Том 4 (Трагедии) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Уилям Шекспир (ч. notes)

1

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy of King Lear“ — „Трагедия за крал Лир“.

2

Кент — съкратено от граф Кентски; Кент е графство в Югоизточна Англия.

3

Глостър — съкратено от граф Глостърски; Глостършир е графство в Южна Англия; в пиесата глостърският граф е васал на Корнуолския княз.

4

„… Олбанския княз…“ — Олбани е било древното название на гористата Северна Шотландия, но по Шекспирово време така наричали цялата северна половина на Британския остров.

5

„… Корнуолеца…“ — става дума за Корнуолския княз; Корнуолската област била в далечното минало отделно княжество в Югозападна Англия.

6

Бургундия — преди да стане през XV век област на Франция, Бургундия била самостоятелно кралство.

7

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

8

„… варваринът скит…“ — племето на скитите населявало в древността северния бряг на Черно море.

9

Аполон (мит.) — едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и изкуствата.

10

Зевс (мит.) — върховен бог в гръцкия пантеон; цар и баща на боговете и хората. Лир се кълне в него, защото легендата, легнала в основата на трагедията, е древна, от времето на езичеството в Англия.

11

„… Том… от Бедламската лудница…“ — след закриването на манастирите в Англия (XVI в.) бившият Витлеемски (Бедлам — Витлеем) манастир в Лондон бил превърнат в лудница. След известно „лекуване“ хронично болните бивали пускани с разрешение да 781 просят. Народът им дал прякора Томовци от Бедлам; мнозина умствено здрави бедняци симулирали лудост, за да могат да просят като Томовци из страната, без да бъдат наказвани за скитничество.

12

„… да получа монопол върху нея…“ — намек за монополите върху разните отрасли на производството, чрез чието раздаване английската корона обогатявала съкровището си.

13

„… епикурейска…“ — т.е. стремяща се към чувствени наслади. Значение, с което до днес неправилно се свързва учението на гръцкия философ-материалист Епикур (341–270 г. пр.н.е.).

14

Харпия (мит.) — Харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

15

„… вълнен чорап…“ — т.е. лакей, човек от долен социален слой; благородниците от Шекспирово време носели копринени чорапи.

16

„… лилийно черно дробче…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за вместилище на смелостта; белият, „млечен“, чер дроб бил синоним на страхливост.

17

„… чучела на чапли… със своя клюн…“ — такива ветропоказатели изглежда са съществували по Шекспирово време.

18

„… Саремската равнина… Камелот“ — Саремска равнина е старото име на равнината около град Солсбъри, а Камелот е резиденцията на легендарния крал Артур; значението на целия израз е изглежда „до края на света“.

19

Аякс (мит.) — един от главните гръцки герои, участвали в Троянската война.

20

„маяк небесен…“ — става дума за слънцето.

21

Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.

22

Хера (мит.) — гръцка богиня, царица на боговете, сестра и съпруга на Зевс; покровителка на брака и на съпружеската любов.

23

Довър — английско пристанище на Ламанша, известно със своите варовикови скали, издигащи се отвесно над морето.

24

„… човек, когато… вали, вали…“ — текст, пародиращ песничката на шута от финала на Шекспировата комедия „Дванайсета нощ“.

25

Мерлин — велик магьосник от легендата за крал Артур; живял според хрониките след времето на Лир.

26

„… Във глога… студен.“ — стих от стара английска балада.

27

„… Върви си… да се сгрееш!“ — реминисценция от „Испанската трагедия“ на Шекспировия съвременник Томас Кид; появяваща се и в увода към „Укротяване на опърничавата“.

28

„… пеликански дъщери…“ — съществувало поверие, че пеликанът изхранвал малките си със собственото си месо и кръв.

29

Дофин — название на френския престолонаследник, който за англичаните от Шекспирово време бил синоним на дявола.

30

Флибъртиджибет — име на дявол от елисаветинската демонология.

31

Свети Витолд — англосаксонски светец, известен като защитник от нечистите сили.

32

Смълкин — и по-долу — Модо, Маху — други имена на дяволи.

33

„… мъдрец Тивански…“ — Седмовратата Тива бил град в древна Гърция. По-долу Лир нарича бедния Том „атинянин“ — сравнява го, изглежда, с древногръцките стоици, които проповядвали пренебрежение към житейските несгоди.

34

„… Княз Роланд… британец…“ — чудата смесица от рицарска балада и английска народна приказка.

35

Фратерето — и по-долу — Хоп данс — други имена на дяволи.

36

„… Моя малка Бес… не смея…“ — Едгар пее началото на строфа от една английска балада, а Шутът я довършва със свой пародиен текст.

37

„… сива мачко!“ — според старото поверие дяволите често вземали образа на сива котка.

38

„… рогът ти е пресъхнал!“ — става дума за рога, с който бедламските луди си просели пиене; тук може би изразът намеква за това, че Едгар не може вече да издържа ролята си.

39

Обидикът — име на дявол.

40

Алебарда — средновековно оръжие — пика на края с острие подобно на брадва.

41

„… намираха ми бели власи… черните“ — т.е. хвалеха ме, че съм станал мъдър, преди да бях възмъжал.

42

Кентавърки (мит.) — кентаврите били легендарни същества, полухора-полуконе, които обитавали областта Тесалия в древна Гърция.

43

„О, малък свят… ще се разсипе!“ — според космогонията от Шекспирово време човекът микрокосмос съдържал в себе си цялата Вселена — макрокосмоса.

44

„… сляпо Купидонче…“ (мит.) — Купидон, римски бог на любовта, бил представян като момченце с лък и стрели, сляпо или с превръзка на очите.

45

„… вашият служител Кай“ — една от нередките прояви на недоглеждане у Шекспир: никъде другаде Кент не е назован с това име.

46

Оригиналното название на трагедията е „The Life Of Timon Of Athens“ — „Животът на Тимон Атински“.

47

„След като я поднеса на славния Тимон.“ — поетът възнамерява да публикува поемата си с парите, които ще получи от Тимон. В Шекспирово време поетите обикновено посвещавали творбите си на някой виден меценат, за което получавали парично възнаграждение.

48

Киник — киниците (неправилно латинизирано в „циници“) били древногръцка философска школа, последователи на която проповядвала презрение към удобствата и радостите на живота. В практиката си някои крайни представители на учението достигали до нарушаване на правилата за пристойност, поради което названието „циник“ добило днешния си смисъл.

49

50

Талант — висока парична единица — тегло в злато — у древните гърци. Шекспир явно не е обръщал внимание на стойността, която й придава в различни сцени на трагедията, а на места, изглежда, отлага уточняването с изрази като „таланта“. (III д. 2 сц.)

51

„Ira furor brevis est“ (лат.) — „Гневът е кратка лудост.“ — Цитат от „Писма“ на римския поет Хораций.

52

„… да канят гостите си без ножове“ — по Шекспирово време поканените на обяд носели ножовете си със себе си. Вилици не се употребявали.

53

Купидон (мит.) — Купидон, римски бог на любовта, бил представян като момченце с лък и стрели, сляпо или с превръзка на очите.

54

Амазонки (мит.) — легендарно племе, съставено от войнствени жени; за поддържане на рода си те встъпвали в брак с мъже от съседните племена, които после изпращали обратно заедно с родилите се синове, като задържали при себе си дъщерите.

55

Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта си.

56

„… Коринт“ — древногръцкият град Коринт се славел навремето като град на разпуснатите нрави. В случая навярно става дума за название на публичен дом.

57

Лакедемония — друго име на Спарта, древна държава в Пелопонес.

58

Солидар — име на монета, изглежда, измислено от Шекспир.

59

„Кой ми нарекъл… гозба?“ — намек за думите на Исус: „Който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.“ (Евангелие от Матея XXVI, 23.)

60

„… във Спарта и Византия…“ — един от характерните Шекспирови анахронизми: византийската държава се образува, разбира се, много векове по-късно.

61

„Гозбите са еднакви навсякъде.“ — на приемите по Шекспирово време понякога се поднасяли различни ястия в зависимост от ранга на гостите.

62

„… възглавката ще дръпне… на път да оздравее!“ — израз, свързан с някогашния обичай да се маха възглавницата на умиращия, за да се облекчи смъртта му.

63

Мизантропос (гр.) — човекомразец. Тук е употребено като лично име.

64

„… изпращай ги към парници и вани“ — с тези средства „лекували“ навремето венерическите болести.

65

„… чумата, която планетните влияния извикват…“ — смятало се в миналото, че епидемиите са предизвиквани от зловредното разположение на планетите.

66

„… зад решетка от коприна…“ — по модата на XVI век неомъжените жени носели извънредно волни деколтета.

67

„… че твое копеле е… ще ти тегли ножа…“ (мит.) — намек, по всяка вероятност за легендарния гръцки цар Едип, който не успял да избегне предсказанието на делфийския оракул и станал убиец на баща си и съпруг на майка си.

68

„… къдри от мъртви; от обесени…“ — по времето на Шекспир дамските перуки често се правели от коси на мъртви и понякога на обесени.

69

„… отровния слепок…“ — безвредният слепок е бил смятан в миналото за отровен.

70

„… Хиперионов пламък…“ (мит.) — Хиперион бил баща на Хелиос, древногръцкия бог на слънцето. Хиперионов пламък — слънце.

71

„… станеш ли еднорог… на собствения ти бяс…“ — изглежда според средновековното вярване митичното животно Еднорог се ловяло, като ловецът, скрит зад дърво, го разярявал дотам, че то забождало рога си в ствола му и оставало пленено и беззащитно.

72

„… станеш ли мечка, ще те убие конят…“ — неясен пасаж, макар че в Средновековието съществувало убеждение, че мечката и конят са в особена вражда.

73

„… пряспата благочестива в Дианиния скут…“ (мит.) — Диана е римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с луната.

74

„… ви поверявам на небето… разбойници.“ — т.е. да ги пази добре, докато бъде изпълнено смъртното им наказание.

75

Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответстващ на гръцкия Посейдон.

76

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy Of Macbeth“ — „Трагедия за Макбет“. Името на главния герой се произнася с ударение върху втората сричка.

77

„… Мър… Квак… моят…“ — става дума за диаболичните животни — третото неуточнено, — които придружават вещиците.

78

Келти — галско племе, обитавало в древността Западна Англия.

79

„… Западните острови…“ — става дума за Хебридските острови в Атлантическия океан, западно от Англия.

80

„… гърла топовни…“ — един от честите у Шекспир анахронизми: през XI век, през който се развива действието, още не са познавали барута.

81

Тан — високо шотландско благородническо звание.

82

Сайнел — така се наричал бащата на Макбет.

83

Княз Къмберландски — титла на престолонаследника в средновековна Шотландия.

84

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

85

Тарквиний — става дума за Секст Тарквиний, сина на легендарния римски цар Тарквиний Горди. Секст озлочестил Лукреция, съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, която се самоубила, заклевайки мъжа си и Юний Брут да отмъстят за нея; те удържали клетвата си, като изгонили Тарквиний и установили Римската република (около 510 г. пр.н.е.)

86

„… Нептунов океан…“ (мит.) — Под „Нептунов океан“ се подразбират всички заети от вода пространства върху земното кълбо.

87

Велзевул — едно от многобройните имена на Сатаната.

88

„… йезуит-криводушник…“ — нападка срещу йезуитите, които чрез извъртания се мъчели да се оправдаят в хода на процеса по „Барутния заговор“ (вж. предговора).

89

„… гащи по френски модел“ — т.е. тясно прилепнали към бедрата.

90

Горгона (мит.) — женско чудовище, тъй страшно в лицето, че превръщало в камък всеки, който го видел.

91

Скон — град, в който по традиция бивали коронясвани шотландските крале.

92

„… духът на Марк Антоний… пред Цезаря…“ — става дума за отношенията между двама от членовете на втория римски триумвират Марк Антоний и Октавий Цезар, борбите между които — I в. пр.н.е. — довели до установяването на империята. Според Плутарх един предсказател предупредил Марк Антоний, че неговият „демон“ губи сила, щом е близо до духа на Октавий Цезар. Тази тема е използвана от Шекспир в „Антоний и Клеопатра“.

93

„… както на соколче зашиват клепките…“ — по този начин бивали временно ослепявани младите соколи при дресировката им.

94

„… хиркански тигър…“ — Хиркания — старо название на област близо до Каспийско море — била прочута с дивите си зверове.

95

Ахерон (мит.) — река, която течала през подземното царство на мъртвите, у древните гърци.

96

Едуард Набожния — става дума за Едуард II Изповедника, крал на Англия, царувал от 1042 до 1066 г.

97

„… Нортхъмберланд и войнствения Сиуард…“ — т.е. старият Сиуард и синът му, младият Сиуард.

98

Харпир — третият дух, придружаващ вещиците, наред с Мър и Квак от I действие, I сцена

99

„… тисов корен…“ — тисовото дърво по време на Шекспир било в Англия свързано с гробищата, както сега у нас кипарисът.

100

„… осем крале…“ — в това видение се съдържа пряка възхвала на Яков I, тъй като Стюартите се смятали произлизащи от корена на Банко. Осмият крал е самият Яков, а тези, които той показва в огледалото си, са наследниците му (вж. предговора).

101

„… със двоен кралски глобус и троен скиптър!“ — т.е. крале на Англия и Шотландия, а освен това и на Ирландия.

102

„… макар най-светлият да е сгрешил“ — става дума за падналия ангел Луцифер.

103

„… за кол съм вързан… от тази песя глутница!“ — образ, чест у Шекспир, основан върху борбата на мечки и кучета — грубо народно забавление, много популярно в Англия през XVI век.

104

„… глупаци римски… на мечовете си“ — намек за Марк Брут (вж. „Юлий Цезар“) или Марк Антоний (вж. „Антоний и Клеопатра“) и изобщо за древните римляни, които предпочитали самоубийството пред падането в плен или смъртта в бой.

105

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy Of Antony and Cleopatra“ — „Трагедия за Антоний и Клеопатра“.

106

„… страстта на една циганка!“ — по Шекспирово време смятали, че циганите произхождат от Египет, откъдето и названието им „gipsies“.

107

„… могъщият триножник, върху който лежи Вселената…“ — тъй като Антоний бил член на триумвирата, който владеел целия познат тогава свят. В оригинала изразът е „Triple pillar“ — троен стълб.

108

Фулвия — първата жена на Антоний.

109

Ирод Юдейски (библ.) — юдейският цар Ирод бил за Средновековието синоним на кръвожадност.

110

„… Съдът те оправдава — не си магьосник!“ — думи, свързани с процесите срещу вещиците и магьосниците, чести по времето на Шекспир.

111

Изида (мит.) — върховно божество на древните египтяни — богинята на луната и непорочността.

112

Лабиен — Квинт Лабиен (I в. пр.н.е.) — римски пълководец, който изменил на Рим и в съюз с партите — народ, населявал североизточната част на днешното Иранско плато — водил войни срещу него.

113

Сикион — древен град в Пелопонес.

114

„… Скелетът с косата…“ — става дума за Смъртта, изобразявана в Средновековието като скелет, косящ смъртните.

115

„… Великия Помпей…“ — Кней Помпей Велики (107–48 пр.н.е.) — прочут римски пълководец, баща на действащия в трагедията Секст Помпей; участвал заедно с Цезар в първия триумвират, а след това водил дълги борби за власт срещу него, които завършили с поражението му при Фарсала. Той бил убит в Египет по заповед на царстващия там Птолемей XII, брат и съпруг на Клеопатра.

116

„… като конски косъм… змийско зъбче.“ — по Шекспирово време съществувало поверие, че конският косъм, оставен във вода, можел да се превърне в змия.

117

„… стъкленичките, които… с плач“ — в древноримските гробници били поставяни стъкленички — „лакримарии“, — съдържащи сълзите на оплаквачите.

118

„… потомък на Херкулес.“ — Твърдяло се, че Антоний произлиза от прочутия древногръцки херой, на чиито статуи приличал в лицето.

119

Птолемей — Птолемеите са династия, властвала над Египет през III, II и I в. пр.н.е. В случая става дума за Птолемей XII, наречен Дионисий — по-малък брат на Клеопатра и женен за нея, — който царствал заедно със сестра си малко преди времето, в което се развива трагедията.

120

Мутина — древно име на днешния град Модена — Северна Италия. През 43 година пр.н.е. Антоний обсадил в този град един от сподвижниците на Брут и Касий. Сенатът изпратил в помощ на обсадените свои войски под командата на двама консули — Кай Видий Панса и Авл Хирций, — които разбили Антоний и го принудили да бяга.

121

Мандрагора — сокът на това екзотично растение бил използван в древността като силно сънотворно средство.

122

„… Марс вършил е с Венера.“ (мит.) — Марс имал според преданието любовна връзка с Венера, която била съпруга на куция Вулкан.

123

„… полуатлант…“ (мит.) — Атлант — или Атлас — е името на един титан, който след бунта на титаните срещу Олимп бил наказан от Зевс да поддържа на плещите си небосвода. Антоний е наречен „полуатлант“, защото заедно с Цезар владеел целия свят. (Третият триумвир, Лепид, явно не влизал в сметката.)

124

„… нащипана до черно… Феб…“ (мит.) — Феб е другото име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология — бог на слънцето и на изкуствата. „Нащипана…“ и т.н. — чернокожа от слънцето.

125

„… Юлий… мръвка за монарси“ — Юлий Цезар водил през 48 — 47 г. пр.н.е. война в Египет и бил любовник на Клеопатра. Роденият от тяхната връзка Цезарион бил по-късно провъзгласен от Антоний за цар на Египет под името Птолемей XV, а още по-късно — убит по заповед на Октавий Цезар.

126

„… Помпей… да издъхне тъй.“ — след поражението си при Фарсала Кней Помпей, единият от двамата синове на Помпей Велики, се оказал в Египет и попаднал също под чаровете на Клеопатра.

127

„… еликсир… във злато“ — образ, взет от практиката на алхимията, развила се много векове след времето, за което се говори в трагедията.

128

„… хартия…“ — още един Шекспиров анахронизъм.

129

„… да беше моя брадата… подстригвал днеска!“ — вероятно тълкуване: „не бих оказал на Цезар никакво уважение“.

130

Мизенум — става дума за Мизенския нос, близо до Неапол.

131

Кидн — древното име на река в Мала Азия.

132

Нереиди (мит.) — морски нимфи, дъщери на морския бог Нерей.

133

„… пъдпъдъкът… победител…“ — в древен Рим боят между пъдпъдъци бил популярна забава.

134

„… филипския му меч…“ — тоест меча, с който се сражавал в битката при Филипи, древна Македония (42 г. пр.н.е.), срещу войските на Брут и Касий. За тази битка се говори в „Юлий Цезар“.

135

Фурия (мит.) — фурните били римски божества на отмъщението.

136

Нарцис (мит.) — прекрасен юноша, който, като видял отражението си в една река, се влюбил в себе си, за което бил превърнат от боговете в цветето със същото име.

137

„… при Филипи се появи на Брут…“ — според Плутарх преди битката при Филипи, в която Марк Антоний и Октавий Цезар разгромили войските на тираноубийците Брут и Касий, духът на убития Цезар се явил на Брут в неговата палатка и го предупредил за очакващия го разгром.

138

„… да опръскат със кърви Капитолия“ — на Капитолийския хълм в Рим се издигала сградата на Сената, в която Брут, Касий и сподвижниците им убили Юлий Цезар.

139

Галера — старинен кораб, движещ се с гребла и платна.

140

„Вакханален танц“ — Вакханалии се наричали буйните празненства в чест на древния бог на виното и на плодородието Вакх (Дионисий).

141

Лета (мит.) — река на забравата, която течала в царството на мъртвите: който пийнел от нея, преставал да помни за земята и земния живот.

142

Пакор — син на Ород I, владетел на партите, царувал от 56 до 36 година пр.н.е. и водил дълги войни с Рим.

143

Крас — Марк Лициний Крас (ок. 115–53 г. пр.н.е.) — член на първия триумвират заедно с Помпей Велики и Юлий Цезар. Убит от Ород I по време на преговори.

144

145

„… незаконното потомство на двойната им похот.“ — от връзката на Антоний с Клеопатра се родили двама синове — Александър и Птолемей — и една дъщеря, която впоследствие била осиновена от Октавия.

146

Нос Акциум — нос при входа на Амбракийския залив в Гърция.

147

Брундизиум, Тарент, Торин — първите две са стари названия на днешните Бриндизи и Таранто — пристанища на Южна Италия; третото е старо име на град в Епир.

148

Тетида (мит.) — морска нимфа — нереида — майка на гръцкия херой Ахил.

149

Юнона (мит.) — римска богиня, съответстваща на гръцката Хера.

150

Весталка — така били наричани девствените жрици на Веста, римската богиня на домашното огнище.

151

„… Базанските полета… рогатото им стадо…“ — намек за „рогата“ на Антоний; образът е взет от Давидовите псалми: областта Базан в Мала Азия се славела със своя рогат добитък.

152

„… царски труд…“ — става дума за войната, единствения „труд“ на царете.

153

„… трите части на света!“ — тоест трите познати тогава континента: Европа, Африка и Азия.

154

„… тъй много хекторовци…“ (мит.) — Хектор е един от главните герои на Троянската война, син на цар Приам и Хекуба; главен защитник на Троя. Тук „хекторовци“ е употребено в смисъл на „смелчаци, велики бойци“.

155

„… във въздуха и в огъня…“ — земя, вода, въздух и огън са четирите стихии (елементи), от които се смятал изграден светът.

156

Авгури — жреци в древния Рим, които гадаели за волята на боговете по вътрешностите на жертвените животни и полета на птиците.

157

„… Кентавровата риза… тежкия кривак…“ (мит.) — кентавърът Нес измамил жената на Херкулес, Деянира, и тя изпратила по роба Лихас една риза, напоена с кръвта на кентавъра, на своя съпруг, която трябвало да го привлече към нея, но всъщност била отровна и причинила мъчителната смърт на хероя; огромният кривак е оръжието, с което Херкулес е представян в живописта и скулптурата.

158

„… Аякс, лишен от щита на Ахила!“ (мит.) — гръцкият херой от Троянската война Аякс изпаднал в ужасен пристъп на ярост, когато оръжието на загиналия Ахил било дадено не нему, а на Одисей.

159

Тесалийският глиган (мит.) — звяр, който върлувал в древногръцкото царство Калидония и бил убит от сина на неговия владетел Мелеагр.

160

Дидона и Еней — герои на поемата „Енеида“ от римския поет Виргилий. Дидона била картагенска царица, която се влюбила в избягалия от опожарената Троя Еней. Когато той я изоставил на път за Италия, Дидона се хвърлила в горяща клада и загинала. Тук двамата са споменати като прочута любовна двойка.

161

„… влиза…“ — повечето от ремарките на Шекспировите пиеси не са от самия автор, а са прибавени по-късно. Така на това място мнозина редактори прибавят забележката „горе“, за да уточнят, че сцените в гробницата на Клеопатра според тях се играели на така наречената „горна сцена“ в елисаветинския театър — нещо твърде невероятно поради нейните малки размери.

162

„… О, слънчево светило… сфера…“ — съгласно Птолемеевата система всички планети, към които било причислявано и Слънцето, се движели около Земята и били закрепени в прозрачни сфери.

163

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците; съответстващ на гръцкия Хермес.

164

165

Ливия — Ливия Друзила била третата жена на Октавий Цезар.

166

Ликтори — пазители на реда в древния Рим, носещи символа на властта — сноп от пръчки с втъкната в него секира.

167

„… пискливо актьорче ще представя Клеопатра…“ — в древния и в елисаветинския театър женските роли се играели от момчета с още немутирали гласове.

168

Оригиналното название на трагедията е: „The Tragedy of Coriolanus“ — „Трагедия за Кориолан“.

169

Капитолий — един от хълмовете на Рим, върху който се издигали в древността главните обществени сгради и преди всичко храмът на Юпитер и Сенатът.

170

„… застъпници — трибуни… на брой петима…“ — в драмата обаче участват само двама.

171

Волсци — племе, населявало Южен Лациум — област в Централна Италия; воювало срещу Рим и покорено от него през 388 г. пр.н.е.; По-коректното название на този древен италийски етнос е „волски“. — Бел. NomaD.

172

Хекуба — царица на Троя, съпруга на Приам и майка на Хектор.

173

Хектор — Хектор е един от главните герои на Троянската война, син на цар Приам и Хекуба; главен защитник на Троя.

174

Пенелопа — съпруга на гръцкия герой Одисеи, чакала го да се завърне от дългите си странствания, като упорито отблъсквала предложенията за женитба на многобройни кандидати. Под техния натиск обещала да направи своя избор, след като изтъче платното си, но нощем разтъкавала изработеното през деня, за да отложи съгласието си. Името й е станало синоним на съпружеска вярност.

175

176

Катон — Марк Порций Катон — римски държавник и оратор (95–46 година пр.н.е.), образец на душевна твърдост. Самоубил се в Утика след смъртта на Помпей, чийто привърженик бил. Плутарх съобщава, че той изисквал от воина не само сила и храброст, но още гръмък глас и страшен вид. Споменаването на Катон тук е анахронизъм: той е живял три века след времето на Кориолан.

177

„… палачът… с тоз, който ги е носил…“ — по Шекспирово време дрехите на екзекутирания ставали собственост на палача.

178

Анциум — град на волсците, пристанище на Лациум.

179

Центурия — римска войскова част, съставена от сто войници.

180

181

„… на хората от десницата“ — знатните римляни заемали в боя десния фланг на войската.

182

„… подгрято вино без подправки от Тибъра.“ — всъщност не древните римляни, а англичаните от Шекспирово време пиели виното затоплено.

183

Ликурговци — Ликург е легендарният основател и законодател на Спарта — живял около 820 г. пр.н.е.

184

„… по картата на микрокосмоса ми…“ — тоест по лицето ми. Според средновековната философия в човека — микрокосмос — се намирали всички съставки на Вселената — макрокосмоса; а лицето на човека отразявало неговата същина, т.е. било негова карта.

185

Девкалион (мит.) — царят на Фтия, Девкалион, и жена му Пира били смятани в древността за родоначалници на човечеството, защото единствени се били спасили от потопа, изпратен от Зевс, като се изкачили на планината Парнас.

186

Юнона (мит.) — римска богиня, съответстваща на гръцката Хера.

187

Юпитер (мит.) — върховен бог на римляните, съответстващ на гръцкия Зевс; цар и баща на боговете и хората.

188

Гален — Клавдий Гален — прочут лекар — грък, живял главно в Рим през II век.

189

Тарквиний — легендарен римски цар — Тарквиний Горди.

190

Феб е другото име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология — бог на слънцето и на изкуствата.

191

192

„… да спи в едно легло със него!“ — в Англия от Шекспирово време индивидуалните кревати били рядкост. Обичаят да се спи с приятели или със съвсем чужди лица в едно легло се запазил до средата на XVII век и сред висшите класи на обществото.

193

194

В древния и в елизабетинския театър женските роли се играели от момчета с още немутирали гласове.

195

„… като планета порази града…“ — според схващанията на Шекспировото време планетите упражнявали силно благотворно или пагубно въздействие върху хората.

196

„… заразна роса…“ — южните ветрове за Шекспировите съвременници били злотворни; носели заразни влаги и т.н.

197

„… от Дик и Том…“ — (в оригинала „Дик и Хоб“), израз в смисъл „от всеки срещнат“; характерно за Шекспир използване на съвременен за него английски колорит в една историческа драма с римски сюжет.

198

Анк Марций — четвърти по ред от легендарните царе на Рим — 630–616 г. пр.н.е.

199

Нума Помпилий — втори легендарен цар на Рим — 714–671 г. пр.н.е.

200

Хостилий — Тул Хостилий, трети легендарен цар на Рим — 671–630 г. пр.н.е.

201

Цензорин — името на този неизвестен римски общественик — както и имената Публий и Квинт — Шекспир е взел от Плутарх. Цензорите са били римски чиновници, които съставяли избирателните списъци по имущество и социален слой; те действали също и като съдии в областта на морала.

202

Тритон (мит.) — древно морско божество, изобразявано често като свирещо с раковина.

203

Едили — римски чиновници, изпълняващи служби по опазването на реда.

204

Тарпейската скала — висока скала в Рим, от която били хвърляни осъдените на смърт.

205

Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответстващ на гръцкия Посейдон.

206

„… Херкулес… шест подвига…“ (мит.) — Херкулес бил прочут с извършените от него дванадесет подвига.

207

Марс (мит.) — тук името на бога на войната е свързано със сродното му по звук име на героя — Марций.

208

Хесперидски градини — открадването на златните ябълки от тези легендарни градини било единадесетият подвиг на Херкулес.

209

„… тъй както албатрос… върховна власт.“ — едно поверие казвало, че албатросът със силата на своето „благородство“ заставял рибите да изплуват покорно на повърхността, за да може той да ги погълне.