Увод в дзен-будизма

1

Дзен, според авторите на Изток, води началото си от т. нар. „Проповед с цвете“ на Буда. Без да каже нито дума, той вдигнал в ръка едно цвете. Само Кашапа го разбрал. (Shuej Ohasama, „Zen. Der tebendige Buddhismus in Japan“, 1925, стр. 3.)

2

„The Religion of the Samurai“, 1913, стр. 133.

3

„Дзен не е нито психология, нито философия.“

4

Ото в Охосама, „Zen“, стр. VIII.

5

Ако въпреки това се опитам по-нататък да дам „обяснения“, съзнавам напълно, че в смисъла на сатори казаното от мен ще е безполезно. Но все пак бих искал да приближа мисленето на западния човек към някакво разбиране — задача толкова трудна, че за да я осъществи, човек извършва посегателство срещу духа на Дзен.

6

Adolf Spamer, „Texte aus der deutschen Mystik des 14 und 15 Jahrhunderts“, 1912, стр. 143.

7

William White, „Emanuel Swedenborg“, 1867, I, стр. 243.

8

„Дзен без съмнение е духовна благодат, една от най-ценните и в много отношения сред най-значимите, с които е бил дарен човекът на Изтока.“ Suzuki, „Essays“, I, стр. 249.;

9

Един учител казва: „Преди човек да започне да учи Дзен, за него планините са планини и водите — води. Но когато с помощта на добър учител надникне в истините на Дзен, планините вече не са планини, нито водите — води; по-късно обаче, когато наистина достигне покоя [сатори], планините отново са планини, а водите — води.“ Suzuki, „Essays“, I, стр. 12.

10

„Religion of the Samurai“, стр. 1.23.

11

„Просветлението включва проникване в същината на Аза. То е освобождаване на съзнанието от измамата за А за.“

12

Пак там, стр. 132.

13

H. Buttner, „Das Buchlein vom vollkommen Leben“, 1907.

14

H.Bullner, „Meister Eckchart’s Schriften und Predigten“, 1912.

15

В текстовете на Дзен срещаме подобен образ: когато попитали учителя какво е да си будист, той отговорил: „Дъното на каната е пробито.“ Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 217. Друга аналогия е „разкъсването на чувала“. Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, II, стр. 100.

16

Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 220, 241. „Дзен означава да се надзърне в първоначалната същност на човечеството или да се разпознае изконният човек.“ Вж. също стр. 144.

17

„Ето го старото дърво. Корените му растат нагоре, а клоните — надолу […]. То се нарича Брахман и само то е безсмъртно.“ („Katha-Upanishad“, II, Adhyaya, 6 Valli, I). Не може да се предполага, че цитираният фламандски мистик, роден през 1273 г., е заимствал този образ от някой индийски текст.

18

Ян ван Руйсбрьок, „The Adornment of the Spiritual Marriage“. Прев. от фламандски С. A. Wynschek Dom, 1916, стр. 47.

19

Пак там, стр. 51.

20

Пак там, стр. 57.

21

Пак там, стр. 62.

22

„О, Боже […] Посвети ме в учението на не-Аз“ и т.н. (цитирано по Ланкаватара сутра). Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 76.

23

Учителят по Дзен казва: „Буда е онзи […], който се стреми да познае това съзнание.“ Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 76.

24

Судзуки казва за тази промяна: „Предишната форма на съзерцание е изоставена […] заради красота на «новото съзнание» или на «блестящата скъпоценност»“. Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 235. Вж. също стр. 123.

25

„Сатори е най-личното от всички изживявания.“ Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 247.

26

Учител казва на своя ученик: „Всъщност нямам какво да ти кажа […], а и то никога няма да е твое.“ Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, II, стр. 69.

Монах казва на учителя: „Търсих Буда […], когото ти яздиш“. Пак там стр. 59.

Учител заявява: „Разбиране, което не разбира, това е Буда. И нищо друго.“ Пак там стр. 57.

27

Suzuki, „The Training of the Zen Buddhist Monk“, Kyoto, 1934.

28

Според Судзуки, „Essays in Zen Buddhism“, II, стр. 46,: „[…] дзен-съзнанието […] е поглед към несъзнаваното.“

29

Четвъртият принцип на Дзен гласи: „Прозрение в собствената си природа и постигане на Буда.“ (Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 7). Когато монах поискал напътствие от Хуйнън, той отговорил: „Покажи ми изконното си лице, лицето, което си имал, преди да се родиш“ (пак там, стр. 210). В японска книга за Дзен четем: „Ако търсиш Буда, погледни в своята собствена природа, защото тази природа е самият Буда“ (пак там, стр. 219). Изживяването сатори разкрива изконния човек пред учителя (пак там, стр. 241). Хуйнън казал: „Не мисли за доброто, не мисли за злото, а виж какви са твоите изконни черти, които си имал преди да се появиш.“(Пак там, II, стр. 28.)

30

Бодхидхарма, основателят на Дзен в Китай, казва: „[…] всяко усилие на такива хора ще бъде безуспешно.“ Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 176.

31

По-вероятно от чисто допълващото.

32

По този въпрос трябва да насоча читателя към специализираната медико-психологическа литература.

33

Тази „необходимост“ е работна хипотеза. Хората могат да имат и имат за нея най-различно мнение. „Необходими“ ли са например религиозните представи? Това може да определи само протичането на индивидуални.! живот, т.е. личният опит. За това няма абстрактни критерии.

34

„Когато съзнанието анализира, нещата разкриват своята многозначност, а когато не го прави, то ги вижда.“ Suzuki, „Essays on Zen Buddhism“, I, стр. 88.

35

Вж. пасажа, започващ с думите „Остави съзнанието си да се носи в пространството […]“ .Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 209.

36

В тази връзка трябва да спомена също английския мистик Уилям Блейк. С него прекрасно ни запознава книгата на Milton О. Percival, „William Blake’s Circle of Destiny“, Columbia University Press, 1938.

37

Гръцкият гений означава пробив на съзнаваното в материалността на света, в резултат на който светът е бил лишен от своята първоначална прилика със съновиденията.

38

W. Y. Evans-Wentz, „Das Tibetanische Totenbuch“, Rascher, Zurich, 1934.

39

„Дзен не е развлечение, а най-сериозното нещо в живота. Празните глави нямат работа тук.“ Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 16. Вж. също стр. 78.

40

„Докато търсите Буда […], никога не ще постигнете истината“, казва учителят. Suzuki, „Essays in Zen Buddhism“, I, стр. 222.

41

Ако бъдем по-точни, основните идеи на Махаяна са изложени в будисткитс сборници „Праджняпарамита“, най-ранните от които трябва са се появили през първите триста години след смъртта на Буда. Кълновете им се намират без съмнение в произведенията на ранния будизъм. Само че тяхното израстване, или, с други думи, осъзнаването им като най-важни в учението на нървоучителя, би било невъзможно без опита на неговите последователи, прилагащи учението му в разнообразните, променящи се условия на живот. Обогатени с опит и размисъл, индийските будисти създали школата Махаяна, различна от примитивната или първоначалната форма на будизма. В Индия са известни две разновидности на_Махаяна: Мадхямика на Нагараужна и Виджнянтиматра или Йогочара на Асанга и Васубандху. В Китай се появили повече школи: Тсндай (Тиентай), Кегон (Аватамтака), Джодо (Дзинту), Дзен (Чан) и т.н. В Япония освен тях съществуват Хокке, Шингон, Шин, Джи и т.н. Всички тези школи или секти принадлежат към течението Махаяна в будизма.

42

„Za“ означава „седя“, а дзадзен се превежда приблизително като „седя в състояние на медитация“. Какво точно означава, ще видим по-нататък, при описанието на Залата за медитация (дзендо на японски; чантан на китайски).

43

Arthur Lloyd, „Wheat Among the Tares“, стр. 53.

44

Стр. 255.

45

„Studies of Buddhism in Japan“, стр. 118.

46

Хуйнън се произнася Уейлан на шанхайски диалект.

47

Значението на теорията шунята, с обяснено подробно в „Essays in Zen Buddhism“, III, в главата „Философия и религия на Праджняпарамита сутра“, стр. 207–288.

48

Виж също така цитат от Секисо сутра, често разбиран погрешно като проповядващ учението за премахване на външните пречки. За оригинала на санскрит, китайския превод на Суанчуан и за по-точен и буквален английски превод виж моите „Zen. Essays…“, III., стр. 190–206, където давам собствено тълкуване на значението па тази важна сутра.

49

Вж „Енантиодромия“ на Хераклит — регулиращата функция на антитезата.

50

Произведение на Дайджи Екай (Тайчу Хуихай), ученик на Басо (Мадзу), умрял в 738 г.

51

В оригинала shippe — бамбукова пръчка, дълга около 50 см.

52

За разлика от другите будистки учения, Дзен (чан) възниква в южните провинции на Китай.

53

По-млад съвременник на Гуйшан (771–853).

54

Ученик на Тиенлун, IX в.

55

Чуантен Лу, „The Transmission of the Lamp“, том XV.

56

Дайджу Екаи (Даджу Хуйхай на китайски) бил ученик на Басо (Мадзу, умрял 788 г.). Неговата книга, чисто заглавие може да бъде преведено като „Монография върху същността на внезапното пробуждане“, в два свитъка, представя основните идеи на Дзен, както бил разбиран по онова време.

57

Трилока (санскр.) — три свята. Има се предвид древноиндийската идея за тройствеността на света. — Б. р.

58

Ученик на Басо (Мадзу). Преди да се посвети, той бил ловец.

59

Праджня е най-висшата форма на интуиция, която прониква дълбоко в душата ни и е нещо повече от обикновения разум. По-подробна информация виж в главата за праджня в моите „Zen Essays“,II.

60

1. Кълна се, че ще спася всички живи същества, колкото и многобройни да са те. 2. Кълна се, че ще надвия всички страсти, колкото и силни да са те. 3. Кълна се, че ще науча всички свещени учения, колкото и безчислени да са те. 4. Кълна се, че ще изпълня всичко, което казва Буда, колкото и непостижимо да е то.

61

Ваджра (санскр.) — елмаз — Б.р.

62

Ваджра-самадхи (санскр.) — особено психическо състояние, подобно на транс. — Б.р.

63

Китайският будизъм днес е странна смесица от Дзен и нембуцу, въпреки че повечето манастири се обявяват за принадлежащи към сектата Дзен. Те четат Амитабха сутра наред с Праджня-хридая.

64

Вж. псалом 127: „Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!“

65

Сарирас (шари на японски) буквално означава тяло, но в будизма с нещо като неорганична съставка в човешкото тяло, която остава след кремиране. Тези остатъци се смятат от будистите за символ на светостта на живота.