Ветрената мелница

© 1902 Елин Пелин

За пръв път публикуван в сп. Летописи, III, кн. 11, септември 1902, с. 256–260, под заглавие „Ветърната мелница. Разказ“, с подпис Елин Пелин и посвещение „Брату си Хр. Иванову“. На края на текста означение: с. Байлово. — С тоя разказ започва сътрудничеството на Елин Пелин в голямото на времето си списание, редактирано от К. Величков. След публикуване на още два разказа тук името на Елин Пелин бива посочено от год. IV, кн. 6 насетне на кориците на Летописи между „постоянните сътрудници“.

В беседата си пред писателите на 3 май 1949 Елин Пелин разказва: „Понеже искате да знаете как съм написал тия работи, ще ви разправя нещо. Аз написах разказа «Ветрената мелница». Трябваше ми да се опише една голяма суша, за да подтикне дядо Корчан, героят на «Ветрената мелница», да направи вятърна мелница на едно място по нашите места, гдето вятърна мелница само в приказките се срещаше. И аз с едно голямо старание, с писане и преписване, се мъчех да опиша сушата. И действително там много сгъстено съм я описал, даже прекалено много съм писал за сушата. Това описание за сушата влизаше в разказа «Ветрената мелница».“ — От това се разбира, че разказът е бил написан преди „Напаст божия“, който обаче е печатан една година по-рано. В беседата си по-нататък Елин Пелин разказва: „И тогава взех аз почти половината от описанието за сушата, което бях направил във «Ветрената мелница», и го поставих тук, в «Напаст божия». По този начин облекчих и «Ветрената мелница», защото щеше да бъде много претрупана с това описание, облекчих, тъй да се каже, и моята работа в тоя разказ, като си послужих с това готово описание да допълня и другия разказ, така както може би от вас мнозина го знаят от този разказ“ („Как пиша“). Племенникът на Елин Пелин д-р Ив. Велков разказва, че като праобраз за Лазар Дъбака от разказа е послужил бащата на писателя: „Дядо Йото обичаше да строи, също като Лазар Дъбака от разказа «Ветрената мелница». И той някога си беше построил ветрена мелница, която отпосле наричаха «паметник на сухата година».“ Пейзажът и обстановката в разказа представляват доста точно описание на родното село на писателя — Байлово. — С доста много стилистични поправки, без посвещението, включен в Разкази, т. I, 1904, с. 59–72, и почти без изменения в следващите издания на Разкази, т. I. Цялостно преработен и поправен за СI1, 1938, с. 145–158. При преработката за С Елин Пелин стяга и опростява изложението на доста места в разказа. Остатъкът от описанието на сушата в началото, за който той споменава, явно вече не в духа на разказа, бива зачеркнат. Редица други изменения имат предимно художествено-стилистичен характер, стегнати са изразите.

Крайната небрежност при някои преиздавания на Елин Пелиновите произведения в миналото се прояви дори в това, че заглавието на разказа в едно от следсмъртните му издания стигна до безсмислицата „Ветрената воденица“ (срв. Т. Боров. „Ветрената воденица“. — Литературен фронт, XI, бр. 5, 3 февруари 1955).

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5301]

Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00