Вълкът на Елизабет

Глава 22

Даш я събори по задник. Повече от веднъж. Отново и отново. Крещеше заповеди към нея като някакъв проклет сержант, когато тя не се движеше толкова бързо, колкото трябва или както той мислеше, че й е обяснил.

Даш беше мошеник. Елизабет го знаеше. Предусещаше всяко движение, на което я бе научил и знаеше как точно да му противодейства. И го правеше с удивителна ефективност, след това имаше дързостта да й се изсмее, когато в нея се надигна чувство на безсилие.

Елизабет се опита да го дръпне за косата, но натискът, който той оказа върху китките й, я накара да го пусне веднага. Посегна към очите му, но Даш беше по-висок от нея и винаги разбираше какви са намеренията й. Студени и решителни, златистокафявите му очи не пропускаха дори най-лекото трепване.

Тя се изправи бавно на крака, заставайки пред него, докато дишаше тежко. Прекалено ясно осъзнаваше, че подутите й гърди и връхчетата на зърната й се притискат към сутиена и тениската й. Между бедрата й, платът на дънките й упражняваше достатъчно натиск върху чувствителния й клитор, за да я накара да копнее за повече.

Беше възбудена и потна, и ставаше все по-ядосана с всяка минута. По дяволите, той дори не се преструваше, че тя не може да е готова за него.

— Обърни се — нареди той хладно. — Представи си, че си на пост. Зад мен си и ми пазиш гърба, Елизабет. Сега се завърти. Трябва да се научиш как да се защитиш, ако те нападнат в гръб, когато не съм до теб.

— Това не действа — оплака се тя разпалено. — Не мога да направя нищо подобно, освен да те оставя да ме набиеш.

— По-добре мен, отколкото Грейндж или хората му — Даш не беше ни най-малко отзивчив. — Сега обърни това стегнато дупе. Завърти го или нещо такова. Може би ще ме разсееш с мисли да го чукам.

Елизабет извъртя очи, но все пак дъхът й секна. Той продължаваше да я заплашва с това.

— Сякаш някой от хората на Грейндж има такъв пенис — отбеляза тя задъхано. — Ако беше с нормален размер, Даш, може и да ти позволя да опиташ.

Очите му се присвиха.

— О, скъпа, ще направя повече от това да опитам, когато му дойде времето. Сега го обърни и ми позволи да го видя.

— Нека си поема дъх — той беше дявол.

— Кажи го на Грейндж — изръмжа мъжът. — Питай дали ще ти позволи почивка, преди да те убие. Може да го хванеш в добро настроение.

Зъбите й изтракаха, докато се бореше с гневния отговор. Но всеки път, когато се озъбеше към него, той й отвръщаше с нещо, което само я вбесяваше още повече.

— Добре — тя се завъртя. — Наслади се на гледката, зад…

Елизабет се намери паднала по гръб. Преди да успее да се подготви, Даш беше върху нея. Силните ръце я завъртяха, кракът му помете нейните, а едрото му тяло я последва, приковавайки я.

— Срещу кого мислиш, че се биеш, бейби? — подигра й се той, когато тя започна да се съпротивлява немощно. Елизабет беше по гръб и се взираше в него, дишайки тежко, докато Даш й се усмихваше с лениво веселие. — Изумен съм как си успяла да се изплъзваш от Грейндж в продължение на две години. Мислех, че си по-добра от това.

Младата жена беше изтощена. Даш бе съумял да провали всеки подъл и мръсен номер, който някога бе научавала, и без проблем се бе справил и с тези, на които самият той я бе научил.

— Не е честно — задъха се тя. — Ти ме очакваше.

Елизабет затвори очи, усещайки го как се движи върху нея, как топлината му я обгръщаше и я докарваше до лудост. Какво, по дяволите, не беше наред с нея? Занимаваха се с това от часове, а вагината й постепенно ставаше все по-влажна. Бикините й бяха мокри, а това беше нещо, което Елизабет изобщо не харесваше. Те прилепваха по голата плът на женствеността й и дразнеха еротично подутия й клитор.

— Нима смяташ, че те няма да те очакват? — твърдото му бедро се притискаше към хълмчето й, а едната му ръка се плъзна нагоре по крака й, докато очите му се взираха в нея. — Чакаха те в апартамента. Онзи път бяха на косъм да те заловят, Елизабет. Стават все по-умни що се отнася до теб.

Тогава и сама го бе осъзнала. Тя стисна зъби от безсилие. Възбудата я подлудяваше. Можеше да мисли само за пулсирането във вагината си. Беше едно равномерно, силно туптене, което я държеше извън равновесие така, както го правеше и Даш.

— Добре. Добре. Ще опитам отново — и опита. Правеше го, убеждаваше се сама. Но всеки път, когато той я докоснеше, тя омекваше от страст.

Даш се отмести бързо от нея, протегна се надолу и й подаде ръка да се изправи. Елизабет зае позиция. Обърна се с гръб към него, сви рамене и зачака. Понякога той я караше да чака цяла вечност. Друг път атакуваше бързо. Никога не можеше да бъде сигурна кога ще настъпи атаката му.

Елизабет се напрегна, подготвяйки се.

— Отпусни се — младата жена трепна от суровия, безмилостен глас. — Изморяваш се, докато ме чакаш да атакувам. Слушай, Елизабет. Затвори очи. Ти се намираш насред имението на Грейндж, а не в безопасност в малката хижа. Атаката може да дойде от всяка посока. Ти си готова, но отпусната. Ослушваш се. Подушваш въздуха…

— По дяволите, Даш. Аз не съм Порода… — тогава Даш нападна. Ръката му се обви около гърлото й, когато нейната литна нагоре. Пръстите й се забиха в нея, а другата й ръка се стрелна зад гърба й към очите му. В същото време глезенът й се изви зад неговия, когато тя се раздвижи внезапно за един ослепителен удар.

Даш се наведе рязко, завъртя се на пети и присви очи към Елизабет, изправен пред нея. По устните му премина усмивка.

— О, добро момиче — изтананика одобрително той, докато тя се взираше в него шокирано. — Сега го направи отново. Обърни се.

Вместо това Елизабет отстъпи назад. Как, по дяволите, беше направила това?

— Ти ще ме очакваш — възрази тя, клатейки глава, повече от изумена от себе си.

— Ще се престоря, че не очаквам — каза рязко Даш. — Обърни се и го направи отново.

— Не мога да го направя по команда — поклати глава Елизабет, дишайки тежко. — Не знам как го направих първия път.

— Тогава си мъртва — каза мъжът жестоко. — Кървава безжизнена каша. Нека се обадим на Каси да започне да оплаква майка си. Сега се обърни.

— Не мога да го направя отново — отдръпна се тя нервно. — Позволи ми да го обмисля. Да разбера как го направих първия път.

— Не. Обърни се — очите й святкаха от гняв, но това беше добре, защото властното му отношение наистина я вбесяваше прекалено.

— Не съм готова.

Въпреки това Даш тръгна към нея. Преди да има време да го обмисли, Елизабет видя гнева, решителността да изкара насила нещо от нея, и тя се отмести бързо настрани, едва успявайки да избегне хватката му. Даш се обърна към нея.

— Искаш да убиеш Грейндж? — изсумтя той. — Ти не можеш да убиеш никого, Елизабет. Нямаш това, което е нужно. Нямаш смелостта да опознаеш собствените си сили, да не говорим за слабостите си. Грейндж ще вземе Каси, точно както планира, защото ние никога няма да получим тези документи и ти ще си мъртва. Той може да се задейства точно тогава, ще я отвлече при първа възможност и ще я има. Никой няма да бъде в състояние да я спаси, Елизабет. Никой. Защото ти ще се провалиш.

— Само документите няма да я спасят — възрази жената отчаяно. — Един куршум в главата му ще бъде повече от ефикасен и аз знам как да стрелям с пистолет.

— Тези документи ще го накарат да си покаже зъбите — осведоми я Даш хладно. — Ще откраднем докладите, доказателство за експериментите, и ще разобличим плана му заедно с показанията за смъртта на Дейн, твоите и на Каси. И той е загубен. Законно. Разбит, Елизабет. Ще накараш чудовището да си покаже зъбите. Убийството не е лесно. И понякога, не е най-доброто решение.

Яростта се натрупваше вътре в нея. Искаше Грейндж мъртъв. Искаше да кърви, да страда, а Даш се опитваше да й отнеме всичко това.

Той отново тръгна към нея. Хвърли се напред, бързо и неочаквано, а тя падна на пода и се завъртя към краката му. Той я бе научил на това. Даш я прескочи пъргаво и се обърна отново за нея, но тя бе останала долу, премести се настрани и още веднъж се протегна към краката му. Мъжът се свлече този път и тя незабавно се метна на гърба му, ръцете й се впиха в мократа му коса и дръпнаха главата му назад.

— Следващият път — изръмжа Елизабет, — в ръката си ще имам свой проклет нож.

Преди да може да ахне, Даш я сграбчи за китката, издърпа я от себе си и я възседна, притискайки ръцете й към пода.

— Поколеба се — устните му се изтеглиха от зъбите му яростно. — Даде предупредителен, а не смъртоносен удар. Сега врагът ти те повали, Елизабет. Мъртва си.

— Наистина? — задъха се тя разярено.

Кръвта препускаше във вените й, адреналинът нарастваше в тялото й и запулсира във вагината й. Младата жена утихна, понамести се и се отпусна под него. Даш се стегна автоматично.

— Причиняваш ми болка — въздъхна тя, борейки се за въздух. — Можем да поговорим за това, Даш. Наистина. Ще го направя по-добре следващия път.

Очите на мъжа се присвиха.

— Уморена съм — Елизабет погледна нагоре към него невинно, преди погледът й да трепне към твърдата издутина в панталоните му. Лека усмивка изви устните й. — Вместо това сега бихме могли малко да си поиграем.

Тя размърда китките си под дланите му, наблюдавайки го изпод полуспуснатите си клепачи, като облиза устните си бавно, навлажнявайки пресъхналите извивки.

— Ще те направя много щастлив мъж, половинке.

Даш се отдръпна назад леко, разхлабвайки китките й. Само още малко, помисли си тя, като пое дълбоко дъх, повдигайки гърдите си, когато погледът му попадна на тях. В същото време раздвижи краката си със силен замах, който ги изпрати около ръцете и торса му, като Елизабет се отдръпна назад, надигна се, събра двете си длани в юмрук и нанесе удар в долната част на корема му.

Даш изсумтя. Да! Той падна назад, а тя се завъртя от него и го погледна триумфално. Но сега Даш бе повече от решителен. Страст изпълни очите му при мисълта за изненадващия й ход, с който го изигра, а спечелената свобода разпали глад, на който той повече не можеше да издържа. Същият глад, който кипеше в дълбините на влажната й вагина.

— Ти си прецакана — гласът му беше горещо, сексуално ръмжене. — Толкова прецакана, Елизабет.

Тя вдигна ръка и му направи знак да се приближи.

— Хайде. Вържи ме, бейби. Предизвиквам те.

Даш пренебрегна трепването на пениса си в дънките, пренебрегна зашеметяващото желание да се хвърли към нея. Сега можеше да види, че е напълно готова за него. Не напрегната и нервна, а готова. Елизабет беше сигурна. Мислеше, че е под контрол. Смяташе, че е спечелила надмощие. Беше добра, трябваше да й го признае. За няколкото часа, през които той не бе успял да направи друго, освен да започне да полира оръжията, тя се бе усъвършенствала.

Сега, със своето неприкрито неподчинение, с желанието си да се бие с него, бе успяла да възбуди Даш толкова неочаквано и силно, че всички мисли да я обучава в нещо друго, освен в чукане, бяха излетели от ума му. Щеше да я повали, да разкъса дънките от това съблазнително задниче и да й даде всеки твърд, измъчен сантиметър от пениса си.

Даш се раздвижи около нея, виждайки как очите й се присвиват, а зърната на гърдите й се втвърдяват още повече. Можеше да подуши възбудата й. Беше я доловил от мига, в който Елизабет се присъедини към него на тренировъчната подложка. Беше сладка и гореща, като опияняващ еликсир, от който Даш трябваше да получи повече.

Младата жена облиза устни, прокара език по пълната долна извивка, навлажнявайки я съблазнително. Тъмните й мигли бяха спуснати измамно, хвърлящи интригуващи сенки по сметаново белите бузи.

Вържи ме, бейби. Думите бяха като огнен меч, който разсече слабините му и издърпа тестисите му плътно до основата на пениса. Даш умираше да разбере дали онова ще се случи отново. Да почувства горещото свиване и пулсиране на вагината й, докато я изпълва повече, отколкото някой друг мъж би могъл някога.

— Уплаши ли се? — подигра се Елизабет, наблюдавайки го как се движи предпазливо около подложката.

— Обмислям.

— Хм — тя вдигна вежди подигравателно. — И какво обмисляш, голямо момче?

— Точно колко време ще ми отнеме да заровя пениса си в това тясно дупе — Даш оголи зъби предупредително. — Или дали ще имам търпението.

Смехът й беше нисък и развеселен.

— Тази заплаха остаря, Даш.

Младият мъж се усмихна. Това не бе заплаха. Имаше някакво особено опияняващо удоволствие във вземането на жена анално. Да я има наведена пред него, покорна, приемаща го лесно и с охота. Желанието да го направи, никога не бе било толкова силно, колкото сега. Искаше я наведена пред себе си, крещяща от удоволствие, докато разтяга този малък, дълбок отвор. Разтварящ се широко за него, поддаващ се на неговото желание, и в същото време, отговарящ на нейното.

— Обърни се — предизвика я Даш.

Елизабет се подсмихна.

— Приличам ли ти на глупачка?

— Приличаш на апетитна хапка — поправи я той, позволявайки на гласа си да се задълбочи, инстинктивното ръмжене, което се натрупваше в гърдите му отекна в тях. — Невероятно апетитна. Сега се обърни.

Младата жена потръпна. Даш обичаше, когато тя прави така. А вагината й ставаше все по-гореща. Можеше да го подуши. Сладкото изкушение бе почти повече, отколкото пенисът му можеше да понесе. Ако не я обладаеше скоро, щеше да започне да вие от страдание.

— Не мисля така — тя се премести настрани, когато мъжът пристъпи напред. — Имам чувството, че наистина трябва да те държа под око точно сега.

Беше умна. Винаги бе казвал, че е умна, помисли си той с нарастваща гордост. Никога нямаше да бъде опитомена, но по дяволите, ако Даш не се забавляваше с това да се убеждава, че може да го направи.

Мъжът се движеше бавно и предпазливо, наблюдавайки я, докато хвана тениската на врата си и я разкъса от тялото си. Очите на Елизабет се разшириха. Даш обичаше, когато изражението й преминаваше от опустошителен огън или ярост в невинност и чувствено осъзнаване едновременно. Беше бос, така че нямаше ботуши или чорапи, за които да се притеснява. Ръцете му се насочиха към металните копчета на дънките му.

Ноздрите й пламнаха, устните й се разтвориха и тя започна да диша неравномерно. Даш откопча само първите две копчета.

— Обърни се — прошепна той.

Елизабет поклати глава отрицателно.

Младият мъж се усмихна в очакване. Тя искаше битката. Искаше да бъде взета толкова, колкото и той искаше да я вземе.

— Ще се провалиш — предупреди я нежно.

— Може би ти ще го направиш — той видя как тялото й се стегна, макар ръцете й да бяха увиснали и отпуснати от двете страни на тялото й, докато присвиваше очи върху него.

Даш поклати глава бавно.

— Ще се предадеш, Елизабет. И когато го направиш, ще бъдеш изчукана.

Веселие проблесна в горещия й поглед.

— Смяташ да ми говориш до смърт или ще го направиш?

Без да чака повече, Даш се насочи към нея.