На К. У.
Олаф (на онова, което някога бе колене)
повтаря почти до безкрай:
„Има лайна, знам, които няма да изям“.
е. е. къмингс
„Ще възпея Олаф възрадван и голям“
Китайският национален химн е цитиран тук в превод от Втората световна война на песента, написана след японското нашествие през 1931 г. от поета Тиен Хан по музика на композитора Ние Ар; съществуват и други преводи1. През Втората световна война тази песен се пее от съюзниците на Китай в борбата срещу Японската империя по цял свят. През 1949 г. е приета за национален химн на Китайската народна република.
Голяма част от репликите, приписани на Маркъс Меснър на 72–74 страница, са заети почти дословно от лекцията на Бъртранд Ръсел „Защо не съм християнин“, изнесена на 6 март 1927 г. в кметството на Батърси, Лондон, и издадена в едноименен сборник есета на религиозна тематика под редакцията на Пол Едуардс (Simon and Schuster, 1957 г.).