името й е използвано тук шеговито във връзка с войнствеността — и може би с дребния ръст — на Мария.

262

„…залата, в която царува любовта…“ — т.е. сърцето.

263

Графиня Стрейчи — навярно злободневен намек за някакъв неравен брак, нашумял в обществото.

264

Месалин — мъжки род от името на Месалина — известната римска развратница, сестра на императора Август (VIII в.), по чиято заповед били избити мнозина знатни римляни, осъдили нейната порочност. (в оригинала е употребено по-малко познатото у нас име на прочутата библейска сладострастница Йезавел.).

265

Арбалет — средновековно оръжие: лък, снабден с приклад и с улей, насочващ стрелата.

266

Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

267

„…spiritus vini…“ (лат.) — винен спирт. Изглежда, акушерките от епохата са обичали да се почерпват след раждането на детето.

268

„…откак ги постегнаха напоследък…“ — намек за указа от 1600 година, с който са били въведени в Англия цензурни ограничения.

269

„…на сводника Пандар…“ — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

270

„Dieu vous garde… Votre serviteur“ (фр.) — „Да ви пази бог, господине. — И вас също, ваш покорен слуга“.

271

„…насъскали сте… безжалостна душа…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение.

272

Ной (библ.) — еврейски патриарх, който според преданието спасил живота върху земята от всемирния потоп; посъветван от бога, той построил голям кораб (ковчег), в който взел по една двойка от всеки животински вид.

273

Роберт Браун — основател на пуританска секта, който се борел за разделянето на църквата от държавата (към 1580 г.).

274

„…в дроба му…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за едно от вместилищата на страстите и смелостта.

275

„…с новооткритите Индии…“ — географската карта с двете Индии, тоест Източната (Азиатска) и Западната (Американска) — е била току-що отпечатана в Англия.

276

Галера — военен кораб, движен с весла, много разпространен в средните векове.

277

Римско писмо — елегантно закръглен начин за писане, смятан по-изящен от „секретарското“ писмо на Шекспировите съвременници.

278

Горгона (митол.) — женско чудовище с ужасен поглед и коси от живи змии, чието лице превръщало смъртните в камък.

279

Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

280

Унция — английска мярка за тегло (към 30 г).

281

Лета (митол.) — река на забравата, която течела в царството на мъртвите: този, който пийнел вода от нея, преставал да помни за земята и земния живот.

282

„Bonos Dies“ (лат.) — добри дни.

283

Горбодук — име на легендарен британски цар. „Отшелникът от Прага“ и неговите думи са по всяка вероятност шутовска безсмислица.

284

„…племето египетско в мъглата…“ (библ.) — за да накаже египтяните, Мойсей им пратил гъст мрак, който траял три дни.

285

Питагор — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

286

„…петте си умствени способности…“ — за такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.

287

„…със нокти подрязани бяга…“ — в оригинала Шутът се оприличава на Порока (Vice) — познат образ от средновековния театър. Порокът бил пакостник с дълги уши и дървен меч, който влизал в борба с дявола, изрязвал му ноктите и т.н., но накрая бивал победен от него и попадал в пъкъла.

288

Вулкан (митол.) — римски бог на огъня и на ковашкото изкуство, съответстващ на гръцкия Хефес. Изобразяван като силен ковач с чук или клещи в ръка.

289

Кандия — главен град на остров Крит.

290

„…египетски разбойник…“ — в романа на Хелиодор „Етиопика“ (III в.), преведен на английски език през 1569 г., се разказва между другото за разбойника Тиамис, който в бой с други разбойници, боейки се, че не ще избегне смъртта, решил да убие любимата си Хариклея, за да не попадне тя в чужди ръце.