TPM и свободните лицензи - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Григор Гачев (Дефиниции) #2

Дефиниции

Свободно и несвободно

Универсална дефиниция няма. За целите на тази дискусия ще използвам четирите принципа на Столмън, дефинирани за компютърни програми:

1. Потребителят е свободен да използва програмата;

2. Потребителят е свободен да изучава програмата;

3. Потребителят е свободен да модифицира програмата;

4. Потребителят е свободен да разпространява програмата, в модифицирана или немодифицирана форма.

Принцип 2 предполага, че предпочитаната за изучаване, редактиране и модифициране форма на програмата, нейният изходен код, да бъде напълно достъпна.

Принцип 3 предполага, че модифицираната програма също ще подлежи на същите свободи: няма смисъл да си посолиш храната, ако после ще ти е забранено да я ядеш.

Принцип 4 в някои случаи може да изисква разпространяваната програма също да подлежи на същите свободи. (Лицензите, които налагат това изискване, биват наричани copyleft лицензи.)

Ако в даден случай и четирите принципа са валидни, този случай ще бъде дефиниран като свободен. Иначе той ще бъде несвободен.

Оценката се извършва от практическа гледна точка. Няма значение по колко заобиколен начин се ограничава свободата на потребителя — ако тя на практика е ограничена, имаме случай на несвобода.

Съдържание

Всеки тип организирана информация, която подлежи на тези четири типа употреба, се нарича съдържание.

Типовете употреба се съобразяват със спецификата на съдържанието (например музиката не може да бъде „стартирана“, но може да бъде просвирвана; книгите могат да бъдат четени, данните — да бъдат анализирани; за книгите „предпочитана“ и „непредпочитана“ форма е едно и също, и т.н.)

Съответно към съдържанието могат да бъдат приложени четирите изисквания за свобода. Ако всички те са валидни за дадено съдържание, то е свободно. Иначе е несвободно.

За целта на тази дискусия ще разглеждаме по-нататък само свободното съдържание.

Платформа

За целите на тази дискусия ще дефинираме „платформа“ като всеки хардуер и / или софтуер, чрез който може да се използва съдържание.

Платформена съвместимост на съдържанието

Ако дадено съдържание технически може да бъде използвано на определена платформа, ще го смятаме за съвместимо с тази платформа. В противен случай то ще е несъвместимо с нея в това отношение.

Несъвместимостта може да се дължи на един или повече от следните (или други) причини:

Същност: Този тип информация е принципно неподходящ за тази платформа. Примери: типична електронна таблица не може да се компилира като програма на C; електронен текст не може да се просвири на плейър.

Формат: Типът информация е подходящ, но начинът му на организация не е. Примери: MP3 плейър не би свирил музика, кодирана в OGG или FLAC формат; редактор за текст в ASCII формат няма да редактира коректно текстови документи в OASIS или Microsoft Word формати; TiVO устройство няма да стартира ядро Linux, което не е електронно подписано от TiVO; Zune плейър няма да свири музикален файл във формат за Apple IPod.

Друга причина може да бъде юридическо ограничение за използване на даден формат върху определена платформа. Това обаче е не техническа несъвместимост, а юридическа несвобода.

В тази дискусия ще обсъждаме по-нататък само платформено съвместимо съдържание. (Същностната несъвместимост няма нищо общо със свободата; несъвместимостта на формати е разгледана по-долу.)

Свободност на платформа

Ако дадена платформа позволява свободно (съгласно горните определения) използване на свободното съдържание, съвместимо технически с нея, тя ще бъде смятана за свободна. Ако не го позволява — за несвободна.

Примери:

Текстовият редактор OpenOffice.org Writer може свободно да редактира всеки документ, който е в технически съвместим формат. Следователно той е свободна платформа.

Едно TiVO устройство ще откаже да стартира ядро на операционна система, ако то не е подписано електронно от фирмата TiVO. Тъй като фирмата не предоставя подписващия ключ на всеки потребител, това устройство е несвободна платформа. (Ако ключът беше свободно достъпен1, платформата щеше да е свободна, въпреки че изисква електронно подписване. Свободният достъп до ключа обаче би направил невъзможно управлението на авторски права и защити на нея: това вече няма да е DRM / TPM платформа.)

Един процесор Pentium 4 ще стартира всеки бинарен код, съвместим с неговия набор инструкции. Също, този набор е публично документиран, и всеки може да го използва (например да напише компилатор за него). Следователно той е свободна платформа.

Една платформа може да е несвободна поради различни пречки: хардуерни, софтуерни, юридически и пр. Често те се комбинират: например една типична TPM платформа обикновено включва и трите изброени типа.

Важно е да се помни, че несвободата на една платформа е аспект на самата платформа, а не на съдържанието или потребителите й. Ако една симфония на Бетховен не е подписана от Microsoft, то плейър Zune ще откаже да я свири, без значение че сама по себе си тя е напълно свободна, и много потребители биха искали да я слушат. Това изглежда очевидно, но често бива забравяно при дискусии.

Формат

Различните начини информация да бъде организирана в съдържание се наричат формати.

Платформена съвместимост на форматите

Ако един формат може да бъде използван върху дадена платформа, той се смята за съвместим с нея. В противен случай е несъвместим.

Форматът на дадено съдържание не променя същността му. Ако едно съдържание е съвместимо с дадена платформа като същност, но несъвместимо като формат, то може да бъде направено съвместимо чрез конвертиране към формат, съвместим с платформата.

Свобода на форматите

Правилата за свобода важат и за форматите. Някои формати може да налагат ограничения (технически, юридически и пр.) върху свободата на потребителите им; тези формати са несвободни. Тези, които не налагат ограничения върху свободата, са свободни.

Свободата за конвертиране на информация от един формат към друг се предполага от правило 3. Ако тази свобода не е налице, правило 3 не важи: този формат е несвободен. (Форматите, които включват DRM чрез кодиране или шифроване на файла спадат тук, ако ключовете за разкодиране не са свободно достъпни.)

Важно е да се помни, че несвободата на даден формат е аспект на самия формат, а не на съдържанието, платформата или потребителя.