Том 3 (Трагедии)

1

Оригиналното заглавие на трагедията е „The most lamentable Tragedy of Titus Andronicus“ — „Извънредно жалостива римска трагедия за Тит Андроник“.

Ударението в името Тамора бе пренесено от първата сричка върху втората — така звученето на името ни се виждаше по-естествено на нашия език.

2

„Защитниче на този Капитолий…“ — Става дума за върховния бог на римляните, Юпитер.

3

Стикс (мит.) — река в подземното царство, край чиито брегове според вярването на древните гърци душите на мъртвите блуждаели, докато телата им не бивали погребани.

4

„ad manes fratrum“ (лат.) — „На душите на братята.“

5

Скития — област на север от Черно море, населявана в древността от скитските племена, считани за диви и жестоки.

6

Хекуба — царица на Троя, която след смъртта на синовете си и изгарянето на града била отведена като робиня в Тракия. Тук тракийският цар Полимнестор заповядал да бъде убит най-младият й син Полидор и тя за отмъщение, привличайки го нощем с измамата за богатство, скрито сред развалините на Троя, го ослепила и убила двамата му синове.

7

„… Солоновото щастие…“ — Атинският мъдрец Солон (VII-VI в.пр.н.е) казвал: „Никой не може да бъде наречен щастлив, преди да умре“, защото само смъртта правела хората независими от превратностите на съдбата.

8

„candidatus“ (лат.) — облечен в бяло; бял „палуим“ са носели в Рим кандидатите за високи държавни длъжности.

9

„… Титановия лъч…“ (мит.) — Титан е едно от имената на гръцкия бог на слънцето Хелиос.

10

Пантеон — храм в Рим, посветен на всички богове.

11

„Cuique suum“ (лат.) — „Всекиму неговото.“

12

Фебе (мит.) — друго име на богинята на луната, Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с луната.

13

Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните.

14

„… Аякса… Лаертов син…“ (мит.) — Прочутият гръцки герой от Троянската война Аякс в припадък на гняв се самоубил и тялото му само благодарение на намесата на Одисей — сина на Лаерт — било изгорено на клада, ритуал, отказван на самоубийците.

15

Прометей (мит.) — титан, който откраднал от Олимп огъня и го дал на хората, за което бил наказан от Зевс: на Кавказката скала, към която той бил прикован с вериги, всяка сутрин долитал огромен орел и кълвял черния му дроб, който през следващата нощ се възстановявал.

16

Семирамида — легендарна царица на Асирия, прочута със сладострастието си.

17

„… знака на Вулкан…“ (мит.) — Вулкан, римски бог на огъня, покровител на ковачите, бил женен за Венера, която често му изневерявала; оттук: „знак на Вулкан“ — рога на мамен съпруг.

18

Лукреция — съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, живяла през VI в.пр.н.е. Обезчестена от сина на цар Тарквиний Секст, тя се самоубила, след като взела клетва от своя баща и от Юний Брут, че ще отмъстят за нейната смърт; нещо, което те сторили, като изгонили Тарквиний и установили римската република.

19

„… двореца на Мълвата…“ — или на Славата — в представите на древните бил изграден целият от очи, уши и езици.

20

„… Sit fas aut nefas…“, „… Per Stygia, per manes vehor…“ (лат.) — „Право или криво…“, „… Пътувам през земите на Стикс, сред душите на предците!“ — Втората фраза е цитат от трагедията „Хиполит“ на римския философ и драмописец Сенека (ок. 2–65 г.н.е.).

21

Дидона — картагенска царица, чиято любов към Еней, избягалия от опожарената Троя легендарен родоначалник на римския народ, е разказана в „Енеидата“ на римския поет Вергилий.

22

Венера… Сатурн — Според средновековните астролози планетата Венера внушавала на човеците любовното чувство, а планетата Сатурн — тягостно настроение и лоши мисли.

23

Филомела (мит.) — дъщеря на атинския владетел Пандион, която била изнасилена от Терей, тракийски цар, съпруг на сестра й Прокна. За да не бъде издаден, Терей изтръгнал езика на Филомела, но тя избродирала разказа за насилието на една завеса, която изпратила на сестра си. Прокна отмъстила на мъжа си, като убила собствения си син и подмамила Терей да яде от месото му. Узнал истината, Терей искал да убие двете сестри, но Зевс превърнал Филомела в славей, Прокна — в лястовица, а него самия — в папуняк.

24

Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с луната.

25

Актеон (мит.) — млад ловец, който съгледал в гората къпещата се Диана. Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

26

„… катранен кимериец…“ (мит.) — Според древногръцките вярвания кимерийците били народ, обитаващ „крайния запад“ — област, в която не прониквал никога слънчев лъч.

27

„… тисово дърво…“ — Тисът бил смятан по Шекспирово време за зловещо дърво, свързано с магиите и чародействата.

28

Пирам (мит.) — Пирам и Тизба са герои на трагична история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий и използвана пародично от Шекспир в „Сън в лятна нощ“. Пирам и Тизба, деца на две враждуващи семейства от Вавилон, се обикнали и си уговорили през една дупчица в зида, делящ двата дома, нощна среща в полето. Пристигнала първа, Тизба била подгонена от лъв и се спасила, но изпуснала окървавеното си було. Дошъл по-късно, Пирам видял булото й и като решил, че любимата му е станала жертва на звяра, се самоубил. Завърнала се, Тизба открила трупа му и също се убила с неговия нож. „… Овидиевите «Метаморфози»…“ — прочута поема, съставена от митологически предания, на римския поет Публий Овидий Назон (43 г.пр.н.е.-17 г.н.е.).

29

Коцит (мит.) — подземна река в ада на древните.

30

Терей (мит.) — дъщерята на атинския владетел Пандион — Филомела, била изнасилена от Терей, тракийски цар, съпруг на сестра й Прокна. За да не бъде издаден, Терей изтръгнал езика на Филомела, но тя избродирала разказа за насилието на една завеса, която изпратила на сестра си. Прокна отмъстила на мъжа си, като убила собствения си син и подмамила Терей да яде от месото му. Узнал истината, Терей искал да убие двете сестри, но Зевс превърнал Филомела в славей, Прокна — в лястовица, а него самия — в папуняк.

31

Цербер (мит.) — триглаво куче, което пазело изхода на древния ад и пускало всекиго да влезе, но никого — да излезе. Само тракийският поет Орфей успял да го приспи с песните си и да изведе от ада жена си Евридика.

32

Тарквиний — наречен Горди. Легендарен цар на Рим, с чието изгонване — ок. 510 г.пр.н.е. — било сложено начало на римската република. Лукреция — съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, живяла през VI в.пр.н.е. Обезчестена от сина на цар Тарквиний, Секст, тя се самоубила, след като взела клетва от своя баща и от Юний Брут, че ще отмъстят за нейната смърт; нещо, което те сторили, като изгонили Тарквиний и установили римската република.

33

„… Енея… как Троя изгоряла“ — Своя разказ за преживените беди Еней започнал според „Енеидата“ с думите: „Царице, ти ме караш да преживея отново неописуеми страдания!“

34

Корнелия — майка на братята Гракхи (II в.пр.н.е.), двамата доблестни римски трибуни, които тя възпитала в любов към отечеството и народа си.

35

„… Овидиевите «Метаморфози»“… — прочута поема, съставена от митологически предания, на римския поет Публий Овидий Назон (43 г.пр.н.е. — 17 г.н.е.).

36

Палада… Юпитер… Аполон (мит.) — Атина Палада е гръцка богиня на мъдростта и занаятите; Юпитер е върховният бог на римляните; Аполон е богът на светлината и изкуствата у гърците.

37

„Stuprum“ (лат.) — обезчестяване.

38

„Magni Dominator poli, tam lentus audisscelera? Tam lentus vides?“ (лат.) — „Велики владетелю на небето, тъй бавно ли чуваш престъпленията, тъй бавно ли ги виждаш?“ — цитирани свободно стихове от „Хиполит“ на Сенека.

39

Хектор — син на троянския цар Приам, един от главните герои на Омировата „Илиада“.

40

Юний Брут — легендарен освободител на Рим от игото на Тарквиниите и основател на републиката.

41

Сивила — нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочутата от тях била, според легендата, Кумейската Сивила (от гр. Куме в Южна Италия), която доживяла до седемстотингодишна възраст. Легендарните „свитъци на Сивилата“, които съдържали пророчества за съдбините на Рим, се пазели в Капитолия, но по-късно изчезнали при неизвестни обстоятелства.

42

„Jnteger vitae… nec arcu…“ (лат.) — „Който води праведен живот и е чист от престъпления, не се нуждае от мавърски копия и лък…“ — цитат от „Одите“ на римския поет Квинт Хораций Флак (65 г.-8 г.пр.н.е.).

43

Енцелад (мит.) — гигант, взел участие в бунта на титаните срещу Зевс.

44

„Terras Astraea reliquit…“ (лат.) — „Астрея напусна земята“ — стих от „Метаморфозите“ на Овидий. Астрея била богиня на справедливостта.

45

Плутон (мит.) — владетел на подземното царство на мъртвите според вярванията на древните гърци.

46

Ахерон (мит.) — река, която течала през подземното царство на мъртвите, у древните гърци.

47

Циклопи (мит.) — еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.

48

„… Ad Jovem Ad Apollinem… Ad Martem…“ (лат.) — „За Юпитер, за Аполон… за Марс…“ — адресати в случая са едновременно и боговете, и наречените на тяхно име планети.

49

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на гръцкия Хермес.

50

Сатурн (мит.) — римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно влияние върху хората.

51

Кронид (мит.) — название на Зевс (Юпитер), който бил син на бога Кронос, едно от най-древните доолимпийски божества.

52

Арес (мит.) — гръцки бог на войната, съответстващ на римския Марс.

53

Кориолан — римски военачалник (V в. пр.н.е.). Недоволен от това, че не станал консул, той се свързал с неприятелите на Рим, но уговорен от майка си, пощадил родния си град, заради което бил убит от съюзниците си. Герой на едноименната трагедия на Шекспир.

54

„… Това е бисерът, омаял взора на вашата царица“ — фраза, свързана с английската поговорка „За светлата жена черният мъж е бисер.“

55

„… Хиперионов лъч…“ (мит.) — „Хиперион“ е едно от названията на Слънцето у древните гърци.

56

Фурия (мит.) — фуриите били римски божества на отмъщението.

57

„… че и кентаврите да ни завидят…“ (мит.) — Кентаврите били легендарни същества, полухора-полуконе, които обитавали Тесалия. На сватбения пир на царя на лапитите Пирифой поканените кентаври се напили и опитали да отвлекат невестата, но били избити.

58

Виргиний — плебеят Луций Виргиний всъщност убил дъщеря си Виргиния не след обезчестяването й, а за да я спаси от него. Шекспир в случая е допуснал неточност.

59

„… праотецът наш…“ — отново става дума за Еней.

60

Синон — син на коринтския цар Сизиф, уговорил троянците да вкарат дървения кон зад стените си и с това станал причина за гибелта на Троя.

61

Оригиналното название на драмата е „The Tragedy of Romeo and Juliet“ — „Трагедия за Ромео и Жулиета“. В оригинала някои от имената са оцветени по английски (Капулет, Монтегю, Ромео, Джулиет, брат Лоуренс и др.) — за главните от тях бе оставена наложилата се вече у нас италианска форма.

62

Хор — така в Шекспировия театър се наричал актьорът, който произнасял текста на пролога, помагащ на зрителите да разберат правилно пиесата.

63

„… дългия ми меч…“ — По времето на Шекспир дългите средновековни мечове били излезли вече от употреба. Детайлът намеква за старостта на Капулети.

64

Княз Ескал — описваните събития са се случили, според легендата, в началото на XIV в., когато Верона била управлявана от Бартоломео дела Скала. Оттук измененото име Ескал.

65

Вилафранка — град близо до Верона.

66

Диана (мит.) — римска богиня на лова. Покровителка на девствениците.

67

„… и държан във тъмнина… завързан, без храна, измъчван, бит…“ — едно свидетелство за начина, по който били „лекувани“ лудите по Шекспирово време.

68

джига — бърз танц, популярен по Шекспирово време.

69

Кралица Маб — царица на феите; фантастичен персонаж от келтските народни поверия. Тя бабувала на феите, тоест помагала за раждането на сънищата.

70

Кофетуа — африкански цар — герой на стара английска балада, — който се влюбил в просякинята Зенелофон и се оженил за нея.

71

„… Зевс дори се смей над клетвите любовни…“ — цитат от поемата на римския поет Овидий (43 г. пр.н.е. — 17 г. от н.е.) „Любовно изкуство“.

72

Ехо (мит.) — Древните обяснявали ехото с това, че на човешките гласове се отзовавала една нимфа, обитаваща пещера в планината.

73

„… котешкият крал…“ — Името Тибалт или негови варианти носел героят на средновековния „Роман за Писан“, познат в много европейски страни.

74

Пасадо, пунто реверсо, хой (исп.) — термини от фехтовката, която по Шекспирово време била новост в Англия. Преди това двубоят там се водел с мечове и щитове.

75

Петрарка — Франческо Петрарка (1304–1374). Италиански поет от Възраждането, възпял в сонети паметта на своята любима Лаура.

76

Дидона (мит.) — картагенска царица, чиято любов към Еней, избягалият от опожарена Троя легендарен родоначалник на римския народ, е разказана в „Енеида“ на римския поет Вергилий.

77

Клеопатра — последна царица на Египет, известна с красотата си. Тя станала жена на римския пълководец Марк Антоний и след като той бил надвит от другия претендент за господство над Рим, Октавиан, се самоубила заедно с мъжа си. Героиня на Шекспировата трагедия „Антоний и Клеопатра“.

78

Елена мит.) — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Станала според легендата причина за Троянската война, възпята в „Илиада“ на Омир.

79

Херо — героиня на любовния разказ „Херо и Леандър“, много популярен по Шекспирово време. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), — всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг — със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятър угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

80

Тизба — героиня на трагичната любовна история за Пирам и Тизба.

81

„… петте умствени способности…“ — За такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.

82

„… сводницата му сводомска. Гоморът да я хване…“ — игрословица, основана върху имената на библейските градове Содом и Гомор — прословути с разврата на жителите си. (В оригинала играта на думи е по друга линия.)

83

Феб (мит.) — друго име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и изкуствата. Неговият образ се слива с този на Хелиос, също бог на слънцето, който бил представян на колесница, дърпана от четворка огнедишащи коне, която сутрин възлизала на изток, а вечер се спускала на запад, в Океана.

84

Фаетон (мит.) — син на Хелиос. Той опитал един ден да кара сам колесницата на баща си, но не удържал огнените й коне и за малко не подпалил земята, за което Зевс го сразил с мълнията си.

85

„… като с качулка за соколче…“ — Главите на ловните соколи, преди да бъдат пуснати, бивали закривани с нарочни качулки.

86

„… Очи със жабата била сменила…“ — Понеже жабата има големи очи, а чучулигата — малки, народното поверие казвало, че те са се разменили. Жулиета би желала да чуе вечерното квакане на жабите вместо песента на утринната чучулига.

87

Мандрагора — Според поверието корените на това екзотично растение, на което били приписвани различни целебни и магически свойства, имали форма на човешко тяло и стенели при изскубване.

88

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из пяла Европа.

89

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy of Julius Caesar“ — „Трагедия за Юлий Цезар“.

90

Луперкалии — римски празник на оплодотворяващото божество Луперк, който се чествал на 15 февруари. Знатните юноши, участващи в свещеното бягане, устройвано на този ден, шибали с ремъци срещнатите граждани — смятало се, че докосването на ремъка лекува жените от безплодие.

91

Мартенски Иди — 15 март по латинския календар.

92

Еней — Според „Енеида“ на Вергилий троянецът Еней, родоначалник на римския народ, изнесъл на гръб от пожара на Троя немощния си баща Анхиз.

93

Родоският колос — огромна статуя на Аполон, издигала се някога пред входа на Родоското пристанище, така че корабите минавали между краката й — едно от седемте чудеса на света.

94

„… един Брут…“ — Става дума за Юний Брут, основателя на римската република.

95

„… зет ви Касий…“ — Касий е бил женен за Брутовата сестра Юния.

96

Ереб (мит.) — според вярванията на древните гърци тъмна област между повърхността на земята и Хадес, през която трябвало да минават душите на мъртвите на път към подземното царство.

97

Авгури — жреци в древния Рим, които гадаели за волята на боговете по вътрешностите на жертвените животни и полета на птиците.

98

„… еднорогът се лови със дънер…“ — Изглежда, че според средновековното вярване митичното животно еднорог се ловяло, като ловецът, скрит зад дънер на дърво, го разярявал дотам, че то забождало рога си в дънера и оставало пленено и беззащитно.

99

Катон — Марк Порции Катон — римски държавник и оратор (95–46 г.пр.н.е.), образец на душевна твърдост. Той бил баща на Брутовата съпруга Порция. Самоубил се в Утика след смъртта на Помпей, чийто привърженик бил.

100

Ата (мит.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

101

„… нервийските войски…“ — Нервийците били войнствено галско племе, при чието разгромяване (57 г.пр.н.е.) Цезар проявил и лична храброст.

102

Проскрипции — списъци на граждани, осъдени групово на смърт или изгнание.

103

„… мечки, завързани за кол и в кръг от псета…“ — образ, чест у Шекспир, основан върху борбата на мечки и кучета — грубо народно забавление, много популярно в Англия през XVI в.

104

Сардис — столица на древна Лидия — в Мала Азия.

105

Плутос (мит.) — гръцки бог на богатствата.

106

„… Да бъде помежду ви… по-стар от вас“ — приблизителен цитат от „Илиада“ (сцена на спора между Ахил и Агамемнон). Нестор е бил владетел на Пилос, най-стар и уважаван за мъдростта си сред гръцките царе, обсаждащи Троя.

107

Филипи — град в древна Македония.

108

„Получи ли… и т.н.“ — Този пасаж до „… но тъй не бих понесъл толкоз скръб“ включително се счита за „стоически“ вариант на предшестващия го диалог около съобщението за смъртта на Порция. Навярно единият от двата варианта е бил предпочетен от Шекспир, но случайно и двата са се оказали в текста.

109

„… докосваш със оловен жезъл…“ — образ, взет от Шекспировото съвремие: с жезъла си стражите са докосвали гражданите при арестуването.

110

Хибла — древен град в Сицилия, известен на времето със своя мед.

111

Епикур — гръцки философ-материалист (341–270 г.пр.н.е.); той отричал божествената намеса в живота на хората и обяснявал всичко в него с естествени причини.

112

Партия — древно название на североизточната част на днешното иранско плато, така наречена по името на партите — народ, с който римляните водили дълги войни през I в.пр.н.е.

113

Оригиналното заглавие на драмата е „The Tragedy of Hamlet, Prince of Danemark“ — „Трагедия за Хамлет, принц датски“.

114

Съгласно средновековното поверие призраците не могли да заговарят първи.

115

Става дума за луната, която причинява приливите и отливите в океана, царството на Посейдон, бог на моретата у древните гърци.

116

Алебарда — средновековно оръжие — пика, снабдена на края с острие, подобно на брадва.

117

Витенберг — град в Саксония, чийто стар университет бил прочут по време на Възраждането като център на хуманистичното възпитание.

118

Ниобея (мит.) — легендарна тиванска царица, чиито дванадесет деца били избити от боговете заради нейната гордост. От скръб Ниобея се превърнала в камък, който ронел сълзи. Нейното име често се среща в литературата на Възраждането като синоним на велика скръб.

119

„Hic et ubigue“ (лат.) — „Тук и навсякъде“. Съгласно средновековното поверие духовете могли да се появяват едновременно на много места.

120

Амбра — гъст червен секрет на кашалота с мирис на мускус.

121

Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни. Изобразявана стъпила върху въртящо се колело.

122

Навярно това е намек за закона от 1598 г., който забранил на всички лондонски театри — с изключение на два — да дават представления в столицата.

123

Целият пасаж е злободневна нападка срещу театралните трупи от деца-актьори, които със своето умение да пеят и танцуват правели сериозна конкуренция на другите театри от Шекспирово време.

124

Намек за театър „Глобус“, към който се числял сам Шекспир и който имал за емблема Херкулес, носещ земното кълбо.

125

Сенека — Луций Аний Сенека (ок. 4 г. пр.н.е. — 65 г. н.е.) — римски философ и автор на трагедии.

126

Плавт — Тит Макций Плавт (ок. 250–184 г. пр.н.е.) — римски автор на комедии.

127

Йефтай (библ.) — еврейски съдия. Според преданието той, преди да нападне врага си, обещал да пожертвува на бога първото живо същество, което срещне след победата. Първа го срещнала единствената му дъщеря и бащата трябвало да я принесе в жертва. Преданието е легнало в основата на една английска народна балада, част от която Хамлет цитира двусмислено.

128

Шеговито обръщение към момчето-актьор, което играело женските роли в трупата. В Шекспирово време жени не са играели на сцената.

129

Еней — троянски герой, който след опожаряването на Троя бил приютен от картагенската царица Дидона, която се влюбила в него и после, изоставена, се хвърлила в горяща клада.

130

Приам — цар на Троя, войната за която е възпята в Омировата „Илиада“.

131

Пир — герой от Троянската война. Син на Ахкла, за чиято смърт отмъщава на троянците в цитирания пасаж.

132

С името Хиркания по Шекспирово време наричали страните, разположени на изток от Каспийско море.

133

Илион е другото име на Троя. В случая става дума за дървения кон, скрити в който първите гръцки бойци се промъкнали в укрепения град.

134

Еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.

135

“… вземете колелото й…" — Фортуна е изобразявана стъпила върху въртящо се колело.

136

Хекуба — царица на Троя, която след смъртта на синовете й и изгарянето на града била отведена като робиня в Тракия. Тук тракийският цар Полимнестор заповядал да бъде убит най-младият й син Полидор и тя за отмъщение, привличайки го нощем с измамата за богатството, скрито сред развалините на Троя, го ослепила и убила двамата му сина.

137

По Шекспирово време черният дроб е бил смятан за вместилище на смелостта.

138

„… правостоящите от партера…“ — в английския театър от XVI в. зрителите в евтиния партер са стоели прави, а по-знатната публика е седяла в ложите наоколо.

139

Ирод (библ.) — Юдейският цар Ирод е бил популярен персонаж от средновековните мистерии. Неговото име е в случая синоним на театрален злодей, гръмко деклариращ своята кръвожадност.

140

Вулкан (мит.) — бог на огъня у древните римляни. Покровител на ковачите.

141

„… на хамелеонска диета…“ — Съгласно някогашното поверие хамелеонът се хранел с въздух.

142

На народните празненства в средновековна Англия е била много популярна една танцова игра, при която танцуващият е представлявал конник, яхнал коня си. По Шекспирово време тази игра е била излязла от мода, за което намеква и цитираният куплет от баладата.

143

Пролог — или Хор — така в Шекспировия театър се е наричал актьорът, който е произнасял текста на пролога, помагащ на зрителите да разберат правилно пиесата.

144

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

145

Дългите пера на шапките и изкуствените рози, украсяващи обувките, са принадлежали към актьорския костюм от Шекспирово време.

146

Фунт — английска лира.

147

Изразът произлиза от молитвата: „Пази ръцете ми от кражба и грабеж!“

148

Прочутият със своята жестокост римски император Нерон (37–68 г.) бил убиец на своята майка Агрипина.

149

Образът на пилигрима — поклонник, тръгнал към своята светиня — е традиционен за влюбения от Шекспирово време.

150

Според средновековната легенда една хлебарска дъщеря отказала да даде хляб на Христос и затова била превърната в кукумявка.

151

В Англия на деня на св. Валентин (14 февруари) първата девойка, която момъкът срещал, ставала негова избраница — валентинка.

152

Личната охрана на мнозина владетели от Средновековието била съставена от швейцарски наемници.

153

Гигантите били митично великанско племе, което се разбунтувало срещу боговете и опитало да превземе Олимп, но било победено и изтребено.

154

Съществувало поверие, че пеликанът изхранва малките си със собственото си месо и кръв.

155

Йохен — изглежда, това е било името на съдържателя на кръчмата в съседство с театър „Глобус“.

156

По-долу гробарят казва, че работи от 30 години; от това следва, че и Хамлет е тридесетгодишен. Но той е студент, а и Лаерт говори за неговата любов като за младежко увлечение. С противоречия от този вид нерядко се сблъскваме при Шекспир.

157

Пелион — планина в Тесалия, Гърция.

158

Тази зона е т.н. Емпирея — тази част на небето в старата космогония, в която се движат слънцето, луната и звездите.

159

Оса — планина в Тесалия, недалеч от Пелион.

160

По Шекспирово време една от формите на дуела е била с тези две оръжия едновременно.

161

Под Берберия са разбирали североизточните области на Африка; а арабските конски породи са били прочути.

162

В смисъл на човек доблестен, небоящ се от смъртта, готов да последва в гроба приятеля си.

163

Оригиналното название на драмата е „The Tragedy of Othello, The Moor of Venice“ — „Трагедия за Отело, венецианския мавър“.

164

Дож — държавен глава във Венецианската република.

165

Синьория — в случая равносилно на Сената — висшия орган на Венецианската република; съвет, председателстван от дожа.

166

Янус (мит.) — римски бог на входовете и изходите, изобразяван с две лица. Характерно е, че двуличният Яго се кълне в него.

167

Галера — старинен кораб, движещ се с гребла и платна.

168

Антропофаги (гр.) — буквално: човекоядци.

169

Купидон (мит.) — римски бог на любовта.

170

„… да се пиша песоглавец!…“ — Павианите са били за Шекспировите съвременници пример за сладострастни животни.

171

„… двете светила, които пазят Полярната звезда…“ — „Пазачи на Полярната звезда“ били наричани две звезди от съзвездието Малката мечка.

172

„… и Зевс не би отминал!…“ (мит.) — Върховният бог на гърците влизал — според преданията — в любовни връзки със смъртни жени.

173

„… diablo!…“ (исп.) — Дявол!

174

„… планета им отне разсъдъка…“ — Става дума за зловредното влияние на планетите върху хората.

175

„… леплив катран…“ — с който птицеловите са намазвали клоните на дърветата.

176

Мандрагора — сокът на това екзотично растение (бил използван като силно сънотворно.

177

„… Дианиния образ…“ — т.е. образът на луната.

178

„… в едно легло…“ — В Англия от Шекспирово време индивидуалните кревати са били рядкост. Обичаят да се спи с приятели или със съвсем чужди лица в едно легло се запазил до средата на XVII в. и сред висшите класи на обществото.

179

Хелеспонт — древно име на Дарданелите.

180

„… Ти гавриш ли се с мене?…“ — Отело вижда в думите на Яго намек за рогата на мамения съпруг.

181

Фурия — фуриите били римски божества на отмъщението.

182

„… огън Прометеев…“ — титан, който откраднал от Олимп огъня и го дал на хората, за което бил наказан от Зевс: на Кавказката скала, към която той бил прикован с вериги, всяка сутрин долитал огромен орел и кълвял черния му дроб, който през следващата нощ се възстановявал.

183

Хризолит — вид гранат — златист на цвят, — ценен много широко по Шекспирово време.

184

„… като лебед…“ — Според поверието лебедът, умирайки, пеел. Оттук изразът „лебедова песен“.

185

„… спартански пес…“ — спартанските кучета били познати в античността със своята свирепост.