Том 6 (Исторически драми) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Уилям Шекспир (ч. notes)

1

Оригиналното заглавие на пиесата е „The first Part of Henry the Sixth“ — „Първа част на Хенри Шести“. Повечето от действащите лица са исторически.

Крал Хенри VI — син на Хенри V (1422–1461; умрял през 1471) — бил коронясан като деветмесечно дете. Регентският съвет бил възглавяван от чичото на малолетния крал, дук Бедфорд, който по време на отсъствието си от страната като регент на Франция бил заместван от другия му чичо дук Глостър. Почти едновременно с Хенри V умрял и малоумният френски крал Шарл VI. Дофинът му поел короната под името Шарл VII и възобновил войната с англичаните. Около 1430 г. сред народните маси на Франция възникнало мощно патриотично движение, възглавявано от простата селянка Жана д’Арк. Войната добила неблагоприятен за англичаните развой. Жана освободила от обсада град Орлеан и скоро главният английски военачалник Толбът бил пленен, а един друг военачалник — Фастолф — позорно избягал от полесражението. През 1430 г. обаче Жана била пленена и след година осъдена като вещица от френски църковен съд, действащ на окупираната от англичаните френска територия, и изгорена на клада. Но това не подобрило положението на англичаните. През 1435 г. техният съюзник Бургундският дук минал на страната на французите. В същата година умрял дук Бецфорд и регентството на Франция било поето от дук Ричард Йорк. Действията във Франция се затруднили още повече от нарасналото национално съзнание на френските народни маси, от липсата на средства и от раздорите между големите английски феодали, едни от които — начело с дук Глостър, били за войната с французите, а други — водени от Уинчестърския епископ и граф Съфък, за мира с тях. Връх взели привържениците на мира. През 1445 г. Хенри се оженил за Маргарита Анжуйска, дъщеря на бедния крал на Неапол Рене, и прехвърлил на баща й последните владения на англичаните във Франция, които били защитавани с упорство от Толбът. Войната завършила без официално сключване на мир.

Мнозина от героите на пиесата участват и в предшестващата пиеса — „Хенри Пети“.

2

Бастард — незаконен син; обикновено с нечиста благородническа кръв.

3

„… оловото разкъсал“ — става дума за оловната обвивка на ковчега.

4

„… лилиите френски.“ — от 1420 г. гербът на английските крале включвал и френските лилии.

5

„… валонски подлизурко…“ — Валония е област между Североизточна Франция и Нидерландия.

6

„… деня на свети Георги.“ — денят на свети Георги — патрон на Англия — е бил на 23 април.

7

Елтам — дом, в който малолетният Хенри бил възпитаван до възшествието му на престола.

8

„… движенията истински на Марс…“ — по Шекспирово време орбитата на Марс не е била изучена. Тук смисълът на израза е, че обратите на войната са непредвидими като движението на планетата.

9

Фруасар — Жан Фруасар (ок. 1337 — след 1404) е френски летописец, описал събитията между 1325 и 1400 г.

10

„… Роланд и Оливие.“ — герои от френския средновековен епос „Песен за Роланд“.

11

„… Самсон и Голиат.“ (библ.) — Самсон бил съдия на юдеите, прочут със своята сила, чиято тайна се криела в косата му; Голиат бил вожд на техните врагове филистимляните; макар с гигантски ръст и сила той бил убит в двубой от младия и крехък Давид.

12

„… деветте Сибили римски…“ — Сибила е нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочутата от тях била според легендата Кумейската сибила (от гр. Куме в Южна Италия), която оставила девет книги с пророчества. За тях неправилно се споменава тук.

13

„… амазонка… Дебориния меч“ (мит.; библ.) — амазонките са били легендарно племе, съставено от войнствени жени; Дебора била юдейска пророчица и военачалничка, която освободила племето си от игото на хананаитите.

14

„… дните на свети Мартин… рибарче“ — последни топли дни на късната есен; еквивалент на нашето циганско лято.

15

„… гълъб… Мохамеда…“ — според преданието Мохамед приучил един гълъб да кълве зърна от ухото му и убедил арабите, че той е пратеник на Светия дух, който му нашепва божествени откровения.

16

„… майката на Константин, Елена…“ — става дума за света Елена, майка на римския император Константин Велики (274–337 г.), която имала видение, помогнало и да намери Исусовия кръст.

17

„… дъщери на свети Филипа…“ (библ.) — четирите дъщери на евангелиста Филип от Кесарея имали според преданието пророчески дар.

18

„… на лондонските курви да грешат“ — публичните домове в Лондон, намиращи се близо до театрите на южния бряг на Темза, били под юрисдикцията на Уинчестърския епископ.

19

„… направи Дамаск…“ — според преданието град Дамаск бил изграден на мястото, където първият син на Адам, Каин, убил брат си Авел.

20

„… като Нерон, на лютня ще просвиря…“ — римският император Нерод свирил според преданието на лира, вдъхновен от зрелището на горящия Рим.

21

„… ще пусна кръв…“ — според средновековното вярване този, който успявал да пролее кръвта на вещица, се освобождавал от нейните чарове.

22

Ханибал (ист.) — картагенският военачалник Ханибал всял в едно сражение паника сред римските войници, като пуснал срещу тях бикове с прикрепени към рогата им запалени факли.

23

„… с овце сменете трите лъва…“ — три лъва фигурирали върху герба на английските крале.

24

Астрея (мит.) — дъщеря на Юпитер, богиня на справедливостта. Според мита тя в незапомнени времена напуснала Земята, за да засияе в небето като съзвездието Дева. Оттук връзката с девственицата Жана.

25

„… пирамида… Родопа…“ — според преданието една от египетските пирамиди била издигната от гръцката хетера Родопа (VI в. до н.е.).

26

„… драгоценния сандък на Дарий…“ — легендата разказвала, че сред плячката на Александър Македонски след победата му над персийския цар Дарий бил един скъпоценен сандък, в който Александър впоследствие пазил копие от поемите на Омир.

27

Свети Денис (ист.) — светец-покровител на Франция.

28

„… скитянката Томирис… на Кир“ — Томирис, царица на скитското племе масагети, отмъщавайки за сина си, убила персийския цар Кир и потопила главата му в съд с кръв, за да може да насити своята кръвожадност.

29

Хектор (мит.) — герой на „Илиадата“ — син на Приам, главен защитник на Троя.

30

Херакъл (мит.) — или Херкулес — главен герой от гръцката митология, прочут със своята физическа сила.

31

Темпъл — в лондонския манастир „Темпъл“, владение на рицарите Тамплиери, живеели и се учели студентите по право.

32

„… мястото свещено…“ — понеже сцената се развива в градината на манастира, смятана за свещена земя, на която всяко насилие било забранено.

33

„… когато времената доузреят…“ — тоест когато му бъде върнато благородническото звание, така че да може да се среща в двубой с благородници.

34

„… Несторова възраст…“ (мит.) — Нестор, цар на Пилос, бил гръцки вожд от Троянската война в дълбока старост, чието име станало синоним на мъдрост, придобита с годините.

35

Хенри Мънмът — с прозвището Мънмът наричали по името на графство Мънмътшир, в Уелс, където бил роден принц Хенри (после крал Хенри V — вж. едноименната драма).

36

Болинбрук — прозвище на Хенри Херефорд, син на Джон Гонт, произлязло от името на замъка, в който се бил родил (вж. „Ричард II“).

37

„… Qui est la?… de France…“ (фр.) — Кой е? Селяни, бедни французи.

38

Спикер — лорд, председателстващ английския Парламент.

39

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове, понякога отъждествявана със Селена.

40

„… лъвското сърце на Ричард…“ — става дума за английския крал Ричард I (1157–1199), наричан Лъвското сърце, чието сърце било погребано в Руан.

41

Пендрагон — баща на крал Артур от прочутия средновековен роман за рицарите на Кръглата маса.

42

Парки (мит.) — трите Парки били в римската религия богини на човешката участ: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

43

„… Дедал… Икаре мой…“ (мит.) — Дедал бил легендарен гръцки строител. Той построил на остров Крит, управляван от цар Минос, прочутия лабиринт. Минос го затворил в лабиринта, но той направил за себе си и сина си Икар криле и полетял на свобода. Юношата Икар обаче пожелал да лети прекалено високо, слънцето разтопило восъка, с който били скрепени перата на крилете му, и той паднал в морето. Тук образът напомня, че Толбът е тласнал сина си към военното поприще, което му е струвало живота.

44

Немезида (мит.) — гръцка богиня на възмездието.

45

Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

46

Император Сигизмунд (ист.) — Сигизмунд Люксембургски (1368–1437), германски император.

47

„… във кардиналско звание…“ — за това че и по-рано Уинчестър се явява в драмата, облечен в кардиналски одежди и наричан кардинал, вж. предговора.

48

„… Да имат мир… да рухнат.“ (библ.) — думи, свързани с библейския пасаж „Мир да бъде сред стените ти и благоденствие в дворците ти“ (Пс. 120. 67).

49

„… Северния господар на злото…“ — става дума за Сатаната. Северът е бил смятан по Шекспирово време за обиталище на злите духове.

50

Цирцея (мит.) — легендарна вълшебница, за която се разказва в „Одисеята“ на Омир: тя напоила с магическа напитка другарите на героя и ги превърнала в свине, а него самия задържала цяла година на острова си.

51

„… целувам тези пръсти…“ — по Шекспирово време жест на уважение е било целуването на собствените пръсти.

52

Quid pro quo (лат.) — недоразумение.

53

„… лабиринт… минотаври…“ — Минотавър бил чудовище, което обитавало лабиринта.

54

„… плод на моето ергенство…“ — намек за това, че Жана е извънбрачна дъщеря на овчаря.

55

Макиавели — Николо Макиавели (1469–1527), италиански писател и политик от Възраждането, чието име незаслужено е станало синоним на политическа безскрупулност.

56

„… сгоден за друга дама“ — става дума за дъщерята на френския граф д’Арманяк.

57

Парис (мит.) — герой от Троянската война, син на Приам. Той отвлякъл жената на спартанския цар Менелай, Елена, което довело до войната, възпята в Омировата „Илиада“.

58

Оригиналното заглавие на пиесата е „The second Part of Henry the Sixth with the Death of the good Duke Humphry“ — „Втората част на Хенри Шести със смъртта на добрия дук Хъмфри“.

Повечето от действащите лица са исторически (и много от тях участват в първата част на същата драма). Раздорите между силните феодали около слабия крал продължили. Дук Глостър, обвинен в измяна, бил арестуван и през 1447 г. умрял. Граф Съфък, който устроил брака на Хенри с Маргарита в името на мира с Франция, се издигнал, действайки в съюз с кралицата, до първа фигура в страната, но със своята прекомерна алчност и надменност отблъснал от себе си средните и ниските слоеве на народа. Против него се обявили и много лордове, негодуващи срещу разхищенията в двора и лошия край на войната с Франция. През 1450 г. кралят бил принуден да изпрати във временно изгнание Съфък, който след отплаването си загинал от ръката на неизвестни убийци. Заменил го като неофициален управител на страната и пълномощник на кралицата дук Съмърсет. Но през 1450 г. Ричард Йорк се върнал с войска от Ирландия и започнал да подготвя държавен преврат. Използвайки бездетността на Хенри, той се наложил и бил определен от Парламента за престолонаследник. Три години по-късно на Хенри се родил син, принц Едуард, но сам той заболял и станал неспособен да управлява. Йорк бил назначен за регент, но когато здравето на краля се подобрило и регентството било отменено, загубил търпение и вдигнал бунт. В битката при Сент Олбанз (1455 г.) войската на краля претърпяла тежко поражение. Съмърсет бил убит, а Хенри — пленен.

В тези дни на феодални борби в графство Кент избухнало селско въстание срещу краля, предвождано от ирландеца Джон Кейд. Въстаниците стигнали до Лондон, но се поддали на обещанията за кралска милост и изоставили вожда си, който бил убит при опита си да избяга.

В оригинала името на пирата, който убива Съфък, е Уолтър Уитмор и върху близкото звучене на „Уолтър“ и „уотър“ — вода, е основано сбъдването на пророчеството на злия дух. За да се получи в превода близък ефект, презимето на пирата е изменено на „Брегмор“.

59

Imprimis (лат.) — първо.

60

Item (лат.) — след това.

61

„… Mort dieu…“ (фр.) — В смъртта на Христа!

62

„… главнята, изгорена от Алтея… Мелеагър.“ (мит.) — според легендата на Алтея, жена на Калидонския цар Ойней, било предсказано, че синът й Мелеагър ще живее, докато догори главнята, която пламтяла в огнището й. За да опази сина си, Алтея угасила и скрила главнята; но когато Мелеагър при свада убил двамата й братя, тя хвърлила в огъня главнята и причинила с това смъртта на сина си.

63

Невиловци — от рода Невил били граф Солзбъри и синът му граф Уорик.

64

Ланкастър — от рода Ланкастър — с родоначалник четвъртия син на Едуард III, Джон Гонт, били кралете Хенри IV, Хенри V и Хенри VI. В случая се говори за последния.

65

Церера (мит.) — римска богиня, съответстваща на гръцката Деметра, покровителка на плодородието и земеделието.

66

„… за своя утрин сън.“ — по Шекспирово време утринните сънища били смятани за сбъдващи се.

67

Сент Олбанз — малък град, недалеч от Лондон.

68

Албион — старо название (от латинското albus — бял) на английския остров, водещо началото си от белите варовикови скали край Довър.

69

Конклав — съвет на кардиналите в Рим.

70

„… да ти изпиша… десет заповеди Божи.“ — тоест да й издраска лицето с нокти.

71

„… горе…“ — става дума за така наречената „горна сцена“ на Елизабетинския театър.

72

„… Conjuro te…“ (лат.) — заклинам те.

73

„Adsum“ (лат.) — тук съм.

74

„Asnath“ — неясна дума, може би анаграма на „Sathan“.

75

„… от морски бряг…“ — в оригинала пророчеството гласи „от вода“. Изменението се налага от игрословицата с името на пирата, който убива по-нататък Съфък.

76

„… Aio te, Aeâcida, romanos vincere posse…“ (лат.) — такъв бил отговорът, който оракулът на Аполон дал на епирския цар Пир и който можел да се тълкува двояко, като „твърдя, че ти, сине Еаков, можеш да победиш римляните“ и като „твърдя, че римляните могат да те победят, сине Еаков“.

77

„… Tantaene animis coelestibus irae?“ (лат.) — „толкоз гняв в небесни души“. Цитат от „Енеидата“ на Вергилий.

78

„… Medice, teipsum“ (лат.) — съкратено от израза „Medise, cura te ipsum!“ — Лекарю, лекувай себе си!

79

„… Щастлив е той… ще порасне“ — намек за един пасаж от Евангелието на Йоан (Пс. 9. 41).

80

„… тоз Едмънд… права върху короната…“ — следвайки летописеца Холиншед, Шекспир допуска и тук както в „Хенри Четвърти“ и „Хенри Шести — първа част“ историческа грешка. Претендент за английския престол бил не споменатият тук Едмънд Мортимър (граф Марч), а неговият племенник със същото име, син на рано умрелия Роджър Мортимър. Вж. общата част на бележките към „Хенри Четвърти — I ч.“.

81

Бери — съкратено от Бери Сент Едмъндз.

82

„… майски празник…“ — празниците през май били дни на народно веселие, свързани с гощавки, танци, надстрелвания и т.н.

83

„Стиснете му носа“ — това е бил по Шекспирово време един от начините за свестяване на припаднал.

84

Базилиск — приказно влечуго, което убивало с погледа си.

85

„… глух като змия“ — според средновековната наука змиите не притежавали слух.

86

Еол (мит.) — бог у древните гърци, който държал ветровете затворени в своята пещера и ги пускал на воля, когато пожелавал.

87

„… Асканий очаровал е Дидона… гибелта на Троя…“ — образът е заимстван от „Енеидата“ на Вергилий: Амур, взел образа на Енеевия син Асканий, беседвал с картагенската царица Дидона, за да й вдъхне любов към Еней.

88

„… към задната стая…“ — явно леглото на мъртвия Глостър се е намирало в така наречената „задна сцена“ на Елизабетинския театър.

89

„… мандрагората убива със свойте стонове…“ — според поверието корените на това екзотично растение, на което били приписвани различни целебни и магически свойства, имали формата на човешкото тяло и стенели при изскубване.

90

„… не се надплаквам с облаците южни…“ — южните ветрове носят влага и дъждове за британския остров.

91

Елизий (мит.) — в Елисейските полета според древните гърци попадали след смъртта си праведниците.

92

Ирида (мит.) — богиня на дъгата в римския пантеон. Тя била смятана за вестителка на боговете и името добило преносно значение на вестителка изобщо.

93

„Виж тази жартиера“ — става дума за прочутия Орден на жартиерата.

94

„… не си ли си целувал сам ръката…“ — по Шекспирово време жест на уважение е било целуването на собствените пръсти.

95

Сула (ист.) — Луций Корнелий Сула (136–78 пр.н.е.) бил римски диктатор, който преследвал безмилостно привържениците на противника си Марий. В текста под „майка“ се разбира Рим (и Англия), а под „хапки от нейното сърце“ — жертвите на Сула (и на Съфък).

96

„Invitis nubibus“ (лат.) — въпреки облаците.

97

Баргул — за Баргал (или Бардул), прочут пират, върлувал в гръцките моря, споменава Цицерон.

98

„Pene gelidus timor occupat artus…“ (лат.) — хладен страх почти обхваща крайниците ми — по всяка вероятност неправилно цитиран пасаж от „Енеидата“ на Вергилий.

99

„… побягнал гладиатор е заклал Марк Тулий…“ — става дума за Марк Тулий Цицерон, който бил убит от наемни убийци.

100

„… Цезар… от копелдака си…“ — според преданието Брут, един от убийците на Юлий Цезар, бил негов незаконен син.

101

„… Помпей — от островни диваци.“ — историческа грешка. Гней Помпей бил убит по нареждане на египетските управници.

102

Блакхийт — пусто място край Лондон.

103

„… Джордж Бивис и Джон Холанд…“ — всъщност това са имена на актьори от Шекспировата трупа, които са играли ролите на Кейдови привърженици.

104

„… Argo…“ (непр. лат.) — вместо „ergo“ — следователно.

105

„Чийпсайд“ — изящен търговски квартал на Лондон.

106

„Чатамския писар“ — Чатам е малък град в графство Кент, Югоизточна Англия.

107

Емануел (староевр.) — Бог е с нас! С тази дума често Шекспировите съвременници са започвали писмата си.

108

„… позволително да колиш… глави на седмица.“ — по Шекспирово време отделни месари са получавали правото да колят през постите.

109

„Сътарк“ — лондонско предградие на южния бряг на Темза.

110

„Кенилуорт“ — става дума за известния замък „Кенилуорт“, недалеч от Стратфорд на Ейвън.

111

Смитфийлд — така се наричал лондонският пазар на коне.

112

„… Лондонския камък“ — старинен камък с неизвестен произход, намиращ се в центъра на Лондон, чието докосване било знак за власт над града.

113

„… на Пикливия водоскок…“ — открит водопровод в стария Лондон, наричан презрително така.

114

„… Савойския дворец…“ — дворец в Лондон, който бил вече разрушаван веднъж при селското въстание през 1381 г., водено от Уат Тайлър.

115

„… мосю Безмонкю.“ — от френското „Baise mon cul!“ — целуни ми задника.

116

„… построи фабрика за хартия“ — може би умишлен анахронизъм. В Англия по времето, в което се развиват събитията, още не е имало фабрики за хартия.

117

„… ги бесеше, защото не могли да четат…“ — по Шекспирово време смъртното наказание се отменяло при доказана грамотност.

118

„… bona terra — mala gens“ (лат.) — добра земя — лоши хора.

119

„… in capite…“ (лат.) — от главата. Правен термин, означаващ, че даден имот е получен направо от главата на държавата, тоест от краля. В случая имаме изглежда игрословица: всички ще отговарят с главата си пред Кейд.

120

„… в «Белия елен»“ — така се наричала странноприемницата, в която Кейд бил отседнал.

121

„Villiago“ (непр. итал.) — негодник, страхливец, подлец.

122

Ескуайр — това е най-ниската благородническа титла в Англия.

123

„O, sancta majestas!“ (лат.) — О, свято величие! — цитат от Овидий.

124

„… французки лилии…“ — от 1420 г. гербът на английските крале включвал и френските лилии.

125

Аякс (мит.) — ахейски герой от Троянската война. Разярен от това, че не на него, а на Одисеи дали оръжието на загиналия Ахил, той в пристъп на лудост избил стадо овце и се пробол сам.

126

„… копието на Ахила… и лекува.“ (мит.) — гръцкият герой от Троянската война Ахил ранил с копието си зетя на Приам Телеф и след това го излекувал, като посипал раната му с ръжда от същото копие.

127

„… невярна дъще на Неапол…“ — неаполитанците имали славата на коварни интриганти, а бащата на Маргарита носи титлата „крал на Неапол“.

128

„La fin couronne les oeuvres.“ (фр.) — краят увенчава делата.

129

„… Медея стори с младия Абсирт…“ (мит.) — в легендата за аргонавтите дъщерята на колхидския цар отплавала с похитителя на Златното руно Язон. Когато видяла, че корабът на баща й ще ги застигне, тя разкъсала малкия си брат Абсирт, който я придружавал, и разхвърляла частите му в морето. Бащата спрял кораба си, за да ги събере, и бегълци успели да се измъкнат от преследването.

130

„… Еней е носил стария Анхиз…“ — в „Енеидата“ на Вергилий се разказва, че троянският герой Еней изнесъл на гръб стария си баща Анхиз от горящата Троя.

130

Оригиналното заглавие на пиесата е „The third Part of Henry the Sixth“ — „Трета част на Хенри Шести“. Повечето от действащите лица са исторически (и много от тях участват в първите две части на трилогията).

След битката при Сент Олбанз Ричард Йорк се задоволил със званието протектор и обещанието, че ще наследи трона подир смъртта на Хенри, но скоро протекторатът бил отменен и фактическа господарка на страната станала кралица Маргарита.

През 1459 г. започнала открита междуособна война. Привърженикът на Йорк граф Уорик пленил Хенри и Йорк бил възстановен като протектор и наследник, но скоро Маргарита събрала силна войска и в битката при Уейкфийлд удържала пълна победа. Йорк бил убит в боя. На следващата година Маргарита успяла да освободи Хенри от плена, в който го държал граф Уорик, но войската й започнала да се топи и тя била принудена да отстъпи. Най-големият син на убития Йорк, Едуард, влязъл в Лондон и бил коронясан. В решаващата битка при Таутън (1461 г.) войската на Ланкастъровци била разбита напълно — Маргарита избягала в Шотландия, откъдето безуспешно се мъчела да си спечели поддръжката на френския крал Луи XI. През 1465 година Хенри бил пленен отново и затворен в Тауър. Но властта на Едуард Йорк била несигурна особено след като той се оженил за Елизабет Грей и започнал да обсипва със земи и почести нейните роднини. Скоро Уорик и собственият му брат Кларънс го изоставили и избягали във Франция, където се помирили с намиращата се там Маргарита, и с помощта на френския крал образували коалиция срещу него. През 1470 г. Уорик се прехвърлил с войска на острова и възстановил Хенри на престола. Едуард бил приютен обаче от бургундския дук и след година се завърнал на острова, превзел отново Лондон и пленил за трети път Хенри. В битката при Барнет войската на Ланкастър претърпяла поражение: Уорик и брат му Монтагю били убити. Маргарита се прехвърлила с войска, но също била разбита в битката при Тюксбъри (1471 г.). Нейният син, претендентът за трона Едуард, бил убит, а тя самата — пленена, след което била откупена от френския крал и прекарала остатъка от живота си във Франция. В деня, в който Едуард, победител, се върнал в Лондон, неговите привърженици убили затворения в Тауър Хенри.

132

„… Гонтови потомци.“ — за Джон Гонт, родоначалника на Ланкастъровци, се говори много често в голямото историческо платно, рисувано от Шекспир. С родоначалник четвъртия син на Едуард III, Джон Гонт, били кралете Хенри IV, Хенри V и Хенри VI. В случая се говори за последния.

133

„… звънчета на сокол“ — ловджийските соколи по Шекспирово време имали звънчета на краката си, за да бъдат намирани по-лесно.

134

Елизий — в Елисейските полета според древните гърци попадали след смъртта си праведниците.

135

Фурия (мит.) — фуриите били римски божества на отмъщението.

136

„Di faciant laudis summa sit Ista tuae“ (лат.) — да сторят боговете това да е върхът на славата ти!…

137

Фаетон (мит.) — син на бога на слънцето Хелиос. Той опитал един ден да кара колесницата на баща си, но не удържал огнените коне и за малко не подпалил земята, за което Зевс го сразил с мълнията си.

138

139

Амазонка (мит.) — амазонките са били легендарно племе, съставено от войнствени жени.

140

„О, тигрово сърце във женска плът“ — този стих (буквално: „О, тигрово сърце във женска кожа“) е станал прочут поради това, че е бил пародиран от съвременника на Шекспир Робърт Грийн, който на смъртно легло писал за Шекспир в своя памфлет „Остроумие за грош цена“, че имал „тигрово сърце в актьорска кожа“.

141

„… от тигрите хиркански.“ — Хиркания, прочута със свирепите си тигри, се намирала според античните географи на юг от Каспийско море.

142

Хектор (мит.) — герой на „Илиадата“ — син на Приам, главен защитник на Троя.

143

„… Via!“ (итал.) — Хайде!

144

Елена (мит.) — жената на спартанския цар Менелай. Менелай бил брат на върховния вожд на ахейците, царя на Аргос, Агамемнон. Името му е станало синоним на рогоносец.

145

Приам (мит.) — последният цар на Троя. Той бил женен няколко пъти и имал петдесет синове, повечето от които загинали във войната с гърците.

146

Феб (мит.) — бог на слънцето у римляните.

147

Галеон — вид тежки товарни платноходни кораби, които пренасяли руда от „Западните Индии“ към Испания.

148

„… туй звание дук Глостър е зловещо“ — за смъртта на Томас Уудсток, дук Глостър, умрял при загадъчни обстоятелства, се говори в „Ричард II“; за смъртта на Хъмфри, дук Глостър — в „Хенри Шести — втора част“.

149

„… мече безформено… на свойта майка“ — според преданието новороденото мече представлявало безформена маса и придобивало образ едва след като майката го оближела.

150

Сирена (мит.) — сирените били хищни полуптици-полужени, които с вълшебните си песни привличали към своя остров мореплавателите и ги разкъсвали.

151

Базилиск — приказно влечуго, което убивало с погледа си.

152

Нестор — Нестор, цар на Пилос, бил гръцки вожд от Троянската война в дълбока старост, чието име станало синоним на мъдрост, придобита с годините.

153

Одисей (мит.) — цар на Итака, който участвал в Троянската война. Известен като „хитроумен“, той измислил дървения кон, с чиято помощ гърците успели да проникнат зад стените на града. Герой на „Илиадата“ и на „Одисеята“, която разказва дългите му странствания по море на връщане към родния остров.

154

Синон (мит.) — син на коринтския цар Сизиф, уговорил троянците да вкарат дървения кон зад стените си и с това станал причина за гибелта на Троя.

155

Протей (мит.) — морско божество от гръцката митология, способно да взема най-различни образи; синоним на изменчивост.

156

157

„… лорд Хънгерфорд…“ — става дума за Елизабет, богатата наследница на споменатия малко по-долу лорд Скейлз, за когото се говори в „Хенри Шести — втора част“.

158

„… Одисей и Диомед… тракийските коне…“ (мит.) — Одисей и аргоския цар Диомед откраднали конете на тракийския цар Рез, съюзник на Троя, защото оракулът бил предсказал, че Троя няма да бъде превзета, ако те опитат тревата на полята около обсадения град.

159

Диана (мит.) — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с луната.

160

Атлас (мит.) — Титан, който за участието си в бунта срещу олимпийските богове бил наказан да държи небесния свод на плещите си.

161

Йефтай (библ.) — еврейски съдия. Според преданието той, преди да нападне врага си, обещал на бога първото живо същество, което срещне след победата. Първа го срещнала единствената му дъщеря и бащата трябвало да я принесе в жертва.

162

„… дърво на Зевса…“ (мит.) — става дума за дъба.

163

„… славното ни Слънце…“ — слънцето било гербовият знак на рода Йорк.

164

„… щастлив Йерусалим“ — в смисъл „рай“.

165

„… в гащите на Ланкастър“ — тоест заела мястото му.

166

„… Езоп да пази… кучите си гатанки“ — кучи, защото тези басни били цинични (от гр. kynos — куче) и защото Ричард е за Шекспир гърбав, както и Езоп според преданието.

167

Росций — прочут римски актьор.

168

Дедал — легендарен гръцки строител. Той построил на остров Крит, управляван от цар Минос, прочутия лабиринт. Минос го затворил в лабиринта, но той направил за себе си и сина си Икар криле и полетял на свобода. Юношата Икар обаче пожелал да лети прекалено високо, слънцето разтопило восъка, с който били скрепени перата на крилете му, и той паднал в морето. Тук образът напомня, че Толбът е тласнал сина си към военното поприще, което му е струвало живота.

169

„Бес“ — умалително от Елизабет.

170

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Tragedy of Richard the Third“ — „Трагедия за Ричард Трети“. Повечето от действащите в нея лица са исторически (и много от тях участват в трилогията „Хенри VI“). Но Шекспир се отклонява в немалко случаи от източниците си. Крал Едуард IV (1462–1483) всъщност веднага след възшествието си на трона се предал на разврат и излишества и от тях умрял едва четиридесет и една годишен. Неговият брат, дук Кларънс, домогвайки се до трона, водил предателска политика и през 1478 година бил осъден на смърт за държавна измяна. Но Едуард не се решил да изпълни присъдата публично, а затворил брат си в Тауър и изпратил при него наемни убийци. Другият брат на Едуард, Ричард, дук Глостър, а после Ричард III (1483–1485), е обрисуван от историците като твърде способен крал. Той възнамерявал да ожени сина си Едуард за дъщерята на Едуард IV, Елизабет, и само след неговата внезапна смърт решил сам да се ожени за нея, но после се отказал от намерението си. Граф Ричмонд имал права върху престола по линията на своята майка Маргарита Бофорт, внучка на Джон Бофорд, брат по баща на Хенри IV, която била омъжена първо за Едмънд Тюдор, граф Ричмонд (баща на Ричмонд); после за граф Стафорд и след това за граф Станли (действащ в пиесата). Съпругата на Едуард IV, кралица Елизабет, била женена преди това за сър Джон Грей. Вдовицата на Хенри VI, Маргарита (действаща в „Хенри VI“), избягала след възцаряването на Едуард IV във Франция и оттам седем години по-късно направила неуспешен опит да си върне престола с въоръжена сила, след който била затворена в Тауър за четири години и след това отправена обратно във Франция, където и умряла в бедност. Нейното участие в пиесата е авторска волност. Лейди Ана, по-малка дъщеря на граф Уорик (действащ в „Хенри VI“), била не съпруга, а годеница на принц Едуард и обстоятелствата на нейната смърт не са известни.

171

„… под слънцето…“ — слънцето — емблема на рода Йорк — фигурирало върху герба на крал Едуард IV.

172

„… един, чието име… ще избие“ — прокобата всъщност се сбъдва, защото с буквата „G“ (джи) се пише както „Джордж“ — името на Кларънс, така и „Глостър“ — титлата на Ричард.

173

Лейди Грей — сър Джон Грей е бил първият мъж на кралица Елизабет (вж. общата част).

174

Антъни Уудвил — става дума за граф Ривърз, брат на кралица Елизабет.

175

Мистрис Шор — Джейн Шор, съпруга на лондонски златар, била любовница на Едуард IV и на лорд Хейстингз.

176

„… лорд-камерхер…“ — с тази по-позната у нас титла заменяме титлата „лорд-чамбърлейн“, която е носел лордът, отговарящ за реда и церемониала в кралския дворец.

177

„… кълна се в свети Павел“ — в оригинала е „свети Йоан“, но навсякъде другаде Ричард се кълне в свети Павел.

178

„… от щерките на Уорик.“ — става дума за лейди Ана, по пиесата съпруга (а в действителност — годеница) на принц Едуард, сина на Хенри VI (вж. общата част). Граф Уорик е едно от главните действащи лица в „Хенри Шести“.

179

Ланкастър — от рода Ланкастър — с родоначалник четвъртия син на Едуард III, Джон Гонт, били кралете Хенри IV, Хенри V и Хенри VI.

180

„Чертси“ — малък манастир в околностите на Лондон.

181

„Свети Павел“ — име на лондонската катедрала.

182

„… да блика таз жарка кръв“ — съгласно поверието трупът на жертвата кървял в присъствие на убиеца.

183

„Да бяха на Медуза…“ (мит.) — видът на горгоната Медуза имал според древните гърци сила да превръща в камък човеците. (В оригинала се говори не за Медуза, а за „базилиск“)

184

„… своя син и брат…“ — става дума за Рътланд. Случката е представена в „Хенри Шести — трета част“.

185

Клифорд — действащо лице от „Хенри Шести — втора и трета част“.

186

„Кросби хаус“ — резиденция на Ричард Глостър.

187

„Хуайтфрайърс“ (буквално — бели монаси) — Име на кармелитски манастир в Лондон.

188

Тюксбъри — при Тюксбъри (1471) войските на крал Едуард IV разбиват армията на кралица Маргарита. Събитието е представено в „Хенри Шести — трета част“.

189

Графиня Ричмонд — става дума за Маргарита Бофорт, жена на лорд Станли, която била майка — от първия си мъж Едмънд Ричмонд — на Хенри Ричмонд, бъдещия крал Хенри VII.

190

„… на баба ви женихът…“ — не става дума за определено лице — фразата изразява само презрението на Ричард към низкия произход на кралицата.

191

Сент Олбанз — през 1461 година кралица Маргарита обсадила Едуард IV при Сент Олбанз, малък град недалеч от Лондон, но добила само временното освобождение на съпруга си Хенри VI.

192

„… глигане, ринещ…“ — върху герба на Ричард бил изобразен глиган.

193

„… мрачния лодкар… на вечната тъма…“ (мит.) — става дума за Харон, който пренасял душите на умрелите през подземната река Стикс.

194

„… друга сянка…“ — става дума за духа на сина на Хенри VI, Едуард, когото тримата синове на Йорк убиват при Тюксбъри. Събитието е представено в „Хенри Шести — трета част“.

195

Фурии (мит.) — фурните били римски божества на отмъщението.

196

„… малага…“ — в оригинала malmsey — малвазия — вид сладко гръцко вино.

197

Пилат (библ.) — Понций Пилат, римски управител на Юдея, който „си измил ръцете“ от делото на Исуса и предал месията на еврейските съдници.

198

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на Хермес у гърците; вестител на боговете.

199

„… всесилния си тъст…“ — става дума за „кралеправяча“ Уорик.

200

„… от тези бозки“ — израз, свързан с английския израз „засукал злото от майчина бозка“.

201

„… от влажната луна…“ — луната била смятана за планета, властваща над земните влаги.

202

„Лъдлоу“ — название на двореца на Уелския принц.

203

„… Стоуни-Стратфорд… — Нортхамптън…“ — градове, разположени по пътя от „Честър“ за Лондон.

204

Пъмфретския замък — замък в графство Йорк, Североизточна Англия.

205

„… във ролята на Кривда“ — в оригинала се казва „порокът Кривда“ — термин, свързан със средновековните моралите.

206

„… глиганът…“ — става дума за герба на Ричард.

207

„… а шапките си да загубят…“ — тоест да бъдат лишени от постовете си.

208

„… бе погубен Ричард Втори…“ — събитието е представено в пиесата „Ричард Втори“.

209

„Ратклиф“ — недоглеждане на автора: Ратклиф не би могъл да бъде едновременно в „Пъмфрет“ и в Тауър.

210

„Хоубърн“ — резиденция на Илийския епископ.

211

„… знака до дома си…“ — много от домовете по Шекспирово време носели знак на входа си и били назовавани по него.

212

„… във Бейнардския замък…“ — Бейнардският замък на северния бряг на Темза — е бил като „Кросбихаус“ — резиденция на Ричард.

213

Лейди Люси — за годежа на крал Едуард VI с Елизабет Люси няма исторически доказателства.

214

„… френската принцеса…“ — Едуард IV наистина бил пратил граф Уорик да го сватосва с френската принцеса Бона. Събитията са представени в „Хенри Шести — трета част“.

215

„… сина на моята жена…“ — става дума за граф Ричмонд.

216

Базилиск — приказно влечуго, което убивало с погледа си.

217

„Брекнок“ — замък на Бъкингам в Уелс.

218

„… оня с Хъмфри…“ — намек, неизяснен от коментаторите.

219

Лета (мит.) — река на забравата в подземното царство на древните гърци.

220

Феникс — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

221

Солзбъри — град в графство Уилтшир — Южна Англия.

222

„… бледокръв…“ — тоест страхлив.

223

Девъншир — графство в Югозападна Англия.

224

Кент — графство в Югоизточна Англия.

225

Йоркшир — голямо графство в Североизточна Англия.

226

Дорсетшир — графство в Южна Англия, на Ламанша.

227

Милфорд — пристанище на южния бряг на Англия.

228

Уелс — планинска област в Западна Англия.

229

Тамуърт — местност в Централна Англия.

230

Лестър — графство и град в Централна Англия.

231

Босуърт — местност в Централна Англия. Босуъртската битка (1485) положила край на войната на двете рози и установила на трона династията на Тюдорите.

232

„… принуди да препие…“ — намек за удавянето на Кларънс в бъчвата с вино.

233

„… свещта синее…“ — според поверието огънят добивал син цвят в присъствието на духове.

234

Оригиналното заглавие на пиесата е „The famous History of the Life of King Henry the Eight“ — „Прочутата история за живота на крал Хенри Осми“. Повечето от действащите лица са исторически. Крал Хенри Осми (1509–1547) бил жесток деспот, грубо чувствен по природа. Той се женил шест пъти, като с две от жените си се развел и две от тях пратил на ешафода. Със своите министри и съветници се разправял жестоко, когато те преставали да му угаждат. Във външната политика след войни срещу французите станал отначало съюзник на краля на Франция Франсоа I в борбата му срещу Карл V, крал на Испания и германски император, а след това — съюзник на последния до поражението на Франция.

Томас Уулзи (ок. 1475–1530) бил ловък политик, който се издигнал благодарение на способността си да се представя за верен изпълнител на кралската воля до лорд-канцлер и фактически управител на страната. Поради неуспеха си да издейства съгласието на папата за развода на Хенри с Катерина изпаднал в немилост, бил отстранен от двора и лишен от всичките си имущества.

Кралица Катерина, дъщеря на испанския крал Фердинанд Католика и Изабела Арагонска, била отначало омъжена за принц Артър, наследник на Хенри VII, който умрял година след сватбата, а след това станала съпруга на брат му Хенри VIII. От петте деца на този брак останала жива само принцеса Мария (бъдещата Мария Кървавата). Поради това че не му родила наследник и защото се стремял към мир с Франция Хенри VIII решил да се раздели с нея. Като не получил съгласието на Рим, той упражнил натиск над английското духовенство и след като то благословило развода му, се оженил за Ана Болийн. Това довело до скъсване с Католическата църква и до образуването на отделна Англиканска църква, възглавявана от самия крал.

Ана Болийн, придворна дама на кралица Катерина, се готвела от млада за фаворитка на краля, каквато преди нея била майка й. Обвинена на свой ред в изневяра от краля, който искал да се ожени за придворната й дама Джейн Сеймур, била осъдена на смърт и екзекутирана през 1536 г.

235

„прав(д)остоящи“ — в Елизабетинския театър партерът бил заеман от правостоящи. Игрословицата е свързана навярно с това, че народната публика там държала повече на вярното възпроизвеждане на историческите факти.

236

„… долината Андр… Гинес и Ард“ — Гинес и Ард са градове в Пикардия от двете страни на долината Андр. Гинес е бил в английски ръце, а Ард — във френски.

237

„… рудници индийски…“ — мините в Индия били на времето синоним на баснословно богатство.

238

Бивис — Бивис Хамптонски бил легендарен англосаксонски рицар от XI в., възпяван в средновековните романси.

239

Ипсуич — пристанищен град в графство Норфък, Югоизточна Англия; родно място на Уулзи.

240

Император Карл — става дума за Карл V (1500–1558). Крал на Испания от 1516 г. и германски император от 1519 до 1555 г. Неговата майка била сестрата на английската кралица Катерина Арагонска.

241

„… картезианец…“ — картезианците били католически монашески орден, основан в местността Шартрьоз (Бургундия), откъдето иде името му.

242

„… в замъка на Розата…“ — замък, принадлежащ на дук Бъкингам.

243

„… Ха!“ — това възклицание според източниците на Шекспир било характерно за Хенри VIII.

244

„… Пипин… Клотар…“ — става дума навярно за френските крале Пипин Къси (714–768) и Клотар II (584–629).

245

„… и без да знаеш Лувъра…“ — Лувърът бил дворецът на френските крале.

246

„… cum privilegio…“ (лат.) — с позволение.

247

„Салюти“ — в резултат на тези празнични салюти на 29 юни 1613 г. се запалил и изгорял до основи театър „Глобус“.

248

„… viva voce…“ (ит.) — със своя глас, тоест собственолично.

249

Конетабъл — управител на двора на краля и главнокомандващ армията в негово отсъствие.

250

„… сестрата на Французкия владетел“ — става дума за сестрата на Франсоа I, дукеса Д’Алансон, за която Уулзи искал да ожени краля (вж. д. III, сц. 2).

251

Конклав — съвет на католическите кардинали, възглавяван от папата.

252

„Блакфрайърс“ — манастир на доминиканците (черните братя) в Лондон.

253

Карнарвоншир — гориста и неплодородна област в Уелс.

254

„… брилянт, от който… засияе цял!“ — намек за кралица Елизабет I, която именно била дъщеря на Хенри VIII и Ана Болийн.

255

„… Tanta est erga te mentis integritas, regina serenissima“ (лат.) — така непредубедена е мисълта ни към теб, височайша кралице.

256

„… на тъста ми“ — става дума за дук Бъкингам, за чиято дъщеря Съри е женен. Вж. д. II, сц. 1.

257

„… принц Артър“ — първи мъж на Катерина, брат на Хенри VIII.

258

„Ego et Rex meus“ (лат.) — аз и моят крал.

259

Ферара — цветущ по онова време град в Италия, на р. По.

260

„… статута praemunire…“ — статутът „за предпазването“, целящ ограничаването на папското влияние в Англия, предвиждал обявяване извън закона и изземане имуществата на провинения.

261

Луцифер (библ.) — Луцифер бил най-чистият от ангелите, който въстанал срещу Бога и бил хвърлен в дъното на ада.

262

Томас Мор — става дума за прочутия хуманист, автор на „Утопия“, който противно на пожеланието на Уулзи завършил на ешафода, защото се противопоставил на развода с Катерина и не приел обявяването на Хенри за глава на английската църква.

263

„… сираците закрилял е“ — лорд-канцлерът бил покровител на малолетните сираци в страната.

264

„… със смърт на мъченик“ — след като получил титлата граф Есекс и станал лорд-канцлер на страната, Кромуел изпаднал в немилост и през 1540 г. бил обезглавен.

265

Сенешал — в оригинала High Steward — лорд, който ръководи тържествените церемонии в двора.

266

Маркиз Дорсет — фигурира само в шествието, но не се появява другаде в пиесата.

267

„… четирима от бароните на петте пристанища…“ — става дума за петте главни пристанища на Канала — Довър, Хейстингз, Хайт, Ромни и Сандуич.

268

Едуард Блажени (ок. 1002–1066) — бил последният англосаксонски крал. Прочут със своята набожност, той бил възведен в ранг на светец през 1161 г.

269

„Te Deum“ (лат.) — „Тебе, Боже…“ — първите думи на прочутия католически химн.

270

Хуайт хол — букв. „Бял дом“. Понастоящем седалище на английското правителство.

271

Елмазната палата — е съдържала кралските украшения и трапезни сервизи.

272

„… близнаците… във Ипсуич и във Оксфорд…“ — става дума за два прочути университета, основани от Уулзи.

273

Пейшънс — името на английски означава „търпение“.

274

„… за дъщеря му…“ — става дума за бъдещата кралица Мария Кървавата (1553–1558).

275

„… сега не бих излъгала…“ — защото лъжата в предсмъртните минути била смятана за най-тежък грях.

276

Примеро — игра на карти от Шекспирово време.

277

Страж на свитъците — титла на главния пазител на кралските архиви.

278

„… но обещава много… подир себе си…“ — несбъдването на това предсказание струвало живота на Ана Болийн. Но новороденото станало най-великата кралица на Англия.

279

„… пример от Северна Германия… всички“ — тези думи се отнасят до селските въстания, възглавявани от Томас Мюнцер в Саксония (1524) или до анабаптистките бунтове в Мюнстер (1535).

280

„… на майския ни празник“ — на този голям английски празник хората излизали на улиците преди изгрев-слънце.

281

„Свети Павел“ става дума за катедралата на Лондон.

282

Самсон (библ.) — прочут със своята сила вожд на еврейското племе, който, пленен от филистимляните, изкъртил и отнесъл до близката планина вратата на града, в който бил затворен.

283

„… ни Колбранд, ни сър Гай…“ — в рицарските романси бил описван двубоят между Гай Уорикски и датския гигант Колбранд, в който Гай излиза победител.

284

Мурфийлд — поле, разположено северно от Лондон, на което се правели военните упражнения и паради.

285

„… медникар… с нос червен като мангал…“ — медникарите били известни като пияници.

286

„Странд“ — многолюдна улица по времето на крал Джеймз I.

287

„… Тауър Хил… Лаймхаус…“ — Тауър Хил, където бил най-прочутият ешафод, събирал низките слоеве на лондонското население. Лаймхаус бил пристанищната част на града, също прочута с грубите си обитатели.