Тотален контрол

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Самолетът, за който става дума в романа, „Маринър L800“, е плод на въображението ми, макар че някои от общите му характеристики са взети от реално съществуващи самолета При това уточнение авиолюбителите могат да възразят че описаният атентат е нереален. „Грешките“ са допуснати съвсем умишлено — намерението ми не беше да напиша наръчник с инструкции за болни умове.

По отношение на борда на федералния резерв е достатъчно да кажа следното: фактът, че икономическата съдба на страната действително е в ръцете на шепа хора, които заседават тайно и почти не подлежат на контрол ми се стори безкрайно интересен. Ако трябва да бъда искрен, най-вероятно съм подценил желязната хватка на тази институция, която ни държи в ръцете си. Справедливостта обаче изисква да изтъкна, че през годините федералният резерв е управлявал икономиката на страната удивително добре, понякога и при много трудни условия. Работата на тези хора не е лесна, а икономиката далеч не е точна наука. Макар резултатите от действията на федералния резерв нерядко да са болезнени за мнозина от нас, можем да бъдем сигурни, че тези действия са предприети с мисъл за благото на страната. Въпреки всичко при концентрирането на такава огромна власт изкушението за незаконни печалби не може да е далеч от повърхността.

Що се отнася до компютърните технологии, за които става дума в „Тотален контрол“, всички те, доколкото успях да проуча, са напълно правдоподобни, ако не и масово навлезли в практиката. Някои от тях (може да не повярвате) са дори остарели. Няма как да се отрече голямата полза от компютъра. Но при толкова много добри страни не може да няма и лоши. Когато все повече компютри по света се свързват в една мрежа, значително нараства опасността някой да реши да упражни „тотален контрол“ върху съществени аспекти от живота ни. Затова и ние като Лий Сойър задаваме въпроса: „Ами ако е от лошите?“

Дейвид Балдачи

Вашингтон, януари 1997 г.