Войвода

III

Преминаха три недели от Първановата среща с Хасана; ние женихме Продана и доведохме невястата и унакът из черкова — аз бях девер, като най-малък брат. Латинка във венчанното оси рухо беше дотолкова хубавица, щото не можеше човек да се не занесе, като я гледа — ние всички ахнахме, като я видяхме. Турила тя на главата си венец от черешова пръчка, която беше обвита с всякакви цветя; разпуснала по гърбът си копринената си косица, която беше уплетена на няколко пленици, а в тия преници бяха заплетени мъниста, стари грошета и жълтъчета, седеф, мерджан и бисер; лицето си тя беше забулила с тънко червено було, което беше нашарено с тютюрмета; а ризата й беше дотолкова нашарена с кенета, щото полите й и ръкавите й грееха като ясното слънце. Ръкавите и полите на тая риза бяха от ленено платно и бяха тънки-претънки; а от това се видеше, че Латинка е от добро коляно! Контошът й беше от черна зеленикава чоха и беше подплатен с лисици; полите на тоя контош и полите на сукманът й бяха обшити със стамболски кенета, които дядо Кънчо беше купил на сереският панаир. Асаниятай, саятай! Такава сая вие нито сте видели, нито ще видите, ама и дека ще да видите! У дяда Кънча беше само едно детенце, само едно момиченце, и затова старецът не жалееше ни пари, ни имане — всичко нека върви за детето му. Саята й беше нашарена с такива шарени белушки и пепераушки, щото човек можеше да помисли, че са я шарили самодивите седемдесет и седем години! Латинка беше була жълти едренски чехли; на ръцете си имаше позлатени гривни — на синджирчетата бяха направени, — а гърдите й се лъщяха като месечина; на шията й виси гердан, който беше нанизан от червени мъниста, между които имаше и жълтичета; над герданът виси наниз от жълтици; а над него — ривце от стари пари, щото едвам шията й държеше такива тежки джунджурии.

Захвана се Проданова сватба; а сватбата е добро нещо, момчета! Всеки пее, всеки играе, всеки се весели — всяко зло се заборавя, всяка мъка престая и всякаква тъга бяга от сватбата. В нашето село сватбата стая не така, както в градовете, дека нашите българи са се огърчили и заборавили са, че са българи и християни, а по старият обичай. Като венчеят унакът и невястата, то ги поведат у дома им и всички вървят ред по ред. Най-напред вървят циганите и свирят, след тях мъжете, па деверите, които водят невястата; след невястата вървят зълвите и кумата; а след тях жените, па унакът с момчетата и със своите другари. Свекървата среща сватбата на дворът, весела-превесела; играе тя своята свекървска игра и пита деверите:

— Що ми водите, сиви соколи?

— Юнак младоженец и мъдра невяста — отговорят деверите.

— Нека да се позлатят устата ви! — казва свекървата и обръща се към зълвите и калините: — Що върви пред вази, момиченца-мястовиченца?

— Млад юнак със златни ръце, (работник), въртокъщница, кротка и тиха невяста, като мед и масло — отговорят зълвите.

— Да даде господ, щото и из вашите уста да протече мед и маслои в ръцете ви всякога да бъде мед и масло.

Тогава свекървата се обръща към невястата и пита я:

— А ти какво носиш в къщата ми, моя снахо, мила?

— Срекя (щастие) и юнак син — отговаря невястата.

— Нека доброто да те не оставя, медена моя снашице! Нека всичко да ти иде добро, кротко, сладко и весело! Нека даде господ и унуки да дочакаш!

Невястата се кланя и целува у свекървата си ръка; а свекървата я целува по челото и по страната. После това тя се обръща към синът си и пита го:

— А ти, синко, що ми носиш?

— Другар, мамо, другар ти водя, който ще да дели с мене и зло и добро, и тъга и радост и който ще ми помага навсякъде и във всичко. Аз, мамо водя добър човек в къщата ти, който ще бъде мене помагач, тебе отменица, а тату служебница. Тая моя невяста ще да ми роди син и помощник, а вам унуче и утеха на стари години.

— Нека господ те чуе, синко, и да те благослови и с двете ръце! — казва свекървата, после се обръща към всичките сватове и пита ги: — Ами вие, сватове, що ми носите?

— Благодат господня и добро в къщата ви — отговарят сватовете.

А тя им казва:

— Когато всички вие ми носите добро и благодат, то нека ви благослови господ и да даде всякому кой каквото иска и щото му тегли сърцето: на унаците — добри и весели невести; на девойките — работни и пъргави унаци; на старците — добри и хрисими снахи; на бабичките — добри и почетни синове; на жените — добри мъже; а на мъжете — мъжко коляно, което да се размножава до дванайсет синове, а от всеки син по дванайсет унуки! Заповядайте, заповядайте! — продължава тя. — Вие ми носите срекя, нека ви дава господ срекя и вам!

Свекърът очаква сватовете пред вратата и като се приближат до него, то той ги прегръща, целува ги и пита своята баба:

— А що, бабо, какво ни носи чедото и неговата гълъбица?

— Здраве и добро! — отговаря свекървата.

Свекърът още веднъж целува синът си и снахата си и казва им:

— Заповядайте, заповядайте в къщата ми и подмладете я, развеселете я, накитете я! — После се обръща към синът си и казва: — Я кажи ми, синко: каква невяста си довел и каква препелица си донесъл в къщата ми?

— Кротка като агне, работна като пчела, хубава като паун, сладкоречива като славей, весела като лястовица — отговаря младоженецът.

— Нека всичко да ви върви напред и да тече като бистра река! — отговаря бащата и прегръща дечицата си трети път. Тогава се обръща къде сватовете и казва им: — Добре дошли, заповядайте, господари сватове!

Тогава входи в къщата невястата с деверите, после кумът, помайчимите, побащимите, кумата и другите сватове и всичките сядат да пият ракия и да благославят, кой както знае и колкото може. Весела е българската сватба!

Продановата сватба се влече цяла неделя. После сватбата всеки отиде по работата си: едни на лозето, други на нивите, трети на кукурузът. Продан с невястата си отидоха да жънат.

В нашето село, когато се някой жени, то в четвъртък после сватбата невястата ходи първи път на гости у майка си на миене; тя последен път мие главата си в бащината си къща. Заедно с невястата ходи и младоженецът, и свекървата, и деверът, и калината. Продан после сватбата в четвъртък станал рано и рекъл на своята гълъбица:

— Днеска, мое пиленце, ние ще да идеме у майка на гости; ала по-напред я вземи ти сърпът и да идеме на нивата да поработиме — работно време е сега.

Латинка прибързала, донесла два сърпа, единът из тях подала Продану и рекла му полекичка:

— Хайде да идеме, мой мили! А кажи ми, Продане, кой ще да приготви, щото трябва? Ние трябва да понесеме много неща у мамини — така става у всичките хора.

— Мама — отговорил Продан, после се обърнал към мама и рекъл й: — Мамо, ти днес трябва да пошеташ, а ние да поработиме. Разсучи млин, налей бъклица с вино, приготви мед и сирене и чакай ни. Па не заборави, моя стара майчице, да облечеш новият сукман и кърпата, която ти дарих на сватбата!

— Добре, синко, добре, идете вие живо и здраво и всичко ще да бъде готово.

Тя целунала дечицата си по челото, а тия й целунали ръка и отишла тя да приготви това-онова; а Продан се обърна към Първана и към мене и рече ни:

— И вие, Първане и Стоянчо, гледайте да свършите работата си по-скоро и да бъдете готови до обед. Ние днеска ще да идеме на обед у дядови Кънчови и да се повеселиме още веднъж.

И излезе вън заедно с невястата си.

Тая година беше такава урожба — за чудо и за приказ! Ръж, пшеница, кукуруз, просо — само да ги гледаш и да се радваш! И хората чегато станаха по-весели и по-добри! Съберат се на купове, на купове и говорят между себе си: „Господ е тая година чудеса направил“. Така също и дядо Тренчо, който беше проживял повече от сто години, се чудеше и казваше: „Момчета, аз в своят живот не съм видвал такова плодородие.“ И наистина беше за чудо! Всичкото поле жълтее като лимон: пшеница, ръж, овес, ечемик, просо — всичко втасва и зрее така чудно, щото да го вземеш от нивата и да го туриш в хамбарът. Ех, момчета, колко е весело, когато селянинът види такава една урожба, и колко му се иска да свърши по-скоро работите си и да изсипе своят пот в хамбарът си!