Том 8 (Романси и сонети)

1

Оригиналното заглавие на драмата е „Pericles, Prince of Tyre“ — „Перикъл, тирски принц“.

2

„… Гауер — като Хор…“ — Джон Гауер (ок. 1330–1408), английски поет, автор на сборника „Признанието на влюбения“, съдържащ повести в стихове, една от които е легнала в основата на „Перикъл“. Вж. предговора.

3

Антиохия — днешна Антакия — град в Южна Турция на р. Оронт. Основан през 300 г.пр.н.е. от Селевк Никатор, пълководец на Александър Велики; бил известен икономически и културен център на Изтока.

4

Тир — финикийски град — в днешен Ливан — прочут в миналото със своята търговия и производство на пурпур.

5

Луцина (мит.) — римска богиня на светлината и оттук — на раждането, отъждествявана от едни с Юнона, от други — с Диана.

6

Грации (мит.) — у древните гърци трите грации — Ефросина, Талия и Аглая — били дъщери на Зевс и олицетворение на женската прелест.

7

„… Хесперидската градина…“ (мит.) — градина, намираща се „на крайния запад на земния кръг“, в която расла ябълка, даваща златни плодове. Тя била пазена от Хесперидите, дъщери на бога на Вечерницата — Хеспер. Открадването на златните ябълки е единадесетият подвиг на Херакъл.

8

“… не съм змия… прояждам плът…" — съществувало по Шекспирово време ненаучното убеждение, че змиите се раждат, като прояждат плътта на майка си.

9

„… на пистолетен изстрел…“ — един от характерните Шекспирови анахронизми.

10

Парка (мит.) — трите Парки били в римската религия богини на човешката участ: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

11

Тарс — град в днешна Южна Турция.

12

„… рога си Изобилието…“ (мит.) — козият рог на нимфата Амалтея имал свойството да излива от себе си всичко, което пожелаел неговият притежател. Рогът на изобилието бил атрибут на много гръцки божества като Гея, Фортуна, Плутос.

13

„… коне троянски…“ — „Илиадата“ разказва как след дълга неуспешна обсада на Троя гърците изработили един дървен кон, в чиято кухина се скрили техни бойци. Троянците сами вмъкнали коня в крепостта си и през нощта войниците излезли от него и ударили защитниците на стените откъм гърба, което довело до опожаряването на Троя.

14

Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха.

15

Пентаполис — т.е. Петоградие — название, давано в древността на пет града в днешна Киренайка: Береника, Арсиноя, Птолемаис, Кирене и Аполония.

16

Морска свиня — вид делфин.

17

Спарта — древен гръцки град, столица на Лакония, надвила съперничещата й Атина след дългогодишна война (404 г.пр.н.е.).

18

„Lux tua — vita mini“ (лат.) — Твоята светлина е живот за мене.

19

„Piu per dolcezza che per forza“ (итал.) — Повече с нежност, отколкото с насилие.

20

„Me pompae provexit apex“ (лат.) — Върхът на славата ме доведе.

21

„Qui me alit, me extinguit“ (лат.) — Който ме подхранва, той ме и глези.

22

„Sic spectanda fides“ (лат.) — Тъй се изпитва верността.

23

„In hac spe vivo“ (лат.) — С тази надежда живея.

24

Хера (мит.) — богиня на брака при гърците; съпруга на Зевс.

25

„… Дианиното дуло…“ (мит.) — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна. „Дианиното було“ е образ, свързан с моминството.

26

„… окото на Цинтия…“ (мит.) — Цинтия е друго име на Диана. „Око на Цинтия“ — луната.

27

Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел.

28

Ефес — в древността цветущ гръцки търговски град на Малоазийския бряг.

29

Феб (мит.) — друго име на Аполон, бог на Слънцето в гръцкия Пантеон.

30

Ескулап (мит.) — бог на медицината в древния Рим.

31

„… в одежда на весталка…“ — в смисъл на девственица. Тук, свързани от мисълта за моминската непорочност, се смесват често жриците на Диана с весталките — жрици на Веста.

32

Митилин — главен град на остров Лезбос.

33

„… прогнили от парене…“ — по Шекспирово време сифилисът се лекувал с парна баня.

34

„… цехини…“ — стара венецианска златна монета.

35

„…Дьо Живак…“ — в оригинала името е „Verole“ — което някога означавало на френски освен „шарка“ още и „сифилис“, болест, която се лекувала с живачни втривания.

36

„… гръмотевицата буди спящите змиорки.“ — съществувало поверие, че гръмотевицата кара змиорките да се измъкват от тинята.

37

Харпия (мит.) — Харпиите са били богини на вятъра у гърците. Изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало символ на зла жена.

38

Тетида (мит.) — морска нимфа — нереида — майка на гръцкия герой Ахил.

39

Гея (мит.) — богиня на земята у древните гърци. Прародителка на човеците и велика приютителка на мъртвите, погребани в нея.

40

Приап (мит.) — гръцки и римски бог на сладострастието и мъжката сила; покровител на лозята и градините.

41

Спаниел — кучешка порода.

42

Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

43

„… как пеят сферите…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

44

Оригиналното заглавие на драмата е „Cymbeline“ — „Цимбелин“. Името на Клотен е свързано вероятно с думата clot — буца земя. „Имогена“ произлиза навярно от латинското innocens — невинен; „Постум“ значи на латински „следсмъртен“, в случая „роден след смъртта на баща си“; „Леонат“ — както в текста се обяснява — означава „роден лъв“ или „роден от лъв“.

45

„… дух, меним според планетите!“ — съгласно схващанията на Шекспировото време планетите упражнявали силно благотворно или пагубно влияние върху хората.

46

„… Касибелан, а после от Тенанций…“ — Касибелан е един от вождовете на древните брити, борил се упорито срещу Рим; Тенанций, негов брат, е според историята на Холиншед баща на Цимбелин. У Шекспир тези роднински отношения са объркани.

47

„… свой паж…“ — пажове по време на древния Рим естествено не е имало. Текстът на „Цимбелин“ изобилства от подобни анахронизми.

48

„… приготвяни със жлъчка“ — в състава на мастилата по Шекспирово време влизала и говеждата жлъчка.

49

Дукати — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

50

Феникс — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

51

„… като партски конник… по врага…“ — партите — племе, населявало в древността областта на югоизток от Каспийско море — били прочути конници и стрелци с лък.

52

Капитолий — един от хълмовете на Рим, върху който се издигали в древността главните обществени сгради и преди всичко храмът на Юпитер и Сенатът.

53

„… колкото и да се парят…“ — по Шекспирово време сифилисът се лекувал с парна баня.

54

„… Дианин жрец“ — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна.

55

Тарквиний — става дума за Секст — сина на легендарния римски цар Тарквиний Горди, който изнасилил Лукреция, съпруга на знатния римлянин Публий Колатин. Лукреция се самоубила, след като взела клетва от своя баща и от Юний Брут, че ще отмъстят за нейната смърт; нещо, което те сторили, като изгонили Тарквиний и установили римската република.

56

Киприда (мит.) — прозвище на Афродита-Венера, произлизащо от името на о. Кипър, край чийто бряг богинята се родила от морската пяна. В оригинала е употребено по-малко познатото у нас прозвище Цитерея, свързано с друго място на Афродитиния култ — о. Цитера.

57

„маймуно, имитираща смъртта…“ — на английски думата „ape“ — маймуна — е тясно свързана със значението „подражавам“ — оттук и смелостта на образа.

58

Гордий (мит.) — легендарен цар на Фригия — прост земеделец по произход, който поставил в градския храм ярема на своите волове, завързвайки го със сложен възел. Считало се, че който развърже този възел, ще стане повелител над цяла Азия. Александър Македонски, като не успял да го развърже, го разсякъл с меча си. Оттук „да разсечеш гордиевия възел“ означава да решиш със сила някое усложнено дело.

59

Терей (мит.) — тракийски цар, който изнасилил балдъза си Филомела, дъщеря на атинския владетел Пандион. За да не бъде издаден, той изтръгнал езика й, но тя избродирала разказа за насилието на една завеса, която изпратила на сестра си Прокна. Последната отмъстила на мъжа си, като убила собствения си син и подмамила Терей да яде от месото му. Узнал за истината, Терей искал да убие двете сестри, но Зевс превърнал Филомена в славей, Прокна — в лястовица, а него самия — в папуняк. Книгата, която Имогена е чела, е била навярно „Метаморфозите“ на Овидий, в които е разказана тази повест.

60

„зората… окото на гарвана.“ — по Шекспирово време гарванът бил смятан за ранобудна птица.

61

Феб (мит.) — друго име на Аполон, бог на Слънцето в гръцкия Пантеон.

62

„… Дианин дивеч…“ (мит.) — става дума за девствениците.

63

Кохорти — кохортата е била войсково отделение в римската войска — десета част от легиона.

64

Кидн — древното име на една река в Мала Азия, на която се срещнали за пръв път Марк Антоний и Клеопатра.

65

Базилиск (мит.) — баснословно животно със змийско тяло и златна корона на главата, чийто поглед бил смъртоносен за човека.

66

Сатурн (мит.) — римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно, охлаждащо влияние върху човеците.

67

„… дошъл, видял, победил…“ — „Veni, vidi, vici“ — „Дойдох, видях, победих“ — е лаконичното съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г.пр.н.е.) известил на римския Сенат за своята победа при Зела в Мала Азия.

68

„… града на Лъд…“ — става дума за Лондон.

69

Мулмуций — легендарен основател и първи законодател на британската държава.

70

Камбрия — древно название на областта, заемаща приблизително територията на днешен Уелс в западната част на Британския остров.

71

Еней (мит.) — според „Енеидата“ на Виргилий троянецът Еней, по-късно родоначалник на римския народ, изнесъл на гръб от пожара на Троя слепия си и немощен баща Анхис.

72

Синон — син на коринтския цар Сизиф, уговорил троянците да вкарат дървения кон в стените си и с това станал причина за гибелта на Троя.

73

Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

74

Севърн — река в Югозападна Англия.

75

Проконсул — в древния Рим бивш консул, изпратен от Сената за управител на провинция.

76

Терсит — прост гръцки воин от войската, обсаждаща Троя, остро и жлъчно критикуващ началниците си и обрисуван от Омир като уродлив сквернословещ Действащо лице в „Троил и Кресида“.

77

Ликс — става дума за един от двамата Аяксовци. Великия Аякс, син на саламинския цар Теламон, един от героите на „Илиада“. Действащо лице в „Троил и Кресида“.

78

Хермес (мит.) — бог на търговците и крадците, съответстващ на римския Меркурий; вестител на боговете.

79

„… Хекубините клетви срещу ахейците…“ — Хекуба е съпруга на Приам, царя на Троя, изгорена от гърците.

80

Марс — наблюдателна площадка на корабна мачта.

81

„… сиенския владетел…“ — Сиена е град в областта Тоскана — Централна Италия.

82

Консули — в древния Рим изборни управители на републиката, двама на брой, с едногодишен мандат. Тук неправилно употребени от Шекспир.

83

„… закриват с тъмни маски…“ — по Шекспирово време дамите носели маски от кадифе за защита на лицето от слънчевите лъчи.

84

Луцина (мит.) — римска богиня на светлината и раждането, отъждествявана от едни с Юнона, от други — с Диана.

85

Елисейски полета (мит.) — с това название древните гърци означавали полята на блажените, в които след смъртта си попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

86

„… под моето светило…“ — т.е. под планетата Юпитер.

87

Минерва (мит.) — римска богиня на мъдростта и занаятите, свързвана с Атина от гръцкия Пантеон.

88

„… Mollis aer… съпруга…“ — етимологията на ясновидеца е, разбира се, невярна.

89

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Winter’s tale“ — „Зимната приказка“. Името на Пердита произлиза от латинския глагол „perdere“ — загубвам. В оригинала Гламчо се нарича Clown — означаващо „селяндур, смешен простак“.

90

„… влажното светило…“ — става дума за луната, с която са свързани морските приливи и отливи и изобщо „влагите“.

91

„… като изключим наследствения…“ — става дума за първородния грях, този, който всеки човек според християнската религия носи от грехопадението на Адам и Ева.

92

„… една планета-сводница влияе…“ — съгласно схващанията на Шекспировото време планетите упражнявали силно благотворно или пагубно влияние върху хората.

93

Базилиск (мит.) — баснословно животно със змийско тяло и златна корона на главата, чийто поглед бил смъртоносен за човека. За разлика от погледа на базилиска кралският поглед понякога проявявал целебни свойства.

94

„…колкото морето… от лунната повеля…“ — става дума за луната, с която са свързани морските приливи и отливи и изобщо „влагите“.

95

„…както вие чувствате, на̀, туй…“ — навярно при тези думи Леонт удря плесница или дръпва брадата на Антигон.

96

„… Аполоновия храм във Делфос…“ (мит.) — Град Делфи във Фокида бил главно негово светилище; тук, в подножието на планината Парнас, било седалището на прочутия делфийски оракул. Шекспир и неговите съвременници (вж. предговора) смесвали Делфи с Делос — острова, на който се бил родил богът; затова пратениците на Леонт пътуват към „Делфос“ и говорят — в трето действие — за „дивен остров“.

97

„… жълта мнителност…“ — жълтият цвят бил по Шекспирово време цвят на ревността.

98

„Бохемия. Край морския бряг…“ — една от честите небрежности на автора. Бохемия и Сицилия били за Шекспировите съвременници приказни страни, чието географско положение не било нито изяснено, нито от особена важност.

99

Хор — Хор или Пролог се наричал по Шекспирово време актьорът, който е произнасял увода, интермедиите или епилога на пиесите.

100

Автолик (мит.) — син на Меркурий (Хермес) и Хиона. Получил от баща си, известен като бог на крадците и хитреците, мошенически дар и способност да приема различни образи.

101

„… борби на мечки…“ — по Шекспирово време борбите между животни (мечка и кучета; бик и кучета) били много популярно развлечение.

102

Флора (мит.) — италийска богиня на цветята, младостта и удоволствията.

103

„… безсмъртните… приемали са облик на животни…“ (мит.) — в случая става дума за Зевс, който се преобразил в бик, за да открадне Европа; за Нептун, който добил от превърнатата в овца Теофана агнето със златното руно; и по-нататък — за Аполон, който служил като овчар при тесалийския цар Адмет и му помогнал да се ожени за дъщерята на цар Пелий — Алкестида.

104

Прозерпина (мит.) — владетелка на подземното царство и богиня на плодородието. Дъщеря на Зевс и Деметра. Според легендата веднъж, като брала цветя, била грабната и отвлечена под земята от Аид, бог на подземното царство.

105

Афродита (мит.) — Венера.

106

„… клепките Юнонини…“ (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

107

„… играя кралицата на Духовден…“ — на Света Троица в Шекспирова Англия се празнували традиционни народни игри, на които се избирали крал и кралица.

108

Девкалион (мит.) — образ от гръцката митология, успореден на библейския Ной. Царят на Фтия — Девкалион, и жена му Пира били смятани в древността за родоначалници на човечеството, защото единствени се били спасили — на нарочно построен кораб, който ги извел невредими на планината Парнас — от потопа, изпратен от Зевс.

109

„… кесийки с карамфил…“ — във времето на големите пътешествия са били модни т.нар. помандери — топчици от плат, съдържащи карамфил и други миризми от екзотичен произход, които се носели на кръста или на врата.

110

„… правдата на свойта привидност…“ — т.е. лицето си. Модна за литературата от Шекспирово време изисканост, свързана с честата у автора тема за лъжовността на външния образ у човека.

111

„… я как си чопли зъбите.“ — по Шекспирово време откритото чистене на зъбите било признак на добро възпитание; по едно време зъбочистките дори се носели като украса на шапките.

112

„… завещал е Александър на най-достойния…“ — става дума за Александър Македонски, който — според някои летописци — бил завещал с тези думи огромното си царство.

113

Джулио Романо (1499–1546) — италиански живописец и архитект (но не и скулптор!), много прочут в Шекспирова Англия.

114

„… Боите й… изсъхнали…“ — в миналото статуите често били оцветявани — върху това се гради цялата последна сцена на драмата.

115

„… скелета с косата…“ — става дума за смъртта.

116

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Tempest“ — „Бурята“. Много от действуващите лица носят смислови имена: „Просперо“ означава на италиански „щастлив, благоприятен“; „Калибан“ е по всяка вероятност анаграма на „канибал“. „Тринкуло“ произлиза от немското „trinken“ — пия; „Миранда“ — означава на латински „достойна за удивление“; „Ариел“ има древноеврейски произход (така се наричал един от ангелите на юдейската религия), но в пиесата явно се свързва с италианското „aria“ — въздух.

117

Топсел — тази дума, както и следващите в същата сцена „стенга“, „грот“, „фок“ са взети от моряшкия език и означават различни платна и части от мачти.

118

Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха; изобразявана е с рог на изобилието, изсипващ монети или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

119

Левги — мярка за дължина, равна на 4 километра.

120

Юпитер (мит.) — върховен римски бог, съответствуващ на гръцкия Зевс; баща на боговете, небесен властелин.

121

Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответствуващ на гръцкия Посейдон.

122

Бермудски острови — група малки острови в Атлантическия океан, прочути по Шекспирово време като опасно място за мореплавателите. В случая имаме една от географските волности на Шекспир; прекосявайки Средиземно море, флотът на неаполския крал се оказва близо до брега на Америка.

123

Сикоракса — името (в оригинала Sycorax) е с неясен произход: някои го свързват с гръцки корени, означаващи „свиня“ и „гарван“; други го извеждат от името на митологическата магьосница Цирцея.

124

„…с кръжила тъмни около очите…“ — сините кръгове около очите били считани по Шекспирово време за признак на бременността.

125

Сетебос — име, взето от едно съвременно на Шекспир описание на пътешествие, в което тъй се нарича „големият дявол на патагонците“.

126

„… князът на Милано с прекрасния си син…“ — по всяка вероятност небрежност на автора: за такъв син по-нататък в драмата не се споменава.

127

Дидона (мит.) — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.

128

„… Амфионовата арфа…“ (мит.) — Амфион е един от двамата „тивански близнаци“, синове на Зевс и на таванската царица Антиопа. Свирел така сладко на арфа, че когато той и брат му Зет решили да построят зид около Тива, камъните сами се нареждали един върху друг под нейните звуци.

129

„… и луната бихте откачили от сферата й…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

130

„… човекът от луната…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек-грешник, наказан да живее на месечината; той бил следван от куче и носел фенер и наръч тръни.

131

„… сврачи речи…“ — т.е. заучени, ние бихме казали „папагалски“.

132

Херес — силно испанско вино.

133

„… горе се появява…“ — в елизабетинския театър зад главната сцена имало втора, закриваща се със завеса, а над нея — трета. За последната става дума тук.

134

Еднорози — еднорогът е баснословно животно на Средновековието, подобно на кон, с дълъг прав рог на челото.

135

Птица-Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

136

„… едно за пет…“ — по Шекспирово време нерядко пътешествениците сключвали облози, при които сумата, внесена от тях преди заминаването им, трябвало да бъде върната петократно в случай на щастливо завръщане.

137

Харпия (мит.) — Харпиите били богини на вятъра у гърците, изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на „зла жена“.

138

Харпия (мит.) — Харпиите били богини на вятъра у гърците, изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на „зла жена“.

139

„… Фебовият впряг…“ (мит.) — става дума за колесницата на Аполон, бога на слънцето и изкуствата в древногръцкия пантеон.

140

Ирида (мит.) — гръцка богиня на дъгата.

141

Церера (мит.) — римска богиня, съответствуваща на гръцката Деметра; покровителка на плодородието и земеделието.

142

„… Владетелката на небето синьо…“ (мит.) — става дума за Юнона, римска богиня на плодородието покровителка на брака; съответствуваща на Хера у гърците.

143

„… Венера с нейния хлапак…“ (мит.) — става дума за бога на любовта — Купидон, — който бил син на Венера; той е изобразяван като момченце — често сляпо — въоръжено с лък и стрели.

144

Плутон (мит.) — владетел на подземното царство на мъртвите според вярванията на древните гърци.

145

Пафос — град на о-в Кипър, в който се намирал главният храм на Афродита (Венера).

146

Наяди (мит.) — речни нимфи у гърците.

147

„… Сляпата къртица да не дочуе стъпка…“ — израз, свързан с поверието, че къртицата притежавала много остър слух.

148

„… дъба на Зевса…“ (мит.) — дъбът се считал в древността за дърво на върховния бог.

149

Coraggio (итал.) — смелост.

150

Велзевул — едно от прозвищата на Дявола.

151

феникс (мит.) — Приказна птица, съществуваща „в един екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта си.

152

„… Музите…“ (мит.) — В гръцкия пантеон седемте Музи били богини на отделните изкуства.

153

Парнас (мит.) — Планина в Гърция, обитавана според вярването от бога на изкуствата Аполон и от музите. Тук смисълът е: «сред днешните поети».

154

„… от земя и от вода…“ — Според древните философи светът бил изграден от четири елемента (стихии) — земя, вода, въздух и огън.

155

Адонис (мит.) — Красив младеж от Библос, обичан от Афродита, който бил разкъсан от глиган. Темата е развита от Шекспир в поемата му „Венера и Адонис“.

156

Елена (мит.) — Става дума за Хубавата Елена. Тя била съпруга на цар Менелай и открадната от Парис, станала причина за Троянската война, възпята в „Илиадата“ на Омир.

157

„… Марсовия меч…“ — Марс бил бог на войната в гръцкия пантеон.

158

„… Косача злобен“ — Смъртта по Шекспирово време била представяна като старец с коса в ръка.

159

„… огледалото… часовникът… джобното бележниче…“ — По всяка вероятност сонетът е придружавал тези предмети, изпратени в дар на адресата.

160

Галеон — Голям платноходен кораб от епохата на Възраждането.

161

Сатурн (мит.) — Римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно, охлаждащо влияние върху човеците.

162

„… След дълго затъмнение…“ — По тълкуването на този пасаж се спори: според едни той е свързан с победата над испанската Велика армада (1588 г.), според други — с реално лунно затъмнение (1525); според трети и четвърти — с годината, в която кралица Елизабет преминала благополучно опасна точка от хороскопа си (1595 г.) или оздравяла от тежка болест (1599).

163

„… богиня с колелото…“ — Става дума за Фортуна, римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

164

„… като змията…“ — Според поверието от Шекспирово време змиите били лишени от слух.

165

„… изкуството на учен алхимик…“ (мит.) — В средновековието една от целите на алхимиците била откриването на начин за получаване на злато от неблагородни метали.

166

„… грозно е без спор…“ — По Шекспирово време русите жени били считани за по-красиви от тъмнокосите.

167

УИЛ — В оригинал сонетът е изграден върху друга игрословица. Съкращението на „Уилям“ означава и страстно желание.

168

„… дете с превързани очички…“ — Става дума за римския бог на любовта Купидон, изобразяван обикновено като момченце, често сляпо, въоръжено с лък и стрели.

169

Диана (мит.) — Диана била римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна.