Том 7 (Трагикомедии) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Уилям Шекспир (ч. notes)

1

Оригиналното заглавие на драмата е „The History of Troilus and Cressida“ — историята на Троил и Кресида.

2

Троя — древен град в Мала Азия, чиито обсада и разрушаване са възпети в Омировата „Илиада“.

3

Фригия — древно название на област в Мала Азия.

4

Тенедос — пристанище на Троя в древността.

5

„Дарданските полета…“ (мит.) — т.е. равнината на Троя, така наречена по името на Приамовия праотец, Зевсовия син Дардан.

6

„… аз, Прологът…“ — Пролог или Хор се наричал по Шекспирово време актьорът, който е произнасял увода, интермедиите или епилога на пиесите.

7

Аполон (мит.) — бог на слънцето и изкуствата в древногръцкия пантеон. Тук обръщението към него е като към покровител на поетите. Влюбен в нимфата Дафна, той я подгонил и тя, за да избяга от него, призовала на помощ боговете, които я превърнали в лаврово дърво.

8

„… старата царица…“ — става дума за Хекуба, съпругата на царя на Троя Приам.

9

Аргус (мит.) — стоок великан от гръцката легенда, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.

10

Бриарей (мит.) — сторък гигант, който помагал на титаните в борбата им срещу Зевс.

11

Илион — така се наричал дворецът на Приам в Троя.

12

„макар и мургав…“ — действието на пиесата се развива в Гърция, но Шекспир прилага английските критерии за красота, според които светлият тен на лицето бил по-хубав от тъмния.

13

Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

14

Грации (мит.) — у древните гърци трите Грации — Ефросина, Талия и Аглая — били дъщери на Зевс и олицетворение на женската прелест.

15

Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха; изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

16

Борей (мит.) — гръцки бог на северния вятър.

17

Тетида (мит.) — морска нимфа — нереида, — майка на гръцкия херой Ахил.

18

Пегас (мит.) — крилат кон, родил се от туловището на убитата от Персей Медуза. Впоследствие — символ на поетичното вдъхновение.

19

Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответстващ на гръцкия Посейдон.

20

„център земен…“ — според Птоломеевата астрономична система Земята била център на цялата Вселена.

21

Тифон (мит.) — в гръцките легенди чудовище със змийски глави и страшен глас.

22

„… сходни са като Венера и Вулкан…“ (мит.) — богинята на любовта и красотата Венера била съпруга на куция и грозен бог на занаятите, ковача Вулкан.

23

Феб (мит.) — друго име на Аполон.

24

„… за мирмидонеца…“ — мирмидонците били гръцко племе, населяващо остров Егина. В Троянската война от него била съставена войската на Ахил. В случая се подразбира именно той.

25

Ирида (мит.) — гръцка богиня на дъгата.

26

Цербер (мит.) — триглаво куче, което пазело изхода на древния ад, чиято владетелка била Прозерпина, и пускало всекиго да влезе, но никого — да излезе.

27

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на Хермес у гърците; вестител на боговете.

28

Хезиона (мит.) — сестра на Приам, която, омъжена за саламинския цар Теламон, му родила син Аякс.

29

„… родената от теб главня, Хекубо…“ — Хекуба — царица на Троя, съпруга на Приам, преди да роди Парис, сънувала, че ражда пламтяща главня, от която изгаря Троя. Жреците искали детето да бъде умъртвено, за да бъде спасен градът, но родителите му се противопоставили, като само го изпратили да бъде отгледано от овчари, незнаещи за неговия произход.

30

Аристотел — един от честите анахронизми на Шекспир. Гръцкият философ Аристотел от Стагира (384–322 г. пр.н.е.) е живял много след времето на Троянската война.

31

„… неаполитанската болест…“ — става дума за сифилиса.

32

„… той е неприкосновен…“ — шутовете се ползвали с правото — невинаги спазвано, разбира се — да говорят безнаказано горчиви истини.

33

„… слонът няма стави за учтивости…“ — израз, свързан с вярването, че слонът не можел да сгъва краката си.

34

Хиперион (мит.) — едно от названията на слънцето у древните гърци.

35

Милон — полулегендарен древногръцки атлет, прочут с това, че пренесъл цял бик на разстояние 120 крачки, убил го с юмрук и го изял за един ден.

36

Купидон (мит.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като момченце — често сляпо — въоръжено с лък и стрели.

37

„… Той се храни само с гълъби…“ (мит.) — гълъбите били, според гръцкото вярване, любимите птици на Венера.

38

„… като душа пред Стиксовия праг…“ (мит.) — Стикс била река в подземното царство, край чиито брегове според вярването на древните гърци душите на мъртвите блуждаели, докато телата им не били погребани.

39

„… да те държи будно, докато се опитомиш…“ — израз, свързан с практиката да се опитомяват ловните соколи, като се оставят дълго време без сън.

40

Плутос (мит.) — гръцки бог на богатствата.

41

Поликсена — дъщеря на Приам и Хекуба.

42

Анхис — дардански цар, от чиято връзка с Афродита се родил Еней. Боговете го наказали със слепота и след падането на Троя Еней го изнесъл на раменете си и отвел в своите странствания до остров Сицилия, където той умрял.

43

„… в ръката на Венера кълна се…“ — според легендата Диомед, сражавайки се с Еней, ранил в ръката майка му Афродита-Венера.

44

„… за спомен този мой ръкав…“ — в рицарския бит, който Шекспир пренася в гръцката древност, като залог за любов наред с кърпичките и панделките бивали използвани и откопчаващите се ръкави.

45

„… в Плутоновото име…“ (мит.) — владетел на подземното царство на мъртвите според вярванията на древните гърци.

46

„… Аякс е негов полусродник…“ — сестрата на Приам, Хезиона, омъжена за саламинския цар Теламон, му родила син Аякс.

47

Персей (мит.) — герой на аргоските сказания. Син на Даная, дъщеря на аргоския цар Акризий, от Зевс, който се промъкнал при нея под формата на златен дъжд. Персей извършил ред подвизи: отсякъл главата на страшната Медуза, чийто поглед превръщал всичко живо в камък, освободил пленената от морско чудовище Андромеда и т.н.

48

„… Зевс, превъплътен в бик…“ (мит.) — Зевс, върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.

49

„… в Диана и във звездната и свита…“ (мит.) — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна. „Одеждите на Диана“, „було на Диана“ са — по-нататък — образи, свързани с моминството.

50

Арахнея (мит.) — млада лидийка, умела тъкачка, която дръзнала да извика на състезание Атина и била превърната от нея в паяк. В Шекспировия текст името е „Ариахна“ поради смесването с друга героиня на гръцката митология — Ариадна.

51

„… пламналия по Венера Марс…“ (мит.) — древногръцкият бог на войната Марс имал според преданието любовна връзка с Афродита-Венера.

52

„… кентавра Сагитарий…“ — става дума за чудовището Сагитарий (Стрелец), подобно на кентавър — т.е. получовек-полукон — което било взело страната на троянците.

53

„… Хайде, бикът… хайде, куче крадливо…“ — по Шекспирово време борбите между животни (мечка и кучета; бик и кучета) били много популярно развлечение. Възклицанията, употребени тук, са свързани с тях.

54

Титан (мит.) — едно от имената на Хелиос, древногръцкия бог на слънцето и светлината.

55

„… гиганте подли…“ — става дума за Ахил.

56

„… гъска от Уинчестър“ — по Шекспирово време Уинчестърският архиепископ управлявал един район на Лондон — Саутуарк, който бил известен с публичните си домове.

57

Оригиналното заглавие на драмата е „All’s well that Ends well“ — добро е всичко, което завършва добре. Името на Парол (Paroles) означава „думи“, т.е. дърдорко.

58

„… сега мой настойник…“ — кралят във феодални времена бил смятан за настойник на всеки млад дворянин, останал без баща.

59

„… далеч от сияйната му сфера…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата Вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

60

Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

61

„… във Тосканската война…“ — Тоскана е област в Централна Италия, в която се намират градовете Флоренция и Сиена.

62

„… младият пуританин Месон и дъртият папист Рибон…“ — имена, в оригинала Charbon (фр. Chair Bonne) и Poysam (фр. Poisson), свързани по всяка вероятност с разликите в отношението към постите между пуритани и католици.

63

“… падна Троя… женски лик…" (мит.) — според легендата Троянската война избухнала заради жената на спартанския цар Менелай — Елена, която била открадната от Парис, син на Приам, цар на Троя. Шутът свързва античната Елена с едноименницата й от пиесата.

64

„… белия стихар на смирението върху черното расо на гнева си…“ — по Шекспирово време още траели споровете за одеждите на свещениците. Англиканската църква не отменила католическия бял стихар и някои ревностни свещеници с калвинистки убеждения носели под него женевското черно расо.

65

„… и шпагите за танците останат“ — по Шекспирово време било модно кавалерът да носи при танца къса шпага.

66

Канарски танц — жив танц, популярен по Шекспирово време.

67

„… Крал Пипин…“ — става дума за Пипин Къси (714–768), крал на франките, родоначалник на Каролингската династия.

68

Карл Велики — син на Пипин Къси (742–814), обединил под скиптъра си цяла Западна Европа.

69

Пандар — герой от историята за Троил и Кресида, чието име е станало в Англия синоним на сводник.

70

Феб (мит.) — друго име на Аполон.

71

„… да си целува ръката…“ — по Шекспирово време целуването на собствената ръка — като поклона и свалянето на шапка — било израз на уважение, най-често от страна на слуга към господар.

72

Гален — прочут лекар грък, живял главно в Рим (ок. 129–199 г. сл.н.е.).

73

Парацелз — швейцарски лекар (1493–1541), който във времето на Възраждането имал славата на голям философ, алхимик и медик.

74

Lustig (нем.) — весел, бодър.

75

Куранта — бърз, подобен на тичане танц, популярен по Шекспирово време.

76

„… Mor du vinager“ (разв. фр.) — „смърт на оцета“ — изглежда измислена от Шекспир френска ругатня. Французите са били известни в Англия като пиячи на вино.

77

Capriccio (итал.) — каприз.

78

„… градския шут, който скача в кметската торта на празничен ден…“ — едно от тълкуванията на този пасаж е, че връхна точка на един от празниците по Шекспирово време бил скокът на градския шут в тортата на председателя на общинския съвет.

79

Coraggio! (итал.) — Смелост!

80

Мушкети — вид старинни пушки.

81

“… към мощите на Якова свети…" — става дума за манастира „Свети Яго“ в Компостела (Северна Испания), известен и до днес обект на католическото поклонничество.

82

Юнона (мит.) — римска богиня, съответстваща на гръцката Хера. Хера преследвала Херакъл и станала причина той да извърши повечето от своите подвизи.

83

„… по засмолените клонки…“ — познат способ на птицеловците от онова време е било намазването на дървесните клони с клей.

84

„Hic jacet“ (лат.) — „Тук почива…“

85

„… от някой ням Баязидов пазач…“ — за да пазят тайните на дворците и харемите си, султаните използвали в тях неми стражи.

86

„… диалог между Войника и Смешника…“ — вероятно намек за някаква комедийна сценка, популярна на времето.

87

„… незаслужено са носили шпори…“ — в Средновековието шпорите са били знак на благородниците.

88

„… насилва не по-зле от Нес — кентавъра!…“ (мит.) — според древногръцкото предание кентавърът (получовек-полукон) Нес откраднал и се опитал да изнасили жената на Херкулес — Деянира.

89

Херкулес или Херакъл (мит.) — главен герой на гръцката митология, извършил 12 подвига, като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.

90

Екю — стара френска монета.

91

„… със шафрана на яките си…“ — елегантните мъже от Шекспирово време боядисвали в жълто — с шафран — яките и маншетите си.

92

„… нямам носа на Навуходоносор и не ги знам тези треволяци“ — според Библията пророк Даниил, тълкувайки един сън на асирийския цар Навуходоносор, му предрекъл, че седем години ще бъде отлъчен от хората, ще живее като полските животни и ще го хранят с трева като вол.

93

„… Черният принц…“ — по всяка вероятност тук — освен явния намек за дявола — има и още един намек за сина на Едуард III (1327–1377) — Едуард Уудсток, наречен Черният принц; той водил победоносни войни във Франция и французите се плашели от него като от дявола.

94

„… славна рана, или нещо по-друго…“ — намек за язва от френската болест, която е за Шекспир и за другите драматурзи от времето много честа тема за шеги.

95

„… от рода на мускусните котки…“ — мускусни котки наричали гризачите, от чиито жлези се извлича мускуса, използван в парфюмерията.

96

Плутос (мит.) — гръцки бог на богатствата.

97

„… просяк става кралят…“ — смисълът на фразата не е, че актьорите са просяци, а че в края на представлението просят аплодисментите на публиката.

98

Оригиналното заглавие на драмата е „Measure for Measure“. Името на Фрът е „Froth“ — пяна, а на мадам Свръхврът — „Overdone“ — прекалила или презряла; палачът Кръвожад се нарича в оригинала „Abhorson“ — име, свързано с понятието „погнуса“ и „ужас“, но и звучащо като „син на уличница“.

99

„… Тройно стригано кадифе… от някоя френска ножица…“ — намек за косопада, свързан с френската болест, т.е. сифилиса.

100

„… прати и на парни бани…“ — по Шекспирово време сифилисът се е лекувал с парни бани.

101

„… И е съдът му пак съд праведен“ — перифраза на пасаж от посланието на апостол Павел до римляните (9:15-18).

102

„… Правдата или Кривдата…“ — Правдата и Кривдата са познати алегорични фигури от средновековните мистерии.

103

„… ще бъда суров Цезар за теб…“ — намек, свързан с борбите за владичество над Рим между Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.) и Гней Помпей (106–48 г. пр.н.е.).

104

„Benedicite“ (лат.) — Благослови, Господи!

105

“… раздвоеното езиче…" — израз, свързан с ненаучното убеждение, че отровните змии „жилят“ с езика си.

106

„… Пималионови статуи, току-що оживели…“ (мит.) — според древногръцката легенда кипърският цар Пигмалион — велик скулптор — се влюбил в изваяната от него женска фигура и измолил от Афродита да й вдъхне живот. Тук намекът е за хвалбите, с които сводникът Помпей рекламира своите проститутки.

107

По Шекспирово време сифилисът се е лекувал с парни бани.

108

„… казва «Прости ми» на своите клиенти“ — в Шекспирова Англия преди екзекуцията палачът искал винаги прошка от осъдения на смърт.

109

„… заради една сделка…“ — по Шекспирово време лихварите заобикаляли преследващия ги закон, като вместо да дават заем под лихва, продавали с дълъг срок за изплащане стока на цена, по-висока от пазарната.

110

„… гъгнат «Подай, господине!»… на който мине“ — позната картина от някогашния Лондон представлявали затворниците, протягащи през решетките на тъмницата ръка за милостиня към минувачите.