Великите поеми на Индия

ТЪЛКОВЕН АЗБУЧНИК И ПОНЯТИЯ НА ИМЕНА

Агастя — легендарен мъдрец; име на планета.

Агни. — бог на огъня, едно от най-почитаните ведически божества.

Адити — майка на боговете.

Адитя — бог на слънцето.

Айодхя — „непревземаем“, град, столица на Кошала, един от свещените градове на древна Индия.

Айравата — слонът на бог Индра.

Акампан — военачалник при Равън.

Амрита — напитка на безсмъртието, съответствува на амброзията от гръцката митология.

Ангад — воин на Рама, син на Бали, племенник на Сугрива.

Апсара — нимфа, куртизанка, танцьорка в рая.

Арджуна — третият от петимата братя пандави, един от главните герои на „Махабхарата“, изкусен стрелец.

Арти — обред пред жениха, който е пристигнал в дома на годеницата.

Атикай — воин на Равън.

Ашвамедха — конежертва, символ на независимостта на владетеля.

Ашока — дърво, цъфтящо през пролетта. Съществувало поверие, че носи щастие.

Ащака — мъдрец, син на Вишвамитра, почитат го като един от авторите на химните на ригведа.

Бали — цар на маймуните, брат на Сугрива, убит от Рама.

Брама — бог творец, прародител, главно божество на индуизма.

Брамин — жрец на Брама, представител на най-висшата каста.

Брихадашва — един от разказвачите на „Махабхарата“.

Брихаспати — мъдрец, наставник на боговете.

Бригу — мъдрец, основоположник на прочут род.

Бхарадваджа — мъдрец, син на Брихаспати.

Бхарата — родоначалник на племето, за чиито подвизи разказва „Махабхарата“.

Валмики — санскритски поет, комуто се приписва авторството на „Рамаяна“.

Варуна — божество, отначало олицетворяващо цялото небе. По-късно става бог само на водите и океана.

Васища — главен жрец при двора на Рама.

Васуки — митичен цар на змиите. Когато боговете разбивали океана, за да получат амрита, той им служил за въже.

Вахука — коняр, под чието име е живял Нал.

Веди — най-старите свещени книги на Индия. Състоят се от четири сборника: ригведа (знание на химните), аджурведа (знание на жертвоприношенията), самаведа (знание на мелодиите), атхарваведа (заклинания и магически формули).

Вейшампаян — мъдрец, един от разказвачите на „Махабхарата“.

Вибхитака — дърво с горчиви плодове, които не се ядат.

Вибхишан — брат на Равън, който преминава на страната на Рама.

Видарба — държава южно от планината Виндхя с главен град Кундина.

Вината — съпруга на Кашапа, майка на митическата птица Гаруда.

Виндхя — планина, която разделя Индия на Северна и Южна.

Бирата — цар, в чийто дворец пандавите живеят една година под чужди имена.

Вишвамитра — мъдрец, баща на Шакунтала.

Вишну — бог пазител, едно от трите главни божества на индуизма.

Войска от четири рода — слонове, конница, колесници, пехота.

Гаруда — цар на птиците, изтребител на змиите.

Ганг — река, извира от Хималаите, влива се в Бенгалския залив, почитали са я като свещена.

Гандхарви — полубогове, небесни певци и музиканти, аналогични на ангелите от християнската митология.

Град с името на слон — Хастинапур, столица на кауравите, заради която е започнала голямата война между двата рода.

Данвантари — лекар на боговете. Почита се като основоположник на медицинската наука.

Дашаратха — цар, баща на Рама.

Дашарна — област в Централна Индия, югозападно от планината Виндхя.

Джамбаван — цар на мечките, съюзник на Рама.

Джанмеджая — цар, устроил великото жертвоприношение на змиите, по време на което Вейшампаян му разказва „Махабхарата“.

Двапара — „двоен“. Име на третия световен период. Така се нарича страната на зара, която има две точки. Зъл дух, не твърде ясно персонифициран.

Деваюга — божествен (златен)век, първият от четирите световни периода според индийската митология.

Двивид — военачалник при Рама.

Доха — вид стихосложение.

Драупади — съпруга на петимата пандави.

Дурьодан — най-старшият от кауравите.

Думкету — военачалник при Равън.

Духшанта — цар, съблазнител на Шакунтала, баща на Бхарата.

Дхарма — дълг, закон, обичай, истина, добродетел, благодат. Употребява се много често и в най-различни смислови оттенъци.

Дхаумя — домашен жрец на пандавите.

Златен елен — Равън превръща демона Марича в златен елен, Сита помолва Рама да го убие и да й подари кожата му. Рама се втурва след елена и тогава Равън отвлича Сита.

Индра — цар на боговете с изключение на Брама, Вишну и Шива, които имат по-висок ранг.

Индраджит — Меганад, син на Равън.

Йога — съединение, сливане. Упражнения, чрез които се търси сближаване с първичните природни начала.

Йогини — демоници, които пият кръв на бойното поле.

Кадру — съпруга на Кашапа, майка на змиите.

Калика — богиня отмъстителка.

Калиюга (Кали) — зъл дух, олицетворение на хазартната страст; име на четвъртия световен период; така се нарича и оная страна на зара, която има една точка.

Камадева — бог на любовта.

Калнеми — демон и магьосник, съюзник на Равън.

Камдену — митична крава, която изпълнява всяко желание.

Каркотака — змийски цар.

Касти — четири касти: жреци (брамини), воини (кшатрии), търговци, земевладелци, висши занаятчии (вайши), работници, домашна прислуга (шудри).

Кашапа — легендарен мъдрец, внук на Брама. Почитали са го като баща на слънцето и родоначалник на човечеството.

Каушаля — царица, майка на Рама.

Кундина — столица на Видарба.

Кунти — царица, майка на пандавите.

Каунтея — син на Кунти, обръщение към всеки от пандавите.

Каурави — потомци на цар Куру, чиято държава е била около днешния град Делхи. Враждата между кауравите и пандавите поражда събитията, изобразени в „Махабхарата“.

Канва — мъдрец, отгледал Шакунтала като подхвърлено дете.

Куша — свещена трева, употребявана при различни обреди.

Кубер (Манибхадра) — бог на богатството, закрилник на търговците.

Кайкеи — царица, съпруга на Дашаратха. Тя е станала причина Рама да отиде на изгнание.

Кинари — полубогове с конски глави, считали са ги за изкусни музиканти.

Кумбакарън — демон великан, брат на Равън. Уплашени от голямата му лакомия, боговете му дали дар да спи по половин година.

Лакшман — по-малък брат на Рама, последвал го в изгнанието.

Ланка — остров, днешен Цейлон, владение на Равън и негова крепост.

Мандара — планина, с която боговете са разбивали океана, за да получат амрита. Отъждествява се с днешната Мандарагири.

Мандодари — съпруга на Равън.

Манибхадра — вж. Кубер.

Мантри — свещени стихове и формули от ведическите химни, употребявани като заклинания.

Ману — пръв индийски законодател.

Марича — демон, превърнат от Равън в златен елен, за да съблазни Сита.

Марути — богове на вятъра и бурите.

Меганад (Индраджит) — син на Равън.

Менака — нимфа; майка на Шакунтала.

Меру — митична планина, аналогична на гръцкия Олимп, обиталище на боговете.

Нандан — увеселителни градини на Индра.

Нал — нишадски цар, герой на сказанието за Нал и Дамаянти.

Нал и Нил — маймуни от войската на Рама.

Нарада — мъдрец, почитан като син на Брама.

Нараяна — вж. Вишну.

Нишад — държава в Северна Индия (днешният щат Утар Прадеш).

Парвата — мъдрец, обикновено се явява заедно с Нарада.

Парвати — съпруга на бог Шива.

Пандави — потомци на цар Панду, главни герои на „Махабхарата“. Най-старши от тях е Юдищира, следван от Бхимасена, Арджуна, Накула и Сахадева.

Потомък на Бригу — обръщение към слушателя на „Махабхарата“.

Парикшит — цар, баща на Джанмеджая. Загинал от ухапването на Такшака. За отмъщение Джанмеджая решава да изтреби змийския род.

Прахаста — син на Равън, военачалник.

Пуластя — мъдрец, прадядо на Равън.

Пурани — предания и легенди.

Равън — десетоглав демон, владетел на Ланка, противник на Рама. Отрязал десетте си глави и ги хвърлил на жертвена клада в дар на боговете. Поразен, Брама го надарил да не може да бъде убит нито от бог, нито от демон. Тая своя сила Равън обръща срещу боговете.

Рама — цар, индийски национален герой, въплъщение на Вишну.

Раху — демон, чиято отсечена от боговете глава се превърнала в планета, затъмняваща от време на време слънцето и луната.

Ракшас — демон, зъл дух.

Рохини — звезда, съпруга на месеца.

Сахасрабаху — легендарен цар с хиляда ръце.

Сита — съпруга на Рама.

Соратха — вид стихосложение.

Сугрива — цар на маймуните, съюзник на Рама.

Сумеру — вж. Меру.

Такшака — змийски цар.

Тилак — знак на каста или секта, дамгосан върху тялото.

Томарчанд — вид стихосложение.

Трите свята — подземен, надземен, небесен.

Чанд — вид стихосложение.

Чандтотак — вид стихосложение.

Чопай — вид стихосложение.

Шатруган — брат на Рама.

Шачи — съпруга на Индра.

Шеша — змия, крепителка на земята.

Шива — бог, едно от трите върховни божества на индуизма.

Шонак — един от слушателите на „Махабхарата“, към когото често се обръща разказвачът.

Шлока — двустишие с цезура в средата на всеки стих, най-разпространено в санскритската поезия.

Шудри — вж. касти.

Шурпанака — демоница, сестра на Равън.

Юга — световен период. Индийската митология различава четири световни периода: деваюга (златен век), третаюга (сребърен век), двапараюга (меден век) и калиюга (железен век).

Юдищира — цар, най-старши от пандавите, олицетворение на справедливостта.

Яма — бог на смъртта.