Воинът на светлината — наръчник

Епилог

Когато спря да говори, вече се бе стъмнило. Двамата останаха неподвижни, загледани в изгряващата луна.

— Много неща от това, което ми каза, си противоречат — каза момчето.

Тя стана.

— Сбогом. Ти беше сигурен, че камбаните на дъното на океана не са само легенда; но успя да ги чуеш едва когато разбра, че вятърът, чайките, шумът на палмовите листа, всичко това е част от звъна на камбаните.

По същия начин воинът на светлината е уверен, че всичко около него — победите и пораженията му, ентусиазмът и унинието му — е част от неговата Справедлива битка. И когато му се наложи, той ще съумее да използва правилната стратегия. Воинът не се старае да бъде последователен; той се е научил да живее със своите противоречия.

— Коя си ти? — попита момчето.

Ала жената вече се отдалечаваше, вървейки по вълните към изгряващата луна.