Тревожни симптоми няма

4

Раз, два, три, леви, леви. Раз, два, три. Отлична гимнастика е ходенето! Вдишване, пауза, издишване, пауза.

Туп, туп, туп, лявото предсърдие, дясната камера, дясното предсърдие, лявата камера. Раз, два, три, леви, леви.

Кларънс върви леко с широки крачки по улицата. Вдишване, пауза, издишване, пауза. Какво разнообразие от миризми, нюанси. Обновеният мозък жадно попива околния свят. Горещата кръв пулсира в артериите, нахлува в лабиринта на кръвоносната мрежа и отново се връща по своите кръгове.

Туп, туп, туп. Малък кръг, голям кръг, дясно предсърдие, лява камера, ляво предсърдие, дясна камера, туп, туп. Вдишване, пауза, издишване, пауза.

Стоп! Кларънс е поразен. Зеленият фон на листата е обсипан с пурпурни цветчета, излъчващи неописуем аромат. Той коленичи и като животно души храста.

В очите на минаващата край него девойка има насмешка и неволно възхищение. Много красив е този човек, коленичил така пред цветята.

— Да не сте загубили нещо? — пита го тя, усмихвайки се.

— Не, просто искам да запомня аромата им. Не знаете ли как се наричат тези… — Проклятие! Забравил е названието им. — Тези… растения?

— Цветя — поправя го тя. — Обикновени червени рози. Нима никога не сте виждали рози?

— Не, не ми се е случвало. Благодаря. Ще ги запомня: червени рози.

Той се изправя, докосва предпазливо с пръсти цветчетата и тръгва отново.

Раз, два, три, леви, леви.

Момичето с удивление гледа подире му. Чудак, а жалко. Можеше поне да бъде малко по-любезен. „Червени рози, рози“ — повтаря той.

Кларънс отваря широко вратата на аудиторията. Днес тук има семинар.

Приличащият на стар мопс Леви стои до изписаната с уравнения дъска. Той се обръща и махва на Кларънс с тебешира в ръката. Всички погледи се устремяват към Кларънс. На вратата се тълпят студенти. Дошли са, разбира се, не заради Леви. Героят на деня е Кларънс, представител на кастата безсмъртни.

— Моля да ме извините за закъснението — казва той, като сяда на мястото си. — Можете да продължите.

Погледът му шари бързо по дъската. Така, така. Старецът е взел за доказателство теоремата на Лангрен. Интересно.

Леви преминава към втората дъска.

Кларънс не забелязва устремените в него очи. Нещо си пресмята наум. Напрегнат е като кон за надбягвания преди старт.

„Да! Впрочем да не избързвам, да проверя още веднъж. Така, отлично!“

— Достатъчно!

Леви се обръща в недоумение:

— Казахте ли нещо, Кларънс?

Усмивката на устните на Кларънс е ослепителна, безпощадна:

— Казах достатъчно. Във втория член неопределеността не е разкрита. При решението в частните производни вашето уравнение се превръща в тъждество.

Той отива на дъската, изтрива небрежно написаното от Леви, изписва няколко реда и със замах подчертава резултата.

Лицето на Леви заприличва на печена ябълка, извадена със закъснение от фурната. Няколко минути той гледа дъската.

— Благодаря, Кларънс… Ще си помисля върху това.

Сега Кларънс нанася решаващия удар. Тишината в аудиторията става напрегната.

— Най-добре ще е да не се захващате занапред с работа, която не е по силите ви.

Нокаут.

… Той отново върви по улицата. Раз, два, три, леви, леви, вдишване, пауза, издишване, пауза.

Поваленият, хленчещ враг размазва кръвта по лицето си. Печена ябълка, извадена със закъснение от фурната. Увереност в собствените сили и радост от победата са нужни на учения не по-малко, отколкото на боксьора на ринга.

Раз, два, три, вдишване, пауза, издишване, пауза, раз, два, три, леви, леви.