Тъмната вещица

9*

ка, така че ще ти е приятно. Бойл е пратил да доведат Руфъс - едър и игрив кон. Единият от клиентите ни е висок близо два метра.

- Колко прави това?

- О, по американските мерки ли? - Тя се намръщи, побутна шапката и се почеса по главата. - Към шест фута и половина май. Иначе тук ще оседлаем Спъд, Бий и Джак. Ти си избери някой от останалите.

- Може би Цезар, освен ако ти не го искаш.

- Вземай го. - Мийра си отбеляза нещо в папката. - Поискаха час и половина, така че днес ще видиш повече от вчера.

- Искам да видя всичко. Мийра? — Вината, която изпитваше заради съня си, не я оставяше на мира. — Исках само да ти благодаря, че остави Бойл да ме изпрати до вкъщи снощи.

- Нямам навик да го оставям на когото и да било, но можеш да го задържиш, ако искаш.

- О, да не сте се скарали?

- За какво? - Озадаченото й намръщване премина в изненада, после тя се засмя лукаво. - О! Мислиш, че двамата с Бойл имаме връзка. Не, не, не! Обичам го до полуда, но не го искам в леглото си. Все едно да правя секс с брат си. А тази мисъл вече ме отказа от обяда.

- Не сте ли… - Сега вече наистина се притесни. - Просто предположих.

- Приличаме ти на двама влюбени, така ли?

- Има нещо, ами, доста интимно помежду ви, затова си помислих, че сте заедно. В този смисъл.

- Като близки роднини сме.

- Ясно. Добре. Предполагам, че е добре. Може да е и проблем.

Мийра се облегна на ниската вратичка на отделението.

- Удивляваш ме, Айона. Какъв проблем?

- Просто, когато си мислех, че сте заедно, имах основателна причина да не обръщам внимание на… — Тя размърда пръсти пред стомаха си.

130

Родът О’Дуа0ър

- Изпитваш… - Мийра имитира жеста й. - Към Бойл.

- Изглежда страхотно на кон и без него. Когато го зърнах първия път, аз направо… уха. - Сложи едната си ръка върху сърцето, а другата върху стомаха, лекичко се тупна и на двете места.

- Така ли било?

- Толкова е корав и опак. Има такива големи ръце, а и онзи белег - продължи тя, докосвайки веждата си. - А очите му са като на лъв.

- Като на лъв - повтори Мийра, сякаш да изпробва думите. - Ами, предполагам, че са такива. Бойл Макграт, царят на животните. - Отново се засмя гръмко.

- Това е само външността му, която е ужасно привлекателна. Отгоре на всичко беше много мил с мен. А след това и сексът. На сън - побърза да поясни тя, когато Мийра зяпна. - Сънувах секс с него снощи и се почувствах много гузна, защото наистина те харесвам. И сигурно изобщо не искаш да знаеш за това.

- Грешиш много. Искам да чуя абсолютно всичко с най-големи подробности.

Айона простена през смях и закри лицето си с длани.

- Ти си му приятелка. Ако му кажеш, че американката си пада по него, той или ще припадне от смях, или ще ме уволни.

- Нито едното, нито другото, но защо да му казвам подобно нещо? Има си твърдо правило за женска солидарност в такива случаи. Струва ми се, че важи по цял свят.

- Разбира се, че има. Както и да е, мисля, че вероятно още се настройвам на тукашното часово време, объркана съм и тепърва осъзнавам какво става. Нищо не е станало. Ще ми мине.

- Може би е хубаво първо да пояздиш с него, преди да…

Тя прекъсна изречението си, когато отвън долетяха силни викове.

- О, господи.

Тъмната вещица

- 131

Мийра се завъртя на пети и решително хукна навън, а когато гласовете - мъжки и силно ядосани - станаха още по-силни, Айона я последва.

Бойл се бе изправил пред много набит и едър тип с червена шапка и карирано сако. Грубиянът, чието лице бе почти толкова червено, колкото и шапката му, забоде пръст в гърдите му.

- Дойдох тук като разумен човек, макар ти да си лъжец и измамник.

- Пак ти казвам, Райли, с теб приключихме отношения. Разкарай се от земята ми и стой далеч от нея.

- Ще се махна от проклетата ти земя, когато ми върнеш коня, който направо открадна от ръцете ми, или ми платиш справедлива цена за него. Да не си мислиш, че можеш да ме крадеш? Мръсен крадец. - Tgfi бутна Бойл и го накара да отстъпи две крачки назадГ

- О, господи - измърмори Мийра. - Стана тя каквато стана.

- Не ме докосвай повече - предупреди го Бойл много тихо.

- О, не само ще те докосна, глупак такъв.

Райли замахна с юмрук. Бойл премести тежестта на тялото си, наведе глава и юмрукът изсвистя покрай ухото му.

- Да извикаме полиция. Или въоръжена охрана, или както там се казва.

Мийра само й хвърли бегъл поглед.

- Няма нужда.

- Давам ти още един удар. - С ръце, отпуснати край тялото, Бойл разпери длани. - Удари ме, ако си решил така, но ти казвам, че няма да ти се размине безнаказано.

- Ще те смеля на кайма. - Райли го нападна, вдигнал юмруци и свел глава.

Бойл пристъпи встрани с танцова стъпка, обърна се и му нанесе два кратки удара.

Дали го улучи в бъбреците, зачуди се Айона, отворила широко очи. О, господи!

132

Родът О’Дуа0ър

Райли залитна, но остана на крака, замахна пак. Ударът мина край рамото на Бойл, след като го отклони с ръка.

После той атакува. Прав десен в челюстта, ляв - по носа. Изненадващ удар, ъперкът - отбеляза мислено Айона, - ляво кроше. Два юмрука в корема.

Бърз, страшно бърз. Подскачаше леко и пъргаво, едва реагираше, когато Райли успееше да нанесе удар. Голите му юмруци се забиваха и мачкаха кости и кожа. Райли, с окървавен нос и уста, се хвърли напред със залитане. Бойл се извъртя, вдигна рязко юмрук - това определено беше ъперкът - и улучи челюстта като стрела, политнала към центъра на мишената.

Понечи да продължи, после се спря.

- По дяволите - чу го да мърмори тя, когато само опря ботуш в задника на Райли и го бутна по лице на земята.

- О, боже. Мили боже.

- Свърши вече. - Мийра я тупаше по рамото. - Малко ступване.

- Не. Аз… - Тя размърда пръсти пред стомаха си.

Мийра се ухили задавено.

- О, да, искрено ме удивляваш.

Само на няколко крачки встрани Фин гледаше от гърба на неспокойния Аластар.

- Пак ли? - кротко попита той.

- Този глупак не искаше да се махне оттук. - Бойл облиза разранените кокалчета на пръстите си. - А му дадох достатъчно възможности.

- Видях как му ги даваш, докато яздех насам, но как да си тръгне човекът, когато юмрукът ти беше в лицето му?

Бойл само се ухили.

- Това беше след възможностите.

- Е, да се погрижим да оживее, тъй като нямам никакво желание да ти помагам да скриеш трупа му тази сутрин.

- Докато слизаше от коня, той сви пръст и повика Айона.

- Точно ти. Имай добрината да завържеш Аластар за онзи стълб. Не го разседлавай.

Тъмната вещица

133

Когато й подаде юздите, тя побърза да ги хване.

Бойл отново използва ботуша си, за да обърне Райли по гръб.

- Носът му е счупен, определено, и няколко зъба са разклатени, но ще го преживее.

Фин стоеше с ръце в джобовете, докато и двамата оглеждаха изпадналия в безсъзнание Райли.

- Предполагам, че е свързано с онзи кон, който спечели от него.

- Точно така.

- Отлична работа. - С весело подсвиркване Мик излезе от конюшнята, понесъл кофа вода. - Реших, че ще ви потрябва.

Фин взе водата.

- Дръпнете се - посъветва ги той, преди да плисне кофата в лицето на Райли. „ - ‘t-

мъжът се задави, закашля се. Очите му се отвориха и замъглиха от болка.

- Готов е. - Бойл се наведе, сграбчи едната му ръка. С въздишка Фин хвана другата.

Айона разсеяно галеше Аластар, докато гледаше как замъкнаха човека до камиона му, повдигнаха го и го натъпкаха вътре. Не можеше да чуе какво си казваха, но само след малко камионът потегли с леко лъкатушене.

Също като нея и мъжете го наблюдаваха. После Фин каза нещо, което накара Бойл да се разсмее гръмко, преди да метне ръка през рамото на Фин и да тръгнат заедно обратно.

Тогава я забеляза - тази непринуденост в отношенията им. Осъзна, че двамата са повече от съдружници. Много повече от приятели дори. Бяха като братя.

- Представлението свърши за днес — викна Бойл, — Има работа за вършене.

След тези думи всички работници, които се бяха насъбрали наоколо, се разотидоха.

Айона се прокашля.

134

Родьт 0’Дуайър

- Трябва да почистиш наранените кокалчета на пръстите си.

Бойл само ги погледна и отново ги пъхна за миг в уста. После сви рамене и влезе вътре. Фин спря до нея.

- Побойник е нашият Бойл.

- Другият започна.

Сега вече Фин се засмя.

- Не се съмнявам. С годините Бойл се научи да изчаква, докато го провокират сериозно, и много рядко нанася първия удар. Иначе още преди седмици щеше да натупа Райли, както му се пада, вместо да се обзалага с него.

Беше най-добре да не се меси. По-добре…

- Какъв беше облогът?

- Райли е търговец на коне от най-долнопробните. Една от кобилите му била много зле гледана. Казват, че била кожа и кости, болна и куца. Искал да я продаде за кучешка храна.

Очите й пламнаха и тя изръмжа с оголени зъби:

- И на мен ми се ще да го ударя с юмрук.

- Ръцете ти не са за това. — Фин забеляза как Аластар бутна с нос рамото на Айона, както и как тя сведе глава към неговата. - Най-добре използвай краката си в такива случаи и се цели в слабините.

- С най-голямо удоволствие в този случай.

- Ще ти разкажа аз, тъй като Бойл вероятно няма - понеже говори малко, ако изобщо си отвори устата. Той предложил на Райли сума, която щял да получи при продажбата й, и дори малко отгоре, но тъй като Райли не харесва особено Бойл, нито пък мен, поискал двойно повече. Тогава, понеже е хитър търговец, макар да не му личи, Бойл се обзаложил с него кой от двамата може да изпие повече уиски и да остане прав. Ако спечелел Райли, Бойл щял да му плати исканата цена. Ако Бойл спечелел облога, Райли трябвало да му даде кобилата за първоначално предложената сума. Собственикът на бара записал условията на облога в тефтера си и доста хора заложили големи суми, казват.

Тъмната вещица

- 135

Докато говореше, Фин отвърза юздите от стълба.

- И в края на дългата вечер нашият Бойл останал прав до бара, макар да съм сигурен, че на другия ден е имал зверски махмурлук. Получил и кобилата.

- Облогът е бил за надпиване.

- Както вече казах, нашият Бойл е помъдрял с годините. Хайде сега. - Фин подаде юздите на Айона и направи кошничка с ръцете си. - Скачай горе.

В главата й кръжаха безброй въпроси, впечатления, когато стъпи в сплетените ръце на Фин и уверено яхна Аластар.

- Искам да ви видя и двамата на манежа. Покажете ми какво можете.

136

Родът 0’Дуайър

ОСМА ГЛАВА

В края на работния ден Айона си позволи да се замисли за магията. На какво щеше да я научи Брана днес? Какво ново чудо ще види, усети, сътвори? Взе си довиждане с конете и с колегите си, преди да си тръгне.

И забеляза Бойл в офиса му, сбърчил вежди и стиснал ожулени юмруци, затънал в канцеларска работа.

Определено имаше тръпки в стомаха й, помисли си тя. Не че възнамеряваше да флиртува с шефа. Освен това нямаше как да знае дали той си няма цял куп приятелки. Или, което бе още по-стряскащо, дали изобщо я намира за привлекателна.

И бездруго не търсеше романтична връзка или сложни отношения. Трябваше здраво да си стъпи на краката в новия си живот, да научи повече за пробуждащите се в нея сили - и да ги овладее до съвършенство, ако искаше да е от полза за братовчедите си.

Когато й предстоеше да се изправи срещу древно зло, не можеше да си позволи да се разсейва от секси вежди или широки рамене, или…

- Влизай или излизай - нареди й Бойл, без да спира да трака по клавиатурата си. - Стига си се помайвала.

- Съжалявам. Аз, хм, не бях сигурна дали… Приключих за днес - осведоми го тя.

Той вдигна поглед и за миг очите им останаха приковани. После изсумтя и отново се върна към работата си.

Ръцете сигурно го боляха, помисли си тя. Направо можеше да усети как пулсират от болка.

- Наистина е добре да сложиш лед върху пръстите си.

- Нищо им няма. И по-зле е било.

Тъмната вещица

137

- Сигурно, но ако са така подпухнали и сковани или още по-лошо, ако се инфектират, няма да си от голяма полза тук.

- Не ми е нужна медицинска сестра, благодаря.

Упорит е, каза си наум. Но тя - също. Върна се и взе

чантата с нещата за първа помощ, няколко пликчета с лед. После решително прекрачи прага на офиса му.

- Някои биха казали, че се държиш стоически и мъжествено - подхвана тя и си придърпа един стол. - Но аз смятам, че просто се цупиш като дете, защото ръцете те болят.

- Боят ми хареса, затова не се цупя. Прибери това.

- Когато свърша с него. - Взе антисептичния лосион, стисна китката му. - Малко ще щипе.

- Не ставай… мамка му! Мътните го взели.

- Истинско бебе - доволно.отбеляза тя, но духна лекичко върху парещото място. - Щом си тръгнал да удряш някого с голи юмруци, сега ще си платиш.

- Ако си против юмручния бой, значи си на грешното място. Или по-скоро в грешната страна.

- Не съм против - тоест в определени случаи, а този негодник си го заслужаваше. Само остави това да постои тук, докато почистя и тази. - Сложи лед върху едната му ръка, докато се погрижи за другата. - Отлично знаеше какво да правиш. Да не си се боксирал в колежа?

- В известен смисъл. - Примирен, а и понеже леденото пликче върху пръстите му беше истинска наслада, той се отпусна леко на стола си. - Да не би да се опитваш да подпалиш ръката ми, за да я пречистиш?

- Ще пари само за минутка. В какъв смисъл?

Погледът, който й отправи, можеше да се опише само

като кръвнишки. Винаги се бе чудила как точно изглежда един кръвнишки поглед.

- Задаваш много въпроси.

- Само един - изтъкна тя. - А и говоренето ще те разсее. В какъв смисъл?

138

Родът 0’Дуайър

- Господи. Издържах се в университета, като се биех. Бой с голи юмруци, така че днешната история не е нищо ново за мен. Знам как да се погрижа за себе си.

- Тогава трябваше вече да си го направил. Трудно е да си плащаш образованието по този начин.

- Не и ако ти харесва, не и ако печелиш.

- При теб е било и двете.

- Харесваше ми повече, когато печелех, и това се случваше достатъчно често.

- Браво на теб. Така ли се сдоби с този белег на веждата?

- Това е друг въпрос. Беше друг вид бой - сбиване в бара и една счупена бутилка. Тъй като и аз бях пил, рефлексите ми бяха забавени.

- Късметлия си, че не си останал без око.

Изненадан от отговора й и от деловия й тон, той повдигна същата тази вежда.

- Не бяха чак толкова забавени.

Тя само се усмихна.

- Смяна на ръцете.

Бяха големи, отбеляза тя. Силни, с къси пръсти и широки длани. Загрубели ръце на човек, който работи с тях, а това предизвикваше уважението й.

- Фин ми каза за кобилата и за облога.

Този път не я изгледа кръвнишки, само леко се намести на стола си.

- Фин много обича историите и да ги разказва също.

- Искам да се запозная с нея.

- Държим я в голямата конюшня. Още е малко плашлива с непознати, трябва й повече време и много грижи.

- Как я наричаш?

Той отново помръдна на стола, както вече й бе известно, че прави, когато е притеснен или се чувства неловко.

- Казва се Дарлинг*. Подхожда й. Няма ли да свършваш с това вече?

*Darling (англ.) - мила, милинка. - Б. пр.

Тъмната вещица

- 139

- Почти съм готова. Харесва ми, че си го надпил, за да получиш коня, който е имал нужда от теб. И ми хареса, че го ступа здравата днес. Сигурно не е хубаво от моя страна. Родителите ми се опитаха да ме възпитат като човек, който не би одобрил това. Но не успяха.

Тя вдигна глава и очите му отново се озоваха вперени в нейните.

- Не можеш да бъдеш нещо, което не си.

- Не, наистина не можеш. За тях аз съм едно леко разочарование, което в известен смисъл е по-лошо от това да си сериозно разочарование. Затова сега много се старая да не бъда никакво разочарование за самата себе си.

Тя се облегна назад.

- Готово. - И нежно улови пръстите му, за да огледа внимателно кокалчетата. - По-добре са.

О, да, помисли си тя, когатц $зите им отново се срещнаха. Пърхане в корема и потръпване, както и лек световъртеж на всичкото отгоре. Щеше да нагази в големи неприятности, ако не внимаваше.

Бойл бе този, който се дръпна.

- Благодаря. По-добре тръгвай. Имаш задачи.

- Имам. - Пресегна се да вземе аптечката, но той я спря.

- Аз ще се оправя. Утре в осем.

- Тук съм.

Когато тя си тръгна, той остана загледан мрачно в ръцете си. Още усещаше докосването й върху тях. Едно по-различно парене. Вдигна очи и забеляза Фин на прага, облегнат небрежно на рамката на вратата. Усмихна се.

- Не започвай и ти.

- Красиво момиче. Схватливо, жизнено. И ако бе вдигнала още малко градуса на флиртуването, щеше да се наложи да затворя вратата, за да останете сами.

- Нищо подобно не е имало. Беше си втълпила, че трябва да се погрижи за ръцете ми, това е всичко.

- Съвсем не е всичко и ти отлично го знаеш, братко мой. Мислиш за нея даже и когато си казваш, че не бива да го правиш.

140

Родът СГДуаиър

И какво, ако беше така, нали беше мъж все пак? Но съвсем не бе глупав и неразумен.

- Тя е братовчедка на Конър и работи за нас. Не мога да мисля за нея по друг начин.

- Глупости-. Тя е красива жена, умна и достатъчно силна, за да направи своя личен избор - както вече е доказала. Колкото до силата й, това вече леко те тревожи.

Бойл се облегна назад и бавно кимна, без да откъсва очи от тези на Фин.

- Тревожи ме какво означава тя и какво може да се наложи да правите всички вие, както и аз, тъй като съм свързан с вас. Това трябва да е най-важното и за теб сега. Не е време за флиртуване.

- Ако не сега, то кога, след като това може да бъде краят за всички ни? Предпочитам да умра, след като съм спал с жена, а не преди това.

- Аз предпочитам да остана жив и да спя с жената, след като битката е спечелена.

Фин се развесели и отвърна с усмивка.

- Първо си изяж десерта. Винаги можеш да поискаш още. Ще пояздя навън с Аластар да видя как се държи.

- Към Брана ли отиваш?

- Не, още не. Не е готова. Нито пък аз.

Останал сам, Бойл се върна към мрачните си мисли. Трябваше да се подготвят, каза си той, спомнил си воя в мъглата. Всеки един от тях.

В края на седмицата Айона седна в леглото си малко преди шест сутринта. Бе прекарала последната си нощ в замъка. Толкова много й се искаше да се прибере у дома при братовчедите, но пък за да го направи, трябваше да напусне това вълшебно място.

Нямаше да има вече весели камериерки, които да раз-требват стаята й и да й носят чай с бисквити. Нито смайващи с изобилието си закуски в ресторанта. Нямаше да може да се сгуши под завивките нощем, заслушана във

Тъмната вещица

141

вятъра или дъжда - или и в двете - и да си представя, че се намира в тринайсети век.

Готова беше да замени всичко това за семейството. Сделката си я биваше.

Беше събрала почти целия си багаж предната вечер, но сега стана, за да довърши и да сметне колко да остави като бакшиш за камериерките. После и да си вземе душ за последен път в замъка.

Остана й половин час, преди Конър да дойде да я вземе - по негово настояване - затова се зае да упражнява уменията си.

Перата бяха най-безопасното нещо, като се замисли човек. Брана бе отказала да я учи на нещо ново, докато не овладееше напълно четирите елемента. И то според високите стандарти на самата Бранз.^

Въпреки молбите й, подмазването и изнудването, братовчедка й не бе отстъпила и сантиметър.

Затова щеше да ги овладее до съвършенство.

Поне се бе научила да вдига във въздуха цял куп перца, а не само едно.

В сумрака на утрото тя успокои съзнанието си и се пресегна към силата си. Изпъна ръце и си представи как въздухът се издига, топъл и нежен бриз, леко погалване като въздишка.

С леко потрепване белите перца се надигнаха, отделиха се едно от друго, запърхаха и се завъртяха във въздуха. Тя ги вдигна още по-високо, накара ги да подскочат леко, да се превъртят бавно. Бавно, бавно, повтаряше си тя. С нежно докосване.

Вдигна високо ръце, завъртя се около себе си и ги видя да повтарят движението й. В радостта си тя забърза малко темпото.

Завъртане, пирует, красивите бели перца повтаряха точно движенията й. Нагоре, надолу, плавен пирует, идеален кръг, после стройна бяла колона.

- Усещам го - прошепна тя. - Наистина. Прекрасно е.

142

Родът 0’Дуайър

Засмя се и се завъртя бързо - и пак, и пак. Разпери ръце и перцата се разделиха надве и оформиха два въртящи се кръга. Серпентини, осморки, после отново едно пухкаво облаче.

- Шест плюс. Дори и Брана ще трябва да ми даде най-висока оценка за това.

Силно и рязко потропване на вратата я накара да извика стреснато. Перцата паднаха и я покриха цялата.

- По дяволите!

Тя ги изтръска от раменете си. Издуха ги от лицето си и отиде към вратата.

- Наруши концентрацията ми - подхвана тя. - Тъкмо бях… О, Бойл.

- Навсякъде има перушина. Да не си скъсала възглавницата?

- Не. Това са моите перца. Какво правиш тук? - Раздразнението й се смени с тревога. - Нещо не е наред ли? Кой е пострадал?

- Всичко е наред. Никой не е пострадал. Конър го извикаха в школата за соколи. Имало проблем с водопровода, а той е сръчен в ръцете. На мен се пада да те закарам. Багажът ти събран ли е?

- Да. Съжалявам. Можех да помоля някой от хотела да ме закара.

- Вече съм тук, така че да грабваме нещата ти.

- Добре. Благодаря. Трябва само да почистя тук. Перцата.

- Хм. - Пресегна се и я изненада с лекото докосване на пръстите му по косата й. — Ето още няколко — каза той и й ги подаде.

- О. Добре. - Коленичи на пода и се зае да събира перцата.

- Някакви особено ценни перца ли си разпиляла наоколо?

- Съвсем обикновени са.

- Ами тогава просто ги остави. Камериерката ще се оправи. Ще ти трябва цял час да ги събереш от пода.

Тъмната вещица

- 143

- Няма да оставя тази каша на Шиниъд. - Събра с пръсти още няколко, после седна на пети. - Каква глупачка съм.

- Нищо няма да кажа.

- Чакай. Чакай малко. - Изправи се на крака, пое си въздух. Първо да успокои съзнанието си, напомни си тя сама.

И вдигна перцата във въздуха. С доволна въздишка ги събра накуп, после сви пръсти в шепа и ги остави да паднат в ръцете й.

- Видя ли това? - Грейнала от радост, тя му протегна шепи. - Видя ли?

- На сляп ли ти приличам?

- Толкова е хубаво. Чувствам го толкова истинско. Гледай сега.

Рязко вдигна ръце, перцата црлитнаха и тя отново ги накара да танцуват, да се въртят, да слизат надолу, после нагоре, а след това отново ги улови в шепи.

- Красота. Упражнявах се дни наред и най-после го мога. Наистина го усещам.

Все така грейнала, тя вдигна очи към него. И замря. Всичко замря за миг.

Той я гледаше по обичайния си начин - право в очите. В неговите не видя почуда, нито смях, нито пък раздразнение.

Пламтяха от страст.

- О. - Въздъхна и следвайки сърцето си, се наведе лекичко към него.

Той отстъпи назад, бързо и категорично се дръпна.

- Вече събра перцата си. - Мина покрай нея и свали двата куфара от леглото. - Вземи някоя чанта. Ако остане нещо, ще се върна после.

- Само якето и лаптопът ми. Аз ще ги взема. Съжалявам. - Силно засрамена, тя пъхна перцата в пликчето и го затвори добре. - Предполагам, че просто се увлякох и не те разбрах правилно. Мислех, че ти… но явно не е било така.

144

Родът 0’Дуайър

- Няма ли да тръгнеш най-сетне? - Резките му думи я удариха като шамар през лицето. - Всички имаме работа за вършене.

Вдигна куфарите, сякаш бяха пълни с въздух, и мина бързо край нея.

- Добре. Хубаво! Разбрах. Повтарям, голяма глупачка съм. Не те привличам изобщо, стана ми ясно. Няма защо да се държиш като грубиян.

Напъха пликчето с перцата в чантата на лаптопа.

- И преди са ме отблъсквали и някак съм оцелявала. Повярвай ми, нямам намерение да ти се хвърлям на врата, така че не е нужно да ми биеш шута за всеки случай. Голямо момиче съм - добави тя, грабвайки якето и шала си- - Сама съм отговорна за своите…

Той пусна куфарите с трясък и я накара да подскочи.

- Говориш адски много.

С тези думи той я дръпна рязко. Изненадана, тя се залепи за него и едва успя да си поеме въздух, преди да вдигне брадичката й нагоре. И да се нахвърли на устните й като човек, умиращ от глад.

Груба и сурова целувка, която не ти оставя избор, освен да се държиш здраво. Сякаш избухваха пламъци и ехтяха в цялото й тяло. Би залитнала назад, ако не я бе вдигнал във въздуха.

Замаяна, заслепена, тя обви с ръце врата му и се понесе върху вълната на страстта.

Само след секунди усети как той безцеремонно я пуска на земята.

- Това поне ти затвори устата.

- О…

Отново вдигна куфарите.

- Ако искаш да те закарам, по-добре се размърдай.

- Какво? - Прокара пръсти в косата си. - Какво беше това?

- Наистина си глупачка. Естествено, че ме привличаш. Всеки мъж с кръв във вените би бил привлечен. Не е там въпросът.

Тъмната вещица —— — . 145

10*

- Значи, не е. Тогава къде е?

- Не възнамерявам да направя каквото и да било в това отношение. И ако ми зададеш само още един въпрос, ще оставя тези куфари и можеш сама да стигнеш до дома на Брана.

- Аз само лекичко се наведох към теб - измърмори тя, докато навличаше якето си. - Ти си този, който ме сграбчи. - Взе чантата с лаптопа си и излезе с вдигната глава от стаята.

- Така беше - каза той. - Което ме прави още по-голям глупак.

Айона стискаше здраво устни по време на краткото пътуване. Нямаше да отрони и дума. Костваше й огромни усилия, тъй като имаше много за казване, но нямаше да му достави това удоволствие. ^

По-добре да го игнорира. ГГо-мъдро бе да не казва нищо.

Не, реши тя, по-силната позиция бе да остане мълчалива.

В мига, в който си го помисли, камионът се разтърси, сякаш се бе натъкнал на невидима преграда на гладкия път.

Бойл й хвърли кратък, многозначителен поглед.

Тя ли го бе направила? Айона стисна здраво ръце, борейки се да не покаже радостта си. Нима наистина бе вдигнала цял камион? Без да го е искала, но все пак бе голямо постижение след работата й с перцата.

Замисли се дали да не опита отново, просто за да види дали ще се получи, но за късмет, Бойл спря пред къщата на Брана.

Скочи от камиона и понечи да заобиколи отзад, за да свали куфарите си. После размисли. Той ги беше натоварил, значи, можеше и да ги разтовари. Завъртя се на пети и тръгна право към входната врата.

Сънената Брана й отвори, преди да е почукала.

- Навреме си.

- Той подрани. Благодаря отново, че ме приемаш в дома

си.

146

Родьт 0’Дуайър

- Да видим дали ще ми бъдеш толкова благодарна и след седмица-две. Добро утро, Бойл. Ако се каниш да занесеш тези куфари чак до горе, втората врата вляво. Ще ти покажа стаята ти - продължи Брана и я поведе по тясното стълбище. - Моята е отзад, а тази на Конър - отпред. Аз имам собствена баня, тъй като това бе едно от най-важните неща, когато достроявахме къщата. Да делиш баня с него, е изпитание, което сега сама ще преживееш.

- Нямам нищо против.

- Ако продължиш да твърдиш същото след седмица-две, значи, си лъжкиня. Но така ще бъде.

Леглото с обикновена табла от железни пречки, боядисани в меко бяло, бе разположено срещу прозорец с изглед” към гората и дантелени перденца. Таванът следваше скосяването на покрива и така се оформяше уютна ниша за малко бюро и стол с плетена възглавничка на седалката.

Тоалетката, която също бе малка, грееше с изрисуваните цветя на същия кремаво-бял фон като таблата на леглото. Малка саксия с детелини с цъфнали бели камбанки стоеше отгоре й. Стените бяха боядисани в същото наси-тенозелено, което служеше като фон за цветните репродукции на хълмовете, гората и градините.

- О, Брана, чудесна е. Толкова е хубава. - Айона погали с пръсти меката като пух завивка, ярка експлозия от виолетово, мораво и лавандулово, сгъната в долния край на леглото. - Много ми харесва. Страшно съм ти благодарна.

Този път Брана бе малко по-подготвена за ентусиазираната й прегръдка, но не и за лекия подскок.

- Моля, няма за какво, а ако искаш да промениш нещо…

- Нищичко не бих променила. Така е идеално.

- Къде ги искаш? - попита Бойл откъм вратата с тон, в който съвсем ясно се долавяше раздразнението му.

Айона се обърна и замечтаното й изражение бързо се смени с ледено такова.

- Няма значение. Благодаря.

Тъмната вещица

147

Приел буквално думите й, той ги пусна от вътрешната страна на вратата, като се постара пръстите му да не прекрачат прага.

- Ами, аз ще тръгвам вече.

- Закъде бързаш? - В главата на Брана напираха хиляди въпроси, свързани с потоците енергия - топли и студени - които струяха като ручеи в стаята, но усмивката и гласът й останаха спокойни. - Ще ти направя закуска за отплата.

- Благодаря ти за предложението, но имам работа. В девет е достатъчно рано да дойдеш тази сутрин. Настани се спокойно тук.

Тръгна си рязко и изтрополи с ботуши по стъпалата.

- Е, какво беше това? - попита Брана, но забеляза пламъка в очите на Айона и вдигна ръка. - Задръж, докато слезем в кухнята. Имам чувствбТо, че ще ми трябва още кафе, преди да те изслушам.

Поведе я надолу, после наля две големи чаши кафе.

- Хайде сега, излей си душата.

- Дойде и потропа на вратата. Аз тъкмо се упражнявах с перцата. Вече го мога, Брана. Ще ти покажа. Но той наруши концентрацията ми и навсякъде се разпиляха перца, обаче аз ги събрах и му показах какво мога. Бях развълнувана и щастлива - как иначе? Но не съм сляпа, нито глупава.

Докато говореше, крачеше гневно из кухнята и махаше възбудено с едната си ръка. Брана държеше под око кафето в чашата й, в случай че плисне над ръба.

- Знам кога един мъж се кани да те целуне. Познавам този поглед. И ти го знаеш - каза тя и посочи с пръст Брана.

- Вярно е и в повечето случаи това е един чудесен поглед.

- Точно така. И понеже беше чудесен, аз се поддадох или щях да го направя. Имам предвид, за бога, та аз само леко се наклоних към него, а той се дръпна така, сякаш съм го боднала с горяща пръчка.

- Хм - отрони Брана и взе един тиган.

148

Родът 0’Дуайър

- Почувствах се като глупачка. Знаеш как те кара да се чувстваш такова нещо. Е, вероятно не знаеш - размисли Айона. - Та кой ли мъж би се дръпнал далеч от теб? Но аз пламнах - и не в добрия смисъл на думата. Засрамих се. Затова се извиних. Просто съм разбрала погрешно сигналите, това е всичко, съжалявам. Вярно, може и да съм се разбъбрила малко повече, но се чувствах ужасно глупаво и напълно объркана, защото по-рано си мислех, че двамата с Мийра са двойка, но тя ми каза, че не са, затова си позволих да открехна тази врата, което не бях направила дотогава заради Мийра, защото не крада чужди мъже. Освен това той ми е шеф, а не е хубаво да се забъркваш с шефа. Но после го направих и стана още по-лошо. Та, зна-_ чи, тъкмо се извинявах и се опитвах да представя случката като нещо незначително, а той взе, че ме сграбчи.

Брана спря за миг, докато пържеше яйца с бекон.

- Така, значи?

- Дръпна ме към себе си и ме зацелува, докато мозъкът ми не бликна през ушите, а темето ми направо хвръкна в небето. - Тя издаде звук, сякаш нещо избухва, рязко вдигна ръце нагоре, после ги смъкна. - И само след около пет секунди просто ме пусна на земята и подхвърли някаква гадна забележка как ми бил затворил устата, и каза, че е време да тръгваме.

- Бойл Макграт не става за поет.

- По дяволите поезията. Нямаше нужда да ме скастря така.

- Не, не е трябвало да го прави. - Във веселия й тон се промъкна съчувствие. - Доста е безцеремонен нашият Бойл и понякога това погрешно се тълкува като жестокост, но по принцип не е жесток.

- Явно е нарушил правилото заради мен.

- Бих казала, че е точно така - след като те е целунал, докато мозъкът ти протече през ушите. Ти работиш за него, така че положението е доста неловко. Това е сериозен аргумент за него.

- Но аз…

Тъмната вещица

149

- Ето, сложи това на масата. - Подаде на Айона чиния с яйца и бекон върху дебел резен препечен хляб. - Сутрешните драми винаги възбуждат апетита ми. - Брана взе своята чиния и кафето си и седна до масата. - Едно ще ти кажа, той е принципен човек. Не бива да се мами, краде или лъже. Не бива да се отнасяш зле с животните, нито да се възползваш от по-слабите. Не бива да си търсиш боя, което се превърна в негов принцип през последните няколко години, но и не бива да бягаш от битка. Стоиш твърдо зад приятелите си и не кръшкаш от почерпка в бара. Никога не закачаш чужда жена и не даваш дума, освен ако не смяташ да я удържиш.

- Аз не си търсех боя и не съм ничия жена. Не съм по-слаба от него. Физически - да, но имам нещо повече. Мисля, че направо вдигнах камиона му във въздуха - пикапа - само малко, леко подскочи -на^ътя. Докато идвахме насам.

Още по-развеселена, Брана с удоволствие се зае със закуската си.

- Ядът подклажда силата. Ще трябва да се научиш да контролираш това. Сама каза, че той ти е шеф. И той си го е помислил, Айона. За него това е от значение, макар да може да се каже, че ти си направила първата крачка. Затова, ако те е целунал, така че да ти размекне мозъкът, можеш да си сигурна, че много го е искал, макар - също като повдигането на пикапа - да не е било преднамерено.

Доста замислена, Айона разряза сандвича в чинията си.

- Значи, не мислиш, че го е направил, за да ми даде урок?

- О, не, не и Бойл. Не би му хрумнало подобно нещо. Бих казала - съдя само по казаното от теб засега - че онова, което ти е казал след това, е било само защото е бил ядосан на себе си. Онази вечер в бара ти хвърли няколко погледа.

- Той… Наистина ли?

- О, каква ситуация само. Братовчедка ми, моята тъмна сестра от едната страна, а от другата - мъжът, с когото съм приятелка открай време.

150 ►

Родът 0’Дуайър

- Права си. Не бива да те поставям между нас.

- Не говори глупости. Сестрите са по-важни. Мисля, че му е минало през ум и е решил, че е против принципите му. И сега е ядосан и объркан, защото сам е объркал още повече нещата,

- Хубаво. - Айона си отряза нов залък с решителен жест. - Така и двамата ще сме ядосани и объркани. Но аз вече се чувствам по-добре, след като поговорих с теб. Знам, че си изливам всичко наведнъж, а ти… ами, ти не го правиш. Но искам да кажа, че ако някога имаш нужда да поговориш с някого, знам кога да млъкна и да слушам.

- Имаме да си говорим много. Сега, когато вече живееш тук, ще трябва да използваме добре времето. Имаш да учиш още много, а аз не знам колко още ни остава. Не мога да го видя, а това доста ме тревожи.

- Знам, че е нещо съвсем дребно, но успях да вдигна във въздуха всички перца наведнъж. Можех да ги насочвам, да сменям скоростта им, да ги завъртам. И сякаш нямаше нужда да се замислям за нищо, след като веднъж разбрах какво е. Просто го почувствах.

- Не е дребно нещо. Справяш се добре досега. Ако ставаше дума само да извадим наяве заложеното в теб, можехме да си дадем много време и щеше да бъде истинско удоволствие и за двете ни. - Брана погледна през прозореца към хълмовете. - Но не знам как или кога ще се появи. Не знам как изобщо е възможно това, след като е бил изгорен до пепел от могъща магия. Но той ще се появи, братовчедке, когато мисли, че е достагьчно силен, за да ни срази. Трябва да се погрижим да се провали.

- Ние сме четирима, така че…

- Трима - рязко отсече Брана. - Ние сме трима. Фин не е част от кръга.

- Добре. - Сенчеста територия, отбеляза си Айона. Щеше да се опита да стои настрани от темата, докато не й станеше малко по-ясна. - Трима сме, а той е сам. Това е голямо предимство.

Тъмната вещица

151

- Той може и ще навреди на всички и на когото и да било, стига да победи. Ние сме обвързани от кръвта и занаята си, от всичко, което сме по природа, да не вредим никому. Той може и да не го разбира, но го знае.

Стана и отиде до задната врата. Когато я отвори, кучето влезе вътре. Айона не бе чула нищо.

- Кател ще те придружи до конюшнята, когато си готова да тръгнеш.

- Моето куче пазач?

- Харесва му да обикаля наоколо. Кеван ще започне да ти обръща повече внимание, когато силата ти пламне с нова мощ - не го забравяй.

- Няма. Кога ще ме заведете до онова място в гората?

- Скоро. Трябва да се приготвя. Имам работа. Иди си разопаковай багажа, преди да излезеш.

- Ще почистя тук. Не си длъжна да ми приготвяш закуска.

- Бъди сигурна, че няма да го правя, ако не съм в настроение - каза Брана с толкова непринуден тон, че с това накара Айона да се почувства още по-добре дошла. - И днес няма да разтребваш, но двамата с Конър ще се разберете кой кога ще го прави довечера. Ако аз готвя, то един от двама ви - или пък заедно - ще мие след това.

- Напълно справедливо.

- Имаме малка пералня и сушилня - макар, когато времето е хубаво, да простираме навън прането - ето тук. Ще се уговорим как да си разпределим пазаруването и другите домакински задължения. Като дойде пролетта, има работа и в градината, но ти няма да докоснеш и стръкче трева, преди да съм убедена, че знаеш какво правиш.

- Нан ме научи. Много ме бива.

- Ще видим. Сигурно ще искаш да излезеш на разходка със сокол заедно с Конър.

- Много бих искала.

- Ще ти хареса, но не е само за удоволствие. Всеки от нас има своя водач, но сме по-силни, когато сме свързани с всеки от тях и те с нас.

152 -

Родът 0’Дуайър

- Добре. Ще дойдеш ли да видиш Аластар?

- Ще дойда скоро. Сега това е твоят дом и така ще е завинаги.

- Ти винаги си знаела къде е мястото ти. Не съм сигурна дали можеш да разбереш какво означава за мен най-сетне да изпитам чувството за принадлежност.

. - Тогава върви и си подреди нещата. А когато се върнеш у дома, ще поработим. Това е за теб. - Брана вдигна ръка, стисна я в юмрук, после отново разтвори длан. В нея имаше сребърен ключ. - Не заключваме често вратите, но за всеки случай, с това ще можеш да си отвориш.

- Трябва да ми покажеш как се прави това - прошепна Айона и взе ключа, все още топъл от магията на Брана. - Благодаря ти.

- Моля, няма за какво. Ще бъда в ателието си, когато приключиш в конюшнята за днес. Ела там и бъди готова да се учиш.

- Непременно. - Очарована от перспективата, Айона хукна с танцова стъпка по стълбите.

Това сега бе домът й, помисли си отново Брана. Щеше да се грижи за него, да работи за изграждането му и един ден нямаше да има друг избор, освен да се бие за него.

Тъмната вещица

153

ДЕВЕТА ГЛАВА

Айона поведе първата си група на самостоятелна разходка, яхнала Аластар. Не беше сигурна дали бе спечелила доверието, или Бойл й бе дал тази задача, за да му се махне от очите.

Все едно.

Наслади се на часа си с коня - и макар да знаеше, че той би предпочел един бърз галоп, усещаше удоволствието му от нейната компания. Точно «ав^о на нея й бе приятно да води лек разговор с двойката от Мейн и изпитваше гордост от факта, че познава пътеките, знае къде отиват и може да отговори на почти всичките им въпроси.

И двамата си изкарваме прехраната, помисли си тя и потупа Аластар по шията.

Когато се върнаха, Мийра излезе да поздрави нея и клиентите.

- Аз ще поема оттук, ако нямате нищо против. Айона трябва да отиде в голямата конюшня.

- Така ли?

- Заедно с Аластар. Знаеш ли как да стигнеш дотам?

- Разбира се. Ти ми показа и аз си отбелязах на картата. Но…

- Фин нареди, така че не се помайвай. Как беше разходката ви? - обърна се тя към двойката.

Озадачена, Айона обърна коня си и тръгна обратно по пътя, по който бе дошла.

Да не би Бойл да се е оплакал от нея? Да не се канеха да я уволнят?

Тревожните й мисли накараха Аластар да извърне глава и да я изгледа.

154 ►

Родът 0’Дуайър

- Напразно се притеснявам. Прекалено емоционално реагирам, това е. Бойл е избухлив, но не е дребнав. - Освен това смяташе, че Фин я харесва поне малко.

Щеше да разбере, като стигнеше там. И с тази мисъл тя с удоволствие .остави на Аластар да води.

- Давай - реши тя и още преди лекичко да го сръчка, той полетя. - О, господи, да! - Засмя се и вдигна лице към небето, докато Аластар препускаше по пътя.

Неговото вълнение и нейното се сляха в едно. Величествено преплетени. Силата - осъзна тя, - неговата и нейната, пришпорваше и двамата, така че за миг, само за миг макар, тя усети как и двамата се издигат над земята. Сега вече наистина летяха и вятърът развяваше косите й и гривата му.

Тя се разсмя, че Аластар изцвили тържествуващо.

Роден беше за това, осъзна Айона. Както и тя.

- Кротко - прошепна тя. - Трябва да останем на земята, засега.

Мигновеното политане, а след това удоволствието от галопа върху прекрасния кон разсея всичките й страхове. Остави го той да определи темпото - жребецът определено беше бърз. Завиха покрай реката, после се отдалечиха, слязоха по една тясна пътека в гъстата гора и излязоха на поляната, където се намираше конюшнята, зад голямото заграждение за прескачане на препятствия.

Сега го накара да забави - кротко, кротко, - за да си поеме въздух и да огледа наоколо.

В далечния край се издигаше къщата, иззидана от сив камък, с две приказни кули и много проблясващи прозорци. Красиво оформен и застлан с каменни плочи двор, ограден с висока стена, я делеше от гаража и жилището - на Бойл - над него.

Вдясно имаше още едно заграждение. Три коня стояха до оградата и се взираха в дърветата, сякаш изпаднали в дълбок размисъл.

Забеляза работници, ремаркета, камиони - пикапи, за бога - доста голям и мощен черен джип.

Тъмната беъцица

155

Всичко й говореше за успешен бизнес, практично отношение и едновременно с това красиво подредено. Забавила до спокоен тръс, тя се насочи към конюшнята, но дръпна юздите на Аластар, когато чу да викат името й.

Забеляза Фин - с джинси, ботуши и онова страхотно кожено яке - да й сочи да върви към заграждението с препятствията, накъдето сам се бе запътил.

Отвори й портата, махна й да влезе.

- Мийра каза, че си искал да ме видиш.

- Така е. - Наведе глава настрани и я изгледа с проницателните си зелени очи. - Забавлявала си се.

- Аз… Моля?

- Сияеш цялата, както и този момък тук.

- О. Ами. Пояздихме в галоп насам.

- Сигурен съм в това, а вероятно е имало и още нещо, но няма значение - добави бърЗО той, преди тя да реши какво да отвърне. - Искам да видя как двамата с Аластар ще се справите с една обиколка тук.

Малко неща биха я изненадали повече.

- Искаш да направим една обиколка на препятствията?

- Както вече казах. - Затвори портата и пъхна ръце в джобовете си. - Сама реши как да минеш.

Тя остана неподвижна за минутка, изучавайки терена. Би казала, че настоящото разпределение на препятствията е със средна трудност. Няколко двойни скока, нищо опас-но, с достатъчно място за правилен заход.

- Ти си шефът. - Сръчка Аластар напред, накара го да направи завой, после го пришпори в лек галоп.

Изобщо не се съмняваше в него - все пак бяха полетели заедно. Усети го как се напряга за първия скок. Минаха с лекота над летвата, приближиха се към следващата и отново се издигнаха над нея.

- Какво си намислил? - измърмори Бойл, когато се приближи до Фин. Неговите ръце също бяха в джобовете, но свити в юмруци.

Фин дори не го погледна, когато Бойл застана зад гърба му.

156

Родьт 0’Дуайър

- Казах ти, че искам да видя какво може тя. Трябва да знам. Обърни посоката и отново го преведи по терена - викна той.

Хвърли бърз поглед към гората. Сега там нямаше сенки, а само дървета, но това щеше да се промени. Затова трябваше да знае.

- Не съм ти нужен тук сега - подхвана Бойл.

- Имам работа в Голоуей, както знаеш. Единият от нас трябва да остане с нея, докато сме сигурни, че може да се справи с урока.

- Няма причина да използваме нея като инструктор.

- Няма причина и да не го правим, нали? Господи, двамата са като коприна, слети са в едно. Този кон вече й принадлежи. Май ревнувам от това. Той ме харесва, но никога няма да ме обича така, както обича нея. Естествено, още една стрела в сърцето ми.

Тупна Бойл по рамото.

- Ще се видим в бара - трябва да съм свършил и да съм се върнал преди осем. Ще изпием по халба, ще хапнем и ще ми кажеш как се е справила. А после ще пийнем по още една бира, която да развърже езика ти достатъчно, за да ми кажеш какво се е случило между теб и русата вещица, та си толкова мрачен.

- Две бири не могат да развържат езика ми, приятелю.

- Тогава ще изпием по три. Браво, Айона. Страхотна картинка сте двамата.

- Роден е за това. - Тя потърка Аластар по врата, докато го водеше към тях. - Аз съм само товар върху гърба му.

- Двамата сте едно цяло. След малко очакваме нова ученичка. На единайсет години е и вече язди стабилно, но е решила, че иска да се научи да прескача препятствия. Ти ще я поемеш.

- За какво?

- За урок. Като инструктор. Ще получиш част от таксата за урока. Ако нещата потръгнат добре и за двете

Тъмната вещица

- 157

страни. Бойл ще остане да наблюдава първия ти урок, тъй като аз имам работа другаде.

Фин забеляза как погледът й за миг се спира на Бойл и веднага отскача встрани.

- Добре. Как се казва момичето и кой кон искаш да язди?

- Сара Ханигън и ще дойде с майка си Моли. Ще оседлаят за нея Уинифред, казваме й Уини. Кобилата е истински ветеран. Днес е трийсет минути, урокът. Да видим как ще й понесе. Ако й харесва, двете ще се разберете кои дни и часове са най-удобни за уроците.

- Звучи ми добре. Засега ще се оправя и така, но предпочитам да съм на седло за скокове другия път, когато съм инструктор.

- Разбира се, ще те екипираме^Значи, аз тръгвам. Ще се видим в бара, Бойл.

Докато Фин се отдалечаваше с широки крачки, Айона сведе поглед към Бойл и го забеляза да пристъпя от крак на крак.

- Е, какво?

- Ще се погрижа да оседлаят Уинифред.

Когато се извърна към конюшнята, Аластар бутна с глава гърба на Бойл.

- Аластар! Съжалявам - веднага каза тя и прехапа здраво устни, за да потисне напиращия смях. - Не бъди груб - укори тя коня и навеждайки се към ухото му, допълни, - макар да е много забавно.

Тя скочи от гърба му и привърза юздите за оградата.

- Чакай тук. Може ли да видя твоята любима? - попита тя Бойл.

- Моля?

- Кобилата Дарлинг. Онази, която си отмъкнал от онзи негодник.

- О. - За миг се начумери, после сви рамене. - Вътре е.

- Само ми покажи накъде да вървя. Бездруго трябва да погледна Уини и да видя с кого ще работя днес.

158

Родът О’Дуа0ър

- Добре.

Той закрачи решително и след като вдигна очи към Аластар, тя го последва. Със здраво стисната уста.

Не я представи на работниците вътре, нито на черно-бялото куче с размахана опашка, затова сама се представи коя е. И игнорирайки явното нетърпение на Бойл, стисна ръка на Кевин и Мууни, после почеса Бъгс, наречен така, защото обичаше да яде буболечки, зад ушите.

Стори й се, че помещенията тук са поне два пъти по-големи, отколкото в другата конюшня, но миризмите, звуците, атмосферата бяха същите.

Шефът й спря пред едно отделение с красива червени-кавокафява кобила вътре.

- Това е Уини.

- Хитруша е, нали? Умница си ти, нали, Уини? - Стройна и дребничка, прецени я Айона, докато галеше бузата й. Отличен размер за едно малко момиче, а спокойните й очи предвещаваха само добри неща за новак в прескачанията на препятствия.

- Мога и аз да я оседлая за урока, ако ми покажеш къде са такъмите.

- Кевин ще се оправи. Кевин! Малката Сара ще дойде след малко за първия си урок по прескачане. Уини е за нея.

- Значи, ще я приготвя.

Айона се обърна. И видя бялата кобилка.

- О, мили боже, гледай ти.

Почти искрящобяла, стройна, величествена - много млада, забеляза Айона, когато се приближи - кобилката я гледаше със златистокафяви очи.

- Това е…

- Аня - довърши Айона. - Която Фин е нарекъл на кралицата на феите. Засега е само принцеса, но някой ден ще бъде кралица. — Когато Айона вдигна ръка, Аня сведе глава, сякаш й оказваше огромна чест. - Смайващо красива е и отлично го съзнава. Много е горда и само чака да дойде нейното време. И то ще дойде.

Тъмната вещица

159

- Ще почакаме, поне година, мисля, преди да я заплодим.

Не това време, помисли си Айона, но само кимна.

Ти ще полетиш - мислено й каза тя. - И ще се влюбиш.

- Фин определено разбира от коне - отбеляза тя, пристъпвайки назад.

- Така е.

Айона поспря да поздрави и други коне, докато вървеше по леко наклонената циментова пътека. Хубави, здрави животни, прецени тя, както и няколко истински красавци

- макар никой да не можеше да се мери с Аластар и Аня

- настанени в чисти и просторни отделения.

После стигна до една дореста кобила с големи проницателни очи и дълга бяла ивица върху челото и нямаше нужда да й казват коя е. ~’ **

- Ти си Дарлинг и наистина си много миличка.

Още преди Бойл да застане до нея, кобилата вече бе извърнала глава, големите й очи грейнаха топло, а цялото й тяло потръпна. Не от страх, каза си Айона, а от истинска радост.

Беше го подушила, усетила го бе, преди да се покаже. Любов и пълна всеотдайност я подтикваха да протегне шия, за да докосне рамото му нежно, като целувка.

- Здравей, момичето ми. - Гальовният му тон накара Дарлинг да изпръхти от удоволствие и тя извърна глава към ръката му.

Той отвори вратата на отделението, влезе вътре.

- Само да й погледна крака, докато съм тук.

- По-добре е - обади се Айона. - Но тя си спомня болката. Помни и глада. Страха си. Преди теб.

Без да каже нищо, той приклекна и прокара длани нагоре по предния й крак, после отново надолу, докато Дарлинг закачливо душеше косата му.

- Имаш ли ябълка в джоба на сакото си? Почти сигурна е, че имаш.

160 -

Родът 0’Дуайър

Беше… стряскащо да чува изречени на глас мислите на коня си, но той отново се изправи и погали хълбоците на Дарлинг.

Айона си каза, че ако един кон можеше да мърка, то този щеше да го направи.

Докато Аня я бе запленила с красотата и грацията си, Дарлинг трогна сърцето й с непресторената си и безгранична обич.

И двете знаеха, Дарлинг и тя, какво е да копнееш за любов или поне за истинско разбирателство и приемане. Да желаеш толкова силно да намериш мястото си и цел в живота.

Изглежда, желанието и на двете се бе изпълнило.

После бръкна в джоба си за ябълката, а в другия - за джобния нож. Айона почувства удоволствието на Дарлинг от почерпката и още повече от това, че й е предложена такава.

- Много добре наддаваш, момичето ми, но пък нали е само парче ябълка? - Тя я захапа внимателно и изгледа втората половинка, докато дъвчеше.

- Това е за Уини, ако се държи добре с ученичката си.

- Ти си я спасил. - Айона го изчака да излезе и да затвори вратата на отделението. - Завинаги ще бъде само твоя.

Айона се пресегна да я погали и Дарлинг отново протегна шия.

- Не се стряска от теб - отбеляза Бойл. - Това е голям напредък. Все още е малко нервна с непознати.

- Двете се разбираме.

Когато Дарлинг изви глава и докосна с буза лицето на Бойл, а той само извади половинката ябълка от джоба си и й я подаде, Айона разбра, че това е краят.

- Ще взема друга за Уини. Не си получила достатъчно ябълки в живота си.

- Това ме довърши - измърмори Айона. - Много бързо се ядосвам, предимно с основание - поне така си мисля.

Тъмната вещица • 161

И

Но никак не ме бива да се сърдя дълго. Просто не мога да задържам яда си, толкова ми тежи. А като стоя тук и гледам тази споделена любов между вас, просто няма как да остана сърдита. Затова ти казвам, че вече не съм ти ядосана, ако изобщо има значение.

Бойл я изгледа предпазливо и замислено.

- И денят, и работата ще вървят по-добре, ако не ти тежи нищо.

- Съгласна съм. Добре. - Тя протегна ръка. - Мир?

Той се намръщи за миг, но пое ръката й. Възнамеряваше

да я пусне веднага. Но не го направи.

- Работиш за мен.

Айона кимна.

- Вярно е.

- Братовчедка си на един отутй-добрите ми приятели.

Пулсът й леко се ускори, но тя отново кимна.

- Така е.

- И не е минала и седмица, откакто те видях за първи път.

- Не мога да го оспоря.

- Това, което си, е… важно.

Сега тя се намръщи.

- Важно за какво?

- Ами, важно е като факт. И нещо, което ти самата едва сега опознаваш.

- Добре. Самият факт ли е проблем за теб?

- Не съм казал, че е проблем.

- Да не би да мразиш вещици?

Обидата, изписана по лицето му, възпламени зелените искрици в златистите му очи.

- Много глупаво изказване, след като знаеш, че съм приятел с трима от тях, а единият е и мой съдружник.

- Тогава защо го изтъкваш като причина, заради която не искаш или не бива да искаш - не съм сигурна кое е вярно - да се интересуваш от мен?

162

Родът СГДуаОър

- Защото просто е факт. Толкоз. И много бих искал да знам дали има поне един-единствен мъж - продължи разпалено той, - който не би се замислил сериозно над това.

- Май е най-добре пак да се ядосам. - Тя се замисли. - Но ми е трудно да го направя, докато Дарлинг стои и те гледа с обожание. Освен това всичко, което каза, е вярно и не може да се отрече. И щом всичко това е проблем за теб, значи, е така. За мен нищо от изброеното не е основателна причина.

- Но ти не си на моето място.

- Не, не съм. Предложението за мир остава. - Както и той, ако се съдеше по стиснатите им ръце. - Приятели ли сме?

- Поне донякъде трябва да си притеснена.

- Защо? Хората много често имат връзка с шефа или с подчинен и в това няма нищо лошо - според мен - стига служебното положение да не се използва като средство за натиск. Никак не е рядкост и да излизаш с роднина на приятел също. А не бих могла, нито искам, да променя това, което съм.

- Логичната преценка не променя нищо.

Тя не се сдържа и се засмя.

- А нелогичната?

- Не става дума… по дяволите.

Рязко я дръпна към себе си - за втори път този ден и също толкова объркан, както и първия път. И понеже тя продължаваше да се смее, той запуши устата й със своята.

Вкусът й бе както си представяше, че би бил вкусът на светлината - топъл и ярък, искрящ от сила. Този вкус го мамеше, караше го да иска още и още. Тя го озадачаваше, това беше всичко, беше толкова топла и светла в сумрака, обгърната от познатите миризми на конете. Това бе неговият свят, а сега и тя бе в него.

И го прегръщаше така, сякаш винаги щеше да бъде.

И това, ако не бе стряскаща мисъл, то коя?

Той се дръпна рязко.

- Това не беше разумно.

Тъмната вещица

163

- Не мислех дали е разумно, или не. Целуни ме отново и ще помисля.

Трябваше да се надигне на пръсти и да придърпа главата му надолу, но сля устни в неговите. Усещането бе като да стоиш на ръба на вулкан точно преди изригването или да се носиш върху облак, който всеки миг ще бъде погълнат от вихрещо се торнадо.

Какво ли би било, когато огънят избухне и бурята се разрази?

Много би искала да разбере.

Но той отново се отдръпна.

- Изобщо не мислиш.

- Прав си, забравих. Да опитаме отново.

Сега и той се засмя и макар да изпитваше и известна болка, може би щеше да приеме .предложението й. Ако не бе чул престореното покашляне зад гърба си.

- Извинявам се, но Сара и майка й са тук. - Кевин се ухили. - Уини е оседлана и готова - веднага щом свършите тук.

- Тръгвам. - Айона погледна въпросително Бойл. - Има ли някакви документи за подписване?

- Само един формуляр, който майката да подпише. Аз ще се погрижа.

- Добре. Ще ида да я подготвя.

Когато Айона излезе навън, Дарлинг отново изпръхтя, което вероятно бе конският вариант на присмиване. Кевин пъхна ръце в джобовете си и си засвирука.

- Да не съм чул и дума - измърмори Бойл. - И от двамата.

Доволна от деня си във всяко отношение, Айона вървеше към дома под зелените сенки. Беше й хубаво отново да поработи като инструктор, и то с толкова обещаваща ученичка. Може би след като бе направила и тази крачка, Фин или Бойл щяха да й поверят още някой и друг ученик.

164

Родът 0’Дуайър

А колкото до крачките, неочакваната и напълно задоволителна случка в конюшнята бе повдигнала страхотно егото и настроението й.

Освен това оттук нататък се отваряха доста интересни възможности. .

Бойл Макграт, помисли си тя. Суров, мрачен, избухлив. И мек като памук, когато беше близо до красивата и наранена кобила, която го обожаваше. Наистина искаше да го опознае по-добре, да открие дали цялото това пърхане в стомаха й и потръпване е знак за първосигнално физическо привличане или нещо повече.

Бе се надявала да намери нещо повече през целия си живот.

А сега предизвикателството бе още по-голямо, понеже той се дърпаше, беше раздвоен и малко ядосан. Просто не можеше да се контролира, а това беше толкова секси.

Може би щеше да го покани на среща - съвсем непринудена. По една бира в бара? Кино? Първо трябваше да разбере къде се ходи на кино тук.

Ако можеше да готви, щеше да се самопокани в дома му и да му приготви вечеря. Но провалът бе почти сигурен. Вместо това би могла…

Тя спря и озадачено се озърна наоколо. Дали не беше се отклонила от пътеката? Не беше внимавала особено, но пък след като дни наред минаваше оттук, вече се движеше инстинктивно.

И все пак нещо не беше наред, посоката изглеждаше грешна.

Завъртя се в кръг и разтри внезапно замръзналите си ръце.

Тогава забеляза мъглата да пълзи по земята.

- Опа!

Направа крачка назад и се помъчи да се ориентира. Импулсивно се обърна надясно и хукна по тясната пътечка. Само след секунди осъзна, че е сбъркала и навлиза все по-дълбоко в гората.

Тъмната вещица

165

Когато се обърна, за да се върне обратно, видя, че пътят й е препречен от дървета, дебели колкото обиколката на ръцете й. Между коравите им дънери пълзеше мъгла.

Тя побягна. По-добре да бяга в която и да е посока, отколкото да бъде уловена в капан. Но отдясно дървета се надигаха от земята с ужасен пукот, докато пробиваха торфената почва. И я принуждаваха да завие на другата страна.

Светлината се промени и стана сивкава като мъглата. Вятър виеше с леден глас в клоните, които се сплитаха и скриваха слънцето.

Въздух, стреснато си помисли тя, дърветата изникваха от земята, а водата бе под формата на мъгла.

Той използваше елементите срещу нея.

Заповяда си да спре и извика силата си, макар с нея да се надигна и страх. Изпъна ръце ив дланите й грейнаха две огнени топки.

Смехът прозвуча тихо и кожата й настръхна като полазена от паяк. Потръпна, когато чу прошепнато името си. После всичките й мускули изтръпнаха, щом чу шумоленето и ръмженето.

- Кател.

Но в сивкавия сумрак се показа вълкът от кошмарите й.

Докато пристъпваше тихо и се приближаваше към нея, тя забеляза камъка, който светеше в червено на шията му.

- Стой далеч от мен - предупреди го тя, а вълкът само оголи зъби.

Не би могла да го надбяга, каза си тя, макар да направи крачка назад. А изражението в светналите му очи я увери, че и той го знае.

Запрати огнената топка, после и другата, но ги видя как немощно се превръщат в дим на сантиметри от вълка, който продължаваше да я дебне. Отчаяно се помъчи да направи ново огнено кълбо, но ръцете й трепереха и съзнанието й бе сковано от страх.

Спокойно съзнание, заповяда си тя наум, макар да искаше да изкрещи.

166

Родът 0’Дуайър

Всичко бе истинско, мислеше си тя. Беше й се струвало толкова приказно, като от друг свят - магьосници, проклятия, битки със злото, което живее в сенките.

Но всичко бе много, много истинско. И искаше да я убие.

Видя как вълкът се напрегна, готов за скок. Тогава с див писък от небето се спусна сокол. Острите му нокти одраха хълбока на вълка и оттам потече черна кръв, преди соколът отново да се издигне високо.

Мигновеното й облекчение бе попарено внезапно, когато зад гърба й се чу ново ръмжене. Когато се извърна рязко, отново я заля облекчение. Кател стоеше там с оголени зъби. Айона застана до него, сложи длан върху главата му и усети как спокойствието измества страха й, когато Конър, а после и Брана прекрачиха през мъглата.

Конър вдигна облечената си в ръкавица ръка и соколът кацна върху нея с изпънати криле.

- Хвани ръката ми - каза той на Айона, без да откъсва спокойния си леден поглед от вълка.

- И моята.

Конър и Брана застанаха от двете й страни, но когато улови ръцете им, не усети спокойствие. А горещия поток на силата, която я изпълни с живот.

- Ще изпробваш ли силите ни тук? - предизвика го Брана. - Точно сега ли искаш да опиташ? - Лъч светлина, начупен като светкавица, излетя от протегнатата й ръка и се заби в земята само на милиметри от предните лапи на вълка. Той отстъпи. Червеният камък грееше мрачно, ужасяващо, ръмженето му прозвуча като гръмотевица, но той се оттегли.

Мъглата се сви и завихри в смаляващ се кръг. Конър вдигна ръката на Айона със своята. Грейна светлина и се разстла наоколо, все по-ярка и силна, докато мъглата се разкъса напълно и изчезна.

А с нея изчезна и вълкът.

- Аз… Господи, аз само…

Тъмната вещица

167

- Не тук - сопна се Брана. - Няма да говорим тук.

- Заведи я у дома. Двамата с Ройбиър ще огледаме наоколо, после ще се приберем.

Брана кимна на Конър.

- Бъди внимателен.

- Винаги. Сега върви с Брана. - Той стисна окуражително ръката на Айона. - Една глътка уиски и ще се оправиш.

Стиснала здраво ръката на братовчедка си и все така кипяща от енергия, Брана крачеше пъргаво през гората. Айона, която повече от всичко искаше да се прибере на топло и сигурно място, се остави да я тегли напред въпреки треперещите си колене.

- Не можех…

- Не и преди да влезем вътре. Нито думичка.

Кучето им показваше пътя; вЙнаги беше наблизо. А

когато зърна къщата през дърветата - най-сетне - Айона видя сокола да се рее в мрачното небе.

В мига, в който влязоха вътре, зъбите й почнаха да тракат. Зрението й постепенно се замъгли и тя стисна коленете си с ръце, докато навеждаше глава към тях.

- Съжалявам. Вие ми се свят.

- Задръж за миг. - Макар в гласа й да звучеше нетърпение, ръката на Брана върху главата й бе нежна и световъртежът изчезна също толкова бързо, колкото се бе появил. - Седни - нареди й тя и я побутна към всекидневната, където щракна с пръсти, за да накара огъня в огнището да се разгори по-буйно. - Изпаднала си в лек шок, това е. Затова сядай и дишай дълбоко.

Брана енергично отиде до гарафата с уиски и сипа два пръста в ниска чаша.

- Изпий го.

Айона пийна, леко изхриптя, после отново преглътна.

- Само малко… - Въздъхна. - Изплаших се до смърт.

- Защо се беше отклонила от пътеката и беше влязла толкова навътре?

168 -

Родът 0’Дуайър

- Не знам. Просто се случи. Не съм завивала никъде - или не помня. Просто си вървях към къщи и си мислех разни неща. За Бойл - призна си тя. - Сдобрихме се.

- Е, значи, всичко е наред. - С две резки движения Брана издърпа фибите от косата си и ги метна на масата. - Колко хубаво.

- Не съм се отклонила от пътеката, не и съзнателно. И когато осъзнах, че не съм там, където си мислех, където би трябвало да съм, тръгнах обратно. Но… първо се появи мъглата.

Айона погледна към празната си чаша, остави я на масата.

- Знаех какво означава.

- И не ни повика, нито пък водача си? Не се обърна към никого от нас.

- Всичко стана толкова бързо. Дърветата - те се местеха, а мъглата се сгъсти. После и вълкът се появи. А вие как дойдохте? Как разбрахте?

- Конър беше излязъл навън с Ройбиър и соколът видя отвисоко. На него можеш да благодариш, задето повика мен и Конър.

- Ще му благодаря. Непременно. Брана… - Тя прекъсна думите си, когато вратата се отвори и влезе Конър.

- Вече няма нищо. Върнал се е в леговището си. - Отиде при уискито и си сипа. - А ти как си, братовчедке?

- Добре съм. Наред съм. Благодаря. Съжалявам, задето…

- Не искам да чувам извинения - сопна й се Брана. - Искам здрав разум. Къде ти е амулетът?

- Аз… - Айона се пресегна и тогава се сети. - Оставих го в стаята си сутринта. Забравих…

- Не забравяй и не го сваляй.

- По-полека. - Конър докосна ръката на сестра си, докато отиваше към Айона. - Изплаши всички ни. - Сега дланта му галеше нейната ръка и спокойствието се предаваше на нея. — Не си виновна. Вината не е нейна — обърна

Тъмната вещица

. 169

се той към Брана, преди тя да вметне нещо рязко. - Едва от седмица е тук. Ние се готвим цял живот.

- Няма да има нито време, нито възможност за нещо повече, ако няма благоразумието да носи защитния си амулет и да повика нас двамата или водача си, когато има нужда от помощ.

- Нали ти си тази, която я обучава? - отвърна й също сопнато Конър.

- О, значи, моя е вината, че тя се държи като малко дете.

- Не се карайте за мен и не говорете, сякаш не съм тук. Вината е моя. - По-уверена в силите си, Айона се изправи и отиде по-близо до огъня, до топлината. - Аз си свалих амулета и не внимавах достатъчно. Нито едното, нито другото ще се повтори. Съжалявам, но…

- Кълна се във всичко свято, ще ти залепя устните за цяла седмица, ако чуя още едн©-„съжалявам“.

Айона вдигна ръце в отговор на заплахата на Брана.

- Не знам какво друго да кажа.

- Просто ни разкажи какво стана, с най-големи подробности, преди да дойдем при теб - подкани я Брана. - Не, да вървим в кухнята. Ще направя чай.

Айона я последва навътре, после приклекна, за да погали Кател да му благодари.

- Прибирах се вкъщи от голямата конюшня.

- Защо си била там?

- О, Фин ме повика. Дадоха ми да водя урок по прескачане на препятствия. Отидох дотам с Аластар. Двамата полетяхме малко.

- Света Бриджит.

- Не го направих нарочно, не съвсем, и спрях бързо. После Фин трябваше да тръгне нанякъде и Бойл остана да наглежда първия ми урок, за да е сигурен, че няма да объркам нещо, вероятно. Помолих го да ми покаже Дарлинг, но първо видях Аня и о, господи, тя е истинско чудо.

- Не ме интересуват конете - напомни й Брана.

- Знам, но се опитвам да ти обясня. После видях Дарлинг и докато гледах нея и Бойл заедно, осъзнах, че не мога

170

Родьт 0’Дуайьр

да му се сърдя. После нещата се случиха от само себе си, защото вече не му бях ядосана.

- Защо си била? - учуди се Конър.

- О, ами, случи се нещо тази сутрин, когато мина да ме вземе.

- Целунал я е така, че мозъкът й протекъл през ушите - поясни Брана и Конър се ухили.

- Бойл ли? Гледай ти, значи.

- А после се държа грубо и отвратително и това ме ядоса. Но докато го гледах заедно с Дарлинг, не можех да продължа да се сърдя, затова му казах, че вече не съм ядосана, и тогава нещата се случиха от само себе си, и той просто ме сграбчи и отново го направи. Сигурно съм изгубила поне двайсет процента от мозъчните си клетки вече. А и урокът мина толкова добре, беше ми хубаво отново да имам ученичка, затова се чувствах прекрасно и малко разсеяна - призна си тя - и си мислех, че може би е добра идея да поканя Бойл да излезем - да пийнем по бира или да идем на кино, нещо такова. И тогава осъзнах, че не съм там, където би трябвало.

Описа им всичко до най-голямата подробност.

- Не си била съсредоточена - отбеляза Брана. - Ако имаш намерение да използваш огъня за защита или за атака, трябва да си абсолютно сигурна.

- Никога досега не го е използвала срещу нищо и никого — изтъкна Конър. — Но е проявила достатъчно съоб-разителност и кураж да използва огън. Другия път ще му опърли кожата. Нали така, Айона?

- Точно така. - Защото никога повече нямаше да допусне да се чувства толкова безпомощна и уплашена. - Канех се да опитам отново, но бях уплашена. После Ройбиър се спусна от небето. Най-красивата птица, която съм виждала някога.

- Хубавец ми е той - усмихна се Конър.

- А после и Кател се появи, както и вие двамата. Блокирах - призна си тя. - Все едно се озовах в някакъв сън.

Тъмната вещица

171

Мъглата, черният вълк, червеният камък, светещ на шията му.

- Подхранва силата му. Камъкът - обясни Брана, - както и страхът ти. Ще работим повече. Ще си носиш амулета. Конър ще те изпраща сутрин до конюшнята и ще се погрижим някой да те връща у дома в края на деня.

- О, няма…

- Брана е права. Само за една седмица се появи в сънищата ти, а вече и в реалността. Ще бъдем по-внимателни и толкоз. Докато решим какво ще се прави. Върви да си вземеш амулета и ще се захванем с работа.

Айона се изправи.

- Благодаря ви, че се появихте.

- Ти си наша - простичко отвърна Конър. - И ние сме твои.

Думите и непоклатимата вяра-в тях предизвикаха парене в очите й, докато Айона бързаше да мине през кухнята към къщата.

- Много й се струпа за съвсем кратко време - подхвана Конър.

- Знам. Отлично го знам.

- А ти беше толкова рязка, защото се боиш за нея.

За миг Брана не каза нищо, просто продължи да приготвя чая, което я успокояваше.

- Аз съм тази, която я обучава.

- И вината не е само твоя, както не е и нейна. За всички ни преживяното е добър урок. Той е по-смел, откакто тя се появи.

- След като и тримата сме тук, той знае, както и ние, че часът наближава. Ако успее да я нарани или да я привлече на своя страна…

- Тя няма да мине на негова страна.

- Няма да го направи, не-и съзнателно. Мисля, че притежава твоята вярност и изпитва прекалено силна благодарност за малкото, което е получила.

- Когато си гладувал дълго, се чувстваш благодарен и за залък от трапезата. Ние винаги сме били заедно. И ви

172

Родът О’Дуа0ър

наги сме били обичани. Тя търси любов - да дава и да получава. Не съм надзъртал - добави той. - Толкова е вплетено в същността й, че няма как да не го видя.

- И сама го виждам. Е, сега има нас, независимо дали й харесва, или не.

Конър взе чашата чай, която сестра му му подаде.

- Значи, нашият Бойл, а? Сграбчил братовчедка ни и я нацелувал до забрава, съдейки по чутото. Едва е прекрачила прага ни, а моят приятел вече й се нахвърля.

- О, престани с хлапашките истории.

Той се засмя, отпи от чая си.

- Как да престана, като е толкова забавно?

Тъмната вещица

173

ДЕСЕТА ГЛАВА

Съсредоточаване. Брана неуморно го натякваше. Айона се мъчеше да го постигне, после и да задържи фокуса. Ставаше все по-добра - Брана я бе похвалила с половин уста - но далеч не бе постигнала нивото, което взискателната й учителка считаше за достатъчно високо.

Чудеше се как изобщо може да се съсредоточи човек, който е мокър до кости и почти замръзнал.

Дъждът се сипеше от тъмнотии сиво небе, както бе през последните два дни и нощи, без прекъсване. Това до голяма степен означаваше работа на закрито - както в конюшнята, така и в занаята. Нямаше нищо против наистина. Харесваше й да подрежда такъмите заедно с Мийра и да помага на Мик в уроците с една млада ездачка, както и на една пъргава осемдесетгодишна дама на манежа.

Много се радваше, че има повече време да се грижи за конете и да се сближи с тях. Бе сплела гривите на всички кобили, доволна да види как грейват от допълнително оказаното им внимание. И макар да усещаше, че и мъжките животни биха се радвали на новата прическа и вниманието, знаеше, че Бойл ще е против. Затова бе сплела по една малка плитка на всеки, за да зарадва конете и да не дразни шефа си.

Освен това се учеше. Вътре в ателието на Брана с тлеещия торф в огнището и сладкото ухание на билки и восък във въздуха тя се учеше как да разтвори широко съзнанието си и да приеме силата си - и как да шлифова острите ръбове. Нощем четеше и се ограмотяваше, докато вятърът блъскаше поройния дъжд в прозорците.

174

Родът О’Дуа0ър

Но как, за бога, можеше да мисли изобщо, камо ли да се съсредоточи, докато дъждът се плискаше върху главата й и студът я пронизваше до кости.

Още по-лошото бе, че Брана стоеше насреща й напълно суха, с разкошната си дълга черна коса и безмилостен поглед.

- Това е вода - напомни й тя. Стоеше в спокойното слънчево кътче, което бе сътворила за себе си, и се усмихваше уверено отвъд пелената от дъжд, сипещ се от другата страна на преградата.

- Знам, че е вода - измърмори Айона. - Стича се по врата ми и ми влиза в очите.

- Контролирай я. Да не мислиш, че всеки път, когато, силата, която имаш и която е част от теб, ти е нужна, ще бъдеш на топло и сухо? Или че Кеван ще чака хубаво и ясно време, за да се изправи насреща ти?

- Добре, добре, добре! - От върховете на пръстите й проблеснаха искри и струйките дъжд се превърнаха в пара.

- Не по този начин. Не искаш да я променяш - макар че се справи добре. Премести я. - Леко и без видими усилия Брана разшири периметъра на слънчевото си кътче с няколко сантиметра.

- Самохвалка - измърмори под нос Айона.

- И в теб е заложено също, което и в мен. Отблъсни

дъжда настрани от теб.

Харесваше й усещането за огъня във вените й и как напира да изскочи навън, но сега го удържа. И използва яда и гнева, които й помагаха да го извика, за да побутне, отблъсне и отвори пространство.

Един сантиметър, после два и тогава го видя, почувства го. Наистина бе просто вода. Като тази в купата. Въодушевена, тя бутна по-силно и още по-силно, така че поройният дъжд сякаш подскочи и се събра във вълна. Която се плисна бурно в преградата на Брана.

- Не исках да… имам предвид, че не се опитвах да те оплискам. Не точно.

Тъмната вещица

- 175

- Но нямаше да съжаляваш, ако бе успяла - спокойно довърши Брана. - Поздравления за свършеното. Ще трябва да поработиш над ловкостта си и по-изчистените форми - както и над пълния контрол - но успя да го направиш, което е добро начало.

Айона примигна, избърса мокрото си лице и забеляза, че е направила тясна, но суха ивица около себе си. В нейното малко царство нямаше бледозлатиста слънчева светлина, но и не валеше.

- Браво на мен!

- Не губи контрол. Не го разширявай. Само за теб е.

- Сигурно и останалите жители на страната ще се радват на малко сухо време, но разбирам. Ако спрем дъжда тук, може да предизвикаме потоп другаде.

- Не можем да знаем със сигурност, затова не рискуваме. Движи се заедно с нега,- показа й Брана, крачеща в широк кръг, но винаги на сухо.

Когато Айона се опита да стори същото, преградата й се понамокри, но тя задържа контрол над границите.

- Много добре. Тъй като сме в Ирландия, няма да ти липсва дъжд, за да се упражняваш и занапред, но за днес свърши добра работа. Да влезем вътре и да опитаме някоя по-простичка отвара.

Брана се отправи към ателието си, докато Айона се мъчеше да задържи и контролира сухото кътче около себе си.

- Мога да ти помогна с опаковането и бутилирането на стоката за магазина. Много искам да помогна с нещо - продължи тя. - Ти изцяло отговаряш за готвенето и отделяш голяма част от времето си - както и Конър - за да ме обучаваш. Доста ме бива да следвам указания.

- Така е.

Брана винаги бе предпочитала усамотението на ателието си. Беше различно от това да наеме служители за магазина си в Конг, които да обслужват клиентите и да се занимават с пратките и всичко останало. Но ателието й беше нейното убежище. Обикновено.

176

Родьт О’Дуа0ър

От друга страна, помисли си тя, уроците и нуждата от тях наистина отнемаха от времето й.

- Ще ми е от полза - реши тя. - Ще видим как ще го направим.

Брана влезел ателието с Айона по петите й, оставяща капки по пода.

- Тъкмо щях да ви оставя бележка - обади се Мийра откъм работния плот. - И за двете.

- А сега ще пийнеш чай и ще ни погостуваш. Не съм те виждала отдавна. Айона, недей да оставяш следи по пода.

- Лесно ти е на теб. Ти си суха, а аз - вир-вода. Сигурно приличам на мокра кокошка.

- По-скоро на удавена - отбеляза Мийра.

Брана се запъти направо към чайника.

- Направи заклинание за външния си вид.

Айона мълчаливо изгледа Мийра.

- Тя знае всичко по въпроса, че и отгоре. Погрижи се за себе си.

- Не ме бива никак. Казах ти, че веднъж опитах да направя такова заклинание и беше истински кошмар.

- Нали затова са тренировките. Обикновено смятам заклинанията за външния вид или сушенето на дрехите например, вместо просто да се преоблечеш, за проява на мързел и суета, но сега е удобен момент да потренираш. Ако все пак си докараш брадавици или пъпки по лицето, аз ще се погрижа. - Брана й хвърли поглед през рамо с лукава усмивка. - Все някой ден.

- Веднъж ми направи заклинание и на мен, помниш ли, Брана, когато бяхме на петнайсет май. Аз отчаяно исках да стана руса, тъй като Шеймъс Латимър, любовта на живота ми по това време, предпочиташе блондинки.

Чувствайки се като у дома си, Мийра свали якето си и го окачи на една закачалка, после разви шала от врата си и го сложи върху якето, както и шапката си.

- Тъкмо щях да се боядисам - бях взела боята, за която бях спестявала цели две седмици - и се появи Брана, направи заклинанието и промени цвета на косата ми.

Тъмната вещица • 177

12*

Айона изгледа замислено Мийра.

- Не мога да си те представя руса, не и с твоя тен на лицето.

- Беше голям кошмар. Изглеждах като болна от жълтеница.

- И твърде упорита, за да си го признаеш - напомни й Брана.

- Така си беше, затова издържах цяла седмица, преди да я помоля да върне всичко както си беше. Помниш ли какво ми каза тогава?

- Нещо в смисъл, че да се промениш заради самия себе си, е приемливо, но да го направиш заради мъж, е проява на слабост и глупост.

- Толкова млада, а вече мъдра - отбеляза Мийра и се разсмя с гръмкия си смях. - А Щеймъс се натискаше тайно с Катрин Кели, която беше руса като жълтурче. Но преживях и това разочарование.

- И това е полезен урок - обади се Брана. - Но в този случай ще го броим за тренировка. Хайде, Айона, погрижи се за вида си и ще пийнем чай заедно.

- Добре. Почвам. - Тя издиша шумно и искрено се помоли да не се подпали сама, докато се концентрираше най-напред върху якето, пуловера и джинсите.

Вдигна се пара, но никакви пламъчета не избухнаха. Започна да усеща как пръстите на краката й се размразяват, кожата й се затопля и с усмивка прокара длан по сухия ръкав на якето си.

- Получи се.

- Колко време щях да спестя от пране, ако знаех как да правя това - отбеляза Мийра.

Ухилена, Айона прекара длан върху мократа си коса и я превърна в суха и лъскава коприна. Засмя се весело и закри лице с длани, за миг затвори очи. Когато свали ръцете си, лицето й грееше, устните й бяха порозовели, а миглите й бяха по-тъмни и по-дълги.

- Как изглеждам?

178

Родът 0’Дуайър

- Готова да хукнеш към бара и да флиртуваш с всички красавци там - подхвърли Мийра.

- Наистина ли? - Очарована, Айона се втурна към огледалото. - Изглеждам добре! Вярно е.

- Умело направено, при това с известна грация. Добре се получи.

- Стой наблизо - обърна се Айона към Мийра. - Тя никога не ми говори така насаме.

- Затова, когато го казвам, знаеш, че го мисля. Имам маслени бисквити, Мийра, както и от жасминовия чай, който харесваш.

- Няма да откажа и на двете. - Настани се удобно до масата и за миг се наведе да погали Кател, който дойде и сложи голямата си глава в скута й. - Времето доста ограничава бизнеса ни, а казват, че и утре ни чака същото. Бойл е направил уговорка с училището да доведат децата да видят конете. Малчуганите ще пояздят с водач вътре на манежа.

- Чудесна идея.

- О, пълен е с такива нашият Бойл. - Мийра се усмихна на Айона, докато си вземаше бисквитка. - А аз се замислих за рождения ден на сестра си другия месец и се сетих за теб. Тя живее в Кери, тъй като с мъжа й работят там - обясни тя на Айона. - Мислех си за онези комплекти, които правиш - сапун, свещ, лосион и такива неща - специалните подаръци, които правиш за всеки според характера и личността му.

- Ясно. Искаш да ти направя такъв за Морийн?

- Много бих искала. Тя е най-голямата в семейството, както знаеш, и ще навърши трийсет и пет. По някаква причина това направо я подлудява, сякаш младостта й си е отишла завинаги и вече я очакват само страданията и неволите на старостта.

- Да е жива и здрава Морийн, но винаги си е падала по драмите.

- Такава си е. Омъжи се за Шон, когато беше на деветнайсет, така че вече шестнайсет години върви подире му.

Тъмната вещица

179

Мил и трудолюбив човек е - продължи тя, - но адски муден. Има двама тийнейджъри, които я докарват до ръба на лудостта, че и понякога отвъд, както и още едно хлапе в добавка. Напоследък е почнала да ми праща съобщения денонощно, както и на другата ни сестра, и на майка ни, за да ме държи в течение с изпитанията и мъките си. Надявам се, че подаръкът, след като е създаден специално за нея и е свързан с грижи за тялото и женски глезотии, може да й повдигне духа достатъчно, за да престане да ме тормози, така че да ми мине желанието да я удуша.

- Значи, подаръкът е за теб - засмя се Брана.

- Спасявам й живота, което ме прави добра сестра.

- Ще ти го приготвя другата седмица.

- Винаги съм искала да имам сестра - замислено отбеляза Айона.

- Искаш ли моята? Вземай’Квято искаш от двете: Ще си задържа братята, понеже не са такива досадници през повечето време.

- Да си единствено дете, е доста самотно, а и няма как да се оплакваш от братята и сестрите си.

- Виж, оплакването би ми липсвало - призна Мийра. - Кара ме да се чувствам по-умна и по-добра.

- Някога си фантазирах, че имам брат и сестри.

Развеселена, Мийра се облегна на стола си.

- Така ли? И как се казваха?

- Кейти, Алис и Браян. Кейти беше най-голямата - търпелива, умна и добра. Алис беше най-малката и все ни разсмиваше. Двамата с Браян бяхме най-близки по години. Той непрекъснато се забъркваше в неприятности, а аз се опитвах да го измъкна. Понякога ми се струваше, че ги виждам толкова ясно, колкото вас сега.

- Това е силата на желанията ни - обясни Брана. Самотно дете, помисли си тя. Толкова пренебрегвано, лишено от грижи и разбиране.

- Сигурно. Не разбирам напълно какво означава това, но за мен те много често бяха по-истински от всеки друг. С тях и конете не скучаех никак.

180

Родът 0’Дуайър

Тя спря за миг и се разсмя.

- Само аз ли съм имала въображаеми другарчета?

- На мен Конър ми беше повече от достатъчен.

- Наистина е повече от достатъчен - повтори Мийра.

- А и ние двамата с него разбрахме какви сме много отдавна, бяхме много по-млади от теб.

- И въпреки това и двамата сте създали много силни връзки и важни неща. Работата ти тук, магазинът, неговата школа за соколи - всичко, което прави със сръчните си ръце. Както и ти, Мийра. Ти не си от собствениците, но си много важна част от бизнеса.

- Харесва ми да мисля, че е така.

- Съвсем ясно е. И Бойл, и Фин ценят високо уменията ти и мнението ти, разчитат и на двете. Мисля, че си заслужила уважението и на двамата, а това не е никак лесно. Искам го и аз. Искам да създам нещо свое и да спечеля уважението на другите, да знам, че хората, които обичам, могат да разчитат на мен. Бихте ли могли да искате нещо повече?

- Хубаво е да имаш това, което каза ти - замисли се Мийра. - Аз лично не бих отказала и гърне жълтици.

- И какво ще правиш с него?

- Това е добър въпрос. Мисля, че първо ще си купя къща - не е нужно да е лъскава, просто една хубава къща с малко земя и плевня, където да мога да гледам един-два коня.

- Ами мъж?

- За какво? - засмя се Мийра. - За удоволствие или за постоянно?

- И за двете или поне за едното.

- Няма да откажа удоволствието, понеже има известна липса на подобни забавления в живота ми в последните месеци. Колкото до другото, не търся нещо завинаги. Мъжете идват и си отиват - добави тя и се настани по-удобно с чашата благоуханен чай в ръка. - С изключение на милия и муден Шон, доколкото ми е известно. Най-добре да не очакваш или да искаш да останат завинаги, така напрежението е по-малко.

Тъмната вещица

181

- Но нали напрежението ти показва, че си жив - възрази Айона. - Аз пък искам да имам мъж завинаги - такъв, който също да ме иска. Искам необуздана и страсгна любов

- която никога не свършва. И деца - не само едно - искам куче, кон, къща. Едно голямо и весело семейство. Ами ти?

- попита тя Брана.

- Какво искам аз ли? Да живея живота си. Да сложа край на това проклятие, което тегне над всички ни, и да смажа онова, което е останало от Кеван.

- Това не е нещо лично за теб. Само за теб, Брана - настоя Айона. - Богатство, пътешествия, секс? Дом, семейство?

- Достатъчно пари, за да пътувам до екзотични места и да правя див секс с екзотични мъже. - Тя се усмихна и си сипа още чай. - Това май покрива всичко.

- Аз тръгвам с теб. - Мийра бЛожи длан върху ръката й. - Ще оставяме разбити сърца по целия свят. Можеш да дойдеш с нас - предложи тя на Айона. - Ще видим всички чудеса на света и ще се отдаваме на удоволствия, където и да сме. После можеш да се върнеш, да избереш мъж завинаги и да си направите много бебета. Аз ще построя моите дом и плевня, а Брана ще си живее, както си поиска, свободна от проклятието.

- Дадено. - Брана вдигна чашата си за тост. - Трябва само да победим древното зло и да спечелим несметно богатство, останалото са подробности.

- И двете можете да се наслаждавате на екзотичен секс и сега - възрази Айона. - Никак не е трудно да си подбираш мъжете, когато изглеждаш като келтска богиня.

- Предлагам да я задържим - заяви Мийра на Брана. - Върши чудеса за егото ми.

- Вярно е. Брана прилича на излязла от приказка, без дори да полага усилия, а ти си като принцесата воин. Мъжете сигурно се търкалят в краката ви.

Вратата се отвори и заедно с дъжда влязоха Конър, Бойл и Фин.

- Не всички - измърмори Мийра.

182

Родът 0’Дуайър

- Вижте кого довлякох. - Конър изтръска дъжда от косата си като куче, а Кател скочи да посрещне новодошлите. - Трябваше или да ги домъкна тук, или да построим Ноев ковчег. Имаш ли още чай и бисквити?

- Разбира се. Не оставяй мокри следи по пода. Това значи ли, че светът на бизнеса е спуснал кепенците?

- За днес - отвърна й Бойл. - Уговаряхме Фин да ни черпи за вечеря, но за малко да се удавим, докато решим къде.

- А тук е най-хубаво. - Конър отиде до огъня и протегна ръце. - Особено ако можем да изнудим някого да направи голяма тенджера супа.

- Някого, значи?

Конър само се усмихна на Брана.

- И тогава се сетих за милата си сестричка.

- Прекалено често си ме представяш в кухнята.

- Защото си страхотна там. - Наведе се и я целуна.

- Аз мога да обеля и нарежа каквото ми кажеш. - Айона реши, че това е почти като да покани Бойл на вечеря. - Ти можеш ли да белиш и режеш, Бойл?

- Мога, особено щом ще получа вечеря в замяна.

- И аз съм склонна да бъда робиня в кухнята за една топла супа в такава нощ - обади се Мийра. - Ами ти, Фин?

Той продължи да развива увития около врата му шал.

- Каквото поиска или реши Брана - за тази вечер.

- Тогава най-добре да ида да видя какво мога да сложа в тази прословута супа. - Тя стана и мина през задната врата. Кучето остави Фин, за да я последва.

- Тя ще е по-спокойна, ако си тръгна - отбеляза Фин.

- Никъде няма да ходиш. - Рядък изблик на гняв се прокрадна в гласа на Конър. - Не може да стане така и тя го знае, както и ти. Имаме нужда от теб. Казах на Фин и Бойл какво стана преди няколко дни - обясни той на Айона.

- Какво е станало? - попита Мийра.

- Ще ти кажа и на теб след малко. Но знаеш, че съм прав. Нуждаем се от теб и тя го разбира. В крайна сметка

Тъмната вещица

183

тя няма да остави обърканите ви отношения да застанат на пътя ни.

- Може би не е зле някой да ми каже за тези объркани отношения. - Айона бутна настрани чая си. - Хубаво би било да знам всички подробности, вместо да се опитвам да си сглобя картинката парче по парче.

Фин се приближи до масата, после дръпна яката на пуловера си.

- Това е неговият белег - знакът, с който вашата кръв е белязала моята. Нося този белег и Брана не иска да погледне отвъд него и да види какво е тя за мен и какво съм аз нея.

Айона се надигна и го разгледа внимателно. Пентаграм, както гласеше легендата, ясно очертан и видим като татуировка.

- Не прилича на белег по’рождение, а по-скоро на татуировка или следа от ударено. С него ли си роден?

- Не. Появи се много по-късно. Бях навършил осемнайсет.

- Винаги ли си го знаел?

- Не и откъде идва силата ми, но знаех, че я имам. - Нагласи отново пуловера си. - Силна жена си, Айона.

- Не съвсем. Или поне не достатъчно. Засега.

- Мисля, че грешиш в това. - Той повдигна леко брадичката й с пръст. - Ще удържиш своето, когато е най-важно, така мисля. Тя ще се нуждае от твоята непоклати-мост и от отвореното ти съзнание.

- Конър каза, че се нуждаем от теб, и аз му вярвам. Ще ида да помогна на Брана в готвенето.

- Идвам с теб. - Мийра се надигна от мястото си. - Дайте й няколко минути да свикне с идеята - но не се тъпчете с бисквити. Тя ще направи каквото е нужно, Фин, независимо от цената.

- Както и аз.

Айона мина през задния вход на ателието с Мийра, след това през склада и влязоха в къщата.

184

Родът 0’Дуайър

- Почакай, преди да идем при Брана. - Айона спря. - Какво е станало между нея и Фин? Не те моля да клюкарс-тваш, нито да предадеш доверието й - което очевидно е голямо и истинско помежду ви. Смятам, че го разбираш. Надявам се да е така.

- Разбирам, но не ми е лесно да споделя с теб онова, което тя не ти е казала сама. Ще ти кажа, че двамата бяха влюбени. Млади и лудо влюбени. Бяха щастливи в любовта си, макар да се караха и сдобряваха непрекъснато. Тя беше почти на седемнайсет, когато двамата го направили за първи път. И точно след като били заедно първия път, белегът се появил върху кожата му. Той не й казал. Не знам дали да го виня за това, но не й казал. И когато тя го раз’ брала, била много ядосана, но и нещо повече - покрусена. Той бил настроен отбранително, но също бил покрусен. Оттогава това е като жива рана помежду им. Повече от десет години на копнеж и страдание и прекалено голямо недоверие.

- Още се обичат.

- Любовта не се оказа достатъчна за никого от двамата.

Би трябвало да е, помисли си Айона. Винаги бе вярвала,

че ще бъде достатъчна. Но само последва Мийра към кухнята, за да помогне с каквото може.

Изглеждаше като обикновено събиране на приятели и близки в дъждовна вечер. Тихият огън, който трептеше в кухненското огнище, кучето, дремещо пред него. Имаше вино, което Конър измъкна и отвори, преди щедро да налее в чашите. Имаше доброволци, които усърдно белеха и режеха огромни купчини картофи и моркови, кълцаха чесън и лук, докато домакинята овалваше в брашно наря-зано на хапки телешко, преди да го сложи в големия тиган с дебело дъно върху печката. Във въздуха се носеше изкусително ухание и всички говореха един през друг.

Изглеждаше като съвсем обикновено събиране на приятели и близки, мислеше си Айона, докато режеше моркови, и приликите я стопляха вътрешно, даваха й голяма доза

Тъмната вещица

- 185

от онова, което бе разбрала, че е търсила през целия си живот. Но не бе просто приятелска сбирка и подмолните течения, които дебнеха под повърхността, бяха смъртоносни.

Въпреки това не искаше да развали момента и да разруши привидното спокойствие. В крайна сметка стоеше редом с Бойл - който несъмнено бе много по-умел с кухненския нож от нея - и той се държеше доста по-непринудено тук, отколкото докато работеха заедно в конюшнята.

И ухаеше прекрасно на дъжд и на коне.

По-добре да си мълчи, реши тя, отколкото да каже нещо не на място. Затова само гледаше и слушаше. Видя как Конър се пресегна и избърса една сълза от бузата на Мийра, която режеше на ситно лук, и забеляза непринудения флирт в жеста му, в погледа.

- Ако беше моя, скъпа Мийр^Г-каза той, - щях да забраня да има лук в къщата, за да не пролееш нито една сълза повече.

- Ако бях твоя - отвърна му тя, - лукът нямаше да е единствена причина за сълзите ми.

Той се засмя, но Айона се замисли. Както продължи да гледа замислено и когато Фин доля вино в чашата на Брана, а после по нейна молба й подаде олио за тигана. Учтивият им тон бе скован също като езика на телата им, но под повърхността - о, наистина имаше подмолни течения наоколо - кипяха такива страсти, такива силни чувства, че човек трябваше да е сляп и без сърце, за да не ги усети.

Конър бе този, който спояваше всичко, помисли си тя. Той подхвърляше коментари, задаваше въпроси, събираше всички заедно с непоклатимия си ентусиазъм и голямата си обич.

Айона го намираше за неустоим. Тогава защо Мийра…

- Изучаваш внимателно всичко и всички - обади се Бойл, - сякаш ще се явяваш на изпит след час. И умът ти е пълен с въпроси и заключения.

- Всички сякаш са едно семейство. - Изрече първото, което изникна в съзнанието й от множеството преплетени

186 ►

Родьт 0’Дуайър

мисли. - Това е нещо, което винаги съм искала да изпитам, да бъда част от него.

- Разбира се, че сме семейство - увери я Конър. - Твоето семейство.

- Ти си великодушен. Такъв си по природа. Не всички са така, или поне са по-предпазливи, преди да отворят вратата. Аз съм най-новата тук в много отношения. Наблюдението ми дава по-ясно усещане за това семейство. Дори и само за да установя, че Бойл бели и реже много по-бързо и по-добре от мен.

- Е, вярно, че не може да се мери с Брана 0’Дуайър - отбеляза Фин, - но е сносен готвач. Което е една от причините двамата с Конър да го търпим.

- Ако не можеш да метнеш нещо в тигана, често оставаш гладен. Ето така, опри дланта си на ръба, вдигни пръсти и ги дръж далеч. - Бойл хвана ръката на Айона, за да й покаже. -Ас другата хвани дръжката, за да я използваш за насочване на острието.

Тя го остави да насочва ръцете й, за да нарежат красиви малки колелца от моркова, и се наслади на лекото притискане на телата им.

- Трябва да се упражнявам - реши. - И да измисля какво да ги правя, след като ги нарежа. Сигурно е по-добре, че не ми се удаде възможност да те поканя на вечеря.

Тя вдигна очи и погледна през рамо, забеляза изненадата върху лицето му, както и лека неловкост, когато в стаята зацари тишина. - По-добре ще похапнеш, ако Брана сготви - продължи Айона. - Ще трябва да измисля друг повод да излезем на среща.

Конър не успя да маскира с кашлица смеха си, но тя само вдигна рамене.

- Всички сме едно семейство - изтъкна тя. - И нещо повече, семейство с огромен проблем и обща цел, заради които вероятно ще ни сритат здраво задниците или още по-зле, при това още утре или съвсем скоро. Затова смятам, че нямаме много време за губене и защо да не грабнем нещо, което може да ни донесе щастие. Говорейки като

Тъмната бещица

187

човек, който цял живот се е задоволявал с половинчати неща, бих искала да го приключа - особено предвид вероятното сритване на задници - с огромна доза истинско щастие.

От мястото си до плота, на който се бе облегнал удобно, Фин й се усмихна.

- Мисля, че вече почти съм влюбен в теб.

- Цялата ти любов вече е отдадена. - Айона въздъхна. - Така, да видим. Кого още мога да притесня?

- Мен не си ме притеснила - увери я Фин. - А колкото до любовта, малка сестричке, тя е безгранична.

- Винаги съм вярвала в това. Какво означаваше другото, как ме нарече?

- Сестричка.

- Харесва ми как звучи на ирдандски. Трябва да науча езика. Всички ли го говорите?

- Брана, Конър и Фин. - Приключила с рязането на зеленчуци, Мийра отиде да си изплакне ръцете. - Аз и Бойл знаем достатъчно, за да се оправим горе-долу, нали Бойл?

- Горе-долу.

- Как мислите, дали магията е по-силна с него? Съжалявам - побърза да се извини Айона. - Не бива непрекъснато да се връщам към тази тема и да развалям настроението. И не биваше да те излагам така пред всички - обърна се тя към Бойл.

- Ти просто го смути, понеже не е свикнал някоя жена да говори открито за чувствата си, без да завоалира нещата. Конър - продължи Брана, - ще ми трябва „Гинес“ за задушеното и бих казала, че още една бутилка вино ще ни дойде добре. Права си и за още нещо, Айона, трябва да говорим за другото. Не можем да знаем дали ще се изправим пред съдбата си след ден или след година, но логиката ми подсказва, че ще бъде много скоро. При все това обаче, готова съм да се закълна, че никой не може да ни срита задниците. Затова хайде да сложим яхнията да къкри, да пийнем още вино и да поговорим сериозно.

188 ►

Родът О’Дуа0ър

Тя се обърна с лице, пламнало от горещата пара, и очи, в които светеше толкова силна решимост, че Айона вярваше в непобедимостта й.

- Хайде, дайте проклетите зеленчуци насам. Няма да се сготвят сами.

Тъмната вещица

- 189

ЕДИНАДЕСЕТА глава

И така пак приличаше на приятелска сбирка - всички бяха седнали край кухненската маса с чаша вино в ръка, а кучето все така лежеше пред огъня.

Но Айона знаеше какво точно представлява това събиране.

Военен съвет на най-високо ниво.

- Първо искам да кажа нещо - започна Брана - на Мийра и на Бойл. Вашата кръв не,е замесена в това и никой от двамата няма специалната сила, която да използва като оръжие или щит.

- Никак не е хубаво да започнеш, като ни обиждаш - възрази Бойл.

- Знаеш, че нямам такова намерение, а само искам да изтъкна, че за нас означава страшно много, че сте с нас. Истината е, че не знам как двамата с Конър бихме се справили без вас. Вие сте най-верните приятели, които някога съм имала или ще имам. Не знам със сигурност дали любовта е безгранична, както твърди Фин, но знам, че не съм стигнала до границата на обичта си към вас. Това е, което имах да казвам.

- Нямаме силата, но не сме безпомощни. Изобщо даже. - Мийра погледна към Бойл и получи кимване от негова страна.

- Имаме глави на раменете си, юмруци. Той никога не се е интересувал от нас и в това му е грешката.

- Може и така да е и трябва да намерим начин да се възползваме от нея. Но пък проявява огромен интерес към Айона. - Конър махна с ръка към нея. - Двамата с Брана смятаме, че той се надява да я нарани - или по-лошо - и

190

Родът 0’Дуайър

така да отнеме силата й, за да увеличи своята. Вярваме, че е заплатил скъпо за капана, който й бе заложил преди няколко дни и който се провали напълно.

- Какъв капан? - попита Бойл. - Нарани ли те? - сграбчи той ръката и. - Защо не ми каза?

- Не е лесно да се говори за подобно нещо в конюшнята. И не бях наранена. Брана и Конър ме спасиха.

Фин се обади тихо.

- Какво се случи? Разкажете ни подробно. Айона, ти го правиш най-добре. Кажи да чуем всички.

- Беше в деня, когато преподавах на Сара първия й урок. Докато вървях към къщи.

Разказа им всичко най-подробно, без да премълчава страха си.

Докато говореше, Фин стана и отиде до прозореца, където остана загледан в градината. На мястото си до масата Бойл сви юмруци.

- Вече няма да вървиш сама до работа или до къщи.

Айона го зяпна.

- Това е смешно. Трябва да…

- Няма да стане. И толкоз.

Преди да каже още нещо, Айона улови погледа на Мийра и забеляза как приятелката й леко поклаща глава.

- Конър може да я придружава до конюшнята. - Брана говореше спокойно. - Бездруго са в една посока, а вие с Фин просто трябва да направите така, че смените им да се застъпват.

- Решено е - твърдо заяви Бойл. - Аз ще я изпращам след работа. Решено е - повтори той.

- Оценявам загрижеността ви. Някой ще ме придружава ли всеки път, щом прекрача прага на къщата или искам да ида до селото? А най-добре да почнеш и да спиш с мен

- обърна се тя към Бойл. - Защото той се появява в сънищата ми. Разбираемо е да съм уплашена, но не съм безпомощна. И никой не бива да ме мисли за такава.

- Далеч сме от тази мисъл. - Конър искаше да я успокои.

- Но си ни скъпа. И нужна. Нуждаем се от теб, затова из

Тъмната вещица

191

вестни предпазни мерки, засега поне, ще успокоят малко духовете.

- Скъпа. Нужна. - Фин се обърна с каменно изражение. - Съгласен съм. Но не ме повикахте, когато скъпата ви и нужна братовчедка е била в опасност.

- Стана много бързо - обясни Конър. - Истината е, че единствената ми мисъл бе да стигна до Айона и да заведа там Брана възможно най-бързо. Затова имаш право, грешката е моя.

- Ти можеше ли да направиш нещо повече? - попита го Брана.

- Няма как да узнаем вече, нали? Но всички вие трябва да решите дали ще бъда част от това, или ще ме държите настрани.

Вместо да отговори, Брана смени подхода.

- Можеш ли да четеш митЛгйте му? Да усетиш какво цели?

- Не, не мога. Той ме блокира. Знае, че съм избрал на коя страна да стоя. Но със сигурност вярва, че може да ме привлече към себе си, и се опитва да го направи. Насън и наяве.

- Ти не го спираш.

Фин преглътна напиращата ругатня.

- Трябва да живея живота си, нали? Имам и други неща на главата си. Той има една-едничка цел в съществуването си, но за мен има много. А и ако го блокирам и изолирам напълно, дори и да мога, тогава няма да има шанс, съвсем нищожен дори, да успея да науча нещо, което може да ни помогне да сложим край на това. Ако не вярваш, че го искам, че искам това да свърши и дори самата мисъл за него да бъде изличена, значи, няма какво повече да те убеждавам.

- Не се съмнявам в това. Никак. - Брана етана и отиде да разбърка супата. - Тя има нужда от коня. Айона се нуждае от водача си.

По лицето на Фин премина сянка на раздразнение.

192

Родът 0’Дуайър

- Той е неин от първия миг, в който го зърнах. Тук няма къде да държите Аластар, затова той е при мен и Бойл. Ако не го вярваш, още утре ще прехвърля документално собствеността върху него.

- Не! - Ужасена, Айона скочи на крака. - Това не е правилно.

- Нито съм го мислила, нито го казах. Ти си този, който трябва да й каже, че конят е неин. Ти и Бойл, защото ти го доведе тук и го подслоняваш в конюшнята си. Само това имах предвид.

- Дори и без да е замесена магията, конят е неин от мига, в който двамата срещнаха погледи. - Бойл вдигна ръце, после ги свали отново. - И Фин има право. Тук няма как да се грижите подобаващо за него. Говорихме за това още същата вечер, когато Фин се завърна.

- Благодарна съм и на двамата. - Тонът на Брана се смекчи. - И много съжалявам, ако това не е проличало в думите ми.

- Никога не съм търсил благодарност или извинения от теб - увери я Фин.

- Но ги имаш, независимо дали ги искаш, или не, така че можеш да правиш каквото решиш с тях. - Брана остави черпака настрани и се върна на масата.

Айона, също като Фин, остана права.

- Благодаря ти.

- За мен е удоволствие - отвърна Фин.

- И на теб благодаря - каза тя на Бойл. - И тъй като конят е мой, аз ще плащам за храната и подслона му. И толкоз - побърза да отсече тя, тъй като Бойл бе отворил уста да възрази гръмогласно. - В живота си не съм имала много важни за мен хора и неща, но винаги се грижа за онова, което е мое.

- Добре тогава. Ще се разберем после.