1

Звание в гвардейските кавалерийски части, отговаря на поручик. — Б.пр.

2

Вера Павловна с Лопухов — герои от романа на Н. Г. Чернишевски „Какво да се прави“, който тогава е верую на свободомислещата руски младеж. — Б.пр.

3

Великия писател — по онова време в Русия „великите писатели“ са трима: Л. Н. Толстой, И. С. Тургенев и Ф. М. Достоевски. Вероятно авторът има предвид последния. — Б.пр.

4

Михаил Черняев (1828–1898) — руски запасен генерал, горещ славянофил. При избухването на сръбско-турската война през 1876 г. отива в Сърбия, където оглавява армията. По призива му за Сърбия заминават хиляди доброволци от Русия. — Б.пр.

5

В оригинала Фандорин говори на български. — Б.пр.

6

Капризите на съдбата (фр.). — Б.пр.

7

Блумъри — широк панталон с ластичен пояс и маншети при глезените, измислен в средата на XIX в. от американката Амелия Блумър (1818–1894), боркиня за женското равноправие. — Б.пр.

8

Точно така (англ.). — Б.пр.

9

Тук има дама (англ.). — Б.пр.

10

През 60-те и 70-те години на ХІХ век Руската империя води редица войни за завладяване на Средна Азия, поделена тогава между многобройни ханства. Най-мощните от тях са Хива, Коканд и Бухара. Завоюването на Средна Азия е приключено през 1875 г. Именно през тази военна кампания Михаил Дмитриевич Скобелев (1843–1882) става генерал, прочувайки се в битките при Ахал теке и крепостта Махрам. През 1875 г. той командва наказателна експедиция в областта. Ролята му в Освободителната война е всеизвестна. Със сигурност може да се твърди, че именно Скобелев, наричан още Белия генерал или Ак паша, е прототип на героя на Б. Акунин генерал М. Соболев. — Б.пр.

11

Фандорин заема 9-и клас за държавен служител. Званието „титулярен съветник“ съответства на армейското звание „капитан“.

През 1722 година Петър Първи със законодателен акт определя реда за служебен растеж на чиновничеството. Въведената от него структура, наречена „Табель о рангах“ (таблица за ранговете), с малки корекции съществува до февруарската революция от 1917 година. Установени са 14 ранга, наричани „класни чинове“ като за висш се е считал първи клас. Таблицата предоставя възможност за съпоставяне на всички длъжности в три паралелни реда — военен, граждански и придворен. В тази книга гражданските чинове ще бъдат сравнявани с военните чинове за сухопътните войски, например: „колежки секретар“ — чин 10 клас, равняващ се на поручик.

Като цяло таблицата предвижда 6 оберофицерски чина: от прапоршчик до капитан в армията, съответно от колежки регистратор до титулярен съветник в държавната йерархия; 5 щабофицерски чина от майор до бригадир в армията, респективно от колежки асесор до статски съветник в гражданската служба. Трите генералски чина са от генерал-майор до фелдмаршал във военната служба и от действителен статски съветник до действителен таен съветник в цивилната. Аналогична е стълбицата във флота и в придворната служба.

Гвардейските звания, запазвайки същите наименования като в армията, са с два класа по-високи. Например армейският подпоручик е служител 12 клас, докато гвардейският има 10 клас. Омъжените жени се представят с титлите на съпрузите си.

В съответствие с класния чин е и обръщението към носителя му: чиновниците първи и втори клас се именуват „ваше високопревъзходителство“, към класове 3 и 4 се обръщат с „ваше превъзходителство“, чиновникът 5 клас е „ваше високородие“, но понякога може да бъде наречен и „ваше високоблагородие“, което е обръщение към чиновниците от по-ниските 6, 7 и 8 клас. Останалите — от 9 до 14 клас са „ваше благородие“.

Този учредителен акт за реформиране на руското чиновничество практически изравнява бюрократичната и аристократическата йерархия, поставяйки напредъка в кариерата в зависимост не толкова от произхода на човека, колкото от личните му заслуги. Така един княз може и да не достигне висок класен чин, а липсата на благородно потекло не е формална пречка за генералско звание. — Б.пр.

12

Популярната руска военна поговорка „Пуля — дура, штык — молодец“ („Куршумът е глупак, щикът — юнак“) датира от времето, когато огнестрелното оръжие е още новост за руската армия. — Б.пр.

13

Подразделение в казашките войски, сто конници. — Б.пр.

14

Жандармска служба, орган за политически надзор и разследване към имперската канцелария, политическа полиция. — Б.пр.

15

А. В. Суворов (1729 или 1730–1800) — руски пълководец. Първи в историята генералисимус. Водил с над 60 сражения и не е изгубил нито едно. Титлата „граф Римникски“ получава в хода на Руско-турската война 1787–1791 за превземането на крепостта Римник през 1789 г. Достигнал върха на славата при Екатерина ІІ, изпада в немилост при сина й Павел I. — Б.пр.

16

Сдържано изказване (англ.). — Б.пр.

17

Първите руски светци, мъчениците Борис и Глеб, князе, синове на киевския княз Владимир, убити от по-големия им брат Святополк през 1015 г. Дмитрий (1582–1591) — син и наследник на Иван Грозни, е убит в град Углич, където била заточена майка му. Мълвата приписва убийството на тогавашни фактически управник ни страната Борис Годунов. — Б.пр.

18

Нашият общ приятел (англ.). — Б.пр.

19

Целият живот е пред вас (фр.). — Б.пр.

20

Малюта Скуратов (? — 1572) думски дворянин, дясна ръка на Иван Грозни, командир на прочутата с жестокостта си лична царска гвардия, т.нар. опричници. — Б.пр.

21

Фандорин има предвид Николай І (1796–1855), царувал от 1825 г. Неговият исторически прякор е „Палкин“ (Пръчкин) заради суровия режим, който налага в Русия. Действието на романа се развива при царуването на неговия син Александър ІІ наречен Освободител заради отменянето на крепостното право през 1862 година. — Б.пр.

22

Френско военно училище, носещо името на маршала на Франция Лоран дьо Сен-Сир. — Б.пр.

23

Превземането на Коканд (в днешна Туркмения) на 10 септември 1875 г. е важен етап от покоряването на Средна Азия. Константин Петрович фон Кауфман (1818–1882) — генерал-адютант, главен началник на Средноазиатската експедиция и пръв руски губернатор на Туркестан. — Б.пр.

24

Чин от свитата, първоначално включен в таблицата за ранговете като чиновник 6 клас, съответен на полковник. По-точно наименование в случая би било „генералски адютант“. През 1877 година, когато се развива действието, генерал-адютантът е чиновник трети клас и равният му армейски чин е генерал-лейтенант. — Б.пр.

25

Драгоманин (тур.) — преводач. — Б.пр.

26

Извинете ме, ваше преосвещенство (фр.). — Б.пр.

27

Това е велик знак (фр.) Д’Евре пародира думите, които Л. Н. Толстой във „Война и мир“ приписва на Наполеон: „La vibration de mon mollet gauche est un grand signe chez moi“ — „Треперенето на левия ми прасец е велик знак“. — Б.пр.

28

Шарл Фурие (1772–1837) френски социалист утопист. Проповядва живота в земеделско-промишлени комуни, които нарича „фаланги“. Фаланстери са огромните дворци, в които ще живеят членовете на тези първични обществени групи. — Б.пр.

29

Франсоаз дьо Ментенон — любовница и тайна съпруга на Луи ХІV, Жозефин — съпруга на Наполеон Бонапарт, императрица на Франция. — Б.пр.

30

Аксентий Иванович Попришчин — героят на „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол. — Б.пр.

31

Асо каро (фр.). — Б.пр.

32

Популярен през XIX в. коняк, произвеждан от фабриканта Шустов. — Б.пр.

33

Агафия Тихоновна — Героинята от „Женитба“ на Н. В. Гогол. — Б.пр.

34

Забавни истории, анекдоти (фр.). — Б.пр.

35

О, това е цяла история, госпожице (фр.). — Б.пр.

36

Кавалергард — тежко въоръжени елитни кавалерийски части. — Б.пр.

37

Апроши — зигзагообразни траншеи за сближаване с вражеско укрепление (фр.). — Б.пр.

38

Прелъстителна като утринна зора! (фр.) — Б.пр.

39

Плоска кожена чанта за план или карта. — Б.ред.

40

Славянски базар — прочут московски ресторант. — Б.пр.

41

Александрия — град в Румъния, важен център на българската емиграция. През 1869 г. там е живял Христо Ботев. — Б.пр.

42

Негово превъзходителство (фр.). — Б.пр.

43

Еспадрон — късо, тъпо оръжие, което се използва при обучение на фехтувачи. — Б.пр.

44

Прекрасната мадмоазел С. (фр.) — Б.пр.

45

Намаз — мохамеданска молитва, която се извършва пет пъти на ден. — Б.ред.

46

Господстваща височина в югоизточната част на град Севастопол. По време на Кримската война (1853–1856) превземането й от френските войски принуждава руската армия да предаде града и да потопи акостиралите в залива руски кораби. — Б.пр.

47

Великият княз Николай Николаевич (1831–1891), брат на император Александър ІІ, командва Дунавската армия по време на руско-турската война 1877–78 г. — Б.пр.

48

Руското наименование на грузинската столица Тбилиси от 1845 до 1936 г. — Б.пр.

49

Седем и половина… Още четирийсет минути, докато стигна дотам… Добре, нека да е час. Ще стане осем и половина… (англ.) — Б.пр.

50

Флигел-адютант — чин от свитата, съответстващ на полковник. — Б.пр.

51

Фелдмаршал граф Дмитрий Алексеевич (в книгата Александрович) Милютин (1816–1912) — военен министър на Руската империя. Заемал е този пост в продължение на двайсет години при трима императори. Кавалер на Георгиевски кръст втора степен го прави тъкмо Александър II. — Б.пр.

52

Темляк — лента на съответния орден, в случая „Свети Георги“, връзвана на ефеса на сабята. Полагало се да се носи само със златна сабя. Към описания момент император Александър е кавалер на ордена, но не е награждаван със златно оръжие. — Б.пр.

53

Граф Бикънсфийлд — Лорд Дизраели, премиер на Великобритания. — Б.пр.

54

Черно и оранжево са цветовете на „Свети Георги“ — висш орден за храброст, толкова високо ценен сред военните, че само двама от руските императори — основателката на ордена Екатерина ІІ и героят на тази глава Александър ІІ — са били награждавани с първата му степен. Александър І, Николай І и Николай ІІ са кавалери на ордена четвърта степен, а бъдещият Александър ІІІ получава втора степен тъкмо за Руско-турската война 1877–78 г., в която взема участие като престолонаследник. Император Павел изобщо не е бил награждаван с този орден. Да не се бърка с „георгиевски кръст“, който е бил връчван за храброст на войници и подофицери, но не е донасял на притежателя си званието „кавалер“ и свързаните с него привилегии. — Б.пр.

55

Държавен канцлер Корчаков — всъщност княз Александър Михайлович Горчаков (1798–1883), съвипускник на А. С. Пушкин от лицея в Царское село, впоследствие прочут руски дипломат, държавен канцлер от 1867 г. Пак под името Корчаков се споменава в предходния роман на Б. Акунин „Азазел“ като дядо на убития Николай Ахтирцев. — Б.пр.

56

Стихотворението „19 октомври 1825“ от А. С. Пушкин. Превод Иван Теофилов. — Б.пр.

57

Базилиск — южноамерикански гущер от семейство игуани; в митологията — змей, способен да убие с поглед всяко живо същество. — Б.пр.

58

Министрите на кралица Виктория заседават в двореца „Сейнт Джеймс“. — Б.пр.

59

Честна игра (англ.). — Б.пр.

60

Вашата армия победи, вашите амбиции са задоволени, а Турция повече не съществува! (фр.) — Б.пр.

61

Анна Йоановна (1693–1740) руска императрица от 1730 г. Обичаят високопоставени лица в двора да имат цветнокожи пажове и прислужници е бил широко разпространен в Русия през 17 и 18 век. Например дядото на А. С. Пушкин, негърът Анибал „арапинът“ е бил прислужник на цар Петър Велики. — Б.пр.

62

Господин младши лейтенантът. — Б.пр.

63

Името на Пиер Терай дьо Баяр (1473–1524), „Рицарят без страх и укор“ е символ на рицарски добродетели. — Б.ред.

64

Войната практически свърши (фр.). — Б.пр.

65

Дотам и обратно (фр.). — Б.пр.

66

Кавалер на орден „Света Анна“ се ставало за проявена храброст. Награденият имал право да украси ефеса на сабята си с лентата на ордена — червена с жълти кантове и да гравира върху предпазната чаша на оръжието думите „За храброст“. Орденът автоматично правел притежателя си дворянин, а носителите на първа степен ставали потомствени дворяни, т.е. титлата можела да се предава по наследство. — Б.пр.

67

Безусловно! Гениален ход, Мишел! (фр.) — Б.пр.

68

Рюрик — първият руски княз и фактически основател на руската държава, призован през 862 г. от славяните „да князува и да ги владее“. По произход е варяг (норман). Установява столицата си в Новгород. Умира през 879 г. Родът му управлява Русия повече от 7 века, чак до смъртта на цар Фьодор Йоанович през 1598 г. Преки потомци на първия руски владетел са княжеските родове Шуйски, Оболенски, Вяземски, Гагарини, Трубецки, Одоевски, Волконски и др. — Б.пр.

69

Фелдмаршал гриф Иван Иванович Дибич-Задбалкански (1785–1831), рождено име Йохан Карл Фридрих Антон — пруски офицер, преминал на руска служба. Издига се по време на Наполеоновите войни. За пръв път в историята на руско-турските войни успява да прекоси Балканския полуостров и да стигне с войската си до Одрин. За тези успехи му е дадено правото да се нарича „Задбалкански“. — Б.пр.

70

Най-ниският офицерски чин в казашката войска, съответстващ на подпоручик или корнет в кавалерията. — Б.пр.

71

Двуединната империя — Австро-Унгария. — Б.пр.

72

Изключителна информация от най-достоверни източници (англ.). — Б.пр.

73

Благодаря, Мишел. Както се казва (фр.), приятел в нужда се познава (англ.). — Б.пр.

74

Господин прокурор (фр.). — Б.пр.

75

Първоначално (фр.). — Б.пр.

76

А сега, дами и господа, има думата защитата (фр.). — Б.пр.

77

Светлата годишнина… — На 19 февруари 1862 година в Русия е отменено крепостното право. — Б.пр.

Загрузка...